ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Промените в НПК - добра идея с трудно приложение

 

Налага се политическо решение за залежалите дела, смятат магистрати

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и начините за работа с него, както на магистратите, така и на журналистите, бяха представени на тридневен семинар в Пловдив. Участваха съдии и представители на електронни медии, печатни издания и пресаташета от цялата страна. Семинарът се организира по програмата "Инициатива за укрепване на съдебната система в България" с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие, представена беше и версия на НПК за медии, разработена от агенция ПроМедия.

Да се стопят бариерите в общуването между магистрати и медии, да се намери начин за по-добра комуникативност между тях, както и да се търсят възможностите за по-достъпно представяне на информацията от съда, бяха опорните точки на тридневния диалог между магистрати и медии. Известната журналистка Нери Терзиева и директорът на ПроМедия Петко Георгиев още в началото отправиха предизвикателство към представителите на съдебната власт и журналистите да излеят натрупаното си недоволство едни към други. Такъв подход, според организаторите, предполага дискусия за преодоляване на пречките в общуването.

Така например магистратите бяха охарактеризирани от медиите като недостъпни, консервативни, страхливи, корумпирани, зависими, високомерни, сервилни, нереформирани и без чувство за хумор. Присъстващите на семинара съдии пък хвърлиха ръкавицата на журналистите, като ги нарекоха некомпетентни, неточни, нахални, корумпирани, услужливи, непоследователни, без чувство на уважение към съда. Така и двете страни получиха "своите 5 минути слава", за да изразят негативизма си, който пък отвори дискусията как тези спирачки в общуването да бъдат преодолени с течение на времето.

В своите изказвания магистратите най-често се оплакваха от това, че

медиите

обикновено

търсят

сензацията,

проникват на заседания дори на засекретени процеси и после представят информацията неточно. Понякога такива прониквания пречат на работата на съда, спъват процеса, тиражираните данни увреждат интересите на страните, категорични бяха магистратите. Според тях журналистите трябва да обръщат внимание и на човешката страна, хората в тоги често имат и други интереси освен да раздават правосъдие в съдебните зали.

Представителите на медиите пък недоволстваха от "закритите врата" за процеси с обществена значимост, от недостатъчното внимание, а често и незачитането на работата на журналистите от магистратите. Надничането в канчето на третата власт не е своеволие, а път към очистването й от наследените от миналото пороци и грешки.

Не се ражда прогрес там, където има информационно затъмнение, бе общото мнение на журналистите.

Към по-разбираемото и достъпно представяне на информацията, която касае новия НПК, бяха насочени усилията на лекторката Теодора Стамболова, съдия в наказателното отделение на Софийския апелативен съд. Тя акцентира върху промените в закона, върху това как да се обяснят те на обществеността на разбираем език, което е от полза както за работата на магистратите, така и на журналистите. В крайна сметка подобно обучение дава възможност за повишаване на правната култура на българите, заяви съдия Теодора Стамболова.

Извършените промени в досъдебното производство имат за цел да повишат бързината на процеса.

Вече се въвеждат

задължителни

срокове,

които ограничават разследването. Така вероятно ще се намалят рисковете от произволно разтакаване на делата, което нарушава правата на страните. Друга новост в закона е, че се въвежда фигурата на наблюдаващ прокурор, който да има поглед върху всички действия от образуването на дознанието до приключването му.

Отпада възможността прокурорът да връща на разследващите органи делото за доразследване, тъй като той може сам да извърши следствените действия, обясни Теодора Стамболова.

В новия НПК изрично са посочени делата, по които престъпленията се разследват от дознателите, както и тези, оставени за следствието. Последното поема престъпленията против републиката, против държавната тайна, мира и човечеството, както и престъпленията, извършени от лица с имунитет, членове на Министерски съвет или от държавни служители в МВР. Магистрати обаче смятат, че следствието основно ще се занимава с криминални прояви, извършени в чужбина. Известен факт е, че дела по останалите провинения почти няма, или пък те изобщо не стигат до съдебните зали.

Новия НПК внася елементи, конкретни хипотези за сътрудничество между наблюдаващия прокурор и дознателите, но как ще се проектира то в нашенската действителност не е ясно. Мнозина се съмняват в компетентността на дознателите, предполага се, че те трябва да имат юридическо образование, за да се справят. А ние, съдиите, понякога се чудим как да избавим системата от т. нар. "спящи прокурори", които са длъжни като обвинители да проявяват активност и да помагат на съда да вземе правилно становище, коментира лекторката. А именно целта на реформата с измененията в НПК е

да се получи

по-пълен синхрон

в дейността на отделните звена по веригата, като се очаква да се подобри ефективността и да се постави процесът в законните срокове.

Въвежда се нова мярка за процесуална принуда, това е "забрана за доближаване на обвиняемия до пострадалото лице" във фазата на досъдебното производство. Как на практика ще се реализира тази мярка, все още не е ясно. Резонният журналистически въпрос в случая е - трябва ли органите на реда да осигурят денонощна охрана на лицето, за да държат обвиняемия на разстояние?

