АРТСЕДМИЦА


 

Композиторът Иван Вълев избран за почетен гражданин на Луковит

 

Маестрото чака внучката си Люси Дяковска да го закара на церемонията

 

Даниела ДОЧЕВА

Точно на Гергьовден, 6 май, композиторът и диригент Иван Вълев ще получи официално званието си почетен гражданин на гр. Луковит, с което бе удостоен тези дни от общинския съвет. Талантливият музикант призна само пред "BG Север", че е леко притеснен от идеята на кмета Петър Нинчев да го изправи на площада и пред целия град да го удостои с отличието. Маестро Вълев не скри, че си остава същият след това поредно признание за таланта му и че е най-щастлив, когато направи някое ново произведение. За церемонията се надява любимата му внучка Люси Дяковска да си дойде от Германия и лично да го закара до родния град.

Вълев обожава мястото, на което се е пръкнал, както обича да казва. В края на изминалата седмица той го посети, за да присъства на представянето в местното читалище на новата книга на депутата от ВНС Георги Хинчев "Луковитски автограф", в която е включено и неговото име. Видях се с мои ученици, които вече са професори, сподели радостта си той. Хинчев също е негов възпитаник, който играл в оперетата "Царицата на чардаша", спомня си композиторът. Дългогодишният журналист от в. "Труд" Хинчев, който разказва за "луковитския маестро", го върнал доста назад в спомените. Вълев е сред още 17 забележителни личности, които авторът определя като посланици на градчето в страната и чужбина. Това са литературният историк и критик проф. Розалия Ликова, ортопедът и травматолог проф. Димитър Джеров, поетът и певец Михаил Белчев, политологът Иван Кръстев, филологът Ангелина Хаджиева, оперната певица проф. Маргарита Лилова, режисьорката проф. Надежда Сейкова, актьорът проф. Петър Петров, съдебният лекар проф. Георги Цеков, геологът проф. Васил Балинов, геодезистът проф. Мара Даскалова, електроинженерът доц. д-р Димчо Цанов, ядреният енергетик инж. Иван Хиновски, химикът д-р Божидар Чорбанов, военният летец ген.-майор Иван Андреев, публицистът и еколог проф. Веселин Нейков, дипломатът и историк Боби Бобев.

На представянето на книгата Вълев научил, че приятелят му Мишо Белчев му е земляк. Точно в Луковит малкото момче било клъвнато от петел, който му оставил спомен за цял живот - да заеква като говори, но не и като пее.

Макар и на респектираща възраст, маестро Иван Вълев продължава да работи интензивно. Фолклорни състави от цялата страна непрекъснато го затрупват с поръчки. Повече от 70% от репертоара на шуменския ансамбъл са негови композиции. Маестро Вълев композира и за два хора в Амстердам, Холандия, както и за хор Китка в гр. Оукланд, Калифорния, САЩ.

Съвсем в духа на сентенцията, че никой не е пророк в собствената си страна, ръководните културни структури на Плевен съвсем умишлено са отредили забвение за композитора. Въпреки това той е търсен и обичан от верни приятели и почитатели в града. Една от последните му нови песни по текст на Георги Стойков звуча по време на честването на 75-годишния юбилей на писателя. За маестрото не е важно, че в Плевен не получава заслуженото признание и уважение, а че най-големите капацитети в областта на фолклора от цяла България го наричат "учителю".

Иван Вълев е роден на 14.08.1928 г. в Луковит - композитор и диригент, творчески и изпълнителски свързан с жанра фолклорна обработка и авторско творчество върху фолклорна основа. Две години учи в Юридическия факултет на СУ (1946 - 1948), а през 1952 г. завършва Българската държавна консерватория - днешната Държавна музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София. В началото на кариерата си е бил гимназиален учител, директор на детска музикална школа, диригент на смесен хор, на симфоничния оркестър и оперетата в Луковит (1952 - 1960). В периода 1960 - 1961 г. преподава солфеж в Плевен. Името на маестро Иван Вълев завинаги остава свързано със създадения от него Северняшки ансамбъл през 1961 г., на който той е главен художествен ръководител и диригент на хора в продължение на 31 години.

Това са златните години на ансамбъла, в които той се доказва не само като един от най-добрите в България, но и става много известен зад граница. Концертите в страната и турнетата в Полша, Швейцария, Русия, Италия, Гърция, Франция, Испания, Канарските острови, Германия, Унгария, Мароко, Молдова, Сирия, Йордания, Канада, САЩ и др. са неизброими. Северняшкият ансамбъл под негово ръководство реализира голям брой записи в БНР, 5 дългосвирещи грамофонни плочи в Балкантон, компактдиск, самостоятелен филм - Фолклорна въртележка, филми с БНТ.

