СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

вчера и днес

Брой 19 (23 - 29 май 2014 г.)


 

С венци, цветя и празнични шествия почитаме Кирил и Методий от векове

 

Само посещението на Юрий Гагарин измества тържествата през 1961 г.

 

И до днес учениците се организират в празнично шествие , снимки архив

Манифестация през 1984 г.

Мая ПАСКОВА

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България
още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има
още през XII век. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т. нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн "Върви, народе възродени". Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

 

Открай време Плевен почита светите братя Кирил и Методий. Сведения за тържествата откриваме още в първите следосвобожденски вестници. На 11 или на 24 май, празникът носи своя характерен облик - с венци около ликовете на първоучителите, с тържествени шествия от училищата, с водосвет и последващи игри и веселие. Тържествените речи, както и отличаването на изявени преподаватели, учители, творци и журналисти, също не е само комунистически модел, а има своите наченки в далечното минало.

Ето какво пише вестник "Плевенски глас" от 1898 г.: "11 май, празникът на славянските равноапостоли, се отпразнува и тази година с подобаещо тържество. Литургията се отслужи в църквата "Св. Параскева", отгдето шествието мина по Гренадерската и Александровската улица и се спре в двора на плевенското Петокласно окръжно училище. Тук се направи водосвет и се държаха две речи от учителите Кушинов и Стоянов. След това ученическият хор изпя песни за празника, след което се почнаха игрите на учениците". Същата година в Градската градина имало общоградско увеселение, на което свирели Военната музика и ученическият оркестър. Теглена била и лотария, като печалбата, възлизаща на 300 лв., била предназначена за фонд "Алеко Константинов".

През 1904 г. за 11 май Плевен е бил домакин на конгрес на народните учители от цяла България, разбираме от дописка в същия вестник. По тоя случай кметството е издало обявление, с което кани плевенските граждани, предвид недостига на хотели, да окажат гостоприемство на пристигналите гости. Самият празник протича по обичайния начин - с литургия в "Св. Параскева" и молебен пред училището "Мария Луиза", където учителя от класното училище Райчо Евстатиев държал "хубава и назидателна за младото поколение реч, с която описал живота и страданията на тея братя апостоли, на които славата ще чества ежегодно вечно". ("Плевенски известия", 1904). Подир обед учениците

били заведени на Текийски баир, където изиграли няколко народни хора под звуците на Военната музика.

20 години по-късно, когато св. св. Кирил и Методий започват да се честват на 24 май, в столицата се провежда конгрес на провинциалните журналисти, пише "Северно ехо".

Манифестациите, официалните трибуни, от които се четат тържествените речи от висшите партийни величия и където се връчват наградите на заслужилите деятели в областта на науката, културата и образованието, са "запазена марка" за годините на народната власт. От плевенския официоз за това време "Северно ехо" научаваме за мечтите на абитуриентите отличници да станат чиновници, техници, заварчици (1959); от цитираните речи разбираме, че в периода 1944 - 1963 г. в окръга са построени 30 училища, има 713 художествено-самодейни колективи с над 30 000 самодейци и 410 библиотеки. Усмивки будят други две любопитни цифри - 80 кина и 1 460 телевизора. През 1977 г. на 24 май Плевен получава високо държавно отличие в областта на образованието, а през 1984 г. посреща гости от международна журналистическа среща. Тържествата за най-светлия празник продължават поне седмица, като най-мащабните концерти са в Летния театър.

Посрещането на Юрий Гагарин в Плевен на 25 май 1961 г.

Само една година - 1961-ва, 24 май е леко неглижиран. Причината е гостуването на Юрий Гагарин. Само месец след като е направил пълна обиколка на Земята (12 април 1961 г.), първият човек, излетял в Космоса, е гост на Плевен.

Свидетели на грандиозното събитие още помнят онзи 25 май. Следващата година, когато празникът е само щрихиран, е 1990-а. Тогава подготовката за първите демократични избори в най-новата ни история напълно измества желанието за тържества.

Тази година обещава нещо подобно да се случи отново в Плевен, защото денят на светите братя съвпада с този за размисъл преди изборите за Европарламент. Традиционното място, на което се събират учениците - площад "Възраждане", е разкопан. Дано все пак чуем и тази година "Върви, народе възродени" - за поне малко самочувствие. И вместо по традиция да свеждаме тъжно очи пред паметника на двамата братя (жест, който би имал оправдание, ако ни е срам от тях), поне в сърцата си да запазим светлината на този празник. И да оправдаем съществуването му през вековете.

 


 

 

Съвременната журналистика работи на принципа копи-пейст

 

Цецка Николова и Малин Решовски, сн. авторът

Веселина ИЛИЕВА

В навечерието на 24 май - празника на славянската писменост и българската просвета и култура, разговаряме с известните плевенски журналисти Цецка Николова - кореспондент на БНР, и Малин Решовски - на БТА. Колегите разказват за журналистиката преди и след промените, за морала в професията, за превеса на лошата новина над добрата.

