ТЕМА


 

 

 Бракониерите стават все по-нагли,

 унищожават рибата безнаказано

 

Глоба за риболов без разрешително е между 100 и 500 лв.

 

ПЛЕВЕН

 

Забраната е рай за нередовните, малцина се изправят пред Темида

 

Шепата надзорни инспектори често са пращани за “зелен хайвер”

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

С нетърпение заклетите рибари от Плевен отброяват последните дни, преди да падне забраната за улов на дунавска скумрия на 15 май. За всички останали видове риби местната агитка ще трябва да дочака края на май, когато спокойно и безпрепятствено ще може да се ловува по водните басейни. В момента риболовът е разрешен само по някои стари речни корита на реките Искър, Вит и Осъм, както и по язовирите “Еница” в община Кнежа и “Дрен” в община Пордим. Свободен е входът и за водоема “Кретско блато” в община Гулянци, казват вещи в бранша.

Не са застраховани от бракониерски набези обаче и забранените за улов водни площи. Напротив, като че ли в този период, страстта на нередовните кибици се разпалва, защото техните колеги, спазващи забраната, са се изнесли, т. е. изчезнали са всички “неудобни свидетели” на безчинствата им. А те само за последния месец на територията на Плевен и областта никак не са малко.

“Прави впечатление, че с всяка изминала година бракониерските набези зачестяват. Причините са доста, като се започне от това, че вече всеки се мисли за риболовец, мине се през недостатъчния контрол по водните басейни и се стигне до чувството за безнаказаност у похитителите на рибното ни богатство”, заяви Илиян Георгиев, началник на плевенското звено за риболовен надзор към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той разказа, че преди по-малко от месец устието на р. Искър е било блокирано от бракониери, опънали мрежи кой където завари. Двата бряга на реката били опасани от поне 50 мрежи, потопени на петдесетина сантиметра, а смелчаците лодкари минавали и обирали улова. Но трагедията за речната флора и фауна не свършвала дотук, истинското убийство на пасажите започвало през нощта, когато по-наглите бракониери с уреди за електроулов унищожавали докрай рибата. Най-проблемни за охрана според хората от риболовния надзор са устията на реките, които се вливат в Дунав. А точно те са вратите, през които пасажите навлизат в голямата река, а сега през миграционния период те биват унищожавани от нелоялните риболовци. От ИАРА в Плевен са съставили множество актове за бракониерстване с парашути.

При акция в края на март на язовир Горни Дъбник инспекторите намерили опънати мрежи с дължина над 1 000 метра, където щъкали не по-малко от 115 кг риба. Бил съставен констативен протокол за неизвестен извършител, но виновните най-вероятно просто са се преместили на друго място.

По сигнал на граждани в търговски обекти на Плевен преди месец бе открито солидно количество шарани - майки с тегло между 8 - 12 кг без документи за произход, а съмнителните доставчици и този път се укриха. По случая се води разследване, но тромавата съдебна процедура може да се точи години, а недобросъвестни продължават да унищожават рибата, дори в периода на хвърлянето на хайвера, казват от ИАРА в Плевен. Типичен пример в това отношение е случаят със заловената през миналата година бракониерска група от с. Комарево, ловила с ток риба по р. Вит. На нередовните бе наложена глоба от 4 хил. лева, но съдът в Никопол я намали наполовина. Нещо повече, после Административният съд в Плевен отмени изцяло постановлението. Дори наглите бракониери поискаха от териториалното звено на ИАРА да им върне конфискуваните уреди, жалва се Илиян Георгиев.

В местното звено за риболовен надзор картинката е старата, макар че шепата инспектори полагат извънмерни усилия да укротят бракониерските набези, то те постоянно се множат. Не достигат хора и техника, а любимо развлечение на подпийнали агитки е да пращат фалшиви сигнали, което разпилява силите на контрольорите. Последните пък нямат почти никакви сериозни правомощия по закон ефективно да санкционират заловените нелоялни риболовци. Освен това хората на ИАРА в Плевен постоянно са подложени на тормоз и заплахи за добре свършената си работа.