Маестро Вълев е автор на голям брой песни за народен хор, за хор и оркестър, за женски, мъжки, смесени академични хорове, пиеси и аранжименти за духов оркестър, музика за танцови постановки, за хор и симфоничен оркестър.

Той е написал и много теоретични и методически статии и доклади, посветени на развитието на жанра. Маестро Иван Вълев е удостоен с престижни държавни и обществени отличия: два ордена Св. св. Кирил и Методий, Златна лира, Кристална лира (1998), втора награда на Националния конкурс за детска певческа формация (1999) и др.

 

 

Зорка Първанова учреди младежки клуб Съхрани българското във В. Търново

 

 Кремена КРУМОВА

Президентшата Зорка Първанова присъства на учредяването на младежки клуб Съхрани българското във Велико Търново, който е част от инициативата на държавния глава Георги Първанов за проучване, картотекиране, опазване и поддържане на войнишките паметници в страната. Инициативата за създаването на клуба е на Курсантско-студентския съвет на Националния военен университет В. Левски". Съучредители са и студентите от ВТУ Св. св. Кирил и Методий, Медицинския и Земеделския колежи. "Идеята за клубовете е на младите хора, тяхното отношение към националното се промени по инстинкт. Това е вътрешното им чувство, след като усетиха празноти в духовния живот. Радостното е, че те слушат вече повече българска музика и искат опазването на традициите, обичаите, фолклора, природните забележителности. Младежите биха били много полезни и с тяхната гражданска позиция срещу съсипването на българските паметници на културата. Всички искаме България да изглежда добре, заяви президентската съпруга.

Създаването на такива клубове е част от акцията на националното движение Българско наследство. То е създадено през септември 2005 година от видни български историци, археолози, архитекти, дипломати, депутати, кметове на общини, юристи и политици в отговор на призива на Георги Първанов от 1 ноември 2004 г. за опазване на културно-историческото наследство и като част от мерките за изпълнение на декларацията на президентите от Югоизточна Европа за изграждане на културните коридори в тази част на Стария континент.

Световната банка е финансирала проект, който е направил класация на българските паметници в риск, обясни и зам.-председателят на движението проф. Румяна Михнева.

На срещата стана ясно, че президентската двойка ще се включи в почистването на хълма Трапезица във Велико Търново в края на юли. Георги Първанов и съпругата му ще се присъединят към студентската бригада, която ще започне след приключване на изпитната сесия.

В община В. Търново са картотекирани и фотографирани над 80 паметника, които се намират в 35 населени места. Част от паметниците ще бъдат показани във фотоизложба на 6 май, която ще бъде експонирана пред Военния клуб в старата столица.

 

 

Без конкурс Дарование тази година

 

Мая ПАСКОВА

Наближава 24 май - денят на просветата и културата и времето, по което се обявяват победителите в литературния конкурс "Дарование", организиран от читалище "Лик" - Плевен. Но сега, за пръв път от 10 години насам, такъв конкурс няма да се проведе. На въпроса защо, Катя Божикова, секретар на читалището, отговори: "Дарование" отбелязва своебразен юбилей и за това решихме де спрем за малко, да преосмислим нещата и от следващата година да започнем втори сезон - обновени, с нов статут, регламент и награден фонд". Според нея на хората, които помагат на децата да се подготвят и са заинтересовани от представянето им, досега са били изпращани уведомителни писма относно конкурса за срокове, изисквания и т. н. Тази година писма не били изпращани, конкурс не бил обявяван публично. Излиза, че децата, които са се готвели целогодишно, трябва сами да се досетят, че аплодисментите и наградите се отлагат за догодина.

Плевенски ученици от VIII до ХII клас, членуващи в литературен клуб "Огледало", са печелили голямата награда, много първи отличия в почти всички области на "Дарование". Ръководителката на клуба Лалка Павлова е получила уклончив отговор от "Лик" за тазгодишния конкурс. Но това не я е отказало да търси други начини за реализация на талантливите деца. През март две момичета са донесли втора награда за разказ и първа за поезия от Зимните литературни вечери "Витошко лале" в София, както и две отличия от националния конкурс "Христо Смирненски".

Въпросът е защо Плевен пропуска възможността за такава културна изява и кой печели от това. Но засега всеки отговор ще бъде в сферата на догадките.

 

 

Плевенските театрали ще се борят за награда в Шумен

 

Дани БОЖИДАРОВА

Преди дни плевенските театрали се върнаха с диплом от международния фестивал "Вълшебната завеса" в Търговище, където играха "Червената шапчица", а на 16 май им предстои да се представят с "Кълбовидна мълния" по Иван Радоев на националния фестивал "Нова българска драма" в Шумен. Форумът е с конкурсен характер. На миналогодишното издание актрисата Стефка Янорова получи наградата за най-добра женска роля за играта си в постановката "Безсмъртно танго".

