СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 19 (23 - 29 май 2014 г.)


 

 

Борбата с нерегламентираните превозвачи е кауза пердута, институциите са безсилни

 

Абсурдни противоречия в законодателството правят "копърките" неуловими

 

Според Величко Величков е безсмислено да си член на сдружението на превозвачите, сн. авторът

Веселина ИЛИЕВА

Собственикът на най-голямата превозваческа фирма в областта Величко Великов е напуснал браншовото сдружение на автобусните превозвачи в Плевен. Това съобщи той за "BG Север". "Няма смисъл, ние нищо не правим там, само си губим времето. Видяхме, че държавните и контролни органи, които трябва да изпълняват функцията да помагат на този вид бизнес и да елиминират нерегламентираните превозвачи, ги няма. Те не работят в наша полза. Когато се надигнем, те скачат срещу нас, а не срещу нелегалните. Така че по-добрият вариант е да си кротуваме и докато можем да я караме така", са сред мотивите на бизнесмена да напусне организацията. От време на време си правим едни протести, слагаме едни табели и си шофираме с тях, но всичко е до там, продължава още той и припомня, че преди повече от две години легалните превозвачи са излезли с конкретни предложения и към местната власт, и към Министерството на транспорта, за справяне с колите в сивия сектор.

За това време обаче не е направено нищо. Проблемът е, че Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) има право да съставя наказателни постановления, но няма право да спира леките коли на нерегламентираните превозвачи. Полицията пък има право да спира леките коли, но няма право да съставя наказателни постановления.

 Затова превозвачите са предложили в Закона за движение по пътищата да залегнат тестове, които да съответстват на Закона за автомобилните превози и полицаите също да имат право да издават наказателни постановления за нарушения.

Второто им предложение е било насочено конкретно към общините, с които автобусните превозвачи сключват договори за обслужване на линиите. Според клаузите в документите общините имат грижа да не разрешават на нелегални превозвачи да са в близост до автогарите и спирките в по-малките населени места и със своя охрана да правят проверки. Това обаче не се случва. И сега т. нар. "копърки" пак са си на паркингите пред авто и жп гарата.

Доскоро и самите фирми, членове на Браншовото сдружение на автобусните превозвачи, разочаровани от контролните органи, са правили и свои акции за лов на нелегални маршрутки - записвали са номерата на нелегалните коли, а после са ги предавали в полицията и в ДАИ. Нерегламентираните превозвачи обаче ползвали купени на старо коли за около седмица превоз, после ги продавали за старо желязо. С парите купували пореден автомобил и на следващата седмица се появявали с нова табела.

Величко Великов предполага, че когато разберат за "отписването" му от браншовата организация, и други фирми ще направят същото. Досега членуващите били 21, вече без неговата са 20.

"Положението е трагично. При мен нещата не са толкова плачевни, защото не разчитам само на този бизнес. Занимавам се и със сметосъбиране, третиране на битови отпадъци и ресторантьорство. През зимата, когато хората не пътуват много, компенсирам с доходи от тези неща. Но по-малките фирми загиват", твърди Великов.

Единственият паяк в Плевен, който вдига неправилно паркиралите автомобили, е негов. Бизнесменът довери обаче, че сега машината му работи само по линия на КАТ. По думите му в синята зона нямало строг регламент за колко време е разрешено паркирането, затова и закопчаните сутринта си вземали спокойно колите след 19 часа.

42 лв. коства на плевенските шофьори вдигането с паяк на нерегламентирано паркирано возило.


 

Очила ментета заливат плевенския пазар

 

Сергиите с некачествена стока се увеличават през пролетта, сн. авторът

Веселина ГЕОРГИЕВА

С настъпването на пролетта из плевенските улици се нароиха и сергиите, които продават слънчеви очила. По тезгяхите по пазара също се забелязват и такива, които предлагат диоптърни очила за по лев - два до пет. И едните, и другите не само няма да помогнат на очите ви да се справят и със светлината, и с намаленото зрение, но и могат да му навредят, предупреждава д-р Мая Мичева - офталмолог от Плевен.

