СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 19 (24 - 30 май 2013 г.)


 

 

Любо Царя:

 

Всеки в своя живот носи някаква маска, зад която се крие истинският му облик

 

След дълго отсъствие авангардистът се върна на 7-метров кон в родния Плевен

 

Авторът пред “Конникът”, който издигна в Нощта на музеите пред ХГ “Илия Беков”, сн. авторът 

Страницата подготви: Мая Паскова

Какво символизира огромният дървен конник, който се издигна в Нощта на музеите пред Художествена галерия "Илия Бешков”? Как влияят провокациите на хората? Кой е Любо Царя и какво е правил през времето, когато не е бил в родния си град? Въпросите отправихме към автора на артинсталацията Любен Костов.

 

- Г-н Костов, в Плевен сте популярен като Любо Царя. Защо?

 

- Сигурно защото мога да правя всичко - и да дялам дърво, и да рисувам (смее се).

 

- От много години не живеете в родния си град...…

 

- Напуснах Плевен през 1995 г. Нямаше какво да правя тук и ми липсваше творческа среда. Трябва да отидеш на място, на което се правят такива работи. По-рано с подобен вид изкуство се занимаваха доста автори в провинцията - в Благоевград, в Габрово, в Русе, но сега остана само столицата.

 

- Как започнахте с нестандартните артинсталации?

 

- Преди около 20 години в Плевен имаше един човек Радо Райков, който беше шеф на печатницата и с когото правехме много неща. Раздавахме 1 000 карамфила, например. Веднъж закачихме книги на дървото пред книжарницата и всеки можеше да си вземе. В друга акция по времето, когато цитрусовите плодове бяха много скъпи - 1992 - 93 г., печатницата купи двайсетина кила банани, портокали и лимони и всичко вързахме на една мрежа, която висеше на ръка и половина пред книжарницата. Който минеше, трябваше да се протегне, за да си вземе плод. Казваше се "Плодовете на културата” - асоциация с Банановата република.

 

- Години по-късно се връщате на дървен кон. Какво символизира той?

 

 

- Това не е първият ми кон тук. Преди 23 години направих един троянски кон, целият окичен със звънци, на центъра на Плевен, като целта тогава бе народът да се пробуди. Предвид поразиите, които се правят оттогава до днес, явно целта не се постигна. Този кон всеки има свободата да възприеме както пожелае - като тракийския конник или Свети Георги. За мен е достатъчно хората, които минават край него, да се замислят за нещо свое и да ги изкарам от сивотата на ежедневието.

 

- За това ли е червеният цвят на конника?

 

- Не съм вложил символика, още по-малко политическа. Просто напоследък червеният цвят се пренебрегва от повечето творци. Може да е и заради агресията. Но пък Свети Георги, както и тракиийският конник, са си агресия, не са нещо заспало.

 

- Имате ли за цел да шокирате с работите си?

 

- На хората им е интересно. Това е нещо необичайно, което не можеш да видиш на много места. Въпреки че не е нещо кой знае колко сложно и вероятно ако и вие вземете чук и тесла, можете да направите същото.

 

 

- Творбите ви все пак са различни. Оцеляват ли?

 

- Забелязал съм, че като цяло хората имат респект към новото и непознатото и може би поради тази причина не пипат. Често на тях се гледа с подозрение, но в много малко случаи те са обект на вандализъм. Миналата година във Велико Търново направих един самолет на Стамболовия мост над Янтра. През 1933 г. летецът Петко Попганчев минава под моста с първия самолет, произведен в България, и това беше поводът, който ме вдъхнови за тази инсталация. Бях го вързал за самия парапет на моста и си остана там около два месеца без никой да среже въжетата.

 

- Как стои въпросът с пазара? Все пак трябва от нещо да живеете...…

 

- Трудна работа. Пак миналата година, за една колективна изложба на СБХ в галерията на един завод в София направих инсталация "Брадва”. Представляваше един дръвник с пранги, а до него имаше конструкция с брадва, опряна на рамо. Отзад бях поставил колело и при завъртането му брадвата започваше да удря по дръвника. На хората им беше интересно и си правиха снимки. Малко след това ми се обади една изкуствоведка и ми каза, че виенска галерия иска да купи тази работа, защото видели снимките в интернет и я харесали. Понякога има откупки и на артинсталации, но е голяма рядкост. Аз правя и маски - дървени и метални. Идеята ми при тях е, че всеки в своя живот носи някаква маска, зад която се крие истинският му облик.

 

- Като в японския театър?

 

- Не, нямат нищо общо нито с японския театър, нито с африканските маски. Необичайни са и трябва да се видят, не могат да се разкажат. Зад всяка такава гротескна маска обаче се крие някакво състояние на човека. Имаше и страшни, въпреки че бях ги кръстил "Любов”, "Благородство”, "Любознателност”...


 

 

Забавна стрина вилнее из интернет в книгата на Северина Самоковлийска

 

Авторката (вляво) беше представена от Гергана Йоханова в залата на РБ “Хр. Смирненски”, сн. авторът

"Стрина Калина е може би най-колоритната личност в целия блок. Беше се женила три пъти, първият й съпруг беше починал от инфаркт, вторият от скръб, а третият не беше дочакал славната съдба на предшествениците си и се беше изнесъл в свински тръс към Испания, откъдето прати на стрина Калина картичка.…Картичката заемаше централно място във витрината в хола на стрина Калина. Точно до сервиза за кафе, който тя никога не ползваше, трите комплекта сватбени чаши и бройка от първата й книга "Сатанински строфи”.

