ТЕМА


 

Брадясалите лихвоточки пак разбуниха духовете

 

Дългогодишната сага с жилищно-спестовните влогове на гражданите продължава и както изглежда няма да приключи скоро. Приетият срок 21 май т. г. притежателите на лихвоточки да заявят своите права или да ги прехвърлят на близки и роднини изпокъса нервите на хиляди граждани. Извиха се огромни опашки в клоновете на ДСК, където са влоговете, и пред жилищните комисии в общините. Една от причините за навалиците и хаоса е типично българското качество да се чака последният законов момент или пък убеждението, че срокът ще бъде удължен. Както ще стане и сега, след като Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, като срокът се продължава до края на тази година. Очаква се поправката да мине и на второ четене, тъй като в противен случай десетки хиляди българи ще загубят трупаните с години пари и лихвоточки.

 

 

ПЛЕВЕН

 

Извиха се огромни опашки в общината

 

Изчакването на последния момент се оказало проблем за комисията

 

Навалиците в общините изпокъсаха нервите на правоимащите

Емилия КАРАБУЛЕВА

Огромните опашки пред общинските комисии за доказване на права върху жилищно-спестовни влогове на граждани не подминаха и Плевен. За разлика от други населени места тук край гишетата на Банка ДСК до изтичане на крайния срок 21 май за лихвоточките бе спокойно. Голямата навалица бе в общината, хората идваха още в 7 часа сутринта и сами изготвяха списъци за реда, по който ще подават документите си.

"Създадохме добра организация, трима служители от общинската администрация работиха сутрин и след обяд по приемането на договорите. Приключихме в 17,30 ч. на 21 май, изчакваме да мине второто четене на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове (броят е приключен преди гласуването на промените на второ четене - б. р.), за да има по-голяма яснота", обясни Милка Цветанова, председател на комисията, която работи по проблемите на гражданите с лихвоточки. Според нея въпреки опашките в общината е отхвърлена доста работа. С предимство са картотекирани гражданите, които трябвало да подават документи в други населени места. Изчакването на последния момент от плевенчани, за да доказват правата си за лихвоточки, е било голям проблем за местната комисия към общината.

Според последните промени в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приети на първо четене в парламента, срокът за подаване на заявления се удължава с 6 месеца, или до края на 2009 г. Промяната се наложи, за да се отпусне още време на хората да докажат правата си по закона. От друга страна, огромните опашки пред гишетата в общините и банките показаха, че кампанията се разраства, хората бяха объркани от множеството законови изисквания и затова бяха предприети измененията в нормативната база. Според тях заради повишаването на данъчните оценки на жилищата се предвижда имотният праг за собствениците на лихвоточки да бъде вдигнат от 40 на 60 хил. лв. Разширяват се и възможностите за прехвърляне на лихвочислата, притежателите им вече ще могат да ги преотстъпват и на свои роднини по съребрена линия до трета степен или на племенници, ако поправките бъдат приети на второ четене в парламента. И след удължаването на срока гражданите ще могат да прехвърлят влоговете си на свои роднини, да се включват в окончателните списъци за лихвоточки и да връщат неизползваните си жилищно-компенсаторни инструменти.

3 хиляди граждани от община Плевен са правоимащи по Закона за лихвоточките, все още не са излезли данните за подадените документи в общинската комисия, заяви Милка Цветанова. През миналата година в страната са компенсирани 2 168 жилищно-спестовни влогове, а на местните комисии към общините са преведени 13 703 060 лв. Средният размер на изплатена компенсация е 6 320 лв., показват данните от Националния компенсационен жилищен фонд.

В момента цената на една лихвоточка е 8 ст., така притежател на 100 хил. лихвоточки ще получи обезщетение от 8 хил. лева. За срок от 5 години да приключи процесът за компенсиране на гражданите по закона, очакват от местните комисии.

