СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 18 (16 - 22 май 2014 г.)


 

 

Възложителите и държавата свиват бизнеса на охранителните фирми

 

В публичния сектор проблемите са липсата на средства и неритмичното плащане

 

 

Людмил Стоянов, сн. авторът

Емилия КАРАБУЛЕВА

Няма раздвижване в охранителния бизнес дори и след започналото съживяване след кризата. Средата за бизнес не е по-добра отпреди. Това коментира Людмил Стоянов, изпълнителен директор на "Петромакс секюрити груп" ООД. Според него, причините за това са много. Една от тях е липсата на икономика в Плевен, тъй като работещите фирми в момента са малко на брой. Така полето за дейност на охранителния бизнес се е свило до минимум. Частните фирми не искат охрана, обикновено те си правят т. нар. самоохрана. А това в повечето случаи е в нарушение на Закона за частната охранителна дейност, смята Людмил Стоянов.

Малко от частните фирми си позволяват професионална охрана, но те пък се стремят да икономисат колкото се може повече средства. Обикновено желаят по-малък брой охранители, поръчват само дневна или нощна охрана или трансформират вида на охраната, с което се нарушават изискванията за ефективност.

Спирачка за нормалното функциониране на бизнеса са непрекъснатите смени в законодателството. Например - увеличението на работната заплата до 340 лева рефлектира негативно върху дейността на охранителния бранш. Досега са много малко фирмите, които са успели да актуализират цената на услугата от страна на възложителите, за да се формират заплатите според настъпилата промяна. Това са някъде 50 - 60% от случаите спрямо общия брой на възложителите, които работят с "Петромакс секюрити груп". Разликата до реалната работна заплата, както и осигуровките се поемат от фирмите. А това са най-големите разходи, които охранителните фирми трябва да плащат. В рамките на една година заплатите са се увеличили

два пъти. Това е добре за хората, но никой не се интересува как се чувстват и какви възможности имат фирмите, които трябва да ги изплатят, коментира шефът на "Петромакс секюрити груп. Той допълни, че възложителите на поръчките за охрана не искат в договорите да се залага актуализация на работните заплати. Правят се пазарлъци - фирмите възложителки искат да снижат цените до минимум, без да се интересуват как ще работи ефективно охранителната фирма при тези условия.Оттук започват и големите проблеми на охранителния бранш. Работи се при ниска рентабилност, а тези условия рефлектират върху работниците. Последните получават ненормално ниски заплати и губят мотивацията си за работа.

В момента в гражданския сектор почти няма поръчки за професионална охрана. Рядко се иска охрана на цял вход от имот или пък на цяла жилищна кооперация. В частния сектор по-заможни са фирмите, които се занимават със земеделие. Те си поръчват охрана на складовете, за опазване на блоковете с продукция, пазят се торовете и препаратите за растителна защита.

В публичния сектор големият проблем е липсата на пари и там се работи най-трудно, смята шефът на "Петромакс секюрити груп". Реално ние от охранителния бранш изпълняваме социална дейност за държавата, падаме под минималния праг, което обезсмисля дейността ни, коментира Людмил Стоянов. Той допълва, че от друга страна държавата си иска своето - редовно начислява лихви за неплащането на данъци, за осигуровките и др. Охранителните фирми страдат и от липсата на ритмичност на плащанията по договорите, от нелоялната конкуренция на други фирми. 


 

Стартира изграждането на завода за автомобилни кабели в Сторгозия

 

 

"Нексанс аутоелектрик" ще инвестира около 9 млн. евро, сн. авторът

Светлана ЧАМОВА

В събота, 10 май, официално бе даден стартът за изграждането на фабрика за автомобилни кабелни системи на "Нексанс аутоелектрик" в плевенския квартал "Сторгозия". На събитието присъстваха министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, Светослав Младенов - изп. директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции, мениджърът на новата фабрика Инго Херцог, Минко Борджуков - управител на "Българиън пропърти девелъпмънтс", собственик на имота, който ще изгради фабриката и ще сключи 10-годишен договор за наем с германския инвеститор. На първата копка бяха народни представители от всички парламентарно представени политически сили, областният управител и кметът на Плевен.

Фабриката ще бъде построена до края на ноември тази година върху площ от 5 300 кв. м. В дългосрочен план има опция инвеститорът да увеличи площта с още 10 хил. кв. м. "Гледаме напред, искаме да направим втора стъпка с разширяване на бизнеса", каза Инго Херцог. Той потвърди, че ще бъдат наети 500 човека в реалното производство и 100 служители за спомагателните дейности и администрацията. "Нексанс аутоелектрик" ще инвестира в Плевен около 9 млн. евро, "Българиън пропърти девелъпмънтс" ще добави около 4 млн. евро вложения за двете сгради. Фабриката ще произвежда свързващи кабелни системи за автомобилните марки "Мерцедес", "Ауди", "Фолксваген" и "Опел".

"Нексанс аутоелектрик" разкрива фабриката си точно тук първо, понеже повече от 15 години компанията има много добри отношения с бизнесмен в България; второ - има бизнес в различни държави в Югоизточна Европа и България е следващата логична стъпка за инвестиция в региона, поясни Инго Херцог. А един от основните аргументи за избора точно на Плевен, е индустриалното минало на града. "Ние сме сигурни, че ще намерим от хора с утвърдено университетско образование, до обикновени работници", бе отговорът му на въпроса специалисти с каква квалификация ще търсят.

