ТЕМА


Емигрантите:

 

За хляба сме извън България

 

614 млн. евро е сумата, която българските граждани в чужбина са превели по банкови сметки на свои роднини в България през периода от януари до октомври 2005 г., сочат данни от отдел "Статистика" на Българската народна банка. За същия период на предходната година сумата е малко над 660 млн. евро. По информация на Българската стопанска камара парите, които са дошли в страната ни от наши сънародници, са 3 млрд. лв. Според официалната статистика емигрантските средства са 1 млрд. лева. 700 000 млади българи са навън, от които 500 хиляди са с добро образование и натрупан опит, сочат още цифрите.

 

Изповедта на една бивша прислужница

 

Слънчева Гърция бързо се превръща в ад

 

Ралица ПЕТРОВА

Над 300 000 души работят легално и нелегално в южната ни съседка Гърция, и то предимно жени. Това е страната, която след 1990 г. "приюти" хиляди майки, сестри и любими, избягали от мизерното съществуване в собствената си родина. За повечето от тях обаче - бивши и настоящи прислужници, държавната граница продължава да битува в съзнанието им като пресечната точка на два ада - собственият и чуждият.

Да тръгнеш на гурбет, и то в страна, за която си слушал какво ли не, разказвали са ти за отношението на гърците към албанците и българите, наясно си, че и на теб ще ти лепнат етикета "бял роб", е едновременно и геройство, и самоунижение. Но в името на собственото ти оцеляване и това на семейството ти, си готов да преглътнеш всичко. Такава е мотивацията на жените, втурнали се не да забогатяват, а да припечелват. Но нагласата е само първият етап от едно дълго, незаслужено и неоправдано страдание.

Гърция те приветства слънчево, когато стъпиш за пръв път на нейна територия. Внушителната Атина те кара да тръпнеш в очакване пред нещо неизвестно. Европейският стандарт те впечатлява и ти потъваш в един друг свят. Легален или не, първоначално изпитваш сигурност и задоволство на успял. След това обаче всичко около теб така се завърта, толкова силно се оплиташ в мрежите на грубото отношение, ненавистта и унижението, че тази слънчева страна изведнъж се превръща в твоя мащеха, готова при всеки удобен случай да те удари, да те захапе и доволно да се изсмее над гърченето ти.

Най-малко 150 евро трябва да бутнеш на фирма посредник в Гърция, за да ти намери работа, ако сам не си я осигурил преди пристигането. Най-добрият вариант е да си самостоятелно на квартира. Рядко обаче се среща този лукс. Повечето предложения са "да влезеш в къща". Решиш ли се на това, губиш всякакви илюзии, че си свободен човек с елементарни желания. Нямаш право да се разболяваш, защото парите ти светкавично секват. Хазяинът е недоволен и заплашва, че ще си намери друга прислужница. Дъщерята хвърля мръсното си бельо и заявява, че твоето неразположение въобще не я интересува. Кирията (госпожата) не може дори и за миг да се съгласи с положението - ти да лежиш през деня.

Така се нижат дните. Превиваш морен гръб и единственото нещо, което ти дава кураж и надежда, е снимката на семейството ти в България. Всеки месец синовете и дъщерите чакат гръцкия бус с надежда, че си изпратил някой лев - не за да се забавляват, а съвсем елементарно - да смогнат да платят сметките навреме...

 

 

Парите от врачанските гастарбайтери са два пъти повече от общинския бюджет

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

В центъра на Мездра има парфюмериен магазин, в който продава около 30-годишна симпатична и любезна жена. Малко хора знаят в този иначе неголям град, че преди няколко години тя е работила в Испания като проститутка. Подчертавам - работила, защото заминала като гастарбайтер с намерение да изкара някакви пари за своето бъдеще. И тъй като не си намерила що-годе добре платено препитание, решила да практикува древната професия.