 

 

Одисеята на един Марко Тотев и резултатът от нея

 

Катя ДИНЕВА

За сюжет ако не за роман, то поне за новела са достойни преживяванията на нашия читател Иван Василевски, които той ни разказа. Плевенчанинът не притежавал жилищен влог, но се наел да организира и реализира прехвърлянето на лихвоточките от книжките на майка му Мария и на съпругата му Наталия в полза на неговия син Виктор.

Първата работа на Иван била да си наеме компетентен по въпроса адвокат, който да му покаже пътечките и да подготви нужните документи. И оттам започнало ходенето по мъките. Първо трябвало да подаде подписаното заявление от сина му в община Плевен за картотекиране, което било нужно, за да се осъществи трансферът от съпругата, тъй като нейният влог бил в друга община - Велико Търново. Иван отишъл в стая 22 в общината, за да го пратят в центъра за обслужване на граждани в зала "Катя Попова". Било 12,10 и клиентът бил приятно изненадан, че има дежурни гишета по време на обедната почивка. Служителката любезно прегледала документите и казала, че ще ги приеме, но първо трябва да се плати такса от 2 лв. Къде? На касата, естествено. Да, ама касиерката била в обедна почивка до 13,00. Още тук Иван се изнервил от 40-минутното чакане, но той просто не знаел какво му предстои. След три дни трябвало отново да ходи до общината, за да вземе удостоверението на сина си, че е картотекиран.

После се оказало, че книжката на Мария (бабата на Виктор) не е само на нейно име, а и на починалия й съпруг. По тази причина Иван и сестра му се явяват наследници на баща си. Затова се наложило те двамата и майка им да отидат в ДСК и да прехвърлят дяловете си на майка си, за да може тя пък да ги джироса на внука (законът не допускал това да стори лелята на племенника си).

25-годишният Виктор, който трябвало да бъде затрупан с лихвоточки и от баба си, и от майка си, обаче работи в София и му дали само един ден отпуск - 18 май. За този един ден трябвало да се реализират процедурите и в Плевен, и във Велико Търново (нали си спомняте, че там били лихвоточките на майката Наталия).

Рано сутринта организаторът на операцията Иван, майка му Мария, съпругата Наталия и синът Виктор цъфнали при адвоката. Той подготвил договорите, след това минали през нотариуса (с малко нахалство и пререждане на другите чакащи). Оттам - в ДСК - Плевен, за да прехвърли бабата влога си на внука. Добре, че адвокатът поел ангажимента, че ще внесе документите в община Плевен, та тримата - Иван, жена му и синът им, отпрашили за Велико Търново, за да може там Наталия да дари чедото си с безценните лихвоточки (бабата вече си била изпълнила функциите и затова не я взели). В старата столица обаче освен бавното обслужване и голямата навалица в клона на ДСК (все пак с малко хитрост успели да се доберат до гишето) , възникнал и друг проблем - книжката на Наталия била с моминската й фамилия, а личната карта и нотариялният договор - с тази на съпруга й. Въпреки печата на нотариуса в договора, служителките били непреклонни - Наталия да докаже, че става въпрос за едно и също лице. Все пак направили компромис и осъществили трансакцията, но задържали новата книжка на Виктор с уговорката, че майката ще донесе документ за идентичност. Десет минути преди края на работния ден документите на Виктор били приети в община Велико Търново (този път с връзки) и семейството най-после си отдъхнало. Останало само Наталия да направи един курс Плевен - В. Търново (ей го де е) и обратно, за да занесе искания от педантичните служителки на ДСК документ и да вземе книжката на сина с лихвоточките, които засега не било ясно той какво ще прави и дали до крайния срок - 2013 г., ще успее да се сдобие с жилище, за да ги използва. Ставало въпрос общо за някакви си около 7 500 лева. Както Виктор се шегувал, те щели да му стигнат да си купи една междустълбищна площадка и да си нощува там...

 

 

ЛОВЕЧ

 

Вложители компенсирани с повече от 81 хил. лв.

