СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 17 (9 - 15 май 2014 г.)


 

 

Местните сервитьори бягат по Черноморието

 

Плевенските шефове задържат работниците си с обещания за високи заплати

 

Веселина ИЛИЕВА
Емилия КАРАБУЛЕВА

Масово сервитьорите ни напускат и отиват да работят по Черноморието, оплакаха се плевенски собственици на заведения. Това личи и от обявите в най-голямата интернет трудова борса у нас "Джобс". През последните дни тя бълва оферти за работа за сервитьорки, установи проверка на "BG Север". Всеки ден редовните посетители на сайта забелязват поне по 4 - 5 нови обяви за работа в плевенско заведение. Това за регион като нашия е твърде много, коментират те. Освен че много фирми търсят сервитьорки, работници за кухня, бармани, се набива на очи и огромното възнаграждение, което шефовете обещават. То започва от 400 и достига до 700 - 800 лв. Работодателите обещават и сключване на трудов договор с 8-часов работен ден. Дори уверяват, че опитът в сферата на сервирането и обслужването на клиенти не е от значение.

Това е прецедент в бранша, смятат работещите в тази сфера кадри. Те също го обясняват с факта, че много от персонала на местните заведения сега започва да бяга по морето, където заплащането е много по-високо. И да ги примамят с по-голяма заплата и постоянен договор е единственият начин шефовете им да ги задържат в Плевен.

Не мога да си го обясня - дали е кьорфишек, или наистина ще наемат момичета на такава висока заплата и на трудов договор, коментира за "BG Север" барманка, работеща в заведение на бул. "Христо Ботев" в Плевен. "Всички ние сме назначени на минималната работна заплата. Имаме и обещан процент от оборота, в случай, че той надвиши определена сума, което досега не се е случвало. С бакшишите, които са рядкост, едва връзваме 400 лв. Има и хора, които дори не са назначени официално, а работят ден за ден", твърди още тя.

Въпреки изтичането на персонал от вътрешността на страната, от сериозен недостиг на кадри в сферата на туризма се оплакват тази година и по Черноморието. Макар че сезонът вече започна, все още не са попълнени местата за сервитьори, бармани, спасители по плажовете, както и за миячи, чистачи и друг нискоквалифициран персонал. Интересно явление през тази година е, че все още липсват кадри както за най-нископлатената работа по курортите, така и за висококвалифициран персонал - екскурзоводи, мениджъри по туризма, рецепционисти. В момента се оказва, че липсва персонал за заведения за хранене и развлечение дори в големите морски градове Бургас и Варна.

Тази година по Черноморието на различни места бяха организирани туристически борси. Големите опасения на хотелиерите, които вече се оправдаха, бяха за липса на желаещи да работят нискоквалифицирана и ниско заплатена работа, като чистачи и миячи. Хора от крайморските райони, които досега са работили на тези позиции, са намерили варианти за работа извън нашата страна. Това показва проучване в различните региони по Черноморието, инициирано от Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите. От бранша са категорични, че трябва да бъде подновен диалогът с министерствата на образованието и на труда и социалната политика, за да се осигурят възможности за добра подготовка на кадри в сферата на туризма и за тяхната успешна реализация на трудовия пазар.


 

Хлябът от лимец превзема пазара на храни

 

Масивите с лимец на Йовчо Желев са около с. Крушовене, сн. авторът

Еми СТАЛЕВА

От две години Йовчо Желев отглежда лимец и прави диетичен хляб от него. Масивите с интересните класове и семена, които изглеждат като метла и имат червен цвят, са около с. Крушовене. Огромното потребителско търсене на ценния хляб обаче му позволява да разширява площите си. "Сега сме засели 5 декара, но наесен ще ги увеличим до 40 дка. Това си е наш, български, тракийски лимец. Иначе има от още три вида, които се отглеждат в страната", казва производителят.

