ТЕМА


 

Самодейни служби изготвят формални оценки на риска

 

Всеки ден смъртта на работното място покосява над 5 000 души в света

 

Ралица ПЕТРОВА

Голяма част от предприятията на територията на Плевенска област нямат необходимите оценки на риска. Документите, които притежават много от фирмите, са фиктивни, изработването им е станало в нелицензирани служби за трудова медицина (СТМ) в Плевен, алармира директорът на Областната инспекция по труда (ОИТ) Драгомир Ванков.

Нелоялни СТМ прибират парите на работодателите, като изготвят формални оценки на риска - без да се осъществят мероприятия за отстраняване на опасните фактори на работното място или за намаляване на тяхното действие. Което от своя страна повишава опасността от трудови злополуки.

Фирмите, в които се установят подобни нарушения - т. е. те нямат оценки на риска или имат формални, биват глобявани. Предвижданата от закона санкция, която може да налага инспекцията по труда, е от 250 до 1 000 лв. Т. е. губещи са работодателите, които освен че се бъркат с определена сума за извършване на услуга от СТМ, биват шамаросани и от трудовите инспектори. Стигнали до съда, при обжалване около 20% от наказателните постановления се отменят или правораздавателният орган намалява глобата.

И докато собствениците на предприятия бършат сълзи, определени служби за трудова медицина продължават изготвянето на формални оценки на риска, без да им се търси отговорност. Единият от проблемите е, че няма нормативна уредба в това отношение - кой и защо може и с какво качество трябва да се извършва тази дейност, казва Драгомир Ванков.

"По досега действащия закон работодателят е този, който трябва да направи оценка на риска на работното място. Той е задължен да търси кой да му я изготви. Няма нормативен документ, задължаващ службите за трудова медицина да го извършват. Затова се получават и тези фалшификати и фиктивни оценки. Това води и до ситуацията, че понякога шефове на предприятия си ги правят сами - после преписват един от друг бувално. Дори подписите не сменят", коментира председателят на КНСБ в Плевен Янчо Андонов.

Да бъде регламентиран контролът върху службите по трудова медицина е поискала Главна инспекция по труда от социалния министър. Според инспекторите е необходимо да има инстанция, различна от ГИТ, която да контролира регистрацията и дейността на СТМ. Защото всичко в крайна сметка рефлектира върху живота и здравето на работещите.

За Плевенска област през 2005 г. във всички икономически дейности са допуснати общо 27 трудови злополуки. От тях 25 са станали на работните места и 2 - по време на отиване или връщане от работа. Една от най-рисковите икономически области за региона е селското стопанство (за разлика от страната, където първото място е на строителството). През 2005 г. там са станали четири злополуки, в строителството - 3. На територията на областта за миналата година има един смъртен случай в сектора "Търговия на едро".

Статистиката за трудовия травматизъм през последните 15 години е повече от черна. От 1990 до 2005 г. 2 289 български работници са загинали при трудови злополуки. От тях непосредствено на работните места - 1 541 души. За същия период трайно са се инвалидизирали 1 523 работника, а повече от 206 000 са претърпели злополуки, довели до временна нетрудоспособност. В резултат на това икономиката на страната ни е загубила над 6,7 млн. човекодни и няколкостотин милиона евро непроизведен брутен национален вътрешен продукт. За последните 15 години са регистрирани и над 11 300 професионални заболявания.

Само през 2005 г. в България са станали 124 смъртни злополуки. Най-голям е техният брой в икономическите дейности - на първо място в строителството - 28, в транспорта - 10, в добивната промишленост - 8, в производство на хранителни продукти - 11, в производство за леене на метали и производство на метални изделия - 13. По оперативни данни през първите месеци на 2006 г. са станали нови 21 смъртни злополуки, от които четири са в строителството.

България не прави изключение от световната статистика. По данни на Международната организация на труда (МОТ) всяка година повече от 160 млн. души претърпяват трудови злополуки или се нареждат сред професионално заболелите граждани на планетата. Повече от 2,2 млн. работници умират ежегодно в резултат на трудови злополуки и професионална болест. Всеки ден смъртта на работното място покосява над 5 000 души. Поради това световната икономика губи стотици милиарди долара. Само в резултат на професионални заболявания или болести, причинени от трайно въздействие на опасни и вредни фактори на работната среда, всяка година в света умират 120 000 души.