 

- Колеги, как започнахте с журналистиката? Призвание, мечта ли беше, или стечение на случайни обстоятелства?

 

Малин Решовски: - Аз имам вече 30 години стаж като журналист. Започнах да пиша още в VIII клас. Тогава се строеше стъкларския завод и аз написах дописка за бригадата, която го строи. По образование не съм журналист - завършил съм тогавашната академия за обществено и социално управление, но смея да твърдя, че това ми е призвание.

 

Цецка Николова: - Моят стаж като журналист е вече 40 години. Аз съм започнала първо в заводския вестник на "Вапцаров" - "Вапцаровски глас". После работих в радиоуредбата и през 1985 г. дойдох в Радиоцентър Плевен. От 1993 г. работя в БНР.

 

- Вие сте писали преди 1989 г. и след промените. Каква е разликата? Тогава по-лесно ли се пишеше?

 

Ц. Н. - Това, което най-много ме е смущавало по онова време, беше, че ако не си партиен член, не можеш да присъстваш на събрание. А обикновено проблемите за икономическото развитие, за бъдещето на завода и всичко, което се случва там, се казваха на това събрание. Тази партийна обвързаност пречеше. Но от друга страна, дали защото имаше една партия, имаше по-голяма дисциплина. Имаше една насока, а не като днес - заливат те хиляди информации и не знаеш кое е вярно, кое е интрига. Най-лошото днес е, че съвременната журналистика работи на принципа копи-пейст.

 

М. Р. - Все пак в миналото е имало журналистика, която в определена степен е била нормативна. Тя е била поставена при едни норми, които трябва да се спазват - и партийни, но и морални. И много важно е, че наистина положителното се извеждаше на преден план. Критиките и негативите бяха рядкост. Особено ако са неоснователни, можеха да ти създадат сериозни проблеми. Налагаха наказания, спираха материали. Не можеш както сега да си позволиш да пуснеш непроверена информация. Да напишеш - на улицата чух еди какво си, или по наши източници. Махалото на журналистиката от тази нормативност като че ли се премести в другата крайност - без всякакви правила, без контрол, без самоконтрол.

 

- Защо лошата новина измести добрата?

 

Ц. Н. - През всичките тези години не мога да намеря отговор на този въпрос. Пазарът търси точно тези лоши новини. Във времето, когато правихме преглед на печата от различните райони, ми се е случвало - отварям вестника и той е с едно ужасяващо заглавие. Говорила съм с колегите - защо го пускате така. А те казват - иначе няма да се продаде вестникът. Не спечелиш ли читателя да види началото на страницата, няма да си го купи, ми казваха.

 

М. Р. - Напоследък съм си сложил ограничение да не чета отрицателни новини. Толкова много са ме залели от печата и телевизията, че вече ми идват в повече. Аз винаги съм бил един по-позитивен човек. Винаги съм се радвал, когато науча нещо хубаво и бързам да го кажа на хората. Лошото винаги съм съобщавал възможно най-кратко.

 

- Свободно ли е нашето слово днес и не се ли преекспонира тази тема у нас?

 

Ц. Н. - Не бих могла да кажа къде свършва свободата в медиите, много е трудно това. Наистина този въпрос се преекспонира. Какво означава да си свободен, никой не може да каже. И може би тук се намесва онзи момент, за който говорим - за т. нар. поръчкова журналистика. По-скоро за някои журналисти свободата в журналистиката е свободия. Някои се чувстват толкова разкрепостени и такива драматични разкази правят за нещо, което не се е случило. Това се продава, но то лъже и тази лъжа утре ще се обърне срещу журналистиката.

 

М. Р. - Свободата на словото винаги идва преди всичко от самия журналист, от неговата автоцензура. Защото ако те е страх да кажеш една истина, ти няма да я кажеш. Ако искаш да я кажеш, ще застанеш със своята позиция. Но това трябва да е проверена информация. У нас все пак медиите имат определена зависимост. Има медии икономически и политически обвързани, но има и такива, които се стремят да бъдат обективни. Много шарен е пазарът, но ти трябва да имаш морал и да показваш на хората добрата посока.

 

- Какво ви даде и какво ви взе тази професия?

 

Ц. Н. - Много ми е дала и нищо не ми е взела. Дава ми много срещи с различни личности, което ме прави много богата. Даже колкото повече наближавам пенсионна възраст, толкова почвам да се страхувам какво ще правя един ден като спра да контактувам с хората. Журналистиката е прекрасна, когато имаш хубава вест, хубав събеседник. При нас няма работен ден, работна седмица - постоянно си на разположение.

 

М. Р. - Мисля, че журналистиката много дава. И на мен нищо не ми е взела, защото я приемам като хоби. За мен тя е светът, който виждам чрез работата си. Ако не работя, аз не се чувствам пълноценен.

 

 

върни се в НАЧАЛО