 

Мира ГАНЧЕВА

Над 81 хил. лв. са изплатени през миналата година на жилищно-спестовни вложители в Ловешко, съобщи Радка Трифонова, председател на комисията за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове в община Ловеч. В ДСК има около 4 700 партиди с открит жилищно-спестовен влог към 31 декември 1990 г., престояли пет и повече години в спестовната каса (днес банка). Като крайно нуждаещи се към комисията са картотекирани 1 440 човека. Досега са компенсирани 1 077 души. Една лихвоточка сега е равна на 8 ст. Хората с жилищно-спестовни влогове имат средно по 80 - 100 хил. лихвоточки, обясни Трифонова. За да ползва права по закона, жилищно-спестовният вложител трябва да отговаря едновременно на няколко условия: да не притежава в страната и чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване, или ако притежава, то тяхната стойност да не надхвърля 15 хил. лв.; да е картотекиран в общината като крайно нуждаещ се от жилище; да не е прехвърлял жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г.

Важно е да се знае, че наследниците на починали титуляри на жилищно-спестовни влогове могат да ползват правата им, посочи Радка Трифонова. И още - наследниците могат да прехвърлят помежду си лихвоточките. Същото важи и при развод - жилищно-спестовният влог може да се прехвърли само на единия съпруг. При никакви други случаи не се разрешава прехвърляне на влога, уточни Трифонова.

 

 

ГАБРОВО

 

Много хора вече са изгубили надежда

 

Мариана ДИМИТРОВА

4 500 габровци са с жилищно-спестовни влогове. От тях обаче едва 1 500 са обезщетени под различни форми. За 3 000 проблемът остава нерешен и спестяваните от тях в продължение на десетилетия пари за жилище отдавна вече нямат същата стойност заради инфлацията през годините и деноминацията.

Те и досега не могат да използват спестеното от тях или поне това, което е останало от него. До момента държавата не е измислила механизъм, по който да обезщети хората с жилищно-спестовни влогове. Капка в морето се оказват заделяните ежегодно от държавния бюджет средства. Общата им стойност до момента е 19 - 20 млн. лв., а за да бъдат удовлетворени правоимащите са необходими 220 млн. лева - сума, която едва ли би могла да бъде отпусната от държавния бюджет.

Голяма част от габровци вече са загубили надежда, че с кътаните им години наред влогове, за които са заделяли пари от заплатите си през цялата си трудова кариера, биха могли да се сдобият с жилища. А на обезщетение от местната община отдавна не може да се разчита. Нейните жилища не достигат за настаняването на бедни хора, камо ли да обезщетява тези с жилищно-спестовните влогове. Песимистични са и очакванията им да възвърнат парите си, а с насмешка гледат на коментарите на политици, че могат да използват влоговете си като ценни книжа и да ги разиграват по борси.

 

 

ВРАЦА

 

Над 5 500 очакват осребряване

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Около 5 600 врачани могат да осребрят лихвоточките от дългогодишните си жилищно-спестовни влогове. Реалните пари се вземат обаче за строеж или покупка на жилище. Компенсациите на спестителите от Врачанска община възлизат на около 15 милиона лева, съобщиха от регионалната комисия към Националния жилищен фонд

Процедурата по осребряването на лихвоточките не е проста, нито лека, коментираха от комисията. Всеки случай е конкретен. Комплектът от документи се подава в общината, в която е направен влогът, а не в настоящата по местоживеене. Много хора са се преместили в различни краища на страната, в Европа и в света и това е уредено в закона, без обаче да дава изчерпателен и точен отговор как ще се упълномощават лица извън страната или в невъзможност да се явят лично.

Компенсацията се разрешава или не след разглеждането на документите от местните комисии, съставени от специалисти и общински съветници. Ако лицето не фигурира в списъците, може да се извърши нова картотека. Осребряването може да стане, ако компенсираните пари се употребят за покупка или строеж на жилище. Могат да се получат и в чист вид до 2 ноември т. г., но това не е съвсем сигурно дали е възможно, защото е все пак български закон с много несъвършенства, пропуски и неясноти, казаха от комисията.

