пътепис


 

Многоликият Египет

 

Модерни билдинги и бордеи мирно съжителстват в страната на фараоните

  

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Едва ли има човек, който да не мечтае да види и да пипне единственото оцеляло от седемте чудеса на света - Египетските пирамиди (2575 - 2465 г. пр. н. е.) в Гиза и древният Сфинкс (7000 - 5000 г. пр. н. е.). Безпощадното време и хилядолетията са ги опазили като символ на вечността и на съвършенството. Но древната страна на фараоните има и други символи - Рамзес и Клеопатра; Луксор и Карнак; Александрия, където се е издигал Александрийският фар (280 г. пр. н. е.) - друго вече несъществуващо чудо от седемте; пустинята с нейните бедуини; река Нил. Именно край тази велика река (наричат я още хранилница) преди шест хиляди години възниква египетската цивилизация.

Поразителна и хармонична. Египтолози твърдят, че хората от времето на фараоните са познавали и усвоили до съвършенство всички идеи, свързани със света на живите и мъртвите. Те се тачат и днес, особено боговете. Най-високо в техния пантеон стои Амон (на арабски "скрит") - владетелят на Карнак, вечният цар на Египет. Той е навсякъде - във водите на морето, в пясъка, в листата на палмите, в сувенирните магазини и ежедневието на хората. Носи дълги пера и има синя кожа - белег на небесните божества. Не по-малко тачен е и бог Анубис. Продават го навсякъде като сувенир - лежащо черно куче или куче с глава на човек. Той е покровителят на некрополите, тъй като е измислил мумифицирането.

Има една световно известна сентенция - "Ние се боим от времето, а то се бои единствено от пирамидите". Едва ли има друг паметник на земята, към

който хората да

се отнасят

с такова

страхопочитание.

И колкото човек се приближава към тяхната могъща висота, толкова по-малък и нищожен се чувства. Уж си подготвен за среща с тях, а когато застанеш в подножието им, разбираш, че това няма нищо общо с някакви предварителни представи. И дори вечният спор дали те са дело на силно развита извънземна цивилизация или на робския труд на стотици хиляди египтяни, тук няма значение.

В Гиза, над Кайро, се издигат три от стоте пирамиди в Египет - на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са построени диагонално така, че никоя да не закрива слънцето на другите две. Гробниците на фараоните и днес продължават да крият технологията за строежа им и това е голямата тайна на Египет. Най-точно и пространно описание на паметниците прави Херодот, който ги е видял гладко облицовани, а по снагата им не са зеели отвори. Сега от тази облицовка се е запазил малък участък във връхната част на Хефреновата пирамида, докато от другите тя е била смъкната и материалът е използван при строежа на джамии в Кайро. Експерти твърдят, че съвременната техника с цялата й електроника и компютърно управление би била безсилна да се справи, ако се заеме с такъв грандиозен строеж, а той е извършен преди хилядолетия единствено с медни инструменти и дървени лостови системи.

Най-голяма е Хеопсовата пирамида, на площ от 5,4 хектара. За строежа й били необходими 2 300 000 каменни блока с общо тегло 6,5 - 7 млн. тона. Всеки от тях тежал средно 2 - 3 тона. Според Херодот 100 000 души ежедневно участвали в това строителство, продължило 20 години. Тя е с квадратна основа със страна 230 метра, ориентирана към четирите посоки на света с отклонение само 3 градуса. Разликата между най-дългата страна на квадрата и най-късата е 18 см. Висока е 147 м и цялата тежи 6,18 млн. тона. Без облицовката

сега се виждат огромните каменни блокове,

между които няма никаква спойка. В Хеопсовата пирамида и в тези на фараоните Хефрен и Микерин има лабиринт от коридори и погребални камери, но, за съжаление, те не бяха отворени за посещения. Според гида, ако се разглобят и трите, от получения материал би могло да се огради северната египетска граница със стена, чието сечение е 5 кв. метра. Изчислено е, че само в Хеопсовата пирамида спокойно могат да се вместят най-големият християнски храм в Рим - "Свети Петър", и лондонската катедрала "Свети Павел".

До трите гигантски паметника има няколко по-малки пирамиди, които са на съпругите на фараоните. Тук е единственият мавзолей, в който е погребан синът на Хеопс.

