СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 19 (24 - 30 май 2013 г.)


 

 

Цените на плодовете и зеленчуците растат

 

Заради беднотията родното производство губи битката с евтиния внос

 

Поля ТОМОВА
Инна СТЕФАНОВА

 

Черешите и ягодите вече са със солидно място на сергиите, сн. Инна Стефанова

Цените на плодовете и зеленчуците в Плевен сега са по-високи в сравнение със същия период на 2012 г. Това твърдят местни търговци, които са в този бизнес от години. Според тях разликата между цените на стоката в големите вериги от хранителни магазини и на пазарите за плодове и зеленчуци в града става все по-голяма. Търговските вериги продават по-евтино, защото разполагат с огромен ресурс и могат да си го позволят. Плодовете и зеленчуците, които те продават, обаче не могат да се сравняват с онова, което предлагат местните производители на пазара.

"Категоричен съм, че нашата стока е по-качествена и затова е и по-скъпа. Хората обаче предпочитат да си купят боклуците от хипермаркетите, защото им е по-изгодно за джоба", споделя търговец на плодове и зеленчуци. Той признава, че оборотът му е намалял значително в сравнение с миналата година. Цените на различните плодове и зеленчуци варират и в зависимост от това дали са родно или чуждо производство. Затова честа гледка по сергиите на кооперативния пазар са табели с различни цени за една и съща стока. Доматите се търгуват между 4,50 и 2,60 лв. за килограм. Краставици могат да се намерят на цени от 2,40 за килограм. Пресните картофи също бележат бум в цената - от 3,50 до малко над два лева.

Рекорд по скъпотия обаче е отбелязан при черешите и при ягодите. Само преди седмица търговците навсякъде искаха по 5 лева за килограм череши и по 8 за килограм ягоди.

Сега на повечето места цената е двойно по-ниска. Очакванията са цените на дребно да паднат още заради беднотията на плевенчани и по-малкото търсене на пазара.На рафтовете с предимство вече се търгуват плодовете българско производство. Поне така пише с големи букви на табелите по щандовете. Черешите, расли в страната, се предлагат от 2,00 до 2,50 лева за килограм. Изключение правят т. нар. "хрущялки", които се търгуват на 3 лв./кг. На пазара в Плевен се предлагат и череши от Гърция. За разлика от родните те са двойно по-едри, а цената им е 5 лева. Дребният плод на черешата тази година продавачите обясняват с ранно настъпилите горещини.

Вносни ягоди на пазара в Плевен не се предлагат. Транспортът от по-далечни дестинации не само оскъпява стоката, но и я съсипва, обясняват търговците. Част от ягодите са произведени в ловешкото село Александрово и цената им е 5 лева килото. От години търговците в града изкупуват и ягоди, произведени в град Летница. На пазара те се предлагат на 4 лева. На все повече места ягодите се търгуват и за 2,50 - 2,70 лв./кг.

Циганите все още не са започнали да подбиват цените на ранните плодове, но най-много до седмица ще се развихрят. Както всяка година по това време, касети, пълни с крадени череши, ще се появят по улиците на града и край магазините, твърдят местни производители.


 

 

Развитие на туризма си ще търси Плевен чрез Асоциацията на дунавските общини

 

Михаил АТАНАСОВ

Чрез членството си в Асоциацията на дунавските общини (АДО) Плевен ще търси начини да участва в мащабни европроекти, с които да развива туризъм, да подобрява инфраструктурата си и да разширява сътрудничеството си с държавите по поречието на Дунав. Това заяви през седмицата плевенският градоначалник проф. д-р Димитър Стойков.

Общината бе домакин на заседание на Управителния съвет на асоциацията. На него тя бе приета за 36-ия пълноправен член на АДО.

"От всички общини в асоциацията досега само Русе беше голям областен град. Присъединяването на Плевен към нашата организация ще увеличи рязко възможностите ни за управление на проекти. Индикациите от Еевропейския съюз и Европейската комисия говорят, че в програмния период 2014 - 2020 г. ще бъдат отделени значителни евросредства по транспотен коридор - 7, който е река Дунав", каза кметът на Русе Пламен Стоилов. Той е и председател на АДО.

Според него един от големите проблеми на Северна България е чувствителното изоставане в инфраструктурното й развитие. Като едно от най-големите регионални сдружения в България Асоциацията на дунавските общини ще може да кандидатства с готови идейни проекти и да усвоява значителни европейски средства. Усилията ще бъдат насочени към проекти, които имат видим ефект за хората, живеещи в тези 36 общини.

"Искаме промяна и подобряване на условията на живот на хората и едно от най-големите ни богатства, които можем да развиваме, това е туризмът. Имаме уникална природа, уникална река и центрове като Русе и Плевен, които сега са подценявани и заобикаляни от туристическите потоци. Искаме си мястото на туристическия пазар, искаме да запазим позициите си на водещи градове, а Северозападна България да се развива поне с темповете на останалите региони на страната", каза още Пламен Стоилов.


 

 

Заведенията закъсаха за персонал

 

Една от многото обяви за набиране на персонал, сн. авторът

Лора ГЕНЧЕВА

Кафенетата, закусвалните и ресторантите в Плевен сериозно закъсаха за персонал през последните седмици, показа проверка на "BG Север". По витрините на повечето заведения в централната част на града са разлепени обяви за работа - търсят се най-много сервитьори. Гладът за кадри в плевенския ресторантьорски бизнес се появява всяка пролет. По това време на годината младите момичета и момчета, които най-често практикуват сервитьорската професия, "емигрират" в черноморските ни курорти. Там те получават в пъти по-високо заплащане, по-добри условия за работа и други екстри, каквито в Плевен няма.