"И без това се отнасят с нас като с проститутки. Ако се захванеш да гледаш старец, той няма да те остави на мира, докато не се съгласиш да му "подсладиш" старините. Ако пък си при бабичка, нейният син ще ти налети. Дете да гледаш, пак някой ще се намери да те свали. И то за нищо. Реших, че е по-добре всеки, който иска, да си плати. Нямах сутеньор, намерих си евтина квартира, хванах се към едно заведение и така успях да спестя за година и половина към 20 000 евро. С тези пари си купих това магазинче и слава Богу, бизнесът се завъртя. Не е много, но за нашия беден град става. И най-важното, че си е мое. Имам приятел, вероятно ще се оженим, защото копнея за семейство и деца. Откакто се върнах, се зарекох никога да не се занимавам с проституция. Гадно беше, противно, повече от унизително, но почти всички българи там са в такова положение. Мъжете работят по ферми с по стотици крави, свине или овце в някакви затънтени селца; или по цял ден превиват гръб като берачи; или са хамали по строителни обекти и пристанища. Жените са гледачки на възрастни или деца, но ги ползват за всичко. Работят и като чистачки или в кухните към ресторанти и хотели. Тарифата е 500 - 600 евро, а вече и по-малко, защото гастарбайтерите станаха много. Половината от тези пари ги изпращат в България - за деца, за родители, за изплащане на дългове, за ремонт на къщата, или си ги събират за нов дом, за някакъв малък бизнес. Защото знаят, че рано или късно, ще се върнат отново тук.

Рядко българи в чужбина се събират заедно - причината е в завистта и в желанието да навредиш с нещо на другия. Не че ти става по-добре, но нашенски манталитет. Когато все пак се съберат, си пускат български песни, пият, плачат за България, но като изтрезнеят, я псуват, че ги е принудила да се скитат немили-недраги и да слугуват на чужденци. Има и такива, които са получили редовни документи и са на по-квалифицирана работа, те са по-добре платени. Хубаво е, когато и двамата съпрузи са на едно място. Но ако единият е останал в България, това вече не е брак, не е семейство, гарантирам го. Да не говоря как се чувстват децата им, оставени на бабата и дядото да ги гледат".

Този разказ има продължение още в стотици и хиляди такива истории. Те са около нас - моя позната остави болен мъж и замина за Гърция; в Италия е дъщерята на фризьорката ми, оставила сина си при родителите си - пенсионери, които чакат нейните пари, за да вържат двата края; да изплати дълговете на мъжа си от неуспешен бизнес за Италия замина и друга моя позната, но сигурно вече няма да се върне при него. Друга, разведена, по професия детска учителка, също работи в Гърция, за да осигури пари за следването на сина си. И още, и още, и още. Има и такива, които вече се връщат. Наша колежка след няколкогодишен престой в Гърция, си отвори фотоателие във Враца.

Колко врачани работят като гастарбайтери в чужбина никой не може да каже. Според служител от паспортния отдел на РДВР са минимум 7 000 души, според служител в общината са над 10 000. Ако вземем средно 8 500 и умножим също средно по 200 евро на месец, които те изпращат на близките си, ще се получи една цифра от 1 700 000 евро. В годишен размер това са над 20 милиона евро, почти два пъти повече от бюджета на община Враца, който е 27,5 мил. лв.

 

 

Дъщеря поддържа живота на майка си от Стокхолм

 

Мариана ДИМИТРОВА

От 16 години габровката Галина Тодорова живее в Стокхолм и работи в полицията в Швеция. Майка й - Пенка Генева, живее в Габрово. Тя е позната на местната общественост като дългогодишен журналист. Сега Пепа е пенсионерка, но продължава активно да пише за габровските медии.

Всеки месец Галина изпраща пари, за да помогне на майка си. "Жалко, че вместо да гради собственото си благополучие, ежемесечно го усеща като задължение да ми изпраща пари. Имам сериозно заболяване, за което всеки месец давам по 43 лева и купувам пет вида лекарства. Малка част от стойността им се заплаща от здравната каса, а лекарствата ми струват близо една трета от пенсията, която получавам", разказва Пепа. И обяснява, че дъщеря й се грижи сама за сина си. "Въпреки, че живее сама с внука ми там, дъщеря ми намира начини да ми помага. Мога само да й се поклоня до земята за жеста, който прави към мен. Жалко, че много малка чст от хората, които работят в чужбина, се опитват преди всичко да съградят дом, да си купят кола. В повечето случаи помагат на родителите си, ако имат съвест за това, или пък осигуряват някаква възможност за съществуването на младите хора тук, които са безработни. Бъхтят в Гърция, например, за да им осигурят дом, защото ги гонят от квартирата или къщата се събаря, или живеят под наем...", възмутена е габровската журналистка.

