"BG Север" - брой 19 (20 - 26 май 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Андрей Слабаков:

 

Проблемът на българското кино е в неговото разпространение

 

Бюджетът за реклама на родните филми е 7 хил. лв., не стига само за афиши

 

Слабаков беше в Плевен със съпругата си Ернестина, сн. авторътМиа ХРИСТОВА

Втора година "Пътуващото кино" на Андрей Слабаков гостува на Плевен с "Лов на дребни хищници" и "Стъпки в пясъка". Режисьорът беше придружаван от съпругата си Ернестина Шинова и актьори, участващи във филмите. Между прожекциите Андрей Слабаков изложи своите размисли за българското кино пред журналисти.

- Г-н Слабаков, каква е причината да тръгне "Пътуващото кино"?

- Българите имат право да си гледат собственото кино и те обичат да го правят. Проблемът е в разпространението му. Започнах през 2008 г. от Каварна и оттогава сме обиколили много пъти цяла България, водим актьорите, които играят във филмите, за да могат да си говорят с публиката.

- Причината е, че много от кината бяха закрити. Сега такива има само в моловете.

- Седем - осем града в България имат кина. Затвориха 2 400 кина, останаха 40. Не смятам, че киното трябва да стои в мола. Как си представяте това: някой отишъл да си купи гащи и да каже - я да вляза да изгледам един шедьовър. Това не може да се случи. Затова там се въртят само комерсиални филми, които са ни омръзнали до смърт. А българският филм се прожектира само в 14 и в 20 часа. Ако идеш в 15 на кино, ще гледаш каквото ти пуснат. Ако искаш един български филм да се гледа, се прави така - прожектира се само той през цялото време.

- Започна ли държавата да се грижи повече за българското кино?

- В Европа за всеки вкаран американски филм се отпускат пари за направата на роден такъв. В България този закон не мина. Ако питате защо, ще ви отговоря - в нашия парламент има всякакви лобита, освен българско.

- Защото не се печели от нашите продукции?

- В Европа няма държава, която печели от собствено кино. В света са четири, които имат печалба - Китай, Русия, САЩ, Индия. Това не е телевизия. Телевизията е радиоточка с картинки.

- На външно продуциране може ли да се разчита?

- Частни продуценти няма, не е имало и няма да има. Това е да намериш парите, а не да ги извадиш от джоба си. В цяла Европа има държавни субсидии. В Китай се субсидират 60 филма на година, нашите са 5. Това е малко и несериозно.

Едно време, когато баща ми беше актьор, хората ги познаваха. А сега младите къде да ги видиш, като се правят толкова малко филми.

- Но "Мисия "Лондон" събра рекорден брой зрители...

- Браво за това - най-после някой успя да направи рекламна кампания на филм. Но бюджетът за реклама на български филми е 7 000 лв. И те не стигат само за афиши. Нашите бюджети са колкото да се направи филма. В Америка съотношението пари за изработване и за реклама е 50:50.

- Излязоха и много успешни телевизионни сериали.

- Трябва да се прави разлика - сапунка, тв филм и сериал са различни неща. Сапунената опера е тръгнала от радиопиеси, които поради големият интерес се пренасят на телевизионния екран, където се покриват и с картинка. Нашите са на супер ниво снимани и са най-добрите в целия свят. Актьорите, които участват в сапунените сериали в другите държави, са изключително посредствени и за нищо друго не стават. Има една всеизвестна максима: когато филмът се провали - виновен е режисьорът, ако стане хитов - виновни са актьорите.

- Все повече манекенки започват да играят...

- Това е някакъв вид мода, която ще отмине скоро. Хубавата жена е готина за пред камера, но само за снимки. Актьорството е вид занаят. Иначе изиграва себе си веднъж и приключва. Има някои много кадърни, които се научават.

 

 

Истински арт хепънинг за пръв път в Плевен

 

Общата творба се издигна с балон, сн. ХГ "Илия Бешков"Наташа КРУМОВА

Арт хепънинг в истинския смисъл на думата - като направление в изобразителното изкуство, за пръв път се случи в Плевен на 14 май пред ХГ "Илия Бешков". Идеолозите на тази акция са работещите в галерията. Всички присъстващи на атрактивното събитие имаха възможност да рисуват върху голямо платно, като предварително върху него бе изработен постер с изображение на Леонардовата "Мона Лиза - Джокондата" - символ на възраждането на духовността през европейския ренесанс. Коментарът на директора на галерията Мирослав Минчев за целта на събитието бе, че в дните на "фестивала на културата" чрез забавление на всички присъстващи може да се демонстрира новото изкуство.

Докато хората наистина изразяваха "себе си" върху платното, под изображението на Мона Лиза се появиха две прекрасно нарисувани очи и надпис "Отвори очите си!!!" След като общата творба бе завършена, тя се издигна с балон в небето.

Чрез различни средства и материали хепънингът (като направление в изобразителното изкуство) има основна цел - изработка на краен продукт, който не само да остане в съзнанието на зрителя, но и да се филмира и разпространява чрез медии и интернет. Художествената стойност зависи от ценностната система на участниците и акцията може да се превърне в художествено произведение, ако са спазени известни условия. Най-важното условие е общата цел на участниците без сценарий и намеса на водещи.

Хепънингът като форма на изобразителното изкуство съществува още от 60-те години на миналия век, а негов идеолог е Йозеф Бойс. Ото Дреслер през 80-те години прави акция, отиграваща погребението на фашизма, под наслов "Никога повече война". Творците на хепънинга оглавяват поредния бунт срещу "завареното" изкуство и неговата обществена роля. Обявяват се срещу традициите и границите между отделните видове и жанрове. В България този термин се използва предимно за площадни концерти, където крайният продукт остава само в съзнанието на зрителя и всъщност събитието се превръща в пърформанс.

 

 

Златен печат и Златна книга получи читалище Съгласие

 

Секретарят Маргарита Лазарова получи отличието на официална церемония в столицата, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

На официална церемония в галерия "Финес" в столицата на читалище "Съгласие 1869" беше връчено отличието "Златен печат" за европейски мениджмънт в културата заедно с почетната значка "Златна книга". Значката е изработена от 24-каратово злато в Монетния двор на България и се връчва за завоюван висок престиж и обществено признание и за принос към развитието на българската култура. Със златния печат читалището ще може да подпечатва всички важни документи в кореспонденцията си с институциите в страната и с европейските страни. Заедно с това "Съгласие" стана почетен член на Съвета на европейската научна и културна общност, което му дава възможност да се презентира в Международните институции и донори, в търговските ни центрове в европейските столици и в градовете, притежаващи почетен статут на Уникално европейско селище.

Отличията се връчват на обществено признати представители на българския научен, културен и бизнес елит и на български селища, които притежават уникално културно наследство.

Номинациите се правят от 180 известни български учени и творци с международно признание и от кметове на 156 български градове и села.

"Това е институция, която се създава през 1869 г. и която дава началото на едни от най-висшите места в града - събира няколко книги и само с тях създава една от най-богатите библиотеки; дава началото на Археологическия музей; паметник на културата със своя дом; има най-добрата акустика в своята зала", анонсира преди награждаването председателят на Съвета на европейската научна и културна общност Росица Златанова.

Отличието получиха Маргарита Лазарова - секретар на читалището, и Йордан Бояджиев - член на настоятелството.

По време на церемонията заедно с читалище "Съгласие" бяха отличени Столичният куклен театър и личности, изявени в различни области на науката и културата.

 

 

Уникални съкровища в Нощта на музеите

 

Част от ценните експонати, сн. авторътВикториа АЛЕКСАНДРОВА

Част от Рогозенското съкровище успяха да видят посетителите на РИМ - Плевен, по време на Нощта на музеите. Сребърните съдове, които бяха изложени в Плевен, са от колекцията на РИМ - Враца. Историята на съкровището разказва, че през 1985 г. при направа на водопровод в градината си Иван Димитров от врачанското село Рогозен открива купчина красиви сребърни съдове, които предава на музея във Враца. След допълнително издирване археолозите от града откриват втора яма с още 100 сребърни съда и така общия брой достига 165 съда - 108 фиали, 54 канички и 3 чаши с обща тежина почти 20 кг.

Предметите са изработени от края на VI до първата половина на IV век пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен владетелски род и е събирано в продължение на много години.

По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на споменатите тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Това е най-голямото тракийско съкровище, откривано в България. В същата зала бяха изложени и сребърното съкровище от Бохот - единственото изцяло запазено от този вид, както и златната купа от Белене - един от най-забележителните паметници на тракийското изкуство без аналог, който участва във всички изложби на българската култура, организирани в десетки държави по света.

 

 

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Съкровищата на пътешественика"

Анди Андрюс

46- годишният Дейвид Пондър не е просто във финансова криза. Бившият изпълнителен директор кара разпадаща се кола, закъснява с вноските за къщата и няма здравна осигуровка. Няма и откъде да намери 11 000 долара за неотложната операция на дъщеря си. Нещата стават съвсем безнадеждни, след като го изхвърлят и от нископлатената му работа. Когато колата му поднася на заледения мост, Дейвид вече не е сигурен дали иска да я овладее... Единственият въпрос, който таи в сърцето си е "Защо точно аз?. В този миг на отчаяние той все още не знае, че е сред малцината избрани да получат отговор.

Авторът на "Проницателят", който промени Америка и покори хиляди български читатели с нежност, мъдрост и най-вече с положителната сила на "новата гледна точка", този път ни разкрива същинските съкровища в сегашния ни живот.

 

"Нежененият ми приятел"

Джейн Костело

Четири провалени срещи. Три стилни жени. Двама неразделни приятели. И една предстояща пълна промяна...

В личния живот на 28-годишната Луси Тайлър цари пълен хаос. Заради склонността й да преувеличава и украсява фактите връзките й неизменно завършват с фиаско. За сметка на неуспехите в любовта, Луси има идеалния съквартирант - приятеля й от детството Хенри. И чудесна работа в просперираща пиар компания. Хенри е предан, внимателен, изключително духовит, но... свръхинтелигентен смотаняк. С помощта на приятелките си - Доминик и Ерин, Луси се захваща с пълната промяна на Хенри. В добавка към нова прическа и модерни дрехи младият мъж получава и безценни уроци по флирт. "Проектът Хенри" се оказва небивал успех. Той изглежда невероятно секси и е на практика неустоим за жените.

 

върни се в НАЧАЛО