1,1 е икономическият растеж в страната през четвъртото тримесечие на 2013 г., 1,6 е през 2014 г. Преките чуждестранни инвестиции през 2013 г. са повече, отколкото през 2012 г., каза министър Стойнев. За нас е важно чуждестранните, както и българските инвеститори, да се чувстват добре в България, да подобряваме бизнес климата, добави той като припомни, че предстои и приемането на нов Закон за насърчаване на инвестициите.


 

Черешите на цената на килограм пържоли

 

Ранните сортове все още са рядкост в магазините, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Неспирните дъждове през последните седмици ще съсипят черешовите дръвчета в Плевенско. Според агронома Христо Иванов те вече са унищожили част от цъфтежа по овошките и това може да се отрази негативно на реколтата. "В началото на пролетта се молехме за дъжд, но природата се поувлече и валежите не спряха през целия април. Сега молбите ни са за слънце, което да подсуши подгизналата земя", обяснява Иванов.

Най-ощетени ще са овощарите, които вече изкараха на пазара в Плевен първите ягоди и череши. Силните дъждове са налели плодовете с много вода, те са едри, но по-безвкусни.

Ранните череши сега са на цената на килограм свински пържоли, жалват се купувачи. Те вървят между 7 и 10 лв. килото. А килограм ягоди, за които търговците твърдят, че са български, са на цена от 3,50 лв.

При сегашните климатични усложнения мястото на ранните родни плодове и зеленчуци на пазара бързо ще бъде заето от вносни. Ако дъждовете се проточат, същото може да се случи и с българските домати, чушки и краставици.

 


 

Българската козметика е по-търсена от чужденците

 

Светлана МАРИНОВА

Българите не ценят родната козметика за разлика от чужденците, категорична е Цеца Ваньова, която от 10 години продава само български продукти на централна плевенска улица. Тя разказва, че чужденците идват нарочно при нея, като преди това са проучили чрез интернет къде в градовете, които посещават, има фирмени магазини на продукти с розово масло. Родната фирма, на която жената е представител в Плевен, изобщо не разчита на българския пазар - 80% от продукцията й е за износ, казва търговката. Като отиваме на гости в чужбина, подаряваме флакончета с розово масло, т. е. искаме с това да се представим като нация, а тук купуваме предимно вносни марки, защото е престижно, коментира народопсихологията ни Ваньова. А родната козметика по нищо не отстъпва на чуждестранната и цената й е по-добра, няма съмнение тя. Добавя, че кожата на жените в различните географски ширини е различна - затова най-добре й влияят продуктите с местни съставки.

В магазините, където се продава и българско, и вносно, впечатленията са по-умерени. Там твърдят, че родното се купува повече от любители на биопродуктите, защото нашите стоки залагат именно на природните съставки. Предпочита се и от жени, които не са от най-платежоспособните, тъй като българското е обикновено по-евтино. Агресивната реклама на известните марки печели клиентите, а младото поколение й е най-подвластно. Жените, които търсят българското, залагат на истинските, неподправени неща, са наблюденията на търговците.


 

Парите за пропадналите площи все още се чакат

 

Веселина ИЛИЕВА

Земеделците от цялата страна все още очакват приема на заявления за изплащане на държавните компенсации за т. нар. пропаднали в следствие на природни и климатични бедствия площи. "Читавите стопани обаче не трябва да имат такива проблеми. За да ти се случи подобно явление или не си сял навреме, или не си се грижил достатъчно за посевите си", коментира пред "BG Север" местен земеделец, който не разчита на този вид помощ от държавата и смята, че това са излишни пари, които могат да се пренасочат в посока, в която ще са по-полезни.

Още повече че според плевенските земеделци решение за това отдавна е измислено и то е застраховка на земята и продукцията.

Сумата не е чак толкова голяма и непосилна, но е сигурна гаранция, че ако, недай си Боже, стане нещо, ще бъдеш компенсиран и за труда си, и за средствата, които си вложил и загубил, коментират земеделските производители. Те се похвалиха, че тази година е добра за тях. Реколтата е богата, рапицата е в отлично състояние. По думите им има и засегнати от пропадане площи, но те са малко.

Засега не се знае кога ще започне изплащането на държавните обезщетения, на които имат право стопаните на засегнатите култури. "Лошото е, че сумата, която не се знае кога ще получим, се отнася за загуби, които сме понесли през изминалата година. Това остава доста далеч във времето и съответно губи смисъла си да компенсира вложените средства", коментират още те. Затова и съветват колегите си да застраховат земите си като изтъкват предимствата на този вид помощ пред държавната.

При застраховането има фискирани суми и времето за доказване на щетата е по-кратко. Освен това в застраховката се включват и повече рискове, на които е подложена реколтата. Покриват се щетите не само от пропадане, но и от наводнения, киша и измръзване. Изплаща се дори щетата за продукция, отглеждана под оранжерия.

Застрахователната сума се определя по договаряне, в зависимост от очакваните добиви и цената на произведеното, но със сигурност е по-висока от тази, която държавата изплаща за подобен вид щети, уверяват стопани, редовно застраховали продукцията си.

Застрахователната отговорност е за 100% от застрахователната сума, а при презасяване - за 15, 20 или 30% от нея. Зависи от вида на културата.

Оценката се извършва в петдневен срок от получаване на уведомление за щета - когато предстои презасяване или прибиране на реколтата, а във всички останали случаи - в десетдневен срок.

Размерът на обезщетението се определя според процента на намаляване на добива, причинен от застрахователното събитие. Обезщетението се заплаща в срок до 15 дни след уточняване на щетата.

 

 

върни се в НАЧАЛО