 

 

Умовете ни изтичат в чужбина

 

Кремена КРУМОВА

Умовете ни излизат в чужбина, никой няма да остане в тая държава след време, тъжно проплаква майка, чието дете е извън страната. Преди три лета 22-годишният Александър заминава за шест месеца в Англия на бригада, за да бере ягоди. Майка му Мери го изпраща с огромна мъка и много пари по оформянето на документите. Над 4 000 лв. отиват за самолетни билети, за дрехи и куп други неща.

Мери има средно статистическо семейство. Направила си е фризьорско ателие във Велико Търново, мъжът й е шофьор в учебно заведение. Другите й деца учат или работят. Много рядко изпраща на Александър колети. "Със Сашо се чуваме от време на време. Хубаво е да знам, че е добре. Даже скоро ще се видим, това лято, продължава разказа си майката. Тя е щастлива, че младият човек има стабилна и доходна работа, макар и далеч от родния град. След периода с брането на ягоди следва писмо до емиграционните власти за едногодишна виза, после за тригодишна, сега предстои да му бъде издадена за постоянно пребиваване в Англия. Синът ми не мисли да се връща в България. Там е добре платен, има работа, развитие, възможности. Събрал е пари, отпуснат му е и кредит и сега ще учи в колеж специалност "Информационни програми, споделя още Мери. За да потвърди думите си, тя се хвали, че Сашо с приятели скоро е ходил на разходка до Париж за няколко дни. Шефът му дори казал да изкара шофьорски курс, за да му даде кола да пътува, продължава Мери. На практика се оказва, че с една заплата в Англия може да се закупи кола, но са прекалено високи данъците и таксите. Лесно се отпускат и кредити. Годишно младежът печели по 3 000 паунда (1 паунд=2,85 лв.). Сега Александър работи на строителен обект. Всеки ден пътува по два часа до работното си място. Има 8-часов работен ден.

Друга е историята на няколко семейства от "Махалата" на В. Търново. Нито един от членовете на тези домакинства не работи. Близките им развиват някакъв бизнес в Германия или Турция и им изпращат пари и колети с храна и дрехи. В България те са богати. Строят красиви и големи къщи. За да не скучаят, някои от жените си отварят златарски ателиета. Не всички деца ходят на училище. Ако пък са записани в детска градина, за тях се грижат учители билингви. Младите жени си ходят на гости, пият кафета, разказват си някой интересен филм от сателита, така им минава времето, казват по-старите. И признават, че никоя от тях не скучае.

 

 

Докато мога да ходя, няма да се върна...

 

Адриана ЙОРДАНОВА

"Докато мога да работя, посмъртно няма да се върна в България. В нея и пенсия няма да получа", казва Дочка Петрова от Ловеч, която от четири години живее в Италия. "Обичам родината си, но не понасям държавата, която ме принуди да се отделя от семейството ми. Работих в ситопечатарски цех на "Миролюбец" в Ловеч. Останах без работа на 45 години. Кой ще ме вземе на тая възраст? Оказахме се двамата със съпруга ми безработни, с дъщеря абитуриентка. Животът ми минаваше в търсене на заеми", проплаква жената. И когато се оказало, че няма излизане от блатото - дължала 250 лева за вода, 70 - за ток, телефонът й бил изключен непрекъснато, а

гладът и мизерията властвали,

тя взела решение да замине. Пътувала за Италия нелегално срещу 130 евро пътни, събрани набързо през 2002 г. от приятелки. Два дни по-късно била на площад "Гарибалди в Неапол". Никой не я чакал, никого не познавала. "Жената, която ни подлъга да заминем с обещанието, че там ще ни намери работа, се оказа в комбина с друга българка. Платих им 150 евро, за да ми намерят работа. Те ме заведоха при семейство, в което жената, за която щях да се грижа, беше жив труп, а имаше и много деца, които щяха да ми легнат на ръцете. Върнах се обратно на площада", разказва Дочка. Тогава

за нея се погрижили две български момчета.