Право на компенсация имат тези, които не притежават никакви жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване; които са картотекирани в съответната община като нуждаещи се от жилище; не са прехвърляли жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г.; не притежават жилищни имоти и вили на обща стойност над 40 хиляди лева.

Всеки спестител може да прехвърли лихвоточките си на роднини по права и съребрена линия. Второто касае само до втора степен. Процедурата се извършва пред нотариус в присъствието на прехвърлящия и този, на когото се прехвърлят лихвоточките. Документът от нотариус се дава в местния клон на банка ДСК и полученото удостоверение се прилага в комисията в общината.

 

 

 ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Изплатени са милиони левове

 

Кремена КРУМОВА

Няма подадена нито една жалба от недоволен великотърновец при изплащане на лихвоточките, казаха за "BG Север" от общината. Дори от преди месец Националната комисия за влогове реши, че вече в старата столица ще се подават заявления и от граждани на общините Елена и Златарица. Това говори за добра работа, посочи Мина Илиева, председател на местната комисия за лихвоточките и главен секретар на община Велико Търново. По принцип в старата столица декларации се приемат в информационния център за обслужване на граждани в местната администрация. Когато се съберат повече от 5 заявления, местната комисия се събира и ги разглежда регулярно. Затова не се струпват наведнъж документациите и се разрешават много бързо паричните компенсации на гражданите. Милиони левове сме изплатили на правоимащите, каза още Илиева. Повече от 30 заявления са подадени към този момент. За 10 години не повече от 3 до 5 отказа за обезщетения е издала местната комисия, защото са надвишавали сумата, която се изисква. Дори се срещат изплатени суми в рамките на 30 000 - 40 000 лв. Ето защо има полза от това определен човек да потърси повече информация и да подаде заявление за включване в списъците на притежателите на лихвоточки, за да му се изплати сумата, приканват от общината.

 

 

ВИДИН

 

67-годишната Петруна Данчева:

 

Искам пари, не права

 

Тина ИЛОВА

67-годишната Петруна Данчева от Видин очаква с нетърпение и надежда всяка промяна, свързана с жилищно-спестовните влогове. Събрала е цяла купчина с изрезки от вестници, писала е писма до депутати и държавни чиновници. Удължаването на срока с шест месеца за прехвърляне на лихвоточките, което беше гласувано на първо четене през миналата седмица, не я вълнува. Тя не търси документи, за да прехвърли лихвоточките си на децата си или на други близки. Тя очаква държавата просто да й върне парите с полагащите се лихви. Все пак, тя е използвала моите пари близо 30 години, казва жената.

Жилищно-спестовният й влог има 30-годишна история. Внесла е 6 000 лв., когато децата й са били малки. Влогът е на нейно име. Събрала е парите за семейно жилище. Тогава толкова е струвал половината апартамент. През годините нещата са се променили. Получила е държавно жилище, което след това е изплатила. Запазила е влога за жилища за децата си. Едно от тях има малко собствено жилище, купено след женитбата.

За да ползва лихвоточките, възрастната жена трябва да си построи ново жилище или да купи готово. Това са нейните права по закона. С тези пари не може да направи нито едното, нито другото. Други не може да даде. Тя иска да си ги получи обратно - измерени с 8 ст. лихвоточка, тя трябва да получи 9 000 лв. С тези пари би направила ремонт на сегашното си жилище, което е износено и овехтяло. Но и последният закон не предвижда изплащане на внесените суми с лихвите. Освен това са й обяснили от общината във Видин, че ако прехвърли лихвоточките на детето си, то ще получи по-малка сума, а не тази, която на нея й се полага. Тогава защо й е да го прави?

Променете закона, настоява жената. И продължава да пише писма до депутати със съвети как да стане това. Поне на този етап промени не се предвиждат. Вече беше съобщено, че ако това се приеме, то държавата трябва да даде 1 млрд. лв. за компенсиране на жилищно-спестовинте влогове. Такива пари тя няма.