Очилата менте вече отдавна се предлагат и в магазините "Всичко по един лев". Те са внос от Китай и пак са на символична, привличаща все по-неплатежоспособния плевенчанин, цена.

"Слънчевите очила, които се предлагат по сергиите, въобще нямат никаква качествена защита. Не е ясен и произходът на стъклото им. Те дразнят окото и това може до доведе до главоболие. Има слънчеви очила, които са прекалено извити - имат по-голяма кривина, изпъкнали са като на мотористите. Те дават едно изкривяване настрани и започват да дразнят зрението. Когато ги носят, хората се спъват, завива им се свят", предупреждава д-р Мичева. Тя твърди, че е лъжа и рекламният трик на продавачите, че китайските очила имат UV-защита. Д-р Мичева заяви, че това може да се провери единствено с машина. С такава обаче Плевен не разполага.

Офталмоложката съветва да си купуваме слънчеви очила от оптики и специализирани магазини и обясни, че фирмените очила трябва да имат паспорт, характеристики за дължината на вълната, от която предпазват, и информация какъв клас са. Те могат да бъдат четири класа. Първи са най-светлите, четвърти - най-тъмните.

Последните не се препоръчват за постоянно носене и не са подходящи за шофиране. Д-р Мичева предупреждава да не купуваме очила менте особено на децата. Те са малки и не могат да кажат какво виждат.

По-вредни от слънчевите са китайските диоптрични очила. "Проблемът идва от там, че всеки човек има различен диоптър, а тези са с еднакъв и на двете очи. Освен това повечето хора имат разлика в очите. Но това не се знае, човекът ги пробва, вижда с тях добре и си ги купува", казва д-р Мичева. По думите й също така е важно и междузеничното разстояние, според което се центрират стъклата. За всеки то е индивидуално. Колкото пъти сме мерили това на уличните очила, винаги е било по-голямо. В резултат на което се получава главоболие, отклонение в окото и цялостна умора, твърди още тя. Разликата в цената не е толкова голяма. Примерно 5 лв. дават за диоптърни очила на сергията, при нас са 20. Проблемът е, че българинът просто няма здравна култура, убедена е плевенската офталмоложка.


 

С мрежи против градушка стопани спасяват реколта

 

В градината на Рогозански в гр. Левски над разсада от месец е опъната мрежа, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Стопани се запасяват с мрежи против градушка в опит да спасят каквото могат от реколтата си. Полиетиленовите покрития са една от най-търсените стоки от дребни земеделци през последните седмици, показва репортерска обиколка в търговската мрежа на Плевен. Цената на линеен метър в селскостопанските аптеки и в специализираните магазини е 1 - 1,50 лева. Заради прогнозата, че лошото време ще продължи да тормози земеделците обаче, тя може и да се увеличи, предполагат продавачите.

"Миналото лято два дни разчиствах двора след ужасна буря, която връхлетя градчето. Пред угрозата ново природно бедствие да съсипе насажденията, купих покритие и го опънах над зеленчука и цветята", разказва Христо Рогозански, който в двора си в гр. Левски всяка година отглежда домати и краставици. Твърди, че плътната и гъста плетка издържа не само на тежестта на ледените зърна, но и предпазва насажденията от напора на силния вятър. Покритието според стопанина е и бариера срещу птици и стършели, които също повреждат насажденията. По десетина, най-много петнадесет метра от мрежата са си купили тази пролет хора от съседните къщи с дворове, които са се запалили покрай комшията си.

В много селища на областта проливните дъждове и градушките нанасят големи финансови загуби на фермерите, твърдят

специалисти, и дават пример с неотдавнашните порои в региона. През миналогодишното лято най-много щети по земеделските култури в Плевенско са били отчетени след проливни дъждове - около 33 на сто.