 

 

Монтана

 

Хора гинат в руини на бивши заводи

 

Момчил ИВАНОВ

Статистиката на Инспекцията по труда в Монтана сочи, че през последното десетилетие в региона от трудови злополуки загива по 1 човек годишно. Жертвите, дадени при добиване на тухли, старо желязо и други строителни елементи от руините на изоставените някогашни заводи обаче са много повече. Тези случаи не се признават за трудови злополуки, макар загиналите да са се трудили, и то с много пот на челото. За властите това са нещастия, станали при кражби, а за близките на загиналите - смърт от мизерия, принудила ги да работят в опасни стари сгради, за да изхранват семействата си.

Най-много жертви са дадени в руините на някогашния Захарен комбинат в Лом, който бе изоставен и разграбен преди близо десетина години. Сега от него стърчат само пилоните, а докато се стигне до това положение смъртта си намериха не един и двама безработни. Последният нещастен случай стана през януари т. г., когато 39-годишният баща на две деца Петър Младенов бе затрупан от четири носещи колони и бетонна плоча. Петър къртил старо желязо и не успял да избяга при срутване.

Смъртни случаи имаше при добиване на строителни материали от изоставените миньорски селища в Чипровския балкан, в сградата на някогашния консервен комбинат в град Бойчиновци, при разрушаване на постройки на бившия ремонтен завод в град Брусарци и на други места. Нито един от тях не бе признат за трудова злополука, макар че при някои от тях загиналите са били наети да работят с устна уговорка.

Нелепа смърт застига 32-годишния Мартин Найденов на 31 юли 2004 г. в двора на държавната фирма в ликвидация "Ремза" в гр. Брусарци. Мартин, който е нает да чупи стари производствени сгради на някогашния ремонтен завод за селскостопанска техника, издъхва сред руините на една от тях след токов удар. Оказва се, че никой не е изключил захранването на халетата. Младият мъж стъпва на оголени подземни кабели с напрежение 380 волта и остава на място.

Мартин е бил нает заедно с няколко други мъже и младежи да разрушава сгради от собственик на частна фирма, който пък изпълнявал поръчка на ликвидатора на завода. Наемането обаче станало с устна уговорка, загиналият нямал трудов договор с "работодателя" Методи Антов. След трагедията Антов се отметнал, че е наел човека да му работи, ликвидаторът не се интересувал от случая. Останалите от бригадата, сред които имало и непълнолетни деца, предпочели да мълчат пред полицията. На майката Монка Мирчева разказали, че преди да почнат работа са молели техника Анатолий Методиев да изключи тока, но той отказал. Така пред органите на реда излязло, че Мартин е отишъл по собствено желание в сградите и сам е почнал да ги руши?!

След смъртта на сина им родителите почукали на вратата на много институции - търсили полицията, следствието, прокуратурата, областната инспекция по труда, регионалното управление по социално осигуряване, ликвидатора на завода и т. н. Искали да съдят някого за трагедията със сина им, вярвали, че не може да няма виновни за нелепата смърт на Мартин. От ломското РПУ заявили, че полицаите са си свършили работата като са регистрирали смъртта, следователят се интересувал предимно кои са наследниците на починалия мъж и след кратък разговор казал на опечалените хора, че повече няма да са му нужни. В инспекцията по труда в Монтана им обяснили, че обезщетение на семейството не се полага, тъй като Мартин не е работел на трудов договор и не е имал осигуровки, а е бил нает за деня по устна уговорка. В "Социално осигуряване" пък им казали, че децата на Мартин - 9-годишният Милчо и 8-годишната Моника, не могат да получат сирашка пенсия, тъй като баща им няма нужните по закон 5 години трудов стаж. На камък родителите ударили и в окръжната прокуратура в Монтана. Има си ред за ангажиране със случая, вашето посещение не е в правилата, отговорили им служителите на ведомството.

Така се оказва, че виновен за смъртта на Мартин Найденов е единствено самият той. И никой не дава помощ на семейството му, макар на всички да е ясно защо е отишъл да чупи старите сгради и това му е струвало живота.