Свързали я с жена от Монтана и нейния италиански приятел, които я настанили в квартирата си. На другия ден й намерили работа в семейството, където работи и досега. В първите дни нарочно подхвърляха скъпи накити, пари, поставяха малки хартийки или пепел от цигари, за да видят дали добре чистя, казва Дочка. В началото се грижела за стареца, който бил тежко болен. След като преминал периодът на изпитание, я приели като своя дъщеря, хранели се заедно, имала почивен ден. "От изкараното за себе си харчех по 100 евро, останалото изпращах в България. Още след първия месец се издължих за всичко. Животът на емигрантите е въпрос на късмет", обяснява Дочка. И предупреждава: всички да се пазят най-много от българи. Докато сърцето ми бие и краката ми се влачат, в страната си няма да се върна, каза тя.

Емилия Берова заминала на гурбет в Гърция в края на октомври 2001 г. Имала покана от гръцкия работодател на дъщеря си. Решила да види какво е и ако й хареса - да остане да поработи. Още на 8-ия ден 75-годишна жена я поканила да й прави компания и да се грижи за нея. Започнала с 400 евро заплата, което бил минимумът за хората, незнаещи езика. Така продължила до началото на зимата, когато с посредничеството на една българка постъпила на работа в друго семейство. Хората били културни, интелигентни, но й казали веднага, че я наемат само за 2 - 3 месеца, докато болният, за когото ще се грижи - 73-гошишен предприемач, почине.

Емилия искала да

покаже веднага,

че знае за какво е там. С дисциплината, на която била научена в България, тя се грижила всеки ден за стареца. Започнала да отменя и съпругата на болния, потърсила съвети от сина си кинезитерапевт как да се грижи професионално, да го храни с диетични храни. След седем месеца умиращият старец се вдигнал на крака и приел болногледачката си като спасител. Така Берова поела цялата домакинска работа, но отпаднали грижите за болния и неподвижен човек. Увеличили заплатата й на 500 евро. Останала в семейството година и половина. После започнала работа в друго семейство на мястото на българка, която не успявала да се справи с работата. "Гледах тъста на някакъв академик, даваха ми портфейл с пари и аз трябваше да се грижа за всичко, имаха ми огромно доверие, отнасяха се към мен като към член от семейството", разказва тя. С протекциите на първите си работодатели се запознала със съпругата на ректора на Солунския университет Антонис Блуцос, която я наела да гледа свекърва й. Всички роднини на бабата се оказали лекари, преподаватели в университета, зет й бил евродепутат. Основното й задължение било да се грижи за старицата, имала заплата от 550 евро и 200 евро джобни пари.

След седем месеца Емилия останала отново без работа, тъй като състоянието на старицата се влошило и я изпратили в клиника. Започнала работа отново с посредничеството на българка, грижела се за жена с двама сина - единият бил в Америка, другият - капитан на кораб в Пирея. Заплатата й била същата. "Всичко се уговоря на първата среща - заплата, права и задължения, почивни дни, допълнително заплащане, консумативи за болните. И най-важното трябва да си гледаш работата и да стоиш на едно място, тогава всички се въртят около теб. Ако започнеш много-много да се въртиш, останалите гледат какво вършиш и накрая ти казват да си ходиш", обяснява Берова. В края на трите си години престой

стига до 600 евро заплата

- гледа лелята на председателката на Върховния съд в Атина. "Докато работех там видях злобата и завистта на сънародници зад граница. Лично аз заминах по икономически причини, предстоеше магистратура на сина ми, сватбата му. Като пенсионер от "Велур" не можех да се справя с нуждите на семейството си", обяснява тя. Емилия съветва жените да си гледат работата и да не се надяват да "забършат" роднина на семейството. Гърците били безотговорни в това отношение.