КОНФЛИКТИ


 

В затвора някои намират професия, други - любовта

 

Държавата не дава шанс на пандизчиите след излизането им навън

 

Поля ТОМОВА

 

"У дома. Две думи, а колко много значат те. Топлина, уют, обич, сигурност, твоят свят. Там в твоя свят ти можеш да се скриеш от ежедневните проблеми и да се чувстваш добре".

"Понякога изпадам в див, панически ужасяващ страх. Страх, който ме изтръгва от капризите и цялата тази напудрена суета на овехтелите и потънали в прахта на собствените ни грижи дни. Страх, който ме кара да отворя очи и да скоча, въпреки че знам, че този риск, тази лудост, води до смъртта на едно проклето дремещо спокойствие".

 

Тези редове са написани от затворници. Хора, за които ние, свободните, не искаме много да знаем. Както се оказва, държавата също.

Затворът е умален модел на обществото, твърдят запознати. В него има всичко онова, което има и навън. С една разлика - зад решетките не си свободен. Повечето лишени от свобода признават, че несвободни се чувстват и в живота, но поне не са принудени да живеят по график. Някои от тях твърдят, че като излязат, отново ще извършат престъпления, други - че са научили урока си. Всички обаче са категорични, че държавата не се грижи за хората, които излизат на свобода. Престъпваш прага на затвора и

вече си свободен,

но си белязан.

Нямаш пари, никой не ти дава работа, нямаш близки. Това казват затворниците. Оказва се също така, че престоят в затвора, където те работят, не се счита за трудов стаж. Нямат лични лекари. И ако си лежал 20 години, животът навън ти тръгва не от нулата, а от минус 10. Напоследък в България се говори за извращения зад решетките, за наркомания и контрабанда. В затвора обаче мнозина получават образование, професия, дори намират любовта.

В този материал ще ви срещнем с част от обитателите на плевенския затвор. Без да идеализираме институцията и с ясното съзнание, че затворниците едва ли са казали 100-процентовата истина.

Плевенският затвор е за рецидивисти. В момента там лежат 710 лишени от свобода. Напълно неграмотни са 66 от тях, с начално образование - 152, с основно - 304, със средно 108 и 7 висшисти. Най-многобройната група е във възрастта 30 - 39 години - 278 души. В плевенския затвор лежат и седмина с доживотна присъда. Лишените от свобода са от Плевен, Шумен, Велико Търново и Търговище.

Повечето хора са без професия, с нисък образователен ценз, казва Иван Петков - началник сектор "Социални дейности и възпитателна работа". Според него за голяма част от лишените от свобода затворът е място, където се обучават и придобиват професия. Тук

могат да развиват и творческите си умения,

тъй като са налице няколко клуба по интереси - на художници, поети, писатели, танцьори. Участват в списването на вестник "Нов път", в конкурси и изложби. Пандизчиите работят като шивачи или като майстори на мебели от ракита. Плевенският затвор работи на ишлеме с Белгия постелъчен материал и е известен с качествената си продукция. За част от затворниците това, което са научили зад решетките, става професия и в цивилния живот. Така в плевенска шивашка фирма има двама бивши пандизчии - гладач и шивач. А по улиците на Плевен редовно могат да се видят хора, които разнасят плетени мебели.

Напълно неграмотните изучават азбуката и простите изречения, както и начина да си напишат молба или друг документ.

Животът в затвора е еднообразен, строго разграфен и с още по-строги правила. В него се сформират групи, създават се приятелства. Има и наркомани, с които се работи активно, сподели Иван Петков. Съвместно с фондация "21 век" затворът работи с пристрастените към дрогата и след изтърпяване на наказанието им. Засега тук няма опити да се вкара наркотик, твърдят от управата на поправителното заведение. Наскоро обаче, по време на свиждане, били използвани деца като мулета. Те занесли на баща си мобилен телефон, който по-късно е открит в него. Правени са опити и да се внесе алкохол в бутилки от безалкохолни напитки.

В плевенския затвор има и  хомосексуалисти,

към тях обаче няма някакво по-специално отношение, твърди Иван Петков.Тук лежи и Пламен Йоргов, получил доживотна присъда за изнасилването и убийството на три деца в Гулянци. Наскоро убиецът осъди България в Страсбург за 3 000 евро, тъй като докато бил в Софийския затвор, му се развалили зъбите.