С цел по-добра защита на правата на гражданите, те ще се класифицират като пострадали още в досъдебното производство и ще имат право да бъдат информирани за хода на разследването, но само ако изрично са поискали това и са посочили адреси за връзка. Зад наглед хуманните цели на тази промяна обаче прозира опасност при незаинтересованост или други причини пострадалият да утежни разследването, коментира съдия Теодора Стамболова.

Най-краткото производство според новия НПК се нарича незабавно. Разследващите органи са длъжни да го приключат в срок от 3 дни от образуването. За него говорим, когато извършителят е заловен при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочен от очевидец. Такова дело се разглежда в деня на постъпването му в съда. Това предполага много работа, събуждане на бавното досега правосъдие, а като се има предвид, че и очевидците на по-тежките криминални престъпления вече са кът, прокрадват се съмнения за честото прилагане на незабавното производство.

Когато срокът на разследване е до 7 дни, тогава по новия закон говорим за бързо производство. Прокурорът там е

длъжен да се

произнесе

в 3-дневен срок

след внасяне на делото в съда, но ако прецени, че има фактическа усложнена обстановка, той може да поиска делото да мине по общия ред. Не се знае и тази промяна как ще проработи, досега прокуратурата и съдът нямаха такава бърза, оперативна функция. А последната е присъща само на органите на МВР, коментира лекторката.

Журналистическите въпроси по темата за работа с новия НПК засягаха и кадровата обезпеченост на реформата - не беше ли нужно първо да се осигурят необходимите кадри и тогава да се пристъпи към въвеждане на промените? Няма ли в настоящата ситуация да настъпи блокиране на системата, опасяват се представителите на медиите.

Още повече, че в цялата страна има сериозен проблем със старите, залежали дела, папките с които сега се прехвърлят между отделните звена - дознателски апарат, следствие, прокуратура, съд. За старите дела трябва да бъде взето политическо решение, макар че това нарушава правата на много хора, заяви лекторката Теодора Стамболова.

 

 

В Плевен не достигат дознатели

 

"Промените в НПК са много голямо предизвикателство за разследващите органи. Новият вариант на закон беше разработен за сравнително кратки срокове, които зависеха от вътрешни и външни фактори. Чрез него по нов начин се регламентират разследването, доказването и изправянето пред съда на лицата, извършили престъпления". Това каза по повод влизането в сила на новия НПК окръжният прокурор на Плевен Марио Василев.

Дознателите в града не достигат, след редуцирането на броя им сега реално действащи остават 35 дознатели, а са нужни 71, за да поемат целия обем работа, обяви пред журналисти обвинител №1. Според него неблагоприятен фактор, който спъва облекчаването на дейността им, е забраната за делегиране на правомощия на други органи да изпълняват дознателски функции, залегнала в текстовете на новия НПК.

8 следователи са назначени досега като прокурори на територията област Плевен, информира още Марио Василев.

"Новият НПК не предизвиква някакви революционни промени в съдебната система. Сега в Плевенския окръжен съд (ПОС) работят 23-ма съдии, толкова са и в районния съд. Кадри има, но липсват свободни зали, за нормалната работа на съда са нужни още 5 зали", съобщи председателят на ПОС Румен Лазаров.

 

 

 

Мария Карагьозова, координатор по програма "Финансиране
на проекти и работа с неправителствени организации":

Целим повдигане на имиджа на ТемидаПроектът се казва "Инициатива за укрепване на съдебната система", финансира се от Американската агенция за международно развитие, съществува от 1998 г. и се предвижда да приключи през 2007 г.

В момента проектът, свързан със съдебната система, е най-големият на агенцията, смята се за основен в дейността й, защото се налага мнението, че реформирането на съдебната система е приоритет за България.

Проектът се състои от 3 основни компонента. Първият е методологическо и финансово подпомагане на съдилища в страната, т. нар. съдилища партньори. Те участват на състезателен принцип, кандидатстват много съдилища в България, всеки предлага собствен план за подобряване работата на съда и се отсяват и финансират най-добрите идеи.

Вторият компонент е обучение на магистрати и съдебни служители. А третият предлага работа с обществеността, финансиране на неправителствени организации, които да подпомагат дейността на съдилищата и иницииране на законодателни промени.

Повдигане на обществения имидж на съда пред широката общественост е целта на семинара за магистрати и журналисти в Пловдив.

 

Евгени Тодоров, основател на Пловдивската обществена телевизия,
прави филми, които представляват успешни възстановки на процеси:

Шоуто в съдебната зала надмина Биг БрадърсЧуха се много "за" и "против" заиграването със съдебната тематика по екраните. Аз, като смел човек, реших да опитам с възстановяването на съдебни процеси по важни, обществено значими теми. Във филма персонажите на страните на процеса, както и свидетелите, се изпълняват от актьори, а магистратите играят себе си. Целта е да се повиши правната култура на българина, която е много ниска.

