СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 18 (16 - 22 май 2014 г.)


 

Едър добитък на Плевенския панаир преди 85 години, сега - дребни гащи

 

Търговци от Палестина и остров Малта идвали за Искърско говедо

 

Част от пазара за добитък през 1928 г.

Мая ПАСКОВА

Пролетният празник на Плевен, който от няколко години се чества на 15 май, не е измислен от днешните управници, колкото и да се бият в гърдите и да си приписват заслуги. По влиянието и авторитета, които е имал през 30-те години на миналия век обаче, може да го конкурира само сегашният Пловдивски панаир. Ето на каква документална находка се натъкнахме (за което благодарим на историка Красимир Петров и на регионалните библиотеки в Плевен и Велико Търново). Вестникът "Народна дума" на 30 април 1929 г. излиза със следното гръмко заглавие: "Големият пролетен плевенски панаир ще се състои на 15, 16 и 17 май. Голям интерес към панаира. Ще присъстват представители на гръцкото правителство и търговци от Турция, Палестина и остров Малта. Улеснения за продавачи и купувачи".

От материала става ясно, че много градове и села в царството се стараели да повдигнат поминъка на населението си и затова създавали и рекламирали панаири за добитък и други стоки. Но никой от тях не е могъл да достигне по значение и големина Плевенския. Цитирани са данни от 1928 г., когато панаирът в Плевен е посетен от 46 453 души, между които много търговци от Турция, Гърция, Египет и Испания, дошли специално за покупката на едър добитък - истинска Искърска порода.

Панаирът е заемал 30 дка площ - в едната част занаятчиите представяли своите стоки, в другата бил докаран едър добитък, повече от 4 000 глави.

Извършените продажби на добитък и стока са надминали 15 000 000 лв. За следващата - 1929 г., организаторите чакали още по-голям интерес. Заявки имало от гръцкото правителство за закупуване на голям брой разплоден добитък - крави, бици и работни волове, нужни за настаняване на техните бежанци. Голяма фирма от остров Малта пък била влязла във връзка с наши търговци за закупуване на голям брой добитък за клане.

Сегашните търговци на захарен памук и трикотаж само могат да мечтаят за подобен интерес и оборот.


 

Майстори на тестенките сътвориха закуска като плочките на площада

 

 

Новата вкусотия свършва първа, сн. Мая Паскова

Вдъхновени от изгледа пред закусвалнята си, плевенски готвачи обогатиха асортимента си с нов артикул - "Плочките на Плевен", видя обективът на "BG Север". Мащабният ремонт на центъра, при който старата настилка беше изкъртена, а новата все още стои складирана в руините, докара до отчаяние местните търговци наоколо. В случая обаче вместо да се вайкат за стопирания си бизнес, креативните автори на тестенката са заложили на чувството за хумор на клиентите си. Факт е, че точно тази закуска с кренвирши и кашкавал, свършва първа на витрината им.

"BG Север"

 


 

Уличното приспособление на тютюнджиите, сн. Инна Стефанова

Надървен пепелник си направиха пушачи от офиси в центъра

Вместо да се харчат излишно, изобретателни пушачи от офиси в центъра на Плевен, са изобретили пепелник от подръчни средства. Обикновено шише от пластмаса с изрязан отвор е закачено на дънера на дърво. Сред предимствата му е, че лесно се сменя и това, че не може да се чупи. Тютюнджиите на открито не са застрашени и от пожар, уличният пепелник разчита на дъжда, а при продължителна суша на чаша с вода, ливната върху угарките. Настенен пепелник, предназначен за офис и на цена от 33 лева, бил един от десетките, предлагани в плевенските магазини, разказва зевзек от близък офис. Този, окачен на дървото, той нарича надървен и уточнява, че цената му е само... 50 стотинки. "BG Север"


 

Да почерпЯТ!