Театралната трупа очаква с надежда и връчването на 23 май на наградите на Театъра на Българската армия "Аскеер". В условията на сериозна конкуренция на предимно столични театри плевенският ще претендира за отличието за сценография на пиесата "Без вина виновни". Сценичната визия на представлението е дело на Невена Кавалджиева. Шефът на Драмата Илко Иларионов довери, че само един глас от журито не достигнал на актьора Иван Добрев, за да бъде номиниран за отличието за най-добра мъжка роля в "Калигула".

Номинацията за сценография ще е първото участие на плевенския театър в церемонията по връчването на аскеерите след 8-годишно отсъствие. Тогава актрисата Ирина Танева беше номирана за ролята си в "Чайка" по Чехов.

 

 

Пролетна изложба бе открита в Монтана

 

Симеон НИКОЛОВ

Обща пролетна изложба на художниците от дружество "Тенец" в Монтана бе открита в галерия "Кутловица" в града. Показани са дървени и метални пластики с абстрактни и религиозни мотиви, картини с пейзажи от Северозападна България, портрети, дърворезби.

Най-известен от авторите е професорът от художествената академия Галилей Симеонов, който се представя с портрет на жена. Дървени пластики показва неговият ученик Чавдар Антов. С пейзаж и сюжет от разказ на Йордан Радичков се представя художникът Венелин Захариев. Участват известните в региона Любомир Мечков, Валентин Димитров, Митко Марков и други.

 

Ловеч

 

Общината сложи входна такса за крепостта Хисаря

 

Адриана ЙОРДАНОВА

Да се въведе входна такса за посещенията в историческата крепост Хисаря, реши общинският съвет в Ловеч. Пари ще се плащат и за екскурзовод, за светлинния спектакъл и за снимане, като с приходите ще се покриват всички разходи по поддръжката на обекта, за охрана и за електричество на ефектното осветление през нощта.

Гражданите ще плащат по 1,50 лева, учениците и студентите по 50 стотинки, а за организирани групи от деца, за пенсионери и инвалиди влизането ще е без пари. Таксата за представянето на спектакъла ще е 50 лева, а ако се снима с комерсиална цел - от 50 до 150 лева.

Общината плаща средно по 363 лева за електричество на месец, охраната й струва 1 600 лева за същото време. Общо с останалите разходи средномесечно крепостта и осветлението, което бе направено за 180 000 лева по програма "Красива България", сега струват 2 110 лева всеки месец. За сравнение таксите в двата музея в Ловеч за една година са 2 400 лева, затова според съветници не се знае как администрацията ще успее да си осигури издръжката на мястото.

 

 

Създателят на Дома на хумора в Габрово навърши 80

 

Стефан Фъртунов популяризира града като световна столица на смеха

 

Мариана ДИМИТРОВА

Създателят на Веселата къща, както често наричат Дома на хумора и сатирата в Габрово, и на Държавния експериментален сатиричен вариететен театър Стефан Фъртунов навърши 80 години.

Родом от севлиевското село Кормянско, юрист по професия, от началото на 60-те години на ХХ в. той усилено работи за изграждането на облика на Габрово като град на хумора. През 1966 г. издава сборник "Габровски шеги" с предговор на Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски, в превод на 4 езика.

От 1968 до 1972 г. Фъртунов изобретява идейния модел за културно-развлекателния комплекс Дом на хумора и сатирата с Парк на смеха. От 1 април 1972, когато е създаден Домът на хумора, до 1 септември 1990 г. - датата на пенсионирането му, Стефан Фъртунов е директор на Веселата къща. През 1973 г. се провежда Първо международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика, което е блестящ успех с допуснатите до участие 464 творби на 348 автори от 32 страни. Бившата кожарска фабрика "Калпазанов", трансформирана в палат на смеха, отваря врати за посетители през 1975 г. Годината 1977-а е стартова за два конкурса за литература: международният "Хитър Петър" и националният "Георги Кирков - Майстора". 1981 г. поставя началото на международния филмов фестивал "Чарли Чаплин", на скулптурния парк около Дома и на Алманаха за хумор и сатира "АПРОПО" с емисии на 4 езика.

През 1985 г. се открива Държавният експериментален сатиричен вариететен театър и се провежда Първата национална среща-наддумване "Благолаж", а през 1989 г. се учредява Международната фондация "Хумор на народите".

Заради изключителния му принос за създаването на Дома на хумора и сатирата и популяризирането на Габрово като световна столица на хумора, на 9 май 2003 г. Стефан Фъртунов е провъзгласен за почетен гражданин на града.