СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

на адрес

Брой 17 (9 - 15 май 2014 г.)


 

Плевен пази историята и бойната си слава и чрез имената на улиците

 

Генералите и войводите са си разделили по равно указателните табели

 

Все още една улица в Плевен носи име на партизанка - Лиляна Бърдарова

Улица "Варна" е дълга едва няколко метра

 

Мая ПАСКОВА

Наред с името и рождената дата, адресът задължително присъства в легитимацията на всеки от нас. За разлика от първите две, той може да се сменя и избира. Въпреки че рядко се замисляме как и защо улицата, на която живеем, се нарича по точно определения начин. За разлика от мегаполисите, където улиците са номерирани, тук всяка малка отсечка от градската улична мрежа си има собствено име. Като например дългите няколко метра "Варна" и "Пловдив". Целенасочената ни разходка по плевенските улици показа, че повече от 50% от тях са кръстени на градове, местности, дати и събития, свързани с бойната слава на града по време на войните. И не само конкретните "10 декември", "3 март", "Освобождение" или "Плевенска епопея".

Цяла плеяда ханове, царе, възрожденци, просветители, оставили трайна диря в българската история и култура, също не са пропуснати. По седем улици са си "разделили" генералите и воеводите в Плевен. Почетени са ген. Владимир Вазов, ген. Колев, ген. Ганецки, ген. Скобелев, ген. Тошев, ген. Столетов, ген. Тотлебен. От воеводите си имаме Ангел, Драгаш, Ильо, Индже, Мануш, Петко и Стоян.

Немалко са и известните плевенчани, почетени с улици, носещи техните имена. Такива са акад. Юрдан Трифонов, адвокатът, общественик и писател Георги Домусчиев, учителката Анастасия Димитрова, оперната прима Катя Попова, Никола Ракитин, Парашкев Цветков, Илия Бешков.

Не толкова известни, но интересни плевенчани, също присъстват в картата на града. Като Борис Шивачев, чието име носи улицата, на която се намира редакцията на вестник "BG Север". Роден е на 11 март 1902 г. в семейството на офицер. Едва 18-годишен заминава за Южна Америка. Живее в Аржентина и Чили, където преживява, работейки като хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник на петролен кладенец. Завръща се в Европа тежко болен от туберкулоза през 1924 г. Още година прекарва в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия и Истанбул, след което се завръща в Ловеч.

И започва да пише. Издава сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика "Сребърната река", а после следва дипломация и консулство в Свободния университет в София. Превежда от испански език и сътрудничи като критик в литературни списания под псевдонима Борислав Витски.

Не е ясно кое събитие е провокирало кръщаването на улица "12 август"

 

Райко Жинзифов, снимки интернет

Сред новите му произведения по-известни са романът "Изобретателят" (1931) и сборникът разкази "Писма от Южна Америка" (1932). В критическата литература е популярен като "българския Джек Лондон".

Умира на 30 години през 1932 г. Освен в Плевен, на негово име е кръстена и улица в Пловдив.

Ул. "Емануил Васкидович" носи името на български възрожденски просветител, книжовник и общественик, роден в Мелник през 1795 г. под името Манолаки Васкиди и също свързан с историята на Плевен. Завършил гръцко училище, Васкидович основава през 1815 г. в Свищов първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ "Алеко Константинов", а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава тук училище през 1850 г. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.

Ул. "Коста Хаджипаков" носи името на плевенски четник от фамилия Хаджипакови. Заловен от турците на 20 май 1876 г. край с. Върбовка, той е обесен на 11 юли 1876 г. в Русе.

Все още една улица в Плевен носи име на партизанка. Това е Лиляна Бърдарова от отряд "Христо Кърпачев", убита от фашистите през 1943 г.

Без да е свързан пряко с града ни, един интересен политик също е дал име на улица. Това е видинчанинът Найчо Цанов.След Освобождението той става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения от него "режим на пълномощията". Цанов е изявен противник и на режима на Стамболов. През 1891 г. се кандидатира в една листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 г. става активен деец на крилото в Либералната партия, начело с Петко Каравелов. В началото на ХХ век оглавява лявото крило в преименувалата се в Демократическа партия през 1896 г. група на каравелистите. То става известно като "млади демократи". През 1903 г. те се отделят от демократите, а през 1905 г. основават новата Радикалдемократическа партия, начело на която застава Цанов. Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд. Официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата.

Противник е и на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски - отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи. В крайна сметка се ориентира към Конституционния блок, през 1922 г. помага за организирането на събора му в Търново. След разгонването на събора от БЗНС, Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.

Умира скоро след Деветоюнския преврат през 1923 г., след което правителството на Демократическия сговор погребва Цанов с държавни почести.

Ул. "Райко Жинзифов" носи името на българския поет от влашки произход. Жинзифов живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ.

Други плевенски улици са именувани на поета и фейлетонист Трифон Кунев, роден през 1880 г. в село Ъглен, Луковитско; на земеделския деец Цоно Матов, един от главните организатори на Деветоюнското въстание в Плевенско; на Янко Сакъзов - общественик,

политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Бил е министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. - 6 октомври1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден.

Десетки са градовете, които са дали имена на улици в Плевен. Някои от тях са свързани с историята на града ни чрез битките, които наши воини са водили на техни територии. Други незнайно защо присъстват в картата на Плевен, но така или иначе си имаме улици, носещи имената на Тетевен, Рибарица, Беласица, Босилеград, Браила, Калофер, Карлово, Копривщица, Батак, Дойран, Русе, София, Сопот, Солун, Рудозем, Скопие, Панагюрище, Луковит, Лозенград, Велико Търново, Преслав, Москва, Сан Стефано, Кайзерслаутерн, Прилеп, Марибор (Словения), Гевгели (Македония), даже Чорлу - турски град в близост до Истанбул. Редом до Сливница, макар и не толкова известен, е град Гургулят, който също е дал име на улица в Плевен. Той е символ на победата на Българската армия над Сръбската армия в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава нашата армия защитава страната с цената на много свидни жертви, включително жители на селото, и не допуска да бъде пробита линията, защитаваща пътя към Сливница. Имаме улици, именувани на планини: Шар планина, Средна гора, Странджа, Стара планина, Пирин; улици на върхове: Пелистър, Мусала, Белмекен, Вежен, Тумба - връх в планината Беласица, Шипка, Марагидик (Стара планина).

Любопитно е, че по стечение на обстоятелствата Плевен двойно почита универсалния език есперанто. Не само че цяла улица носи това име, но още една е кръстена на изобретателя на изкуствения език - Людвик Лазар Заменхоф - полски лекар от еврейски произход.

Кое събитие е провокирало кръщаването на улиците "12 август" и "3 август" дори историците, които запитахме, не можаха да се сетят. С първата дата са свързани следните по-големи събития: през 1813 г. Австрия обявява война на Наполеон; 1851 г. американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване посредством педал; 1875 г. на заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание; 1879 г. е създаден Българският военен флот; 1887 г. от Виена тръгва първият влак Ориент експрес до Истамбул; подписан е мирният протокол, с който се поставя край на Испано-американската война; 1953 г. СССР извършва първия си опит с водородна бомба; 1961 г. започва изграждането на Берлинската стена.

На 3 август 1492 г. Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция. На същата дата през 1778 г. в Милано е открит оперният театър Ла Скала. През 1903 г. по време на Илинденско-преображенското въстание българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република. 1914 г. Германия обявява война на Франция. 1948 г. е публикуван указ за закриване на чуждите училища в Народна република България, а две години по-късно на същата дата Политбюро на ЦК на БКП решава да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони.

С доста асоциации е натоварена и ул. "Мур". Изписана като абревиатура, МУР (Московский Уголовный Розыск) е наименованието на Московската криминална милиция във времето на СССР. Същевременно това е името на два града в САЩ, на река в Австрия и Хърватия, както и на фамилия, най-известната носителка на която е Деми Мур. Най-вероятно обаче улицата носи името си от Мурската операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи линията Кишбайом - Надкорпад - Нагятад - Хересне северно от река Драва. Операцията е проведена в периода 29 март до 13 май 1945 г. Целта на настъплението е да се прекрати използването от Вермахта на петролните извори в района на град Нагканижа.

Група улици излизат от горе обособените, но пък носят своето настроение (дано да е така и за тези, които живеят на тях). Като "Ведрина", "Пробуда", "Заря", "Здравец", "Изгрев", "Лъчезарна", "Мир", "Незабравка", "Синчец". Дали на цветето или на първото куче, излетяло в космоса, е кръстена ул. "Лайка", могат да кажат само общинарите, приели решението за наименованието й. Същото важи и за "Перуника", която освен цвете, може да е село в област Кърджали или ледник на остров Ливингстън.

Плевен си има и булевард "Българска авиация", както и улица "Железничар". Симпатично звучи и ул. "Орлица", която би могла да е както женски орел, така и село в Кърджалийско, най-високият връх на Медвенския дял на Източна Стара планина или най-високият връх на Източните Родопи, разположен в рида Гюмюрджински снежник, Гърция. "Орлица" е и метох на Рилския манастир.

По важно е всъщност кой върви по плевенските улици. Защото някой, някога може да даде повод и неговото име да се впише в някоя табела. Както е казал поетът:

Хора и улици, град

като град.

Тръгваме някъде,

после назад.

Тръгваме някъде,

път като път.

Иска ли питане,

наш е светът.

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО