СЪС СОЛ В КРЪВТА


 

Момче сбъдва мечтата си да стане моряк, без да се е качвало на кораб

 

Сега Марин е офицер, най-екзотичното място, на което е бил, е остров Тортуга в Карибско море

 

Тече, всичко тече -

времето няма бряг

и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,

всъщност е бъдещ мъж -

поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае

миг поне да е силен и сам.

А моретата не са до колене -

дори на голям.

Растем и пак ще растем,

но заедно с теб -

приятел с теб съм днес

и утре, и до край -

въпрос на мъжка чест,

не на игра.

А морякът иска да е

капитан, смел капитан.

Капитанът иска да е

Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,

но заедно с теб -

приятел с теб съм днес

и утре, и до край -

въпрос на мъжка чест,

не на игра.

 

Суецкият канал

Мая ПАСКОВА

Едва ли има човек, който да не може да запее тази известна песничка от българския филм "Васко да Гама от село Рупча". И да не си припомня с усмивка сцените с онова малко момче, което тръгва да осъществи мечтата си - да стане истински моряк и да живее на кораб в открито море. А може би не са малко и онези, малки и пораснали мъже, които таят в себе си същата мечта. "... Ако изведете всички ученици на двора, другарю директор, и ги строите. Накарате ги да си сложат ръката на сърцето и ги помолите да кажат честно как ще постъпи всеки един, ако е в положението на Васко, сигурно само момичетата и двама - трима зубрачи ще останат на сушата", гласи момент от филма.

Някои успяват да постигнат мечтата си. Като Марин, който в момента е морски офицер. И до преди да завърши морското училище във Варна никога не се е качвал на кораб. "Това беше моята детска мечта - да стана моряк. И я осъществих. Имах много колеги, които не успяха. Защото не е никак лесно. И ако нямаш малко сол в кръвта, нещата няма как да ти се случат", разказва той. И с усмивка си спомня за първия си Гергьовденски парад в столицата, когато тълпи момичета тичали след тях и ги хващали за лентичките на шапките - за късмет, като при коминочистачите.

Иначе кандидатстването било "лесно" - математика. Освен това физически и психологически изпит и медицински тестове. С по-висок бал влизаш в цивилния профил.

Можеш

да избереш

и военен флот,

като и за двата има навигатори и механици. Малка част влизали електромеханици. Тогава (1992 г.) не беше лесно да излезеш в чужбина, но благодарение на стажуването на корабите - става, пояснява Марин. Учиш пет години и си мислиш, че си студент. Да, ама не! Още на входа ни взеха паспортите, дадоха ни военна книжка и си влязохме в казармата, спомня си той. Пет години военен режим, като от тях задължителна военна служба година и половина се брояла в началото и в края по девет месеца. Между другото, трябва да имаш добро поведение. "Цивилният режим с вечерен час 22 и преспиването срещу неделя извън училището са направо подарък. Ученето също не е малко - карти, определяне мястото на кораб, астронавигация. Накрая държиш държавен изпит по английски език и специални дисциплини. По успех, лошо поведение и несъответствие те гонят. Имаше един - спеше с кубинките - по непригодност го изключиха", спомня си за курсантските години Марин. С дипломата и стажа - три пъти с пътнически кораб "Н. Й. Вапцаров" за по два - три месеца до Израел, Румъния, Италия, Алжир, вече имаш правото да практикуваш професията. Колкото и пари да ти дават обаче, като се качиш за два месеца, ако нямаш сол в кръвта ще се откажеш, категоричен е морският офицер. "Защото си представете товарен кораб с 20-членен екипаж 6 месеца в открито море. Само с тях. Няма къде да избягаш. По пристанищата всеки е зает... с бизнес, но такъв, при който само ние плащаме", иронично подхвърля факти от ежедневието той. Естествено не липсват и емоции на борда. За някои положителни, за другите - не чак толкова. На един моряк от шейсетхилядна държава в Южния Тихи океан (оттам наемат моряци за не по-малко от 14 месеца, защото иначе не са рентабилни на корабните менажери) му се родило бебе. Черпи човекът, веселба голяма, безпаметно напиване. Просветнало му обаче след два дни, че има нещо гнило в цялата работа, защото той от 10 месеца не е виждал жена си. И просълзен отишъл при капитана -

искам да слизам,

жена ми ми

изневерява,

Въоръжена охрана на Аденския заливказал той. Капитанът обаче - психолог, кротко започва да обяснява на нещастния рогоносец: "Ти пък сега, не си ли чувал, че бебета се раждат и в 7-и и в 8-и месец. Защо да не могат и в десети? Плюс - минус два месеца си е нещо нормално". Нормално си е и екипажът с дръпнатите очи да се напива безпаметно от минимално количество алкохол. Всяка компания един път месечно прави барбекю - за сплотяване на екипажа и да се почувстваш малко човек, разказва Марин. Вади се скарата, всеки си пече и яде (германците забраняват алкохола). Често обаче европейските колеги си правят майтап с жълтокожите и им капват по една - две капки "вода" от своите бутилки в техните фанти. А после се наслаждават на народните им песни и танци. Друг майтап за разнообразие е каса бира за четирима от същите пиячи. След като я пресушат в събота вечер за два часа, до понеделник никой не може да ги намери за работа. Стават други хора и не си спомнят нищичко от това, което правят и говорят.