 

Офисът на НАП е обработил 98% от декларациите

 

Над 18 700 достигна броят на приетите декларации за доходите в офиса на НАП в Плевен с получените по пощата в първите работни дни на месец май, информират от пресслужбата на офиса. 2 731 е броят на подадените с електронен подпис, а повече от 1 620 са с баркод. Процентът на обработените вече надвишава 98 на сто.

Общо 2,979 млрд. лв. са декларирани в страната от доходи по трудови правоотношения в годишните данъчни декларации за облагане на доходите от 2013 г., които се подаваха до 30 април 2014 г. Те са с 15% повече от миналата година, когато като трудови доходи са посочени 2,6 млрд. лв. "BG Север"


 

Пръсканията на културите създават проблеми на пчеларите

 

Някои препарати въздействат на нервната система на пчелите и те стават агресивни, сн. авторът

Мая ПАСКОВА

Годината започва успешно за пчеларите, пролетта беше топла, зимата мека и имаше доста голям период на цъфтеж и съответно паша за пчелите, категоричен е доц. Юлиян Станчев, заместник-председател на Областния пчеларски съюз в Плевен, като предвижда и следващите добиви - от акация, липа и от слънчоглед да бъдат също добри.

Първият мед е от рапица, която се отглежда основно за фураж, рапично олио и биодизел. В България тази култура се гледа заради голямото й търсене на европейския пазар, благоприятните за нея условия у нас, както и заради субсидиите. Цъфти от 15 април до 5-10 май, което я прави масов ранен източник за прашец и нектар за пчелите. На външен вид медът от рапица е почти тебеширено бял. Площите с рапица в Плевенския регион са увеличени почти двойно в сравнение с миналата година. Това от една страна е добре за развитието на пчелите, но създава и грижи на пчеларите, уточнява Станчев. Той не скри, че на места е имало проблеми с пръсканията, които не трябва да се извършват по време на цъфтеж, както и в дневните часове, когато пчелите са активни. "Има един деликатен момент, че рапицата е леко цъфнала и започва да се пръска или пък редица арендатори смятат, че препаратите не са опасни за пчелите. Няма поражения тази година, но пък на отделни места проблем създават личните стопани на овощни градини, които пръскат през деня. Има много такива сигнали. Засегнатите пчели стават агресивни от препаратите. Има случаи на ужилвания на животни, на хора", допълни пчеларят. Министерството на земеделието пък иска в тази насока да промени точки от закона и пчелите да се изнесат извън населените места. Това според заетите в този бизнес, е пагубно за пчеларството. Най-много пчелари има около Плевен. По-далече от областния град има само 5-6 пчелина, хората си местят кошерите за по-добра сигурност заради кражбите, допълва Станчев. Разбиват се постройките, краде се инвентар, центрофуги, дори кошери, макар че при последните извършителите са "колеги". Същевременно Плевен е на трето място в България по развитие на отрасъла. Това е заради добрите условия, големите масиви рапица, слънчоглед, акация и липа.

Западането на отрасли като овощарство и зеленчукопроизводство обаче се отразяват зле на пчеларите. Полифлорният летен мед е все по-рядко срещан,

заради намаляването на ливадите и засаждането им с оборотните и субсидирани зърнени, фуражни и технически култури.

Много млади хора намират в отглеждането на кошери доходоносно хоби, въпреки че за последните 5 години пчеларите са намалели два пъти, констатира Станчев. Една от причините е, че европейското подпомагане на пчеларството спрямо другите отрасли е много малко.

Изкупните цените на меда и тази година се задържат около европейските - около 4 - 4,20 лв./кг на едро. Продажната му цена обаче в сравнение с другите хранителни стоки изостава. Същевременно хората масово се лишават от него. "Около 300 г мед средно консумира българинът на година. Останалите пчелни продукти - пчелен прашец, прополис, се консумират още по-малко, въпреки популярните рецепти на проф. Мермерски", отбелязва още Юлиян Станчев.

 

върни се в НАЧАЛО