За налагане на справедливост в риболовния бранш глас надигат вече и редовните, които си плащат членския внос, разполагат с всички разрешителни по закон, завършили са курсове за управление на риболовни кораби и са покрили новите изисквания в България, като страна членка на ЕС. Ако на такъв риболовец разходът му да се впише в графата на редовните е струвал от порядъка на няколко хиляди лева, то по закон глобата за риболов без разрешително на нелоялния се движи между 100 и 500 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в границите от 200 до 1 000 лв. Обаче малцина от прегрешилите рибари въобще застават пред съда. За търговците пък, които се прехранват от незаконен улов, сумите на глобите са направо смешни.

 

 

монтана

 

Ром дебне незаконните, конфискува 20 км мрежи

 Румен Цанков (вляво) и инспекторите от ИАРА вадят от водите на язовир “Огоста” поредната лодка на бракониери

Симеон НИКОЛОВ

Ромът Румен Цанков е директор на клона на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Монтана от три години. Той беше назначен от квотата на ДПС в началото на управлението на тройната коалиция. В първия момент новият началник беше посрещнат с насмешка от многото бракониери, които хвърлят мрежи във втория по големина язовир в страната “Огоста” край Монтана. Още в началото обаче се разбра, че при Цанков няма шега и няма да е лесно да се лови риба с мрежи (язовир “Огоста е забранен за стопански риболов, в него може да се хвърлят само въдици).

От началото на управлението си Румен Цанков е извадил от “Огоста” над 20 000 м мрежи на бракониери. От водите на Дунав в ломския участък на реката са извадени километри мрежи, много кърмаци, винтери и други приспособления за бракониерски риболов. Акциите на инспекторите от ИАРА - Монтана, са почти денонощни - преследват с катер бракониерите в язовири и реки, по-черни пътища около тях, в гори и т. н. При последната акция около Великден бяха иззети 400 метра мрежи и лодката на нарушителите. Те самите успели да избягат по черен път около язовир “Огоста”, но били хванати от полицията малко след това.

Заради засиления контрол на няколко пъти гумите на колата на Румен Цанков и други инспектори от агенцията бяха рязани. Веднъж бракониерите дори успели да срежат гумите на служебната “Лада нива” и на ремаркето, с което инспекторите докарват катера за влизане в язовира. Решени сме да спрем бракониерите, та дори да сменим няколко пъти гумите и да ни заплашват и псуват, заяви Цанков. Той обясни, че в язовир “Огоста” живеят поне 18 вида риба, които могат да изчезнат, ако няма постоянен контрол над бракониерите. Според мургавия началник имало три групи бракониери - от Монтана, Враца и София, които опитват да хвърлят мрежи в “Огоста”. "Има обаче и много будни граждани, които се обаждат в агенцията щом видят мрежите им. Благодарение на тях успяваме да ги спрем. Мрежите конфискуваме, а намерената в тях риба предаваме безвъзмездно на социалния патронаж в Монтана", разказва Румен Цанков.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

В района действа строга “организация на труда”

 

Кремена КРУМОВА

Бракониерите на риба във Великотърновско действат по два начина - с мрежи и уреди за електроулов. Обикновенно хвърлят рибарските приспособления вечер и рано сутрин вадят улова. Средно по 100 кг риба могат да уловят с мрежите, ако преди тях не е вадил някой друг. В бракониерстването се забелязват наченки на стройно организирано разпределение на труда, райониране, покровители, ако бъдат хванати нарушителите, а вече и добра защита в съда. Неприятното е, че сред бракониерите от Великотърновско има и известни лица, общественици. Все пак имената им се пазят в тайна, макар че запознати знаят кои са те. Всички са наясно и с факта, че злонамерените рибари имат и организиран пазар на стоката си.