Английският език е задължителен и можеш да си тръгнеш преждевременно преди да ти е изтекъл договорът, ако не комуникираш на английски, пояснява Марин. От съображения за безопасност - при един пожар трябва да се разбереш с всички. Иначе екипажът може да е интернационален. Принципът е следният: трябва да има менажер, който притежава кораби, купени на кредит от банки и с помощта на различни фондове, на които изплаща дивиденти срещу правото да управлява кораба. "Тая схема вървеше много добре, докато не настъпи кредитната криза. Сега корабите масово не работят и стоят закотвени", твърди Марин. Корабният менажер проверява къде са най-евтините моряци, които да наеме за екипаж, обикновено това са хора от островите Кирибати и от Източния блок. Германците искат най-много. После се нареждат Хърватска, Полша и ние. В България трудно можеш да хванеш някой да плава 6 месеца, което си е много, пояснява Марин. При товарните кораби менажерът е сключил договор с експедитор, като

най-големите товари

са от Китай

към Европа

и от Китай към САЩ. Това е най-евтиният транспорт - огромно количество товар се премества от единия край на света до другия, макар и за по-дълго време. И въпреки че на по-високи обороти за ден сме изхарчвали по 100 тона гориво, твърди офицерът.

Напоследък ни заливат новини за сомалийските пирати и отвлечени кораби и моряци. Оказва се, че романтичната ни представа за пиратите - онези с превръзка на едното око, череп на флага и папагал на рамото, нямат нищо общо с действителността.

"Преди наричахме пирати крадците. В Бразилия беше по-опасно, и то на пристанището, разказва Марин. - Едни колеги - капитан и помощник българин, излизат да пушат по една цигара на борда и онези с пистолети ги изкарали всички и ги наредили на мостика вързани. Искали да вземат на капитана буренцето домашна ракия, а той скочил: само това не! Като тигър се хвърлил да го защитава. В крайна сметка се разделил с пръстените си, но буренцето съхранил. На мен са ми обирали контейнер", разказва морският офицер. В два - три през нощта намерили разбити контейнери, които по принцип са заключени и облепени с ленти. Като застанеш между тях, все едно си между високи жилищни сгради, обяснява Марин. Те на слука от 30 разбили един и измъкнали 50 - 60 кашона. Оказва се, че са лаптопи. И никъде не ги намират. А хитрите крадци ги сложили в празен контейнер, който ще бъде разтоварен на следващото пристанище - пак Бразилско. На всичкото отгоре, след цялата среднощна издирвателна акция се оказало, че лаптопите са детски играчки. И че наоколо е имало много по-ценни товари, които са щели да бъдат от полза на апашите, но късметът им изиграл лоша шега и те не могли да попаднат на тях. Полицаите пък, които дошли да пишат протокол за кражбата, която така и не разкрили, накрая казали: дайте ни сега по един картон цигари. После иди, че се бори с корупцията.

"Преди десетина години опасното място беше прологът Малака.

Там нападаха

малайзиски

пирати,

Рибарски лодки в Червено морекоито не са отвличали кораби, но като се качат, са обирали корабна каса, взимали са въжета, боя - крадци кокошкари. Едно въже е от порядъка на 2 хиляди долара. И на една четвърт да го продадат, пак печелят, но никога не са отвличали моряци и кораби. То няма и как, много е тясно - 30 мили или 50 км максимум. Явно сомалийските пирати оттам са почерпили опит", разсъждава морският офицер. И споделя за слуховете, които се носят в тези среди. Според моряците сомалийските пирати работят заедно с бивши йеменски военни, които след обединението на Северен и Южен Йемен били изхвърлени от системата. Това обяснява и добрата организация на бригадите. Схемата е следната: стои си един уж рибарски кораб в морето и не буди никакво подозрение. Но вътре има бързи лодки, които могат да се пуснат във вода за броени минути с кранове. Когато мине набелязаният кораб, двете лодки застават перпендикулярно от двете му страни, като помежду си са вързани с метално въже, което корабът обира и те се движат заедно с него. После се качват на борда. Никой от екипажа не се съпротивлява, защото никой не се бори за своя товар или кораб. Ще ти извади автомат и ще те застреля като куче, да не си толкова глупав, казва Марин. Знае се, че екипажът е като част от кораба и ако не се съпротивлява, няма за какво да бъде убиван. Тяхната цел е да вземат големите мангизи от откупа. Това не са случайни хора и знаят какво правят, поне шефовете им, убедени са хората от бранша. Явно някой няма интерес да се премахне пиратството, защото иначе това би станало много лесно, твърди Марин. Всеки военен кораб има право в открито море, според международното морско право, да преследва кораб, заподозрян в пиратство, който превозва незаконно хора или наркотици и оръжие. "Най-интересното е, че в този залив минаваме през един определен коридор, нещо като морска магистрала, там могат да ти гарантират сигурността. Преди всеки минаваше където си иска, само един остров Сокорта в Аденския залив е забранен", разказва морякът.

