СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

СОЦИАЛНО

Брой 18 (17 - 23 май 2013 г.)


 

 

Майката на незрящата Теодора вече губи надежда, че някой ще є помогне

 

10-годишното момиче не ходи на училище, семейството няма пари за операция

 

В двора е царството на Теодора - детето спира само за снимка с мама, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Майката на десетгодишната Теодора вече е започнала да губи надежда, че някой ще помогне на сляпото й момиченце да прогледне. Както "BG Север" подробно писа на 14 декември м. г., 34-годишната Ася била обнадеждена от обещанието, дадено й по телефона лично от водещата на тв предаването "Предай нататък" Наталия Симеонова. "Феята на доброто", както тогава я нарекли, обещала, че екипът й ще пристигне в Биволаре, където живее петчленното семейство на Теодора, и ще направи достояние на цяла България драмата на незрящото момиче. От тогава обаче минали месеци, извъртели се десетина предавания, а Наталия повече не се обадила. Тогава Ася решила да вземе нещата в свои ръце и започнала настоятелно да звъни на редакционния телефон. Когато й вдигнали отговорът бил, че за диагнозата на дъщеря й не могат да намерят спонсори. Сега Ася е в задънена улица и не знае как да продължи битката, която води няколко години, за да помогне на момиченцето си да прогледне. Диагнозата е "ретинопатия на недоносеното". Болестта засяга съдовете на ретината на окото. В крайния си стадий тази ретина се отлепва и води до пълна слепота. Страшното в диагнозата е, че болестта на Теодора е в два от последните четвърти и пети стадий.Тогава изходите са малко - при четвърти стадий - операция, която се извършва само в чужбина.

 При петия слепотата е нелечима според специалистите. Ася не иска да повярва на фонда за лечение на деца, от където получила експертно становище, че искането за лечение е нецелесъобразно, защото диагнозата е такава, че детето не може да бъде излекувано и в чужбина. Това за майката е равно на доживотна присъда. Тя продължава да е убедена, че ако дъщеря й бъде оперирана, ще прогледне.

В двора в Биволаре Теодора продължава да кара любимия си велосипед. Сама. По това време на деня другите малчугани са на училище. Вместо да е с тях в трети клас, тя тича при новородените пет кутрета в един от сайвантите край къщата. Не може да чете. И вероятно ще си расте така - неграмотна. Битката на майка й сега е и за друго - да намерят добри хора, които да помогнат на Теодора да започне да учи. За семейството на Ася е финансово непосилно да се установи в София или Варна - двата града, в които единствено има училища за незрящи деца. Ася знае от новини и от други хора, че там децата работят с компютри, с помощта на които изтеглят специализирани книги, например.

Ася е безработна. Мъжът й наскоро е заминал за Испания. Роднини са го извикали, за да се включи с тях в частно строителство. В Биволаре работа няма. Семейството няма и собствена къща, а живее под наем. Освен Теодора родителите й отглеждат още две деца, момчета -осмокласник и десетокласник. Парите, с които разполага семейството, са оскъдни и едва покриват елементарните им нужди. Теодора обаче не разбира това. Тя не спира да пита - кога ще й помогнат докторите, за да стане като другите, и кога ще тръгне на училище.


 

 

Пенсиониран историк продава книгите си, за да се издържа

 

Нейко Патев, сн. авторът

Емилия КАРАБУЛЕВА

89-годишен пенсионер продава книгите си, за да се издържа, установи "BG Север". Нейко Патев от с. Беглеж е бивш учител по история, но сега е принуден да се раздели с най-ценните издания от библиотеката си. Търговците ги изкупуват за стотинки.

Всяка седмица дядо Нейко изминава дългия и почти непосилен за него път между с. Беглеж и Плевен. Краката не го държат, подпрян на бастунче едвам стига от плевенската автогара до центъра. Често спира да си почине. Така го открихме - седнал пред сградата на областната управа. Лицето му - почти неузнаваемо изпод дълбоките бръчки, очите му - живи сини очи, са по-скоро питащи, а не строги.