Как се чувства човек, който попадне зад решетките? Какво му липсва и на какво се научава? С тези въпроси се обърнахме към няколко лишени от свобода - с различни престъпления, различни присъди, интереси и качества, но с едно нещо, което ги обединява - чувството, че са белязани за цял живот.

Антон Марков (на сн. в ляво) е на 41 години, излежава присъда за кражби. 13-ата, както сам уточнява. По затвори е от 20-годишен. Казва, че е добре, тъй като има неща, които го поддържат, за да не деградира. Участва в клуб "Палитра" и "Литературна муза". Рисува и пише. Целият е в татуировки. "Сега никога не бих откраднал, сам за себе си реших. Времето, в което си сам със себе си, е време за размисъл. Има една приказка, че страх лозе пази. Страхът от по-голямо наказание, от един шамар от живота е голям страх." Антон твърди, че в затвора влизат само "кокошкарите", големите престъпници не. И заключава, че след като си изтърпи наказанието, никой повече не се грижи за такъв човек, нещо повече - всички го отбягват. В момента едно от най-лошите неща е повишаването на цените на цигарите.

Храната върви

на безценица -

едно парче хляб се продава за една цигара. Управляващите умишлено култивират една леха от престъпници, и то такива като нас, твърди Антон.

Асен Атанасов (на сн. в дясно) е на 65 години. Излежава 14-годишна присъда за убийство, но по негова преценка е невинен. Има общо 27 години стаж зад решетките. Признава, че 14 години са малко за убийство. Твърди, че е жертва на фалшиви показания. Свободата ми липсва, казва Асен Атанасов, който в цивилния живот е майстор-готвач. Има син, с когото отдавна е скаран, няма други близки. Тези, които са отгоре, не мислят много, от години тука няма помилване, казва бай Асен. Той е най-потърпевш от това, че изработеното в в поправителното заведение не се счита за трудов стаж. Дългогодишният пандизчия предлага законодателят да реши въпроса, който касае много хора в страната. "Ревем, че било зле през комунистическо, през времето на дядо Тодор, ама тогава излизаш и съвета ти дава 50 лева ли, 100 лева ли, в смисъл, който е умен да има за хляб поне. Сега излизаш, отварят ти портата, ако имаш зъби, ще пасеш на поляната, ако не - оставаш гладен. И като гладуваш днес, утре се принуждаваш да крадеш".

Георги Георгиев (на сн. в средата) е зад високите стени за първи път, заради три грабежа. Според него животът те принуждава да свикнеш с почти всичко. Трудности има и тук, но има и вън, казва Георги.

"Трябва да се примириш,

да си излежиш наказанието и да си отидеш". Не може да обясни защо е извършил грабежите. "Нищо не ми е липсвало в живота, имах всичко - дом, семейство..." Загубил е всичко. Платил е прекалено голяма цена, признава Георги.

Гочо Маринов (на сн. в ляво) , на 52 години, лежи за измами. Твърди, че е измамил половин България с фалшиви долари, евро и злато. Купувал стоката и я пускал в употреба. Никога не е работил нищо друго. Излязъл преди от затвора и на втория ден се върнал в бизнеса. Хванали го. "За пари го правя. Аз за 10 лева на ден не мога да работя, само цигарите ми струват толкова. Ако не изкарвам 200 - 300 лева на ден, трябва да се обеся. И сега като изляза, ще се занимавам пак с това", категоричен е Гочо. Обявява, че в момента е на почивка - така нарича престоя си зад решетките. В страната има пазар за фалшиви пари, а се лъжат най-лесно алчните хора, разказва пандизчията. Заявява, че не се притеснява от присъединяването на България към Европейския съюз, тъй като тогава бизнесът му с фалшиви евро ще се разрасне. Лошото е, че няма работа, казва Гочо. Това е и проблем на всички, твърди Иван Петков. Преди промените в България в затворите задължително се е полагал труд. Днес обаче не е така, при цялата безработица в страната в местата за изтърпяване на наказанията се затварят цехове, производства и затворниците почти не работят. Всички пандизчии признават, че се чувстват много по-добре, ако имат работа.