След атентатите

в САЩ на 11

септември 2001 г.

Америка каза: светът е пълен с терористи, трябва да направим нещо да ограничим тероризма. Според най-бързо приетата клауза в конвенцията със силата на закон - СОЛАС, глава XI-2, приета декември 2002 г. и влязла в сила от 01.07.2004 г. (специални мерки за повишаване безопастността на корабите) всеки кораб, за да е обезопасен, трябва да има монтирана една система - сателитна антенка с два бутона - един известен и един на скрито място. Когато нападнат пирати се подава сигнал до Центъра за борба с пиратството. "От 2004 г. юли месец са задължителни, тогава се знаеше само за малашките пирати, които са крадци. В Аден не беше страшно. Първият отвлечен танкер беше български екипаж на една френска фирма. Дадоха и жертва, защото един от моряците скочил от мостика със спасителна жилетка, което е смъртоносно при тази височина. При условие че има конвенция, монтирани системи, щом се вижда и на сателит кой кораб къде се движи, за какво е този център - да знаят, че са нападнати от пирати, като констатация. Това може и по телефона да се съобщи. Чак сега един пират съдят в САЩ, един бяха хванали и го пуснаха", разсъждава Марин.

Най-хубави спомени обаче той има от пасажерските кораби. Западният бряг на Коста Рика в Тихия океан е едно от любимите му места. "Имам добри впечатления от американците. Богатите никога няма да те излъжат, много по детски гледат на нещата, много са състрадателни. Като от сапунен сериал. Ние ходим с униформа между тях, за да усетят атмосферата на кораба. И постоянно питат - на коя екскурзия да отида, тази птица каква е...", разказва той. Цената на екскурзията е 2 000 долара на човек за седмица в двойна кабина. Всяка сутрин на рецепцията в хотела има обява: тази сутрин екскурзията в това пристанище е: яздене на кон - 100 долара, гмуркане - 120 долара. По избор. Най-атрактивана е разходката в дъждовна гора. Гората е от секвои, пускат те по въжета -

нещо като

въжени пътеки,

пързаляш се

като Тарзан,

разказва Марин. Ако видиш маймуна, видиш. Има водач, който разказва - тази птичка снася пет яйца, сега пее, така е оцветена и туристите - щрак с апарата. Но една група туристи извадила лош късмет. За зла участ нищо не видели и екскурзоводът се наложило да мине на буболечки. "Най-неприятно е като се загуби пасажер, споделя Марин. - Имаше една журналистка яздила кон, хванала се с друга група, но на всичкото отгоре - добре, загубила се, пак ще се прибере от това място, но паднала и от коня и се ударила".

Най-екзотичното място, на което е бил, е остров Коста Рика в Карибско море, част от държавата Хаити - като истинско райско кътче - идеален плаж със ситен пясък, палми, дори и едно диво прасе имало, но било опитомено и искало да се гушка. Като се гмурнеш - пълно с риба, представя си отново картината Марин. Или пък тази на играещ си кит на 20 - 30 метра от кораба, което докарало до неистова еуфория пасажерите на борда.

"Ако нямаш малко сол в кръвта, не става. Много хора се отказват. Има тежки преходи. Минавал съм Тихия океан по два пъти всеки месец от Китай до САЩ. Като те хване буря, няма спане и ядене с дни. Всичката посуда изпочупена, все забравена някоя чиния, някоя тенджера със супа се разляла. Ако те блъска 5 - 6 дена трябва да излезеш с моряците на палубата, за да видиш дали всичко е наред с укрепването на кораба. Един циклон ни беше хванал в Южна Африка, вълните ме заливаха до кръста. Люшкане, никой не яде. Особено на товарните кораби, където е жива лудница. Непрекъсната работа. Безсъние и напрежение. Макар че се свиква по някое време. Морето дава, но и много взима", обобщава всички положителни и отрицателни страни на сбъднатата си мечта морският офицер Марин.