 

Това е част от колоритното описание на главната героиня в новата книга на младата плевенска авторка Северина Самоковлийска. Случайно или нарочно, предвид звуковото подобие, героинята се казва Калина Сапунджийска - обикновен човек, живеещ обикновен живот в градче, което може да е навсякъде из България. В интернет тя е намерила така нужната й трибуна, чрез която да излива омразата и неудоволетвореността си от живота и която да й помогне да се почувства поне малко значима.

Северина Самоковлийска е родена през 1982 г. в Плевен. От малка се увлича по писането - съчинението й на изпита за прием в паралелка с разширено изучаване на български език и литература след втори клас още се обсъжда в СОУ "Иван Вазов”. Нейни творби са публикувани в списание "Фентъзи Фактор”, вестник "Труд”,

Антология "Буквите” и други. Авторка е на редица интервюта и материали за списание "Книгите”. Сред "жертвите” й са Милан Асадуров, Мартин Карбовски, Ивайло Диманов и Адриан Лазаровски. За кратък, но бурен период от време пише и рецензии за същото списание. През 2011 г. излиза първата й чуждоезична публикация "Paella para dos”, част от годишната книга на Училище за писатели, "Al encuentro de todo”.

Първата книга на Северина излиза през 2009 г. -–сборник кратки разкази със заглавие "Скрити белези”. Ако се търси подобие с описанието й на стрина Калина, сатанинските строфи в тях читателят трябва сам да потърси. По щастливо стечение на обстоятелствата, рецензент на разказите е колегата Стефан Кръстев, който списва колонката "Напушени мисли” в "BG Север".

"Стрина” излиза от обемите, върху които най-често влагам енергията си. Написах я по-скоро на инат, за да видя дали ще успея да създам нещо малко по-дълго, а дали се е получило успешно, ще кажете вие", обърна се младата авторка към своите читатели.

Северина Самоковлийска сподели, че идеята за "Стрина” се зародила по времето, когато работела като сътрудник към едно интернет списание и благодарение на работата си там започнала постепенно да си дава сметка за трибуната, която представлява интернет, и усещането за анонимност и безнаказаност, което често се внушава.


 

 

Печат “Златен век” за директора на регионалната библиотека

 

Аня Михова получи отличието си лично от министъра на културата Владимир Пенев, сн. личен архив

Директорът на РБ „"Хр. Смирненски” Аня Михова получи "Златен век" - печат на Симеон Велики, и грамота "за големия принос в развитието на българската култура”. Наградата й беше връчена лично от министъра на културата Владимир Пенев, съобщиха от библиотеката. Тържествената церемония по раздаването на традиционните годишни награди на изявени творци и дейци на културата по случай 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, се проведе на "Сцена 17” в Министерството на културата. С отличия, плакети и грамоти бяха отличени близо 50 артисти от различни изкуства и дейци на културата. Най-голямото отличие - "Златен век” - огърлие, получи Рангел Вълчанов. Наградата прие дъщерята на кинорежисьора, който отсъства заради влошено здравословно състояние.

В същата категория беше отличена Дина Колева, художествен ръководител на групата "Бистришките баби". "Златен век” - звезда, и парична награда бяха връчени на поета Калин Донков, а в категорията "Златен век" - печат, наред с илюзиониста Астор беше и директорът на плевенската библиотека. Грамота получи директорът на Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен Жечка Димитрова.

"Не очаквах такава награда и бях приятно изненадана, когато разбрах, че трудът ни по пренасянето на библиотеката и утвърждаването й като модерен културен институт е забелязан и оценен.

Това отличие е и като естествено продължение на наградата "Хр. Г. Данов”, с която бе удостоена плевенската библиотека преди две години”, сподели директорът на РБ "Хр. Смирненски” Аня Михова.

 Тя подчерта, че досега библиотеките са били неглижирани, на труда им се е гледало с леко пренебрежение, но това отношение постепенно започва да се променя. "При нас ползата се инвестира в хората, които се образоват и информират. Резултатите идват по-късно. Затова се радваме,че Министерство на културата ни оценява наред с другите. Професията библиотекар започва да се реабилитира", категорична е Аня Михова.


 

 

Нови заглавия в книжарницИ “ГРАММА"

 

Голяма червена текила

 

Рик Риърдън

Джаксън, или Трес, както всички го наричат, се завръща в Сан Антонио след десетгодишно отсъствие, за да разреши най-сетне случая с убийството на баща си и да се ожени за гаджето си от гимназията. Преследване на призраци от миналото? Само на пръв поглед. Настоящето е склонно да предложи още повече от всичко - и насилие, и мистерии, и романтика, и брутална истина.

 

 

 

 

Сделката на капитан Ворпатрил

 

Лоис Макмастър Бюджолд

Капитан Иван Ворпатрил харесва своя сравнително скучен ергенски живот като адютант на бараярски адмирал. Иван е братовчед на имперския ревизор Майлс Воркосиган и е на едно от челните места в списъка с евентуални кандидати за императорския трон. Но когато стар приятел от разузнаването го моли да защити привлекателна млада жена от ударите на престъпен синдикат, кавалерската природа на Иван взема връх.

 

 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО