СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

СОЦИАЛНО

Брой 18 (16 - 22 май 2014 г.)


 

 

Въпреки обещанията на кмета, в Плевен все още няма хоспис

 

Цените на този вид грижи са непосилни за роднините на нуждаещите се

 

Хоспис Надежда в Тръстеник е винаги препълнен, сн. интернет

Веселина ИЛИЕВА

Плевен е единственият голям град в страната, в който няма хоспис. Това констатира преди близо три години в предизборните си обещания кметът проф. Димитър Стойков, като поиска хотел "Сторгозия" да се превърне в такъв. За момента обаче намерията му остават на етап обещания. Все още нашият град няма хоспис, а на територията на областта има само три - в Славяново, Левски и Тръстеник, които се пукат по шефовете.

Всеки един от тях е с определена насоченост, но като цяло и трите изпълняват една функция - да обгрижват възрастни и болни хора, които имат нужда от професионално отношение и 24-часово наблюдение. Населението на Плевен и областта намалява и застарява и би следвало не само Плевен да има своя хоспис, но и този вид лечебни заведения да станат по-достъпни за масовите потребители, коментират плевенчани от третата възраст, които се нуждаят от тези услуги, а роднините им са далеч от тях. Такива лечебни заведения обаче остават частна собственост и таксите в тях са непосилни за стандарта на живот на българина. 20 - 25 лв. на ден или около 700 - 800 лв. на месец коства на джоба на роднините престоят в хосписа в Славяново. Той

е единствен в страната дом за възрастни хора с леки психични разстройства и деменции и едновременно с това и защитено жилище, каза за "BG Север" Рилка Атанасова - административен управител на хосписа. Точно затова в него се лекуват болни не само от Северна, а и от цяла България. Капацитетът му е 44 човека и в момента, и по принцип е пълен. Най-младият пациент е на 31, а най-възрастният - на 80 г."Държат ги по няколко дни в психиатричните клиники - толкова позволяват клиничните пътеки, и после ги изписват. Но тези хора се нуждаят от специална грижа, която и близките не могат да им осигурят. Затова те трябва да постъпят в нашия хоспис. Но не всеки има възможност да плати таксата", разказва още Атанасова.

Тя е административен управител и на хосписа в гр. Левски. Той се помещава в сградата на градската болница, разполага с 25 места и в момента е почти пълен. Пациентите там са с прекарани инсулти, в тежко състояние, изискващо обслужване в леглото, поддържащо лечение, наблюдение от лекари, медицински сестри, двигателна рехабилитация и денонощни грижи.

Хоспис "Надежда" в Тръстеник е едно от първите създадени и лицензирани в страната лечебни заведения от този вид. Намира се на 16 километра от Плевен и разполага с 42 места. И те почти винаги са заети. Там се приемат пациенти за долекуване, за рехабилитация и за психо-социално укрепване. Според тежестта на обгрижването те се делят на три категории - напълно зависими от грижи болни, пациенти, които сами се обслужват, и частично зависими. Всеки е с индивидуален план за лекуване, но сумата в крайна сметка пак набъбва до 600 - 700 лв.

Шефовете и на трите хосписа са категорични, че не са получавали и лев финансова помощ от държавата. Назад във времето са разработвани предложения за стандарти, въз основа на които да се акредитират хосписите в България и да бъдат одобрявани за изпълнение на клинични пътеки, но до реални резултати не се стига. Поставят ни високи критерии, като да имаме назначен анестезиолог на постоянен трудов договор и разни такива, които няма как да изпълним, твърди д-р Недю Георгиев - медицински управител на хоспис "Надежда" в Тръстеник.

По думите му за заведения от такъв тип трябват не само средства, но и сърце, ръце и ресурс. Трябва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината да си на разположение, категоричен е медикът.


 

Опанец най-после има своя храм

 

Освещаването на новата църква беше празник на селото, сн. авторът

Мая ПАСКОВА

На 11 май, когато честваме светите братя Кирил и Методий, в плевенското село Опанец тържествено беше осветен новият църковен храм, носещ тяхното име. Освещаването беше извършено от плевенския митрополит Игнатий, отец Тихомир и отец Йордан, който ще бие камбаната в новата църква. Дълги години селото чака този празник. Старият храм е засегнат от свлачище през 1970 г. В началото на 1994 г.се създава инициативна група за построяване на нова църква. Първата копка е направена на 24 май същата година под благословията на Врачанския митрополит. Минават почти пет години, за да бъде актувана сградата. През 2007 г. започва грубият строеж. Работата завършва настоящият кмет на селото Тихомир Георгиев, който в приветствието си не пропусна да спомене предшествениците си, взели участие в изграждането на храма.

Кметът на община Плевен проф. Димитър Стойков изрази радостта си от факта, че най-сетне Опанец има своя християнски храм. Той припомни, че неотдавна бе открит параклис в плевенския квартал "Дружба". Предстои освещаването на храмовете в Къртожабене, Бохот и Къшин, започва изграждането на параклис в Ясен. Стойков подари икона на Св. Богородица Скоропошлушница и Младенеца с пожеланието да закриля всички семейства в Опанец, да пази и помага на селото.

Близо 100 000 лв. е струвало построяването на храма "Св. св. Кирил и Методий". Община Плевен помага с 30 хил. лв., останалото са дарения от хората в селото, от бизнесмени и фирми. Опанчани се включват в изграждането на църквата си не само финансово, но и със собствен труд - от изливането на основите, до последните щрихи.

Само камбаната е автентична - на братя Кантарджиеви, останала от старата църква в селото. Запазена е от Петър Илиев, който я затрупал с малко сено в едно помещение в бившето ТКЗС и чак 2011 г. е извадена от там. Тежи 300 кг и е изработена от чист месинг.

Плевенските майстори Мирослав Минчев, Марио Милев и Владимир Андреев са изработили иконостаса и стенописите.


 

Плевенските майстори, изработили иконостаса и стенописите

 

Девет нови професии ще привличат ученици

 

Инна СТЕФАНОВА

Организатор интернет приложения и козметик са две от деветте нови специалности, с които училищата в Плевенска област ще привличат тийнейджъри, стана ясно от план-приема, публикуван от плевенския инспекторат по образованието за следващата учебна година. Професионалната гимназия (ПГ) по електроника и химични технологии наесен ще запише желаещите за обучение по първата сециалност в Плевен, ПГ по облекло и текстил пък, която ще обучава козметици, е сред другите претенденти за модерни квалификации, към които могат да се насочат учениците. Останалите седем са икономист, агроеколог, куриер, сътрудник в малък и среден бизнес, търговски представител, техник енергийни съоръжения и инсталации, техник - технолог по качеството на храни и напитки.

В две паралелки за вечерно обучение също е обявен прием тази година. Те ще бъдат в плевенското училище "Анастасия Димитрова", както и в СОУ-то в Койнаре, информира Албена Тотева, началник на Регионалния инспекторат на образованието (РИО) в Плевен. Мераклиите да работят и учат едновременно ще могат да избират и между 18 професионални гимназии, където да запишат задочна форма на обучение.

Завършилите осми клас ще имат право да се обучават и придобият професии в 57 паралелки. Онези, които са решили да направят избора си година по-рано след завършен седми клас, ще могат да избират между 22 паралелки в общообразователни училища и 31 паралелки в професионални гимназии. Те ще трябва да се явят на тестове или на проверка за способностите по изобразително изкуство, музика и хореография.

Ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания и тези от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, вече могат да подават документи за училища и паралелки, в които искат да продължат образованието си, информират още от РИО - Плевен. До 21 май те трябва да попълнят заявление в сградата на инспектората и да носят със себе си документи от лекарска комисия за заболяването, както и бележка от училището, в което са се обучавали. Тези деца ще бъдат приемани само по документи, както е било и в предишни години. Специалностите, които ще изучават, не трябва да са противопоказани на здравословното им състояние.


 

Международен проект работи за ромската интеграция

 

Кръглата маса се проведе в зала Плевен, сн. авторът

Светлана МАРИНОВА

Международна кръгла маса на тема "KOMPASS - професия и работа за ромите" се проведе в зала "Плевен". Домакини на поредната работна среща по проекта КОМПАС", състояла се от 13 до 15 май, са плевенските сдружения "Развитие на личността и човешките общности" и "Регионален център за подпомагане стопанските предприемачи". Същността на инструмента баланс на компетентностите бе представен на пресконференция преди официалното начало на форума от германските гости Тимо Цимер, Роналд Шьойнкнехт и Регина Хентшел от професионален институт "Пшерер". Чрез този инструмент се откриват силните страни на личността, конкретно при ромите, и така се улеснява тяхното излизане на пазара на труда. След сертифициране на баланса на компетентностите в съответните страни ще можем да открием центрове за това, съобщи Роналд Шьойнкнехт.

Проведена е първата тест фаза с 16 човека от ромската общност, 11 от тях са завършили успешно курса на оценка, съобщи Елена Кирицова от сдружение "Развитие на личността и човешките общности" - Плевен.

При двама са идентифицирани предприемачески нагласи, което е нова възможност за тях.

Проектът се изпълнява съвместно с партньори от Франция, Унгария, България, Румъния и Германия от началото на октомври 2012 г. Финансира се по програма "Учене през целия живот" - секторна програма "Леонардо да Винчи - трансфер на иновации".


Послушай лекаря

На 13 февруари т. г. ми бе направена операция на щитовидната жлеза. В резултат получих двустранна парализа на гласните връзки, недостиг на въздух при движение и нарушена фонация. От проведените няколко консултации получих само едно категорично мнение, че лицевият нерв е прекъснат, тъй като не потрепвал, какъвто бил случаят при травмиране на нерва. Моля отговорете дали горното означава, че ларингеалният нерв е прекъснат и увредата е необратима?

Бранимир Костов

 

 

Често при операция на щитовидната жлеза се уврежда възвратният нерв

 

Д-р Юрий НИКОЛОВ,
УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева":

Гласообразуващата функция на гръкляна основно се осъществява и координира от възвратния нерв. Той много често се травмира по време на операции на щитовидната жлеза. Когато настъпи такова травмиране, обикновено се нарушава гласовата функция на гръкляна в много широк диапазон - от одрезгавяване, до пълна загуба на гласа. Последствията зависят от степента на увреждане на този нерв. Възможно е да се получи оток на нерва, причинен от тъпа травма, който след време преминава, но може да бъде частично или пълно прерязване на нерва, при което се получават необратими увреждания на гласовата функция. Особено е важно да се направи фина диференциална диагноза, включваща ендоскопия, стробоскопия, компютърна томография, ядреномагнитен резонанс и т. н., за да се прецени каква е степента на увреда на възвратния нерв и дали е едностранна или двустранна. От това зависи нашето терапевтично поведение. Когато говорим за по-лекостепенни увреди, то тогава в съображение влиза широк арсенал от консервативни терапевтични средства, включващ витаминотерапии, антипиретични препарати, съчетани с набор от физиотерапевтични процедури, включително и специфични такива. Обикновено резултатът е добър при положение, че няма трайно увреждане на нерва. От друга страна прогнозата зависи от степента на субективните увреждания - как самият човек се чувства, дали има затруднено дишане, проблем с немощ на гласа или загубата му е пълна. Когато клиниката е изразена, се детерминират и евентуални хирургични намеси. При силно затруднено дишане и то при вдишване, обикновено се правят т. нар. латерофиксации - едната гласна връзка се фиксира към латералната страна на гръкляна, за да се разшири пространството, през което преминава въздушният поток. Възможно е да се наложи операция за премахване на едната гласна връзка. В крайна сметка всички хирургични техники целят разширяване на гласната цепка и увеличаване на обема въздух, който влиза в белия дроб.


Уважаеми читатели,
ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате. Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по електронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891. Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".
Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801 888
 


 

 

 

върни се в НАЧАЛО