"BG Север" - брой 19 (20 - 26 май 2011 г.)

 

СОЦИАЛНО


 

Циганин остави детето си да падне във водната каскада, за да иска пари

 

Просещите стават все по-изобретателни, дори рискуват живота на отрочетата си

 

Уж грижовният баща вече е облякъл невръстния си син, сн. авторътРалица ПЕТРОВА

Просещите цигани стават все по-изобретателни, дори в ползването на собствените си деца за тази цел, установи "BG Север". Наглостта на т. нар. родители стига до там не само да карат отрочетата си да протягат ръка към всеки срещнат, но и да вършат неща с риск за тяхното здраве и живот.

Часът е пет следобед, а денят - събота. Времето е топло, но не чак толкова, водната каскада в центъра на Плевен е пусната. До малките фонтанчета, известни като бебенцата, които са точно над стълбите, спускащи се към долното ниво на каскадата, погледът привлича чисто голо циганче - момченце. До него се суети мъж, който изстисква мокри дрехи. Колело със закачена на задния му багажник щайга е захвърлено на едната страна, а наоколо са разпилени най-различни парцали. Естествено гледката си има и зяпачи. Хората цъкат с език, а бащата, какъвто се оказва, че е циганинът, повтаря като латерна: "Виждаш ли другите деца как стоят мирно, а ти? Защо бе, тате, така правиш? Виж, намокри се".

Очевидци разказаха как 3-годишното дете отишло близо до фонтаните и скочило във водата. През това време баща му седял спокойно на стълбите и не поглеждал назад. След като детето цамбурнало, минувачи се спуснали да го извадят. Чак тогава таткото се обърнал и "разбрал" за случилото се. Той набързо съблякъл мокрите дрехи на детето. Докато го преоблече в сухи (които си е носел) обаче, момченцето около 10 минути стояло голо. Целта - да го видят повече хора и да предизвика съжалението им.

Обуй го, че ще изстине, подвиква жена. Тогава циганинът започва да разправя как жена му избягала и измъкнала всичките пари от банкомата. Оставила го сам с детето и той нямал и един лев. Сега поне 50 ст. да имах да му купя чайче, вайка се той. На въпрос защо е оставил без надзор детето си, той малко сопнато отговаря. "Абе нали ви казвам, седнах там, разсеях се. Тя майка му замина с парите и аз се замислих. Докато го видя, то, милото, паднало във водата, посиняло, едва диша. Добри хора го спасиха", реди циганинът.

"Първо, толкова жал ми стана като видях детенцето да стои мокро, с пръст в уста. Викам си - боже, чакай да му помогна. Ама циганинът като почна да иска пари, веднага ми светна. Как може такова нещо - да използваш собственото си дете, за да просиш. А ако недай си боже нещо беше станало с него? Кой ще носи отговорността - този безумен баща ли? И дали някой щеше да го накаже?", гневи се плевенчанката Росица Борисова.

 

 

Брожение сред сестрите в УМБАЛ заради заплати

 

Поля ТОМОВА

Истинско брожение настъпи сред сестрите в плевенската Университетска болница след изнасяне на информацията, че има такива, които вземат 1 000 и над 1 000 лв. заплата. Част от сестрите набедиха журналистите в изнасяне на недостоверна информация, тъй като не вярват, че има такива заплати, а повечето от тях получавали малко над 300 лв. месечно. Средната брутна работна заплата на сестрите в УМБАЛ е 576 лв. и 83 ст, показва справката от администрацията. Данните са към март т. г., а след увеличението от 30 лв. от 1 май средната заплата достига 610 лв. Директорът на болницата доц. Димитър Стойков е категоричен, че големи заплати се вземат в тези отделения, които имат добри икономически показатели. "Пари на калпак няма да даваме, ще даваме на звената, които са тежки, които са натоварени, които са икономически ефективни. Който работи, ще получи", заяви той.

Брутните заплати на сестрите варират - 540, 680 лв... Част от персонала обаче е недоволен от чистите пари, които получава. "330 - 350 лв. аз вземам чисти всеки месец, не повече, за този денонощен труд - събота, неделя, празници, Великден, Нова година", недоволна е Поля Иванова, сестра в гастроклиниката. Освен това сестрите твърдят, че не са получавали нови работни дрехи и обувки, налага се да си купуват сами. Недоволни са и от това, което вземат за дежурство. За нощните дежурства вземаме само по един черен чай и около два лева на смяна, заяви сестра Борянка Трайкова, която има 35 години стаж в хематологията. Има и сестри, които действително вземат големи заплати. Те обаче работят на двоен месечен график. Като Нели Иванова, която е старша сестра в ортопедията и дава дежурства в спешен ортопедичен кабинет. Така си добавя сериозна сума върху основната заплата. Имала съм на месец и по 13 нощни дежурства и накрая се получава заплата 1 100 - 1 200 лв., казва жената. Чула е слуховете, които се разнасят в болницата. Да, има такива колежки, даже се разнасяха из цялата болница, но ги каня тези колежки да дойдат да поработят и да видят как се изкарват тези пари, сподели Иванова.

Иначе плевенската болница е на печалба. Има отделения, които са с много добри икономически показатели, но има и губещи звена, признава директорът.

 

 

Зорки пазачи, камери и Далчев ошашавиха зрелостниците

 

Стефана МИХАЙЛОВА

2 681 ученици от Плевенска област, подали заявление за явяване на държавен зрелостен изпит по български език и литература, решаваха тестове във вторник сутринта. Час преди тях в училищните сгради се явиха квесторите, а школата бяха строго пазени от представители на полицията. Със себе си зрелостниците трябваше да носят личните си карти и служебните бележки с идентификационния номер, изписан в тях, както и задължителната черно пишеща химикалка. Тази година ни третираха като възможни терористи, коментираха преподаватели в едно от училищата и се чудеха кой и как от тях може евентуално да подскаже, когато те или са учители по специални предмети, или начални учители, които преподават съвсем различен материал от този, включен в матурите. Коментарът на други преподаватели пък беше, че ако има засилени мерки за изтичане на информация те трябва да са в министерството, защото точно от там тръгна миналогодишното напрежение.