Неповторимо изживяване е да се направи една обиколка пеш в широк кръг около пирамидите, за да се огледат внимателно отвсякъде и да се види как се издигат на фона на Кайро, сякаш направо от крайните градски квартали. Въпреки безмилостната горещина при температура 32 - 34 градуса в края на април и пясъкът, който се набива в лицето и устата, на този връх слънцето като че ли изсипва лъчите си директно. Но явно магнетичната сила на пирамидите е по-силна от тези неудобства. Така стигаме до площадката за снимки, от която могат да се видят като на длан и трите. От там Хефреновата изглежда по-висока, но това е зрителна измама, твърди гидът. Разбира се, тук неизменно са бедуините с техните пъстро украсени камили и настоятелните покани да пояздиш сред древните паметници.

В подножието на Хеопсовата пирамида седи Великият сфинкс (в превод Баща на ужаса). Лъвът с човешка глава е дълъг 73 метра и е изработен от варовик. За възрастта му се спори, но той вероятно е построен между 5000 и 7000 г. преди новата ера. Безмълвният пазител на Великите пирамиди в Гиза е толкова прочут, колкото и гробниците на фараоните. През вековете

Сфинксът е преживял много изпитания.

Изгубил е завинаги носа и брадата си, оцветяването. Бил е почти погребан под пясъците на пустинята, когато през 1789 г. го спасяват войниците на Наполеон. Известна е фразата, с която императорът завоевател се обърнал към армията си: "Войници, 40 столетия ни гледат". През 1988 г. Сфинксът губи ръката си. Сега реставратори са се заели да заличат следите от ерозия, с които хилядолетията са го белязали.

Пътуванията в древността в египетската столица продължават в Античния музей и неговите 107 зали със 120 000 експоната. Сред тях са мумиите от гроба на Аменотеп II, съкровищата на Тутанкамон и известната златна маска на краля. Неговият златен ковчег, направен от 205 кг масивен благороден метал, се смята за върховно постижение на златарското изкуство. Сред световноизвестните забележителности в Кайро е джамията "Мохамед Али" (1830 г.), строена по модел на истанбулската "Света София" с две 80-метрови минарета и 4 по-ниски и 52-метров купол.

Няма нищо по-хубаво и по-приятно, ако ти предложат след уморителните разходки сред паметниците и музеите един вечерен круиз по река Нил. Това е включено в програмата. Специфичното усещане за прах, пясък и пустиня, което те съпровожда още с кацането в Египет, отстъпва пред приятния речен полъх и зеленината по крайбрежието на Нил. Сивият през деня градски пейзаж потъва в светлини и става приказен...

Всъщност най-пълна представа за

многомилионния

Кайро и неговите

две лица

може да се получи от 148-метровата кула. Модерни архитектурни билдинги съжителстват с грозни постройки-бордеи. В цели квартали сградите са без покриви. Гидът обяснява, че те просто не са достроени и са така от десетки години. Някои оприличават града на мравуняк, защото в него живеят над 15 млн. души при средна гъстота 50 000 на кв. км. До лъскави лимузини, които са по-рядко, се движат жълти таксита и поостарели коли руско производство. През своята 5 000-годишна история Египет е била 500 г. християнска държава и над 1 500 г. - мюсюлманска. Страната, която е имала собствено писмо, днес пише с арабски йероглифи. До джамията се издига църква. Редом със забулените от главата до петите в черно жени или с кърпи на главата се движат други, облечени в крак с модата. Според религията след 16 години девойката мюсюлманка се забулва и носи задължително дрехи, които покриват цялото й тяло. Така ходи дори и на плаж. Гидът, който е родом от Кайро, твърди, че вкъщи жените поддържат постоянно с козметика тялото си, което откриват и отдават напълно единствено на своя съпруг. В този мъжки свят е прието да се ръкопляска на полуголите танцьорки, виртуозни майсторки на ориенталските ритми на сцената, но в ежедневието колкото по-малко плът показва една жена, толкова тя се смята за по-почтена. Многоженството в Египет все още е официално разрешено, но все по-рядко се среща. Един мъж може да има до четири съпруги, но трябва да купи на всяка от тях жилище и да го обзаведе, да се отнася с еднакво внимание и любов към всяка една и да поеме издръжката на всички деца. При развод обаче, което също се случва рядко, жените не получават нищо. Жените (с малки изключения) не работят, обслужващата сфера - хотели, заведения, магазини, е поета изцяло от мъжете.

Семейството и роднинските връзки са най-важните

и те са поставени дори пред личните постижения и благосъстояние. Свещеният ден петък е почивен. За вярващите мюсюлмани алкохолът и свинското месо са забранени. Твърд алкохол се предлага само в големите хотели, а в египетските ресторанти - бира и вино.

Неизменен колорит от живота и нравите на Египет са пазарите. В Кайро са стотици, като перлата е "Хан-ел-Халили"- най-известният пазар за скъпоценности в света, въпреки че е със съмнителна хигиена заради повече от 2 000-те по-малки и по-големи магазинчета. Всички пазари излъчват миризми на сладникавия аромат на тютюн за наргиле (любимо занимание на мъжете, седнали пред кафенетата), на южни плодове, каркаде, на типични за арабската кухня подправки и на тежки източни сладости. По сергиите мърда прясна риба, одрани говеда привличат мухите и любопитните туристи. Всеки, стъпил на такова място, трябва да знае, че пазарлъкът е задължителен, това е част от народопсихологията на египетските търговци. Който не умее това, губи. Ценните сувенири, с които задължително се връща човек от тази страна - тюркоазените бръмбари-скарабеи, които носят късмет; картушите (малки заоблени плочи с изписано име на фараон), пазещи от зли сили; пирамидите от различни материали - могат да струват 2 и 200 египетски лири. Това се отнася и за магазините, тъй като рядко в тях стоките имат фиксирана цена. При пазаренето е задължителен контактът с очи, защото египтяните приемат това за израз на почтеност и откритост. Ако се стигне до сделка, ръкуването се прави само с дясната ръка - лявата се смята за нечиста в мюсюлманската култура. Но се ръкуват хора само от един пол.

Всеки турист трябва да знае и друго нещо много важно -

за всичко тук

се дава бакшиш.

Това също е част от начина на живот. Той се усеща още от слизането на летището, когато към теб се насочва сръчен мъж, в хотела, когато друг ти грабва багажа, ако се обърнеш към някой местен с някакъв въпрос или не дай си Боже, решиш да се повозиш на камила. Уговорената цена ще се вдигне многократно и може да си изкараш куп ругатни, ако решиш да не платиш поискания бакшиш, който не би трябвало да е по-малко от долар.

Египет има и друго привлекателно лице - красиви курорти като Хургада и Шарм Ел Шейх. Те са изникнали от пясъците на пустинята край Червено море и човешката ръка ги е превърнала в многоцветни оазиси на красотата и удоволствието. Туристическата индустрия тук е достигнала съвършенство в обслужването и организацията. Някога малкото рибарско селище Хургада (на 400 км от Кайро) на брега на Червено море сега е елитен курорт с хиляди модерни хотели по 50-километровата брегова ивица. Всъщност всяка сутрин в 2 часа оттук към Кайро тръгват по около 70 автобуса с туристи, конвоирани от военна полиция за по-добър ред и сигурност.

В Хургада, където почиват предимно руснаци, германци, англичани и напоследък доста българи, нямаш усещане за древност и пустиня, а за истински рай - като се започне от лазурното синьо и чисто прозрачно море с гладко дъно, през потъналите в цветя и палми първокласни плажове и градини на хотелите и се стигне до безбройните ресторанти, барове и магазини. Магията продължава с круиз по Червено море, плуване с прозрачна подводница в дълбините на морето сред невероятни коралови рифове и разнообразни морски обитатели, с разходка из каналите на Египетската Венеция, на 26 км от Хургада, а за любителите на дайвинга - и с

подводно

гмуркане край

десетките

острови.

Казват, че в Червено море се намират най-разнообразните и красиви риби и най-уникалните корали. И тъй като курортът е разположен в края на пустинята, по желание всеки може да се включи в сафари, което ще го отведе до бедуините. То протича с едно невероятно препускане с бъги из пясъците (за хора, склонни към силни усещания), езда на камила, обяд в бедуинска шатра, където гостът може да наблюдава как домакинът пече хляб на огън от камилски фъшкии, снимки на залез сред безкрайните пясъци и танци. И оставя силен спомен за силно и фантастично изживяване.

По пътя от пустинята към Хургада виждам как пясъците постепенно отстъпват на човешките усилия да ги превърнат в красиви райски оазиси. И се сещам как пак човешка ръка в моята красива родина, благословена от Бога, превръща дивната природа в пустиня.