 

 

Съдия Александър Григоров ще пие червено вино за здраве

 

Със семейството си в домашна обстановка ще отбележи своя 47-и рожден ден съдия Александър Григоров, председател на Окръжен съд - Плевен. На трапезата задължително ще присъства бутилка червено вино, с което магистратът ще вдигне наздравица в празничната вечер.

"Пожелавам на мен и на семейството ми живот и здраве. Да се радваме дълго на децата си и да се обичаме", сподели рожденикът.

 

 

 

И на 77 бачо Кольо гони нови хоризонти в изкуството

 

Днес, 16 май, плевенският художник Никола Николов ще отпразнува 77-ия си рожден ден. Надява се личният му празник да събере цялото му семейство, пръснато по света, около общата трапеза. Останалото му време е изпълнено с експерименти и творчески опити, които ще покаже в завършен вид в следващата си изложба. Нея обаче готви за догодина. Човек трябва да търси, да дълбае - като водата, която като стои на едно място, започва да мирише, убеден е бачо Кольо. Затова си пожелава живот и здраве и нова стръв, тяга, която да го води в изкуството. Тогава годините са без значение.

 

 


 

НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

И още по-гневно за предизборните клипове

 

Стефан КРЪСТЕВ

Колонката ми от предишния брой без да желая стана тема с продължение. Този път предизвикателството дойде от клип на "Атака" - епизод от църковния ритуал при сключване на брак на българско семейство е включен в предизборен клип на партията без разрешението на младоженците. За въпросния клип достатъчно се писа и не би имало смисъл да се обсъжда повече случая, ако не бе далеч по-сериозен, отколкото обществото е склонно да приеме точно сега.

Нека си кажем грозната истина: през изтеклите седем дни народът ни бе далеч по-развълнуван от европейската изява на един брадат травестит, отколкото от бъдещето си в Европа. Това също само по себе си е много тревожен симптом. И може да се обобщи в една дума - апатия.

Нищо друго не е в състояние да разбуни толкова обществения дух, колкото една видима пошлост, будеща отвращение. И е естествено, че се стигна дотук. Да си спомним юнските протести от миналата година, а и протестното начало на кървавите събития в Украйна - бе компрометирано дори недоволството, желанието за бунт, което обикновеният човек носи в гърдите си срещу несправедливостта на управляващите във всяка една система. Будният човек, който по презумпция е бунтар, не намира ни смисъл, ни надежда в бунтове, яхнати и контролирани от другите лица на същата тирания, срещу която би трябвало да са тези бунтове. И ето го началото на Голямата апатия.

Спасителна - в която търсим облекчение, за да забравим печалта и безсилието си. В същото време поглъщаща като тресавище, лишаваща ни от съзнание и въздух. Състоянието, в което не сме способни и отказваме да възприемаме нещата, които се случват около нас и с нас, които правят с нас, които ни засягат.

Не успях да гледам нашумелия клип на "Атака", но прочетох достатъчно, видях и публикувани кадри из сайтовете. И питам се: остана ли нещо свято?

Семейството е реагирало - похвално. Не би могло да постъпи по-добре. Общо взето бе подкрепено. Кой има право да пъха камери под чаршафите на хората, че и в "най-светлия ден в живота на една двойка" - цитирам клишето, защото то не е съвсем лишено от основание. Фашизиране е използването на личното човешко щастие за пропаганда. Но друго, друго се изплъзва от всички реакции срещу грозната предизборна проява. Клипът бе пълен с църковни символи, със замесването на православната институция. Някой попитал ли е Източно-православната църква разрешава ли да бъде използвана в партиен материал? Не. Никой не е попитал имащите правото да дадат подобно разрешение. И ако ги бе попитал, а те бяха разрешили, това щеше да означава едно: че църковната институция не е над всеки българин, а обслужва само една партия. Но не, такова разрешение няма. С този клип превъзнасящата уж православните ценности партия се е поставила над тях. Сложила е ръка на църквата, както е правил не един диктатор в историята. А това си е кощунство и нека подобни политици не ми говорят за православни ценности, защото те лично ги поругаха.

 

Рубрика "Напушени мисли"

 

 


 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО