"BG Север" - брой 18 (13 - 19 май 2011 г.)

 

БИЗНЕС 


 

Около 3 000 ферми в Плевенска област са застрашени от фалит


Малките стопанства не могат да отговорят на европейските стандарти за качество

 

Николай Романов във фермата си, сн. архивРалица ПЕТРОВА
Около 3 000 малки и средноголеми кравеферми в Плевенско са под прага на допустимите евростандарти за качество. Това означава, че през следващата година съществува опасност те да не могат да продават продукцията си на пазара. През 2009 г. Европейската комисия разреши извънредно удължаване на буферния срок, в който българските животновъдни ферми могат да продават на вътрешния пазар неотговарящо на стандартите краве мляко. Дадената отсрочка изтича в края на 2011 г., като през този период се очакваше фермерите да подобрят условията за производство и съхранение на млякото, така че да запазят бизнеса си. Месеци обаче преди края на 2011 г. дребният и среден бизнес е в положението от преди две години.
"Ето сега държа в ръцете си едно протестно писмо от 200 фермери от Никополска община, които са на път от догодина да останат без препитание. И държавата не може да остави нещата така и ще направи нещо", коментира ситуацията Николай Романов, председател на Съюза на млекопроизводителите в Плевен. Той се аргументира с това, че според договорените с Европейския съюз изисквания, ако български фермер фалира при преустройство на стопанството си, държавата трябва да му изплати 1 500 евро на крава. Има много неща, които не се казват и остават скрити, категоричен е Романов.
Според евростандартите допустимият праг за съдържание на соматични клетки в кравето мляко е под 100 хиляди клетки на един милиграм суровина. Тези качествени показатели се постигат само ако прясно издоеното мляко се охлади веднага до температура, която не позволява бързото развитие на микроорганизми. Преобладаващата част от дребните животновъди обаче не разполагат с подобно оборудване поради ниските доходи от продажбата на мляко и невъзможността да обезпечат евентуалните си инвестиционни заеми.
"Аз например изтеглих кредит за трактор и ремарке. За това нещо аз трябваше да заложа тях, апартамента и цялата кравеферма. Как хората да обезпечават заемите си", дава пример със себе си Николай Романов.
Животновъдите са имали очаквания държавата поне да гарантира инвестиционните им кредити, така че да се осигурят необходимите условия за отглеждане на животните и за съхранение на суровината. Реално гаранционните схеми на фонд "Земеделие" са заработили от края на миналата година, което е твърде закъсняло за финансиране на проектите им.
 


Кризата посъбуди алъш-вериша в местните антикварни магазини
 

Антикварните магазини в Плевен се броят на пръсти, сн. архивИнна СТЕФАНОВА
Заради финансовата криза алъш-веришът в плевенските антикварни магазини напоследък се е посъбудил, твърдят собственици. Според тях хората масово предлагат стари вещи, за да платят битови сметки. "Сребърни монети, стари ютии, пишещи машини и фотоапарати ми донасят все по-често закъсали клиенти. Казват, че ги носят при мен, защото очакват срещу овехтелите, но ценни вещи да получат пари и така да закърпят някоя дупка на семейния бюджет", разказва собственик на антикварен магазин в центъра на Плевен. Не всичко, което му предлагат, е оригинал, но затова пък има специални каталози в Интернет, в които всеки може да порови, за да установи дали предметите са истински. И допълва, че за разлика от София, от Велико Търново и Варна например, където улиците бъкат от чужденци, при него повече се предлага отколкото се купува.
В Плевен антикварните магазини се броят на пръстите на едната ръка. Те са разположени в центъра на града, но не всички на възлови улици, има и в гаражчета. В Търново броят им е два пъти по-голям, всеки може веднага да ги открие на Самоводската чаршия или във фоаейтата на най-големите тамошни хотели. Тук, ако нямаш предварителна информация от познат, ще ти се наложи бая да походиш, за да ги откриеш.
"При мен идват клиенти, за да предлагат вещи, които почти нищо не струват. Притиснати от нямането често ми искат примерно 50 лв. за нещо, което аз реално мога да продам после за двадесетачка", разказва същият собственик на антикварен магазин. Знае, че тази търговия в града ни и за двете страни е много трудна. Обяснява си го с факта, че в Плевен нямаме традиция в нея, а и защото старинните вещи от мазите и таваните са обрани още преди години. Има и друго - плевенчани често изчакват лятото, за да предложат откритото от тях в друг град, защото са убедени, че във Варна например за същата вещ ще получат много по-солидна сума, допълва търговецът. В столичните антиквариати те носят пък вещи от соца, защото за тях тук почти не се намират купувачи.
Най-деликатна според плевенския антиквар е търговията със старинни оръжия. Когато при него донесат сабя, меч, ками или ножове добре е по тях да има печат, клеймо или друг видим надпис, за да се проследи по специални каталози и цената им.
Платежоспособните купувачи плевенчанинът дели на две групи - чужденци и местни богаташи. Чужденците по принцип вече рядко посещават Плевен, камо ли магазина му, с горчивина казва той. Когато все пак влязат през вратата освен от оръжие те се интересуват от старинни механични часовници, питат и за икони - старинна, а не съвременна изработка. Търговецът на антики признава, че продължава да гледа с надежда към английските заселници, закупили си къщи в околни на Плевен села. Предполага, че към обзавеждането те ще поискат да прибавят грамофони с фунии, стари ютии, шевни или оригинални немски пишещи машини. За сега обаче новите обитатели на старите къщи обикаляли из комшийте, от където без пари съседите им давали я газова лампа, я кобилица с менци или везана с народни шевици престилка.
От дългогодишната си практика търговецът знае, че истинските ценители на старинното са принудени да събират с години пари, но да купят нещо стойностно. Тях той често открива и по Интернет. С местните паралии нещата стоят точно обратнато. За тях колкото предлаганото е по-лъскаво, толкова повече пари са склонни да броят за него, а че няма старинна стойност, въобще не се замислят.
 