Освен квесторите шок трябваше да преживеят и учениците, които през останалото време от пребиваването си в школата са оставени свободно да се изявяват, а сега бяха зорко наблюдавани дори когато отскачаха до тоалетната. Ключовете на вратите на училищата бяха врътнати точно в 8,00 часа, а тестовете бяха раздадени по масите петнадесет - двадесет минути след това. Камери засичаха всяко движение, в сградите и муха не можеше да бръмне без да бъде засечена от зорки пазачи и техника. Тестът, даден тази година, беше определен няколко часа преди началото на изпита. Това също беше нов момент при мерките за сигурност, след като миналата година темата за матурата изтече късно вечерта в деня преди изпита. Писмената тема, по която учениците трябваше да пишат съчинение в последния въпрос на изпитния вариант, беше "Животът и книгите в стихотворението "Книгите" на Атанас Далчев". Коментарите по нея продължават да бълват както в интернет, така и в медиите. Според първоначални предположения за Далчев са се напънали да пишат само онези, на които им трябват по-високи оценки за влизане във вузовете. Доброто есе или съчинение, свързани с художествената творба, носят на зрелостника 30 точки от 100 максимални.

Вторият задължителен зрелостен изпит се проведе на 19 май. Желание да участват в него бяха заявили 2 853 ученици от Плевенска област. Най-предпочитан като избор и през тази година бе предметът "География и икономика". Заявление за него бяха подали 1 320 ученици от региона. 586 зрелостници бяха заявили желание да положат изпит по "Биология и здравно образование", 304 по английски език, по математика - 233 ученици. Резултатите от всички държавни зрелостни изпити ще бъдат обявени на 6 юни.

 

 

Читатели на “BG Север” сигнализират за поредните зейнали улични дупки

 

Дупки са нашарили улица “Гевгели”, сн. личен архивДупките в Плевен никнат като гъби. Само че няма кой да ги обере, т. е. да ги асфалтира. До този извод е достигнало плевенско семейство, което изпрати до "BG Север" снимки на улицата, на която наскоро се премества да живее - "Гевгели", в Девети квартал.

Дупките са същите като на много други плевенски улици - и в идеалния, и в широкия център, и в кварталите на града. Само че едва ли ще бъдат асфалтирани дори предизборно, коментират мъжът и жената. Двамата започнали да изпращат сигнали до медиите, защото са убедени, че ако нещо може да се случи, то е единствено чрез четвъртата власт. Минало им през ума да пишат писмо до кмета на Плевен, ама се отказали, защото "само щели да си загубят времето". "То на тази улица явно не живее някой от "голямото добро утро", за да се направи нещо. Ако беше така, отдавна гледката щеше да е съвсем различна. Единственият плюс засега, ако може изобщо да се нарече така, е, че няма опасност малкият ни син, който е на 3 г., да стане жертва на някоя профучаваща кола. Просто защото тук всички автомобили трябва да се движат с мравешка скорост, за да останат невредими", коментират родителите.

Те проучили от по-възрастни съседи, че улицата не била пипвана "от времето на комунизма". Сега им остава само да чакат и да се надяват. Въпреки че не са големи оптимисти. "BG Север"

 

ПОСЛУШАЙ ЛЕКАРЯ

 

Какво представляват херниите, срещат ли се и при жените и как се лекуват?

Невена Стоянова

 

От хернии мъжете страдат в пъти повече от жените

 

Д-р Иван КОСТАДИНОВ, специалист обща хирургия, консултант в клиника "Св. Параскева"

Заболяването херния (кила, изсипване) представлява излизане на част от съдържимото на телесна кухина извън нейните граници. Най-често се среща в коремната област по предната коремна стена. Мъжете боледуват няколко пъти повече от жените. Локализацията на заболяването при мъжете е предимно в слабинните области (слабинни хернии), при жените - в областта на пъпа и в горната предна част на бедрото (пъпни или бедрени хернии). Следоперативните хернии се получават на мястото на оперативни белези от предшестващи операции.

Отворът, през който хернията излиза извън телесната кухина, се нарича херниален отвор (пръстен) и обикновено представлява нормално съществуващ отвор в стената на кухината, който се разширява патологично. В херниалния сак обичайно навлизат подвижни органи (тънко черво, коремно було, части от дебело черво).

Херниите биват вродени и придобити. Вродените се установяват при или скоро след раждането на детето, а придобитите се получават най-често в зряла или старческа възраст.

Основна причина за образуване на херния е повишеното налягане в коремната кухина - вследствие на тежък физически труд, хронична кашлица, хроничен запек, при жените също бременност и раждане. Значение има и слабостта на коремната стена, като последица от напреднала възраст или вродена.

В началото заболяването започва с болки в областта на херниалния отвор, появяващи се при физическа работа или продължително ходене. Външна проява на хернията е подутината, в началото малка, която постепенно се увеличава. Тя се вижда и опипва добре в право положение и при напъване, а в легнало положение се прибира в корема и изчезва. Когато херниалния отвор се разшири, болката обикновено изчезва. Основен симптом остава подутината, която бавно увеличава размерите си.

(За усложненията и начините на лечение на херниите четете в следващия брой)

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате. Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по елекронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891. Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888

 

върни се в НАЧАЛО