Скоро по сигнал на кмета на Полски Тръмбеш били задействани за проверка РПУ - В. Търново, и местното звено на Агенцията по рибарство и аквакултури. Били хванати трима души, когато вадели мрежите. Групичката е с рецедив по коритото на р. Янтра и язовирите на полскотръмбешките села Куцина и Раданово. Уловът бил около 40 кг. Иззети са мрежите и всички уреди, с които са работили мъжете. Съставен е акт на нарушителите. Единият от бракониерите дори е получил втори акт за едно и също престъпление в рамките на година и вече има да плаща 3 000 лв. Другият от тях пък е с висящи глоби за 7 000 - 8 000 лв. По случая е сезирана прокуратурата за наказателно дело. Функциите на тримата са строго специфични и добре разпределени, забелязват експертите и контролните органи. Бракониерите са били в бригада от доста време и са се сработили добре. Единият е имал задачата да управлява автомобила, другият да хвърля мрежите, а третият е лодкар.

Често бракониери са хващани и по р. Дунав. Миналия месец са засечени мнимите риболовци с девет мрежи. Най-охраняваният язовир на територията на област Велико Търново е "Йовковци”. Девет души обикалят денонощно с две лодки.

Доста са санкционираните нарушители през миналата година. Съставени са 170 акта. Над 40 са глобените за тази година. "Но в посочените цифри са основно малките нарушители, които ловуват без билет, или пък тези, които действат в забранителния срок. Много по-малко са бракониерите в това число", казва Вилиян Флоров, началник на териториалното звено на Агенцията за рибарсвто и аквакултури. Според него най-големите бракониери са замърсителите. "Другите можем да ги хванем, ама промишлените предприятия убиват стотици хиляди риби и популацията им. Хубавото е, че все повече хора ни се обаждат, за да ни съдействат", споделя още Флоров.

 

 

ВРАЦА

 

Мераклия лови странно животно вместо каракуда

 

Цветана АТАНАСОВА

Само един акт за улов на риба след въвеждане на забраната от 15 април са съставили служителите на врачанския отдел на Агенцията по рибарство и аквакултури след масирани проверки по водоемите на областта. Това означава, че любителите рибари спазват закона, коментира началникът на отдела Петър Иванов. Нарушителят е спипан по време на проверка на язовир "Дъбника" край Враца.

За улов по време на забранителния период глобата е от 300 до 500 лв. Според регламента до 15 май не може да се лови карагьоз - така наречената дунавска скумрия. Метото пък за есетрови риби по Дунав е до 15 юни. По време на забраната обаче рибарите ще могат да мятат въдици на определени места в Северозападния регион. За област Враца това са язовир "Аспарухов вал" в община Козлодуй, язовир "Бели извор" във Врачанска община и язовир "Върбешница" в община Мездра.

В разрешителния списък не влиза язовир "Под кръста" край с. Тишевица, където рибарят Георги Христов уловил странен вид земноводно. Той сложил за стръв торен червей и се надявал да улови шаран или каракуда. Но вместо риба, извадил същество с белези на алигатор, гущер и попова лъжичка. Мелезът има четири крака, с които плува и се придвижва по сушата. Предните са с четири пръста, а задните - с пет. На главата си има гребен. 12-сантиметровото му тяло завършва с дълга опашка, а коремът му е ярко жълт на черни точки. Такова животно нито съм виждал, нито съм срещал да е описано в литературата, чуди се арендаторът на язовира Митко Георгиев. Той е сигнализирал за находката Агенцията по рибарство и аквакурлтури и ще вика специалисти да си кажат тежката дума за необикновеното животно. Инспекторите пък умуват дали да наложат глоба на рибаря или да я опростят заради чудната находка.

