ТЕМА


 

Опасни сгради се рушат, съборетините

застрашават живота на гражданите

 

* В Плевен от частна къща заплашително висят греди над тротоара

* Изтърбушени постройки "красят" центъра на Габрово

* В Тетевен се срива най-големият хотелски комплекс

* Недостроен хирургически блок в Монтана привлича самоубийци

* Собственици нехаят за имотите си в старата част на В. Търново

* В Ловеч гътат 12 негодни за живеене бараки

 

Стари и неизползвани сгради в редица градове на Северна България заплашват здравето и живота на хората, показа проучване на "BG Север". Полусрутените постройки със стърчащи железа или наклонени външни тераси са често срещано явление, и то до или в самия център на населеното място. В повечето случаи това са частни сгради, чиито собственици нехаят за имота. Обикновено съборетините са реституирани, а оттам нататък всичко е в ръцете на притежателите им.

Други оглозгани от времето сгради са бивши хотели или индустриални постройки.

Някои общини си измиват ръцете с това, че не отговарят за тези сгради и въпросът за тяхното събаряне или оздравяване не е в тяхната компетенция. Други безрезултатно издирват собствениците, за да ги посъветват да вземат накакви мерки, а трети - намерили вратичка за справяне с разрухата, търсят пари.

В Плевен зарязана на произвола на съдбата

от своите собственици къща на Старата главна е направила живота на обитателите на съседната кооперация истински ад. Саморазрушаващата се постройка на ул. "Васил Левски" 60 е превърната в обществена тоалетна, сборище на наркомани, клошари и престъпници. Ужасяващо е и че над пешеходната зона от бордея застрашително висят греди, които всеки момент могат да се стоварят върху главата на някой минувач. Самонастанили се роми на втория етаж на изтърбушената сграда допълват кошмара - от някогашния прозорец, а сега зееща дупка, непрекъснато хвърчат бутилки, боклуци и всякакви предмети. Години наред потърпевшите от съседната на рушащата се къща кооперация търсят спасение. Писмата, изпращани от тях до различни институции, не дават никакъв резултат. От общината отговарят, че нямат право да се намесват, тъй като имотът е частен. Можели да направят предписание само за фасадата, но и до днес мерки не са взети.

Издигането на три административни 6-етажни и три жилищни съответно на 3 и 4 етажа сгради на ул. "Васил Левски" 58 и 60 предвижда новият регулативен план на община Плевен. Собствениците на единия имот обаче са трима, а на постройката на номер 58 са 18. Потърпевшите успяват да се свържат с човека, притежаващ най-голям дял на опасната къща на №60 - Хрисимир Попов. По думите на недоволните той заявил, че има пари, но го спъват различни институции. Така вече години наред опасната сграда продължава да застрашава живота на плевенчани.

Някогашната слава на Габрово -

предприемчивостта на старите фабриканти от началото на миналия век и прословутата индустрия, която прослави името на града, известен още като българския Манчестър, се оказа трънен венец за жителите му. В центъра на града честа гледка са изтърбушените, полусъборени постройки, които освен че загрозяват пейзажа, често са и опасни за преминаващите хора. Призрачните сгради още преди много години са реституирани, а собствениците им нехаят за постройките. Голяма част от тях дори не са в Габрово, а тези, които са в града, не ги използват или поддържат. Причината е липсата на пари. Местната община се е заела с нелеката задача да издирва собствениците, но често удря на камък. В правомощията на кмета е да издаде заповед, според която да се даде срок за рехабилитацията или събарянето на дадена сграда. Средствата за оздравяване обаче са огромни.

Най-сериозен са оказва проблемът с наречената на деня на национализацията фабрика - "23 декември". В момента тя е един оглозган скелет с щръкнал комин. А някога е била първата княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани, собственост на един от най-известните стари габровски фабриканти, градили славата на българския Манчестър - Иван Колчев Калпазанов. В деня на откриването си в онези времена машините са влачили и прели вълна в цветовете на българския трикольор... В последствие фабриките са се множили по поречието на Янтра.

Сега те са грозни и порутени и сякаш ни пречат. Останките от българския Манчестър всеки ден ни бодат очите и ние се чудим как да се отървем от тях. Трагикомичното в случая е, че тогавашните фабриканти са имали пари да ги построят, а ние нямаме пари да ги съборим. Когато в Габрово имаше фабрики, нямаше цигани. Когато фабриките започнаха да запустяват, надойдоха циганите от Казанлъшко. Причините бяха, че имаше какво да се краде от бившите фабрики и общината даваше социални помощи. Желязо по желязо тези сгради бяха разфасовани и предадени в пунктовете за отпадъци. В тях потъна и българският трикольор на Иван Колчев Калпазанов...