Около 300 - 350 лв. взимат повечето сервитьори в плевенските кафенета. Много от тях обаче не могат да вържат и тези пари, защото работят единствено на процент от оборота. Повече изкарват само сервитьорите в по-изисканите заведения, но дори и те си докарват месечен доход заедно бакшишите от 400 - 500 лв. Толкова са и обявените заплати за тази длъжност в плевенските сайтове за работа. Там също най-търсени са сервитьорите, готвачите и барманите. Повечето от предложенията се изчерпват с информация единствено за адреса на обекта или телефон за връзка. Условията на работа и изискванията към кандидатите се научават на място. Необходимостта от натрупан стаж по професията обаче е отбелязана с големи букви в

много от обявите. Получава се така, че за предлаганите малко пари и в същото време много работа и изисквания няма желаещи.

Фактът, че голяма част от работодателите водят персонала на половин работен ден, също е причина младите да не избират тази професия.

Същевременно примамливите предложения на ресторантьорите и хотелиерите по морето за започналия туристически сезон не са за изпускане. С тлъстите бакшиши, които повечето чужденци оставят, сервиьорите могат да си докарат 700 - 800 лв. на месец, та и повече.

Затова през летния сезон текучеството в този бизнес за нашия град е толкова голямо.


 

 

Земеделската земя в региона вече стигна 800 лв. на декар

 

Продават само хора, които са на зор, твърдят брокери

 

Ангел АТАНАСОВ

Земеделската земя в близо половината общини на региона вече стигна до цена 800 лв. за дка. Продават само собственици, които са изпаднали в сериозни финансови затруднения. В това са единодушни брокерите на недвижими имоти в областния център. Според тях предлагането на пазара на земя е малко, защото последните няколко години бяха добри за земеделците в района и рентата вече надхвърли 50 лв. от дка. Макар и по-рядко обаче сделки все пак има. След тях продавачите най-често вземат получените пари и директно отиват в банките, за да погасят кредитите си или да изплатят други задължения.

"Досега нямаме случай, в който някой да е продал наследствената си земя, за да си купи нещо, което не му е от първа необходимост. Последната ни сделка беше преди седмица. Купихме 16 дка в с. Комарево по 800 лв. за декар. За района там това се смята за нормална цена", твърди агрономът Ангел Петров. Той е брокер в "Колеги и ко" ЕООД. Влязъл в бизнеса с недвижими имоти през 2001 г., когато цената на земеделската земя е била между 20 и 40 лв. за декар, а на пазара почти нямало купувачи.

Според него най-високи в региона са цените на обработваемата земя в общините Пордим, Долна Митрополия, Кнежа, Долни Дъбник и Левски, защото в тях земеделието е най-добре развито. Най-скъпо се търгуват нивите в Тръстеник - между 600 лв. и 900 лв. за дка. Както навсякъде в страната, основните играчи на пазара в Плевенско са агрофондовете и арендаторите. При това, фондовете в последно време са се насочили към селища, в които търсенето е по-слабо, допълва Петров.

"Търговията със земеделски земи в Плевенска област намалява постоянно. Причините са много и първата е високата цена - тя според мен стигна предела си. По обясними причини почти замря и изкупуването на земя за изграждането на фотоволтаични паркове. Неизвестността от това какво правителство ще имаме след изборите и каква политика към земеделието ще има то, също влияе негативно върху този пазар. Като цяло през тази година се очаква сделките с покупко-продажба на земя да бъдат значително по-малко", смята инж. Бойко Маринов, управител на кантората за недвижими имоти "Рубикон".

"Поскъпването на обработваемата земя в региона е необосновано високо. При сегашните цени на земеделската продукция са необходими много години работа, за да се възвърне една инвестиция от 800 лв. на дка. А за да излезеш на печалба, трябва да отглеждаш интензивни култури, които са с по-висока доходност", твърди Емил Илиев, председател на кооперацията в Коиловци.


 

 

Търговията с имоти замира, но измамите продължават

 

Стефана СЛАВКОВА

Търговията с недвижими имоти през последните години в Плевен е в застой, но измамите в този бизнес не намаляват, алармираха юристи. Според тях повечето от хората, решили да си купят ново жилище, правят най-много една подобна сделка в живота си. На практика те не са подготвени, за да се справят с евентуални измами. Хитростите на недобросъвестните продавачи са всякакви - обременен с тежести или възбрани имот, съдебни спорове и искове, претенции на трети лица и др. За сметка на това начините, по които купувачът може да се защити от подобни "капани", не са толкова много и сигурни, твърдят препатили.

Удостоверението за тежести е документ, който формално не се изисква, за да бъде сключена дадена сделка, но той е много важен, поясняват юристите. Те съветват купувачите да се сдобият с такова удостоверение преди сделката. Това ще им коства доста време и късане на нерви, но пък увеличава гаранцията, че имотът не е ипотекиран, не е вече прехвърлен по нотариален ред на друго лице, няма учредено право на ползване върху имота, както и че няма вписани искови молби и възбрани.

При повече от един собственик удостоверение за тежести трябва да се изисква за всеки от тях поотделно. Добър агент по недвижима собственост би могъл да съдейства на купувача, но намирането на добър брокер в Плевен е също въпрос на късмет, допълват хора, сблъскали се вече с проблема.

Тичането по осигуряването на документа може да коства на купувача в най-добрия случай десетина работни дни. Често пъти обаче заради мудността в работата на администрацията в Плевен то може да прескочи и двадесет дена. Проверката трябва да се направи още при първоначалното договаряне между страните в писмена форма. Иначе заради предварително поставен капан купувачът рискува капарото си, информират запознати. В никакъв случай проблемните въпроси не трябва да се оставят за момента на сключване на нотариалната сделка, съветват още те.

 

върни се в НАЧАЛО