Фериботът Никопол - Турну Мъгуреле бил пред закриване

 

През ферибота преминават малко тирове, сн. архивПоля ТОМОВА
Най-новата фериботна връзка - Никопол - Турну Мъгуреле, замалко да бъде закрита. Това съобщи кметът на нашия крайдунавски град д-р Валерий Желязков. В края на миналата година трафикът бил почти на нула и фериботът търпял огромни загуби. През последните три месеца обаче се забелязва известно раздвижване и увеличаване на потока от коли. "Преминават по 12 - 15 тира на ден. Важното е да разберем дали това е сезонно и ако е така, не е добър знак", твърди градоначалникът. Все още обаче има известно разминаване между официалния график и реалното движение на ферибота. Така например според разписанието, публикувано в сайта на областната управа, той трябва да тръгне от Никопол в 11,00 часа. Оказва се, че е тръгнал час по-рано. Курсовете са четири, по два в двете посоки. Румънски търговци, които пътуват редовно, смятат, че курсовете трябва да се увеличат. Ако има повече тирове, фериботът пътува и извънредно, твърдят хора от кафенето на терминала. За да се утвърди една такава връзка, са нужни две години, казват запознати. Едва след това можело да се пресметне дали има данни фериботът да носи печалба. Сигурното е обаче, че жителите на Никопол нямат никаква полза от новата връзка. Хората в крайдунавското градче са отчаяни от безработицата и ниския жизнен стандарт. "Нищо не ни донесе този ферибот, трафикът е малък, в Никопол няма вече никаква промишленост, няма движение, няма предприятия, хората едва-едва оцеляват, а младите се разбягаха. Нещата изобщо са убийствени", клати глава 60-годишният Петър Ангелов. На малкото пазарче в центъра на градчето продават две жени. Купувачи няма, въпреки че цените на плодовете и зеленчуците тук са в пъти по-ниски отколкото в Плевен. "Не върви търговията, защото много безработни има и хората нямат пари, не могат да си купят нищо - нито кило боб, нито картофи, да не говорим за домати", обясни ситуацията Еленка Блажева. Според нея единственото предимство на ферибота е фактът, че е направен нов, хубав път, по който да се пътува до околните села. В местната хазна не влиза и стотинка от новата връзка. Няма и работни места, тъй като на терминала има само неколцина служители на "Гранична полиция" и фирмата превозвач "БРП" - Русе.
Фериботът бе тържествено открит лично от премиера Бойко Борисов на 19 март 2009 г. Комплексът е изграден със средства по програма ФАР, струва 6 милиона и 200 хиляди евро и е собственост на държавата.
 


Банкери се боят от загуба на клиенти заради спад на лихвите по депозитите


Еми СТАЛЕВА
"Тенденцията е към намаляване на лихвите по депозитите. Това си е политика на всяка банка, в зависимост от показателите от централите преценяват." Така Ани Такева, управител на регионалния офис на Банка ДСК в Плевен коментира твърденията на клиенти, че през последните месеци лихвите по спестяванията са спаднали.
Гражданите, които са забелязали спада на лихвите по влоговете си, обясниха, че не са били уведомени от банките за промяната. Те остават с убеждението, че тази промяна е извършена тихомълком, предполага се, че финансовите институции не искат да изгубят клиентите си. Снижените лихви по депозитите обаче дават отражение в отчетите на БНБ за първото тримесечие на тази година. Така средният размер на лихвата по депозитите на граждани в левове със срок до една година е намалял от 6,64 на 6,21%, а по тези в евро - от 5,55 до 5,32%. Същата тенденция се забелязва и при дългосрочните влогове.
Банкери обясняват, че промяната се налага заради скъпите кредити и реакцията на бизнеса, който постоянно лобира за снижаване на лихвите по заемите си заради кризата и невъзможността да обслужва натрупаните огромни суми. Това обаче в момента може да стане само чрез намаляване на лихвите по депозитите или ощетяване на спестителите. "Евтиният финансов ресурс от чужбина е дефицитен, не разполагаме с пари, за да защитим интересите на кредитополучателите и бизнеса и се налага да коригираме лихвите по депозитите надолу", обясниха от банките. Те обаче са на мнение, че промяната за спестителите трябва да се извърши плавно, без стрес за финансите на гражданите. В противен случай има опасност хората да изтеглят влоговете си и да съхраняват парите си на други места, където ще получат по-висок доход от тях. В миналото бяхме свидетели на подобна паника, когато гражданите пред страх от масовите фалити на банките държаха парите си в дюшеци и буркани. "Дано не се стигне дотам, спестителите да изгубят доверието ни заради прекалено ниски лихви. А това може да доведе след себе си проблеми с ликвидността на финансовите институции в страната", коментират банкери.


 

върни се в НАЧАЛО