"BG Север" - брой 18 (13 - 19 май 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

 

Самолет ТУ-134 от две десетилетия е кацнал в центъра на град Пордим


Щастливо стечение на обстоятелствата е, че все още не е опоскан
 

Двутонната машина в центъра на Пордим, сн. авторът
Инна СТЕФАНОВА

Къде 50 мераклии могат да се качат в самолет, и то без билети или без да има специален повод - да е Денят на авиацията например. Отговорът е - на чаршията в Пордим, където е разположен истински "ТУ-134". Огромната птица е докарана точно преди 22 години, а улиците на градчето тогава са се оказали тесни, за да поберат мераклиите да зърнат пристигналото в селището чудо, разказват очевидци. На 1 юни 1989 г. два специални камиона транспортьори докарали машината от Долна Митрополия до центъра на Пордим. Самолетът бил със свалени криле (те по-късно били отново прикачени към тялото му), а разстоянието било пропътувано за близо осем часа. "ТУ-134" бил предоставен на пордимчани от техния съгражданин доц. полк. Велчо Велев. Дългогодишният преподавател във военновъздушното училище се сдобил с бракувания от тогавашната фирма БГА "Балкан" самолет, за да го дари щедро на пордимчани. През годините металната птица се стопанисвала от РПК-то в градчето, а в самолета няколко години се помещавало кафе-аператив. По-късно по идея на Велчо Велев в него трябвало да бъде настанен кино видео клуб, в който на посетителите с предимство да се прожектират филми за авиацията. Намерението обаче по финансови причини не могло да се реализира, пак заради липса на пари и наемателите на кафенето излезли от самолета. Сега машината стои самотно на площадка в центъра на Пордим, без да бъде използвана от някого. Крилете й са разперени на площ 127 кв. м, тежи повече от два тона и половина. Двете десетилетия престой и това, че се е запазила читава от набезите на крадците на метали, местните обясняват с факта, че дуралуминият, от който самолетът е направен, не се изкупува от нито един пункт за цветни метали в страната.
Велчо Велев пордимчани приемат като ексцентричен свой съгражданин, който е направил за тях не една и две добрини. И дават пример с делтапланера, който притежава и с който без да иска пари често кръжи над градчето. Всеки път, когато дете или възрастен го помоли.
 


Смелчага

Играч на Белите орли се впусна в среднощен маратон заради бас
 

Владислав Цветанов
Николай ИВАНОВ
Футболистът Владислав Цветанов, който е юноша на Белите орли, пробяга в среднощен маратон разстоянието от Плевен до с. Садовец, заради... бас. 20-годишният момък бил в плевенска дискотека, където под въздействието на буйните ритми и алкохолните пари се хванал на бас около 3,30 часа със свои приятели, че ще премине на бегом веднага разстоянието от Плевен до Садовец, което е 30 км. Без да се колебае, Цветанов веднага хвърлил якето си и в кросова походка се пуснал в тъмницата по пътя към Садовец. Някъде около блатата на с. Ясен Влади вече напълно бил в кондиция и с радост си спомнил за тежките физически натоварвания на треньора си Симеон Тотев като юноша на орлите. На всеки 10 минути негови приятели звънели по телефона, за да видят докъде е стигнал маратонецът. Единственото притеснение на Цветанов било да не го срещне случайно патрул и да го върне обратно и така да загуби баса. Чуруликащите птички давали допълнителни сили на футболиста, който около 7 часа сутринта видял табелата на Садовец. Той се прибрал при своята приятелка, която не знаела за баса, но му се зарадвала извънредно много. Сега Влади Цветанов чака изпълнението на баса с обещанието да почерпи всички, които са вярвали в неговите възможности.
 

 

Бебешор

Тримесечно мече стана любимец на плевенчани

 

Бебето все по-често излиза навън, сн. авторътПоля ТОМОВА
Тримесечно мече е най-новият обитател на зоологическата градина в Плевен и се превърна в любимец на посетителите й. Засега бебето няма име, тъй като все още не се знае дали е момче или момиче. То е намерено в двор на къща в Габрово, предполага се, че майката е убита от бракониери. Открила го стопанката и се обадила на природозащитна организация. Така малкото мече попаднало в плевенския зоопарк. От управата на къта споделиха, че предстои почистване и частичен ремонт на клетката. Мечето ще има и нов басейн, за да се къпе в горещите летни дни. На няколко места по оградата на клетката му има предупредителни табели да не му се дава храна. Посетителите обаче не спазват тази препоръка, а това може да коства живота на мечето, казват от управата на зоопарка. Тъй като е още малко, животинчето не може да контролира какво и колко да яде. Затова е изключително опасно да му се хвърлят солети и бонбони. Засега бебето се храни с бананова каша и все още е под стрес. Все по-често обаче излиза навън, за радост на почитателите си, които се увеличават с всеки ден.

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

За нашето здраве и алтернативните методи

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)
Желанието на една майка да роди отрочето си без медицинска помощ, сама, както някога са правили бабите ни, този път доведе до смъртен случай. Не случайно казах "този път", защото той не е и явно няма да е единствен. Четейки из интернет различни коментари, разбирам, че това не е единствената жена, настояла за "естествено раждане". Заражда се една мода - опасна, която ми е трудно да дистанцирам от все по-честото прибягване на хора до нетрадиционната медицина, до шаманизма дори. В последните години стойностите на подобни търсения нарастват. И защо? Защото спада (не знам дали има вече накъде) доверието в медицинските институции. Не в лекарите, а в медицинските институции. И проблемът е административно-икономически, не просто медицински.
През последните десетилетия медицината в цял свят е в разцвет, развитието на технологиите допринесе и продължава да допринася много за развитието й. Лечението би следвало да е по-леко, процедурите - по-сигурни и пациентът - по-доволен. В много случаи това е факт, но те не са илюстративни за българския народ. Понеже административната процедура преди медицинските е усложнена. Понеже минаха толкова умници и всеки допринесе нещо за "здравната реформа", за да я остави незавършена. Понеже обикновеният българин не беше подготвен за такова изпитание. В объркването си все по-често не знаем какъв път да хванем, че да ни отведе до сполучлив здравен завършек. А дребните болежки, които не винаги в последствие се оказват "дребни", гледаме да изкараме на крак, понеже много повече главоболия може да ни коства търсенето на помощ. И за това не е виновен медикът, в никакъв случай не и той, а онези, които го принудиха да работи при тези условия. А на нас отредиха в същите да се лекуваме. И постепенно това се отразява на народопсихологията. Все повече са случаите, когато някой търси чакръкчията или екстрасенската, съмнителния билкар, радиоекстензиста, пръкналата се кой знае от къде народна лечителка, а ето, че вече се проявява и модата на раждане без медицинска помощ. Казано е: "Здравето не е най-важно, но без него всичко останало губи стойността си." И е така. За нещастие, системата у нас изглежда хаос за простосмъртния българин. И докато в крайна сметка у нас вместо да се спретват политически препирни и да се гледат дребни бизнес интереси, не се погледне на въпроса от хуманната страна, която трябва да е основна в материя като тази, българинът ще си търси алтернативни методи. И при съвременните технологии и медицинско ниво ще се лекува като първобитен.