Вече повече от

10 години на центъра на Тетевен

се руши най-големият за времето си хотелски комплекс - "Балкантурист". В продължение на години сменящите се общински ръководства не можеха да се справят с проблема, застрашаващ минаващите в съседство до рухналата сграда хора. Преди години майка едва не загуби детето си, когато то падна от покрива на "хотела". На живеещите в близост застрахователните компании дори отказваха да застраховат домовете им, които са заплашени в случай, че той се събори. Поставени бяха и заграждения, които да предпазят евентуално минувачите от падащи предмети.

Историята започва през 1995 г. Тогавашното предприятие "Вежен турист", чийто собственик е Комитетът по туризъм, е закупено от крупния за времето си бизнесмен и захарен бос - Милен Ганев, за сумата от 13 400 000 лв. В активите на фирмата влиза и "Балкантурист". Ганев е негов собственик до ноември 2000 г., когато се обезсилват акциите му поради неспазване на приватизационния договор. Като клаузи по този договор са били залегнали - ремонт на хотела, ресторанта и дискотеката, както и разкриването на нови работни места. Неизпълнението кара Министерството на икономиката да си върне "Вежен турист" като цяло предприятие. От 2000 г. до лятото на 2005 г. сградата продължава да се руши, а усилията на ръководствата да я направят общинска са напразни. През юли миналата година обаче с подкрепата на депутатката Лидия Шулева общината се сдоби с "хотела". Няколко месеца по-късно се проведе конкурс за продажба и той бе купен от местни бизнесмени. Административно-правни пречки днес обаче пречат на новите купувачи да реализират проекта си. Според гореспоменатия договор между общината и тези купувачи срокът за изпълнение е двугодишен и предназначението на сградата трябва да бъде запазено. Ще бъдат ли отстранени тези пречки и ще бъде ли решен правният казус, все още остава загадка. Зам.-кметът инж. Наков ни убеди, че проблемът ще бъде решен до дни. От това може би ще бъдат доволни най-вече съседите на "хотела", които няма да се страхуват, че той може да падне и да затрупа къщите им.

В Монтана три

пъти кандидат-самоубийци се опитваха

да сложат край на живота си със скок от високо място, като се качваха на покрива на недостроения хирургически блок. Сградата се намира до местната болница "Стамен Илиев" и е на 10 етажа. Отдолу има широка площадка и шоуто на самоубийците може да се наблюдава от хиляди хора. Най-зрелищният случай бе през април 2004 г. Тогава на покрива се качи 22-годишният Иво Рангелов. В продължение на три часа той заплашваше, че ще скочи, сядаше на ръба, олюляваше се и протягаше ръце напред. Пред сградата се събраха хиляди зяпачи, пристигнаха екипи на бърза помощ, полицията и пожарната. Иво се съгласи да слезе от покрива, след като там се качи кметът на Монтана Златко Живков. В едночасов разговор до ръба на сградата Живков е обещал на младежа работа, строителни материали да си ремонтира къщата и еднократна парична помощ. По-късно обещанията бяха изпълнени.

Хирургическият блок в Монтана е проектиран и построен през 80-те години на миналия век. В него е трябвало да бъде обособена голяма хирургическа болница. Поради липса на средства през 1988 г. обектът е замразен. До тогава сградата е издигната, излята е и последната плоча, но няма прозорци, врати, парапети по стълбищата и т. н. Десетилетия в сградата си играят деца от близките квартали, след случаите със самоубийците през 2004 г. входовете са бетонирани. От два месеца те отново са отворени, тъй като хирургическият блок ще бъде площадка за учение на спасители от Гражданска защита на страните от ЕС. По техните планове той ще се превърне в хотел "Интернационал", който ще бъде "взривен" от терористи, а спасителите ще демонстрират майсторство в изваждане на ранени и изнасяне на убити на носилки.

За довършването на сградата са необходими много средства, които общината не може да си позволи. В миналото са водени разговори с чужди инвеститори, получена е една оферта за довършване на сградата, но тя е отхвърлена. Причина за отказа станало намерение на австралийски бизнесмен да превърне хирургическия блок в клиника за болни от СПИН от цял свят. Общината не се съгласила на подобен вариант.

Някои от сградите

в старата част

на Велико Търново

се рушат, защото не се поддържат. Голяма част от тях са частни фамилни къщи, но собствениците или са в чужбина и не виждат рентабилност да реставрират къщата, или наследниците са много и не могат да разделят семейното имане. Пример за това състояние на старата част зам.-кметът Иван Панайотов даде с хана на Стамболов, който се е съборил, защото има много наследници, които не могат да се разберат за дела си. Така положението на сградата остава висящо и никой нищо не може да направи, за да се съхрани този исторически паметник.

Ние нямаме механизми, с които да задължим наследниците да се грижат за сградите. Но вярвам, че скоро ще се разреши проблемът с някакъв нормативен документ. Не можем да посрещаме чужденците и да им говорим колко велика е страната ни и Велико Търново и да показваме такива сгради, коментира още зам.-кметът. Общината се опитва с пари по Красива България да направи нещо за реставрацията на големите общински сгради, които представляват музейни или културни институции сега.

Иван Панайотов даде пример със Закона за сградите във Франция. Там определена община взема дадено решение и специална комисия минава и оглежда сградите, които имат нужна от поддръжка, измазване или реконструкция. След това се предоставя срок от 4 или 6 месеца, за да се справи собственикът. Ако не спази срока, му се дава още време и едва тогава, ако не предприеме някакви промени, бива санкциониран. Ако не може да си плати глобата, е възможно къщата да бъде и продадена."Не може да имаш частна собственост и да не я подържаш. Особено когато е на главната улица. Такива са правилата в Европа, коментира още зам.-кметът.

Там, където не може да се помогне, е добре сградата да има нов собственик, стига той да не променя архитектурните й качества и особености. Такъв е примерът с хана Хаджи Никола, който е паметник с емблематично значение за Велико Търново и едно от най-известните архитектурни произведения на майстор Колю Фичето. Ханът вече е собственост на американеца Едмунд Бек от Сан Антонио, който го е закупил за над половин милион лева. Намира се в центъра на Самоводската чаршия.

Община Ловеч

планира да събори

12 негодни за живеене къщи, които са общинска собственост, и доскоро са се ползвали от нейни наематели. За първи път в началото на тази година приоритет бе състоянието на общинските имоти - те бяха проверени, бе издирена документацията за тях и направена пълна ревизия на това в какво физическо състояние са, кои подлежат на събаряне, защото са опасни за живеене, кои се нуждаят от спешен ремонт, обясни зам.-кметът Пламен Петков. Проверени бяха и всички договори с наематели. Къщите, които общината ползва, са предимно в широкия център на града. В резултат на направената ревизия са издирени и деактувани 93 недвижими имота, като от тях 37 са жилищни. Общината заложи 60 000 лв. от приходите си от наеми на общински имоти за различни ремонтно-строителни дейности на свои жилища, защото повечето от тях са в окаяно състояние и спешно се налага да бъдат поне отчасти реновирани. От 86 300 лв. приходи общината ще даде за ремонти през тази година 60 000 лв. От тези пари 30 000 лв. са за направата на комини и хидроизолация на покрива на общежитие в квартал "Гозница", 20 000 лева за хидроизолация на покрива на блок 210 и аварийните ремонти на общински жилища са за 10 000 лева.

Още две сгради в самия център на Ловеч са проблемни. Едната от тях обаче след повече от 20 години най-накрая бе върната на общината и сега се трансформира в защитено жилище за младежи с увреждания. Ремонтът й се прави по програма "Красива България" и през юни тази година вътре ще бъдат настанени някои от възпитаниците на Дневния център за деца и младежи с увреждания от Ловеч. Само ремонтът е на стойност 100 000 лв. Другата сграда, която също от години стои безстопанствена и е недовършен строеж, е започната като "Картинна галерия и исторически музей". Нейната приватизация се влачи с години, но от общината съобщиха, че имало проявен интерес от дружество "Лотос ЛМ" за изграждане на многофункционален обществено-административен, търговски и културно-образователен комплекс с разкриване на 200 работни места. Друг инвеститор също имал намерения да превърне пустеещата недостроена сграда в модерно съоръжение. Сградата чака купувач от 11 години, но досега общината не направи нищо за продажбата й.