 

 

Враца

 

В основата винаги стои човешка грешка

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

От началото на годината служителите на Областната инспекция по труда (ОИТ) във Враца са извършили 1 096 проверки на условията на труд в 933 предприятия на областта. Според директора на ОИТ инж. Кирил Христов тези масирани проверки са се наложили и поради смъртните случаи миналата година, когато при трудови злополуки загинаха работници по време на строителни и монтажни дейности.

60-годишният Петър Колчев почина на място по време на товарене на плочи във врачанската фирма "Булнед". Той бил в товарния отсек на камиона, когато част от тежкия материал се срутил и го затиснал. По време на ремонтни дейности на водно-електрическата централа на р. Искър загина кофражистът Веселин Иванов Петров (43 г.) от София, след като падна от строително скеле от височина над 5 метра. Той бил нает от фирма "Металстройинженеринг 2003" ЕООД на работа за един месец, но по време на злополуката нямал трудов договор. За това нарушение на президента на фирмата Иван Иванов беше съставен един акт за 1 000 лева и втори за 250 лева, тъй като инспекторите установили, че Петров е работил без необходимия инструктаж. По случая е заведено следствено дело. Нает без договор от собственик на частен дом във Враца строител от Криводол падна от скеле по време на външен ремонт на сградата и почина. При ремонт на сграда, собственост на частната шивашка фирма "Каляда" във Враца, пострада с опасност за живота 30-годишен работник. По случая е образувано следствено дело. При извършване на заварки в АЕЦ "Козолодуй" с аргонов апарат по парогенератор на трети енергоблок обгоря 37-годишният Камен Радков от с. Софрониево.

Врачанската ОИТ е съставила през 2005 г. 185 акта за нарушения, включително и за 73 трудови злополуки, за 33 390 лв., уточни инж. Кирил Христов. Според него три са факторите, които в комбинация помежду си и в различна степен на проява причиняват злополука - личността на човека, работната среда и техническата екипировка, но в основата на всеки инцидент стои човешка грешка или непредпазливост при опасни условия. По тези причини от работа са били спрени 65 машини, а в 11 фирми е бил въведен специален режим на работа.

На територията на област Враца има 73 фирми, които са рискови за трудови злополуки. Най-фрапиращи са в машиностроителните заводи "Балканкар" в Мездра и Бяла Слатина, в предприятието за каменообработване "Булнед" във Враца, в текстилните фирми "Вратица" във Враца и "Сънитекс" в Мездра и в италианското предприятие "Маркони" в с. Зверино, община Мездра. В много от тези предприятия се работи без специално облекло и без лични предпазни средства.

При проверки в три предприятия за производство и преработка на месо и месни продукти във Врачанска област инспекторите са установили 28 нарушения - на изискванията за безопасност на електрооборудването, за инструктаж, липса на пълна оценка на риска, нарушения по кодекса на труда. Издадени са два акта за спиране на машини и съоръжения.

 

 

Габрово

 

18 пострадаха, двама от тях починаха

 

Мариана ДИМИТРОВА

104 трудови злополуки са станали през миналата година на територията на Габровски регион, сочи справка на статистиката. От тях 31 са с жени. От 2000 г. насам обаче трудовите инциденти значително са намалели. Преди 6 години те са били 218.

По икономически дейности преобладават трудовите злополуки в производството на продукти от други неметални минерални суровини - 14, производство на метални изделия без машини и оборудване - 10, производство на облекло - 8 и др. Данните от началото на годината досега също не са особено цветущи. Има регистрирани 18 трудови злополуки, като две от тях завършиха със смърт. Става въпрос за двама работници, които в средата на март загинаха в маслобойна в Габрово при почистването на хексанова инсталация. Както "BG Север" писа тогава, 18-годишен работник, нает на граждански договор от фирмата, влязъл да почисти екстрактора, започнал да се задушава и припаднал. На помощ му се притекъл друг негов 26-годишен колега, който също попаднал под въздействието на изпаренията на препарата хексан и също припаднал във вътрешността на машината. И двамата загинаха, задушени от отровния препарат.

"Имаме основание да считаме, че цифрите от трудовите злополуки са далеч по-ниски от реалните стойности, тъй като обективните показатели на условията на труд в страната не бележат подобрение, а даже напротив. Това показва и кампанията за защита на фундаменталните човешки права на работното място, която КНСБ провежда вече втори месец в цялата страна", коментира председателят на КНСБ в Габрово Симона Попова.

 

 

Пет са случаите с фатален край във Велико Търново

 

Кремена КРУМОВА

Най-много трудови злополуки - 17, са станали в производството на хранителни продукти и напитки през 2005 г., сочи статистиката на Областната инспекция по труда (ОИТ) във Велико Търново. Следва сектор "Образование" с 11, седем са нещастните случаи в строителството. Допуснатите трудови злополуки са общо 139.

На територията на Великотърновска област през 2005 година са станали пет инцидента, завършили със смърт. В два от случаите загиналите са работили в предприятия, регистрирани в региона, но на обекти извън територията на старата столица - в Хасково и Лом. Другите 3 инцидента с фатален край са допуснати с работници в предприятия, развиващи своята дейност във Великотърновска област. Единият смъртен случай е на тракторист от Горна Оряховица в с. Писарево на 20 юли м. г., който при балиране със сламопреса попада под машината. Вторият инцидент е в дървообработваща фирма. При товарене на готови изделия с транспалетна количка, горният палет пада върху работника, количката го затиска и той почива на място. Третият случай е с младеж, който работел на строителен обект и умира от токов удар.

Анализът на причините за допусканите злополуки показва, че в повечето случаи те са субективни. По-голямата част от инцидентите са причинени от сериозни слабости в организацията на производствените дейности, недостатъчна обученост и липса на навици за безопасна работа, нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, неспазване на правилата за безопасност, неефективен контрол на работодателите и длъжностните лица.

 

 
Тетевен

 

Шефовете на предприятия се обръщат към СТМ заради глобите

 

Станислава СТОЯНОВА

Задължение на работодателите е да ни търсят и да се стремят да подобряват условията на труд, а от друга страна ние ежедневно следим промените в нормативната уредба и уведомяваме шефовете за новите изисквания, е мнението на д-р Михаил Миков от Службата по трудова медицина "Медитур" в Тетевен. По думите му на ден през службата минават по трима - четирима работодатели, като неговите наблюдения са, че не всички изпълняват стриктно препоръките. Причина според лекаря са лошите икономически условия, които пречат на работодателите да бъдат стриктни при осигуряване на добри и безопасни условия на труд.

Рисковите сфери в района на Тетевен остават дърводобивът, дървопреработването и шивашката промишленост. За изтеклата 2005 година няма нито една трудова злополука, но според д-р Миков това не се дължи само на тяхната работа. "В началото беше доста трудно и си мисля, че ако не бяха започнали да налагат санкции на работодателите, те нямаше да ни търсят. Днес обаче не е така. Работодателите вече ни търсят не само при започване на нова дейност", допълни той.

 

 

Средно по седем нарушения констатирани в Ловеч

 

Адриана ЙОРДАНОВА

Средно по седем нарушения на фирма са разкрили при 1 102 проверки през 2005 г. служителите от Областната инспекция по труда (ОИТ) в Ловеч. При 915 фирми в областта са регистрирани общо 6 152 нарушения. Най-много нарушения - 2 243, са свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Дадени са 6 051 задължителни предписания. Заради това, че не са електрообезопасени и са опасни за живота на хората, са спрени от експлоатация 75 обекта, машини и съоръжения, дадени са 7 предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа.

Според инспекцията се увеличава броят на работодателите, които създават условия на труд, отговарящи на законовите изисквания. В 86% от проверените предприятия е извършена оценка на риска, а в 63% са приети програми за намаляване и предотвратяване на риска. Обслужването на работниците и служителите от служби по трудова медицина е осигурено в 751 предприятия, което представлява 82% от проверените.

Една от последните големи проверки на ОИТ бе по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в предприятия с регистрирани трудови злополуки, която разкри, че средно на една такава фирма се падат по 2,5 инцидента. Статистиката показа, че най-много нещастни случаи са регистрирани при производство на мебели и дървен материал, както и на хранителни продукти. В тези три области са станали 49 на сто от инцидентите.

Последната проверка на местната организация на КНСБ бе в "Хемус" - Троян, отново заради сигнал за няколко трудови злополуки, като бе установено, че вината до голяма степен е в липсата на почивка заради сумираното работно време. Падали се по 12 часа вместо по 8, затова синдикатите са алармирали инспекцията по труда и тя е направила съответните предписания.