"BG Север" - брой 19 (20 - 26 май 2011 г.)

 

СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО


 

Библията на Плевен възкръсна за нов живот

 

Фототипното копие на историята на проф. Юрдан Трифонов вече е факт

 

Във фототипното копие страниците от Историята на града Плевен ще изглеждат като в оригинала от 1933 г.Вяра ЦЕНОВА

Знаете ли откъде произлиза името на Плевен, кой е живял по нашите земи в праисторическите епохи, как е построена църквата "Св. Николай", кои са били плевенските будители преди Освобождението, в какво са вярвали нашите предци? Отговори на тези и на още много въпроси дава "История на града Плевен до Освободителната война" на проф. Юрдан Трифонов, издадена през 1933 г.

За произхода на името на Плевен историкът пише следното: "Населението обикновено го свързва съ думата "плева". Ужъ била пусната плева негде изъ Кайлъка и се явила въ извора, който е при сегашните казарми (турския "Сарай"). Това обяснение не почива на никаква основа, защото казаниятъ изворъ не се размътва при размътване на реката и, следователно, не е отъ нейна вода, а извира изъ канара, покрита съ пръсть. Селище Плевенъ има и въ Драмско, при р. Сушица, гдето не се разказва за излизане на плева изъ изворъ.

По-близко до ума би било друго обяснение, свързано съ думата "плевня". И наистина, някои разказватъ, че ужъ, селото Буковлъкъ било по-старо отъ Плевенъ и че последниятъ билъ нареченъ така, защото тамъ били плевните на селото... Споредъ насъ, Плевенъ, подобно на много околни нему селища и местности, дължи името си на дума, която означава растение. Отъ такива думи еж произлезли имената Брестовецъ, Габровецъ (долъ срещу Нежовецъ), Търнене, Тученица (друго име на тлъстигата), Качица (единъ видъ минзухарь), Върбица, Бръшляница, Буковлъкъ, Кумбулашки долъ (между Къшинъ и Брестовецъ) и пр. Въ същность, "Плевенъ" е друга форма на думата "плевелъ"- трева, която се плеви, т. е. изтръгва, за да се хвърли. То ще да е дадено на селището, което изникнало на местото на едновремешна Сторгозия, защото последната е стояла дълго време въ развалини и се е покрила съ плевели. Следователно, името "Плевенъ" е еднакво по произходъ съ онова на гр. Плевлье въ Новопазарско".

Днес, 20 май, в Регионалния исторически музей (РИМ) - Плевен, ще бъде представено фототипното копие на тази "библия" на града ни.

Издател е известният фотограф, оператор и председател на киноклуба в Плевен Цветан Колев. Предговорът е от покойния вече проф. Михаил Грънчаров и от директора на Военно-исторически музеи в Плевен Милко Аспарухов. Идеята за фототипното копие на историята идва, когато Цветан Колев решава да напише историята на родното си село Коиловци. Ровейки се в страниците на първата плевенска история, операторът открива интересeн факт - оказва се, че бащата на Юрдан Трифонов е от Коиловци. Това още повече го запалва и днес книгата вече е факт. Колев обяснява, че има разлика между фототипно копие и фототипно издание. И при двете основата е една и съща - сканира се оригиналът. Досега от фототипното копие на историята на Юрдан Трифонов са издадени 300 екземпляра, 100 вече са продадени. Подвързията се изработва ръчно - колите на всеки екземпляр се съшиват със седем конеца, много здрави, специално за подвързия, подлепя се с туткалово лепило. Хартията също е специална и наподобява на външен вид оригинала.

Юрдан Трифонов е роден на 28 декември 1864 г. и умира на 16 април 1949 г. Почетен доктор на Софийския университет от 1939 г., от 1906 г. е академик.

Той е не само историк, а енциклопедичен учен, каквито вече няма, а и езиковед, изследовател на църковната история, занимава се с фолклора и етнографията, разказва уредникът от отдел "Нова история" към РИМ - Плевен, Красимир Петров. Бил преподавател в Първа мъжка гимназия в София, работил е в учебния съвет към Министерство на народното просвещение. Не се е страхувал да влезе в научен спор с патриарсите на българската историческа наука като Васил Златарски и Петър Ников. "Малцина знаят, че годината, която стои в националния ни герб - 681, ние имаме благодарение на Юрдан Трифонов. Дотогава в историята на Васил Златарски годината е 689 г. Въз основа на историческия източник Трифонов изчислява, че датата на основаване на българската държава е между март и септември 681 г., разказва Красимир Петров. Вторият малко известен факт е, че той научно обосновава исторически вярата в дядо Иван. Трифонов публикува една студия през 1908 г., в която обяснява, че началото идва от Иван IV Грозни, който превзема Казан - ханството на мюсюлманите, и това вдъхновява не само руските църковни кръгове и руския народ, но и България.

През 30-те години на ХХ век Юрдан Трифонов заболява тежко с очите и така дописва историята на града. Всяка следваща се основава на неговата. Той е първият, който употребява еврейски извори в историческо изследване.