Когато за пръв път излъчихме подобен филм, зрителите мислеха, че всичко в него е истинско, дори се обаждаха да питат, за всеки случай. Последната възстановка е за служителка от ХЕИ, която изнудва търговци за пари, за да избегнат актовете. Тя ловко намира "кусури" на стоките в магазина, а после при вида на уплашения собственик му подмята, че "могат да се разберат някак си". С годините дамата станала още по-нагла, започнала директно да си иска "мизата". Тогава попаднала в полезрението на органите на реда.

Технологията на работа е трудна поради особеностите на съдебната практика. Но поне 90% от зрителите възприемат възстановката като истинска. Още повече, че тя обикновено се отнася за проблеми, които засягат всеки от нас. След игралната част се провежда дискусия със зрителите, изслушват се техните мнения, възприемат се идеи за нови филми.

Стигали сме дотам, че по зрителска аудитория сме надминавали дори "Биг Брадърс".

 

 

Намалиха присъда за взривяване на заведение и осакатяване на хора

 

Момчил ИВАНОВ

Апелативният съд (АС) в София е намалил присъда на Окръжния съд (ОС) в Монтана срещу Петко Найденов (79 г.), който през 1995 г. взривил самоделна бомба в бар "Париж" в Монтана, осакатил е собственика и дъщеря му и е причинил големи материални щети на заведението, съобщи ищецът по делото Ангел Цеков (46 г.). Присъдата на Найденов е намалена от 3 години затвор условно на една година условно. Мотивът е напредналата възраст на бомбаджията.

На 7 октомври 2005 г. ОС в Монтана призна Петко Найденов за виновен за подготовката и осъществяването на взрива в бар "Париж" във вилната зона, станал през зимата на 1995 г. Тогава Найденов взел цепеница от дърварника на Цеков, издълбал я е, сложил вътре взрив и го замаскирал. Бомбата гръмнала в печката на Цеков в заведението, откъснала му крака, причинила трайни увреждания на двегодишната му дъщеря Борислава - изваден бъбрек и далак, и потрошила голяма част от оборудването. Пред съда в Монтана Цеков пледираше за ефективна присъда, а Найденов твърдеше, че съдържателят на бара го дразнел със силна музика и му крадял от дървата.

Решението на ОС бе обжалвано и от двете страни по делото, а също и от Окръжната прокуратура в Монтана. В края на миналата година Ангел Цеков обяви гладна стачка в дома си срещу мудността на правораздаването у нас, след като повече от три месеца делото му не бе изпратено от ОС към АС в София.

 

Коментарът

 

Какво всъщност представлява българският съд - правораздавателна институция или милосърдна организация? Този въпрос си задаваме след почти всяка издадена присъда на родните магистрати. Поредният изблик на милосърдие демонстрира през седмицата Апелативният съд в София. Той намали присъда на Окръжния съд в Монтана срещу Петко Найденов, който иначе е признат за виновен за терористичен атентат с взрив срещу свой съсед. Основание за милосърдния акт е напредналата възраст на подсъдимия - 78 години. Предстои бай Петко да обжалва и пред Върховния съд, където вероятно и тази мижава присъда ще падне. И ще излезе, че държавата разрешава да взривяваш, да осакатяваш хора, да чупиш имуществото им, а това да не се наказва, па и макар да е безспорно доказано?!

Не е тайна, че почти винаги българските съдилища действат по неписаното правило всеки по-горен да намалява присъдата на осъдения. Така докато делото премине по веригата от окръжния през апелативния до Върховния съд, то присъдата или пада напълно, или пък се смалява до условна и престъпникът не влиза в затвора.

Че у нас не се издават ефективни осъдителни присъди срещу политици, подземни босове, банкери, крупни бизнесмени, наркопласьори, митничари и други, се знае отдавна (неслучайно песента "За милиони няма закони, за кокошка няма прошка" е сред златните чалга-хитове на десетилетието), но напоследък с решетките се разминават и обикновени криминални престъпници. Доста често за тях се намират смекчаващи вината обстоятелства, които не дават на милосърдния съд да ги прати в затвора.

С наближаването на сакралната дата за членството в ЕС 1 януари 2007-ма, Европа все по-често пита защо у нас няма осъдени мафиоти, защо няма дела за корупция, защо съдът взема толкова странни решения? И вече е почти сигурно, че и да ни приемат, те няма да признават решенията на българския съд. И колкото и да звучи непатриотично, то трябва да се признае, че са прави.

На фона на ниската ефективност на българския съд звучи странно как някои магистрати имат очи да искат още пари от държавата и дори да поставят въпроса защо друг ще определя бюджета на съда, вместо те сами да решат колко им трябват. Оказва се, че железничарите могат да возят безаварийно пътниците, па макар и да не са получавали заплати от месеци, спасителите от Гражданска защита и войниците от армията могат за броени часове да изградят километри защитни диги по брега на Дунав и да спасят от заливане няколко български града, а магистратите не могат да осъдят апашите при месечни възнаграждения от 1 000 - 2 000 лв., с охрана, компютри, коли, секретарки... Трябва нещо да се премени, и то не само защото партньорите от Брюксел го искат, а и защото за всички ще е по-добре.