Наричат лимеца от древни времена храна на боговете. Той се търси за употреба от хора, които имат непоносимост към глутена - съставка на другите видове хляб. Лимецът е с високо съдържание на магнезий, възстановява енергията в организма и позволява интензивното изхвърляне на тежките метали от човешкото тяло. Затова през последните години хлябът от лимец се налага на пазара и се радва на все по-голямо търсене. Йовчо Желев засега изхранва жителите на Крушовене и на още 4 - 5 села, но към неговото производство проявяват интерес от големи търговски вериги. Предприемачът се надява след няколко години да удвои и утрои площите, засети с лимец.

"Всичко стана случайно. При мен дойде разтревожена майка, каза ми, че детенцето й се нуждае от безглутенов хляб. Тогава си помислих, че мога да помогна на тези хора като засадя някой и друг декар. Но после търсенето нарасна и се появиха и други нови видове зърнени култури,

от които се произвежда диетичен хляб", разказва Йовчо Желев. Той допълва, че лимецът е нискодобивна зърнена култура. Ако от пшеницата се получават 350 кг зърно от декар, то лимецът дава едва 60 кг/дка. Добрата новина е, че тази житна култура няма претенции към земята, където се отглежда. Зърното вирее навсякъде. Отделно от това обаче производството на хляб от ценното зърно е доста трудоемко. "Един хляб се произвежда от 400 грама брашно, 150 грама вода и две чаени лъжици сол. След като се омеси тестото, то трябва да втасва цели 8 часа. Хлябът не набухва, но тежи. Може би затова и цената на 500 грама от него е 2 лева", казва предприемачът.

С производство на хляб Йовчо Желев се занимава от 2002 г. Той има съдружник, фирмата се казва "Желев и Човиков". В момента са закупили семена на нов вид зърнена култура, която представлява смес от ръж и пшеница и се нарича "Третикале". Сега са засети 1 000 дка есенници и 1 500 дка пролетници, но площите ще се разширяват през следващите години.


 

За да оцелеят, сладкарите влагат изкуствени продукти и оцветители

 

 

Тортите в сладкарниците на Пламен Цветков са от висококачествени продукти, сн. авторът

Веселина ГЕОРГИЕВА

Почти всички сладкари, за да оцелеят в кризата, използват само изкуствени продукти и сметана. Слагаш ли яйца и естествени продукти, няма да можеш да реализираш печалба, ще си на загуба, смята собственикът на една от най-известните сладкарници в Плевен Пламен Цветков.

С този бизнес той и съпругата му се захванали преди 5 години. В сградата и сладкарския отдел Цветков вложил близо 200 000 лв. Основната ни цел беше да правим качествена продукция, защото в целия град се прави нещо некачествено, твърди той. В началото потръгнало отлично - много клиенти, високи обороти. През 2008 г. обаче нещата се сринаха и паднаха наполовина, спомня си Цветков. Тогава съкратил и персонала от 12 на 6 човека. Доставчиците увеличили цените, което довело до сваляне и на неговата печалба. Запазих заведението единствено заради това, че е моя собственост и не плащам наем, признава Пламен. Оплаква се от липсата на адекватно отношение на държавата, което да работи за стимулиране на работодателите в кризата.

Друга причина, поради която Пламен Цветков все още не е затворил сладкарницата, е, че не разчита на нея като основен доход. "Ние с жена ми и двамата сме инженери и това не ни е единствен начин за прехрана.

Може би заради това държим и на качеството".

Гордее се с факта, че само в неговата сладкарница в Плевен се правят торти от яйца, а не със заместители - яйчен прах и меланж. Казал съм на сладкарите си да не пестят от продукти - ако са необходими 200 грама лешници, да сложат 220, за да може човекът да дойде пак, споделя Цветков. Сладкарницата на Пламен работи с най-известните, съответно и най-скъпите западни фирми производители на шоколади и кремове. Разчитаме на постоянни клиенти, които познават продукцията ни и качеството й, твърди сладкарят.