 

 

ловеч

 

“Вариите” отстъпиха на “парашутите

 

Мира ГАНЧЕВА

Най-често незаконно ловят риба с “парашути”, повече въдици от разрешените или без билет, каза за “BG Север” д-р Йордан Найденов, началник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - териториално звено Ловеч. Допреди години бракониерите хвърляли незаконно мрежи в големите язовири - “Александрово”, “Крапец” и “Сопот”, и серкмета - в реките Осъм и Вит. Използвали и “варии” - големи чукове, с които, след като падне нивото на реката през лятото, се нанасят удари върху камъните, рибата изпада в шок от звуковата вълна, изплува в несвяст и така се лови, обясни д-р Найденов. Този прийом бил “на мода” най-вече сред малцинствата в Луковитския район. Напоследък обаче т. нар. “парашути” изместили “вариите”. “Парашутите” представляват маломерни мрежи с тежест, които се закачат към въдиците и рибата се набива в тях. Глобата за този непозволен улов е до 1 500 лв. Често нарушение е улов и на маломерна риба, за което санкцията е 600 лв. От началото на годината от ИАРА - Ловеч, са съставили 46 акта и 31 наказателни постановления на бракониерите. Издадените за миналата година риболовни билети са 5 600. До края на 2007 г. са извадени 3 166 билета. Новият момент е, че билетът важи не в рамките на календарната година, а за 12 месеца. Както и половингодишният не е до края на юни - независимо кога е издаден, а е за 6 месеца. Годишният билет струва 25 лв., 6-месечният - 15 лв., месечният е 8 лв., седмичният - 4 лв. Хора с увреждания и деца до 14 години ловят риба безплатно, но трябва да си заверят билета, иначе подлежат на санкции.

От ИАРА вече са извършили първите две зарибявания във водоемите в Ловешка област, съобщи д-р Йордан Найденов. Още в началото на годината в района на Априлци, реките Черни Вит, Бели Вит и Златна Панега е пусната един тон речна пъстърва (балканка). Наскоро във водоемите са пуснати още 16 хиляди 3-грамови рибки. До края на май тече забраната за любителски риболов в реките, но за пръв път в големите язовири и старите корита на река Осъм уловът е разрешен.

 

 

ГАБРОВО

 

Рецидивист бяга от полицията, зарязва над 30 кг уклей и шаран

 

Мариана ДИМИТРОВА

Цял екшън сътвори наскоро в Габрово бракониер на риба. Инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в града за пореден път заловили мъж, който превозвал риба с неизяснен произход. Стойността на бракониерския улов била 100 лв. Бракониерът бил стар познайник на инспекторите и на полицията. Деянията му били рецидив.

Мъжът бил заловен на територията на Габрово да превозва около 20 кг уклей и 11 кг шаран с лек автомобил без необходимите изисквания за превоз. Той бил засечен и проследен от инспекторите по риболовен надзор да управлява автомобила при това без да има свидетелство за правоуправление. Своевременно те информирали РПУ - Габрово. Когато видял че го чака проверка, мъжът хукнал да бяга. Тогава инспекторите решили да го причакат пред дома му. След половин час мъжът наистина се появил, но като видял засадата пред дома си, още на завоя дал на задна скорост и влязъл в една пресечка. Спрял на поляната и избягал в гората над габровския квартал "Тлъчници". Полицаите веднага издирили собственика на автомобила, който се оказал 80-годишен дядо. Той подписал протокол, че за този ден не е бил уведомен за ползването на лекия автомобил. Възрастният човек обаче признал, че въпросният мъж и друг път е ползвал колата му. За деня на поредното засичане на нарушителя той обаче не бил уведомен, поради което заявил, че не поема никаква отговорност за деянието му, но дал разрешение за извършване на огледа. Между двамата нямало роднински връзки.

Проверяващите конфискували рибата и след проверка от ДВСК за годност за консумация е раздадена на социални заведения в общината. Така е станало и с друга конфискувана наскоро риба, която е обогатила менюто на домовете за възрастни хора в севлиевските села Батошево и Добромирка. Обикновено рибата с нерегламентиран превоз цели да стигне до търговската мрежа, като по някакъв начин търговците се сдобиват с документи, обясниха от Агенцията по рибарство и аквакултури.