Дядо Нейко отрано останал сирак, няма семейство. Сестра му починала преди години и нямало кой да се грижи за него. Добре, че дели една ограда със сговорни съседи, те му помагали с каквото могат. Често сбирал хората и им четял откъси от любимите си книги. Сега очите му са слаби, а пък надеждата почти го е изоставила.

"Трудно се живее напоследък. Пенсията ми не стига само за лекарствата, нямам какво да продавам вече - ето, останаха ми само книгите. Ама ми е тежко, че трябва да се разделя с тях", трепери гласът на дядо Нейко. Старецът разказва, че имал няколко декара земя, но му я взели измамници. Чуди се - как живеят такива хора, не ги ли мори мисълта за чуждото страдание, което причиняват. Пръстите му треперят, а пък очите се пълнят със сълзи. От овехтялото си сако вади снимка на малко момченце - детето на съседите, което все се въртяло покрай него.

"То ми е утехата, гледам го като ги няма родителите му. Затова съм запазил детските книжки и вече го уча да чете. А на вас ви благодаря, че ме изслушахте".

И дядо Нейко отново тръгва да дири търговците на книги, за да получи поредната мизерна глътка живот.

 

Пешеходни пътеки, светофари и камери искат плевенчани

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Около 50 предложения за повишаване на пътната безопасност в Плевен постъпиха по време на кампанията "Дари живот", която бе организирана от фондация "Безопасни улици от Валя". Инициативата бе по повод на Международната седмица за пътна безопасност от 6 до 12 май. През тази година тя премина под мотото "Безопасността на пешеходците - уязвими участници в пътното движение в градските условия". В кампанията се включиха още ОД на МВР, община Плевен, КАТ, БЧК и др.

В предложенията на граждани и организации в града за повишаване на пътната безопасност преобладават тези, които са свързани с обезопасяване на пешеходните пътеки и на цели опасни участъци в центъра на града, в кв. "Дружба", в Девети квартал, около училища и детски градини. Част от гражданите искат поставяне на светофарни уредби на определени кръстовища и на камери за контрол на движението.

В тетрадката за предложения и сигнали са описани конкретни случаи на нарушаване на правилата за движение по пътищата в града, посочени са местата с най-много поражения на пътната настилка, както и липсата на пътни знаци и маркировка. Все още гражданите не са доволни от културата на водачите и пешеходците, които често нарушават правилата и предизвикват пътни инциденти.

По време на кампанията за пътна безопасност "Дари живот" бяха събрани средства от граждани, организации и доброволни дарители. Тези пари ще отидат за извършване на неотложни ремонти по пътната инфраструктура. Заети с предизборните си дела, политиците в Плевен не отделиха време и средства в подкрепа на обществената кауза за осигуряване на пътна безопасност.


 

 

 Гневът на младите

 

Какви европейци сме ние?

 

Записа Лора ГЕНЧЕВА

"Дойде топлото време и с него царството на мизерията, което видимо е завладяло Плевен. Не разбирам защо се правят такива мащабни кампании за почистване на страната ни и то само в един ден, като през останалото време всеки си изхвърля боклуците по улиците. Побеснявам, когато видя подобно нещо. Защо тия дето като си хапнат вафличката у тях, не си пуснат опаковката й долу на килима, ами я изхвърлят в кошчето. Какво им пречи да постъпват по същия цивилизован начин и навън. Най-възмутен съм обаче от факта, че масово в крайните квартали боклукът се изхвърля от терсите. Редовно хората там си почистват и пепелниците през балкона.

Това до колко е чист градът ни зависи в голяма степен от нас. Ако не се осъзнаем, не след дълго ще си проправяме път в тунели от мизерия.

Наскоро се разхождах в центъра на града и ме вбеси нещо, което на повечето хора въобще не правеше впечатление. В една от залените площи служителка на общината поливаше засадените цветя, между които бе изхвърлена опаковка от царевични пръчки. Наведох се и взех вече калния от водата и пръстта целофан, а жената изобщо не реагира. Съвсем спокойно продължи да си върши работата. Не ме е яд толкова на безхаберието на тази служителка, колкото на този, който си е изхвърлил боклука там. Нямаме никаква съвест и гражданска отговорност, затова и се намираме в това положение. Докато не разберем, че улицата и собственият ни дом са едно цяло и са наши, не бихме могли да вървим напред. За да сме на опашката във всички класации на Европейския съюз сме си виновни до голяма степен самите ние, защото в поведението ни няма нищо европейско. Не вярвам, че хората, които изхвърлят боклуците си по улиците, искат децата им да играят и растат в мръсотия".

Иво Валентинов, 36 год., от Плевен


 

 

 Послушай лекаря

 

Често страдам от главоболие, но засега болкоуспокояващите ми вършат работа. Докога обаче мога да продължавам така?

Лидия Стойкова, 33 г.

 

Упорито главоболие може да е сигнал за заболяване на вътрешните органи

 

Д-р Здравка ЦЕКОВА, невролог, консултант в клиника Св. Параскева

Главоболието в действителност е симптом за нещо, което се случва в организма. Коварството му се дължи на факта, че много често се появява и безпроблемно преминава, но има случаи, в които то се оказва признак на сериозно заболяване. Повечето главоболия са временни и при тях лесно се открива причината - преумора, недоспиване, неудобна поза, прекаляване с цигари и алкохол и т. н.

Трябва да се знае, че болката в главата идва не от самата мозъчна тъкан, която е бедна на болкови рецептори, а от по-големите кръвоносни съдове и мозъчните обвивки. С други думи мозъкът боли при разширение на мозъчните кръвоносни съдове (например при хипертония) или промени с доставката на кислород, при възпаление или разтягане на мозъчните обвивки; при инфекции, кръвоизливи и въздействието на химически агенти; при засягане на шията, лицето, вътрешните органи. Често болката се пренася отвън по нервните пътища, които имат ядра в мозъка.

Един от най-важните нерви в организма, който е свързан с инервацията на всичките вътрешни органи, е блуждаещият (вагус). Затова при стотици заболявания на вътрешните органи е напълно възможно да имаме сериозно главоболие. Един от най-популярните типове главоболие е мигрената. Тя може да протича с предшестващи признаци или без тях, да е съчетана с повдигане, повръщане, световъртеж и т. н.

Болкоуспокояващите в повечето случаи не помагат и задачата на лекаря е да се направи системно лечение, така че да не се допускат пристъпи.

Друг основен тип е клъстърното (гроздовидно) главоболие. Характерното при него е, че протича с краткотрайни, остри, но тежки кризи от 15 мин. до 2 - 3 часа, които се натрупват, вървят в серия няколко на ден в продължение на дни, седмици или месеци, след което за дълго време може да не се появят.

Често се среща и тензионно главоболие, което е свързано с напрежението в мускулите около мозъка - в шията, в гръбначния стълб, което в действителност води до болката.

Обикновено то може да бъде преодоляно волево. Често има стартова зона, която пациентът лесно може да посочи.

Широкоизвестни причини за главоболие са психическите и емоционалните кризи, месечният цикъл при жените, някои нарушения в развитието на децата и младежите.

Кои са тежките заболявания, които протичат с главоболие? Това са инфекциите на мозъчната тъкан и на мозъчните обвивки, доброкачествени и злокачествени образувания в черепа (тумори, кисти, аневризми), мозъчните кръвоизливи, исхемичните инсулти и др.

При всички случаи при силно главоболие, особено съчетано с други прояви като промени в зрението и съзнанието, в говора, в движенията или при повтарящи се епизоди, пациентът трябва задължително да се консултира с невролог, който да предпише правилното лечение и да реши има ли нужда от изследвания и консултации с други специалисти.

 


Уважаеми читатели,
ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате. Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по електронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891. Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".
Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801 888
   

 

 

върни се в НАЧАЛО