Само при него правят бутикови торти. Носиш на флашка това, което искаш, и се появява върху тортата. Досега не е имало неудовлетворено желание. Най-нетрадиционното покритие, което правили наскоро, е мъжки торс. Рожденикът бил с подчертана мускулатура и искал това да личи и на тортата.


 

Стартира проектът за водния цикъл на Белене

 

Лина ИЛИЕВА

Днес, 9 май, официално стартират дейностите по проекта за водния цикъл на Белене. Проектът се финансира от ОП "Околна среда" и е на стойност 43 милиона лева, информира кметът на крайдунавския град Момчил Спасов. Финансовото участие на общината е в размер на 1 300 000 лв.

Предвижда се изграждане на 20 километра водопровод, канализация и пречиствателна станция. Целта е да се намали загубата на питейна вода поне наполовина. В момента тя е над 60%, обясни още Спасов.

Строителните дейности по график трябва да приключат до края на годината, но има опция ако изпълнителят не успее да се справи с предвидения в проекта срок, периодът да се удължи.

"За нас като община това е едно голямо предизвикателство, но и голям риск. Чувате какво се говори сега за ОП "Околна среда". На много места има финансови корекции и то не на малки стойности. Всички общини ще вземем за такива проекти огромни заеми, защото за малки общини като нашите с по 5 милиона бюджет, няма как да се случи това. А дори и най-малката нередност води до огромни финансови корекции", обезпокоен е кметът Спасов.


 

До септември 2015-а е срокът за получаване на държавна гаранция в земеделието

 

 

Добромир Люцканов

Веселина ИЛИЕВА

Ако сте земеделци и имате спечелен проект по мярка 121, мярка 122 или мярка 123 към Програмата за развитие на селските райони, но все още не сте го реализирали заради липса на финансиране, до септември 2015 г. е срокът да кандидатствате за помощ от Държавния гаранционен фонд (ДГФ). Това призова в Плевен експертът от Министерството на земеделието и храните Добромир Люцканов. Според него мисията на ДГФ е да подкрепя малките и средните предприятия и така да улесни достъпа до финансиране от банките. ДГФ е създаден 2008 г. като дъщерно дружество на Българска банка за развитие.

17 местни земеделци са получили в рамките на една година гаранции на стойност 6 475 000 лв. Те са подпомогнали кредити на производители от област Плевен на обща стойност 8 228 000 лв.

Мярка 121 е за модернизиране на земеделските стопанства. По тези проекти се купува предимно земеделска техника, поясни Люцканов като добави, че 15 от 17-те местни земеделци са спечелили проекти точно по нея. Те са от районите на Никопол, Белене, Червен бряг, Гулянци и Койнаре. Мярка 122 включва проекти по подобряване на икономическата стойност на горите. По нея плевенски производители не са участвали. Мярка 123 е за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти и има за цел да подобрява икономическото състояние на предприятията от хранително-вкусовата и горската промишленост. Два от местните одобрени проекти са по нея. Поради завишаване изискванията към хигиената на фермите, в момента били хит проекти за закупуване на транспортни ленти и челни товарачи за изнасяне на насипи и изграждане на ями за отпадни продукти.

Имало няколко за зеленчукови градини, два проекта за мелничарство, най-много били за растениевъдство и животновъдство. Максималната сума по гаранциите на един кредитополучател е 3 млн. лв., а максималният срок на гаранцията е 10 г. Предимставата са по-ниски размери на договорните лихви. Кандидатът за гаранции трябва да има минимум 15% собствено участие. Ако исканата гаранция е до 500 000 лв., в провомощията на фонда е одобрението да стане до ден-два. Ако е над тази сума, минава през кредитен комитет и отговорът идва до 10 дни. Гаранцията е до 80% от размера на кредита като максималният й размер е 3 млн. лева.

 

 

върни се в НАЧАЛО