Бисер Иванов е известен сред съкилийниците си като най-добрия танцьор. Тук е заради кражби и грабежи. След първата присъда отново откраднал, заради липса на пари. Казва, че

урокът се учи, ако си готов на това,

но животът не ти предлага много въможности. Най-доволен е, че има възможност да покаже танцувалните си заложби, както и да обучи 20-ина свои колеги. Повечето от затворниците не се стесняват да се нарекат престъпници. С уговорката, че не са се родили такива, но просто така са се стекли обстоятелствата. Признават, че са разочарование не само за близките си, но и за себе си. Промяната трябва да я искаш, за да се случи, никой насила не може да те направи нещо, което ти не си, казват пандизчиите. Така и след 100 години присъда най-закоравелият престъпник няма да се промени, категорични са те. Видели са от живота много - и добро, и лошо. Някои от тях не желеят да говорят за миналото си, сякаш сега са други хора. И те действително са такива - различни от всичко, което са били някога. За част от тях пък животът предоставя възможност да изяват себе си точно такива, каквито са, без задръжките, които си налагат в цивилизацията.

Юлиян Трифонов Янков (на сн. в дясно) , по-известен като Савка, е на 40 години.

Излежава втора присъда за измама. Не крие, че е гей. Лакира си ноктите, има характерни женски жестове, говори за себе си в женски род. "Имам 20 години стаж като жена. Тук се чувствам добре." Родителите на Юлиян са в Белгия, приемат нормално неговата сексуална ориентация. Намира в затвора не само секс, но и любов. Дори когато излязъл миналия път, а любовникът му останал зад решетките, идвал да го види. Признава, че има конкуренция. Засега обаче няма кой да ме бие по вот, по стаж, по талант, по красота и по специалност, най-вече, обобщава Юлиян. В цивилизацията си изкарва хляба като танцьор на ориенталски танци. Заявява, че

може да извърши убийство от ревност,

ако мъжът, когото обича, му изневери с жена.

Зад решетките тези отношения са нормални, твърдят лишените от свобода. Не го намират за грозно или отвратително. Повече ги притеснява фактът, че не им разрешават да даряват кръв, защото държавата ги счита за рисков контингент.

Престъпниците са навънка, тука са кокошкарите, заключават повечето лишени от свобода в плевенския затвор. Тръгват си от разговора, като преди това са написали, че са съгласни да бъдат снимани. Това нали не е само за да се запълни една страница, обажда се някой от групата. И отбелязва, че с нетърпение ще очаква вестника - за да бъде сигурен, че не е послужил просто за пълнеж или за сензация, а е нормално човешко същество, което някой е попитал как се чувства...

 

Лишен от свобода изографиса стенописите на параклис

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

В края на миналата седмица врачанският митрополит Калиник освети стенописите на храма-параклис "Света Богородица" във врачанския затвор, нарисувани от лишения от свобода Елти Ценов Евденов. "Вярата в Бог е спасителната светлина и надежда за измъчените и обременени човешки души. Поучете се от миналото си и намерете утеха в евангелската истина". С тези думи владиката се обърна към мъжете, изтърпяващи наказание тук за различни престъпления.

Параклисът е открит през 1999 г. Работата на излежаващия присъда за убийство Евденов по изографисването на интериора му продължила няколко месеца. Не знам дали аз открих Бог с делото си, но той със сигурност откри мен, сподели самоукият художник. По рождение е далтонист, затова повече от учудващо е как е положил толкова точно и изящно различните багри на темперните бои. "Напътстваше ме Бог, в когото вярвам. Всеки ден идвах тук, молех се и рисувах", обясни Евденов и допълни, че дължи много на отец Димитър и зографа Мирослав Стефанов, автор на иконописите в църквата в с. Згориград. Според отец Димитър 46-годишният затворник е изографисал иконостаса и всички светци според религиозните канони, воден от Божията си дарба.

Елти Ценов излежава 20 годишна присъда за убийство, от която са му останали още 7 години и 7 месеца. В затвора влиза за втори път. Като 18-годишен е осъден на две години заради хулигански прояви. Не би искал да го предложат за амнистия, въпреки доброто дело, което е извършил със стенописването, защото смята, че трябва да си изтърпи наказанието докрай.