Още в началото на ХХ век започва да прави различни публикации на елементи от историята на Плевен. Любопитен факт е, че през 1881 г. Плевенска община е отказала да подпомогне семейството на Юрдан Трифонов, което е било в затруднено материално положение. Семейството е многодетно, баща му на стари години ослепява.

Отказът за парична помощ е логичен - притежавали са земя. Тогава не се е знаело, че това е бъдещият бележит историк. През 1930 г., 50 години по-късно, по времето на кмета Иван Менделиков, Плевенска община отпуска 30 хил. лв. за издаването на историята на града. Читалище "Съгласие", като най-крупния културен институт на Плевен, се наема с нелеката задача да я издаде. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.

"През 1994 г. в Плевен се проведе тежка научна сесия, посветена на делото на Юрдан Трифонов. Аз излязох с едно научно съобщение, което беше научен лабораторен анализ на писмата на Юрдан Трифонов до Иван Данов. Там намерих безценна информация, която показва кухнята на писането на историята. Данов е оказвал голяма помощ при написването й. И не само той, а и тогавашният председател на читалището - поетът Никола Ракитин", разказва Красимир Петров. Стигнало се е до там, че са се молели в държавната печатница на един печатар да съдейства по-бързо да се направят дадени клишета. По желание на Юрдан Трифонов с хонорарите от издадената книга е направен фонд за млади историци в читалище "Съгласие". До 1947 г. всяка година читалището отчита растежа на фонда, като освен тези средства, "Съгласие" от свое име притуря още. Фондът е стигнал 62 хил. лв. Дали се е реализирал, не става ясно, но факт е, че всяка година се е увеличавал. Паралелно е имало още два фонда - за паметник на Костаки Хаджи Пакев и на хаджи Бенчо. Първият е участвал в четата на Филип Тотю и е обесен в Русе през 1867 г., а хаджи Бенчо загива като четник при Ботев. Паметник в Плевен има само на Костаки Хаджи Пакев в градинката пред училище "Единство". Улица "Хаджи Бенчо" е изчезнала от градоустройствения план.

"Историята на Юрдан Трифонов е написана на един много хубав български език, уверява Петров. - Там нищо не стартира и няма промоция. Той не казва "благодаря", а "има да благодарим". Прекрасен български език, който отдавна сме забравили - на дядо Вазов, на Петко и Пенчо Славейкови". Ето как Юрдан Трифонов увлекателно обяснява за причините, довели до изграждането на първото девическо училище в Плевен: "Откакъ било построено северо-източното крило на Св. Николаевското училище, та келиите при близката църква били освободени отъ момчетата, станало възможно да се помисли и за отваряне на градско девическо училище, каквото отъ няколко години вече не съществувало. Въ 1868 г., училищниятъ настоятель Горановъ довелъ отъ Свищовъ учителката Тодора, която събрала подготвените отъ частните учителки Анастасия Димитрова и Мита Банкова ученички... Разсъдителна и сериозна, тя, макаръ да била дребна на ръсть, успявала да се наложи на поотраслите вече свои ученички, повечето отъ богати семейства, някои отъ които били доста палави и несвикнали съ училищните ограничения. Когато било потребно, учителката не се отказвала да прибягва и до пръчката. Понеже, наскоро следъ дохождането си, се заловила съ организиране на женско дружество, Тодора бивала принудена понякога да излиза за малко отъ училището. Въ такива случаи, тя заключвала отделението съ строга поръка къмъ ученичките да стоятъ мирно. Тази поръка, разбира се, рядко се спазвала, та ставало нужда отъ наказания. А условията, всредъ които работела тази енергична жена, били съвсемъ неблагоприятни. Подъ учебната стая затваряли луди (най-напредъ жена, а после мъжъ), чиито викове достигали до ушите на ученичките... Впрочемъ, келията на лудите принесла и полза, защото станала главна причина за по-скорошно изграждане на девическо училище. Ученичките постоянно се оплаквали на майките си отъ лошата обстановка на училището, и последните, подбуждани отъ учителката, образували въ 1869 г. дружество, което си поставило за задача да построи ново здание за училището и я изпълнило..."

"Ние сме длъжници на много хора от историята на Плевен. Правим каквото можем да ги популяризираме, но имаме дейци, които са забравени. Когато излиза историята, няма крещящи заглавия в местната преса. Има хубави отзиви на съвременници. Някъде самият Трифонов скромно и елегантно вмъква свои детски спомени. Това е една история, която интелигентният плевенчанин трябва да познава и да притежава в библиотеката си. Доколкото са запазени училищни библиотеки - и те. Преди години в Гимназията с преподаване на чужди езици имаха идеята да приемат името на Юрдан Трифонов. Какво по-хубаво от това едно елитно училище да носи неговото име", разсъждава съвременният колега на Юрдан Трифонов Красимир Петров.

 

върни се в НАЧАЛО