"BG Север" - брой 17 (6 - 12 май 2011 г.)

 

ЖИВИ ЛЕГЕНДИ


 

Примата Румяна Пешева продава пианото си, когато закриват операта


Според тенора Никола Николов нейната Кармен не отстъпва на тези от световната сцена
 

Румяна Пешева е запазила осанката си на прима певица и сега, сн. авторът и личен архивИнна СТЕФАНОВА
За Румяна Пешева животът е разделен на две половини. През едната тя се е чувствала истински щастлива. Тогава е била на сцената - цели 30 творчески години. Играла е врачка, слугиня, циганка, царица - повече от 50 роли, малки и големи. Пет сезона от живота й са свързани със Старозагорската опера, останалите 25 - с плевенския оперен театър. Четвърт век, в който тя е прима изпълнителката, водещата солистка в трупата. Определя тези години като един хубав, прекрасен сън. Сън, който обаче неочаквано и грубо е прекъснат. В деня, в който обявяват, че плевенската опера няма да я има. Просто я закриват. С ликвидирането на творческият институт нещо безвъзвратно си отива и в живота на певицата. Спира да пее, продава и пианото си. За нея се оказва твърде непосилно всекидневието без сцената, без вълнението преди и след всеки спектакъл, без колегите. Спасение оперната изпълнителка все пак намира. Захваща се да работи като магазинерка, вече 15 години. Така й е по-лесно - като се събуди да знае, че все още има за къде да закъснее. А и иска да продължи да е сред хора, да се чувства жива и полезна някому. Румяна Пешева е коренячка плевенчанка. Израства в семейството на баща железничар и преподавател в машинното училище. Майка й е типичната за онова време домакиня - жена, чиято основна грижа са децата и тяхното възпитание. Има брат - с 11 години по-голям от нея. Завършил химия в тогавашната Чехословакия, вече покойник. Сега са сами - Румяна Пешева и дъщерая й - актрисата в плевенския драматичен театър Мариета Калъпова. Дядо ми Стоян по майчина линия бил с много мощен глас, като запеел тогава газените лампи са гаснели, разкрива Румяна. Предполага, че на него се е метнала такава гласовита.
Към пеенето я насочва Марин Димитров - учител и ръководител на пионерския хор в Плевен по онова време. Той всъщност й е вързал пръст в "занаята". По негово настояване постъпва във варненското музикално училище, защото в Плевен такова не е имало. Така се стичат обстоятелствата обаче, че заради брат й, когото изпращат на работа в Димитровград, и за да е тя по-близко до него, да е под нечий контрол, я местят в пловдивското музикално училище. Постъпва в консерваторията в класа на Елена Киселова, оперно пеене. Приемат я от първия път - смаяни от певческите й данни, професорите в комисията започнали да се питат - на кого е ученичка. Младата плевенчанка обаче отива така, без никой да я подготви, убедена, че и сама може да се справи.
Певицата като Фатима в "Оберон" на ВердиВеднага след дипломирането става солистка на Старозагорската опера. Докато прави роля след роля, от Плевен й се обаждат, че имат намерение да създават оперен театър и че искат тя да бъде сред основателите. Отначало идва на гастроли, докато операта е все още самодейна. Ученичка на Христо Бръмбаров (в продължение на три години е специализантка в международна студия за усъвършенстване на оперни певци при професора), по негово настояване се връща в родния си град и споделя мечтата на маестрото Плевен да има силна опера, още един културен институт да обогати палитрата на културния живот. Така, когато самодейната опера става държавна, Румяна Пешева е сред създателите й, убедена в думите на Бръмбаров, че операта в Плевен трябва да е образцова, с млади, талантливи изпълнители, с добър хор - една от най-квалифицираните в страната. Тогава е на 32 години, в разцвета на силите си за една оперна певица. В сценичния й живот започва поредица от роли - Албена, Савка, майката в "Луд Гидия", Нина в "Травиата" на Верди - на самодейна сцена. Следват роля след роля и на професионална сцена - Магдалена от "Риголето" на Верди, в "Службогонци", в "Севилския бръснар", в "Лето 893", в "Йоанес Рекс", в "Кармен", Азучена в "Трубадур", Цилика в "Царицата на чардаша"...
И така близо 25 години, години на успех както за състава на операта, така и лично за нея с получени десетки чудесни отзиви.
"Веднага след закриването на операта аз се пенсионирах. Счупих крак, последваха две операции. Останах вкъщи, но понеже съм такъв дух, че не мога да стоя затворена, обичам да съм сред хора, започнах работа като продавачка. Имаше години, когато хората ме помнеха. Когато влизаха в магазина се чудеха, че ме намират зад щанда. Как може да сте тук, питаха ме те. Ами може, никой на сила не ме е накарал и смятах още тогава и сега съм убедена, че няма унизителна работа", разказва Румяна Пешева. От публиката и днес тя не се чувства забравена. Но от ръководните фактори в Плевен - веднага след закриването на операта. През цялото време, докато управниците се сменят, тя се чувства еднакво зле." Забравиха, че сме допринесли за културата на града, а можеше да остане към нас поне едно уважение. Вземете един 24 май. Колко дни на културата минаха оттогава, а веднъж не ме поканиха, никакво внимание не ми обърнаха, все едно ме е нямало", продължава с горчивина Румяна Пешева. В продължение на 15 години единствено на концерт в католическата църква сред специалните гости поискал да я види Алеко Андонов. Почувствала се прекрасно, почувствала се поканена, макар че се разплакала. Заради това, че макар за кратко е в свои води. За това, че някой й е обърнал внимание и я е уважил, за това, че се е върнала години назад.
Като истинска оперна звезда Румяна Пешева се чувства в ролята на Кармен и на царица Мария. Адмирациите, които и сега помни, са не само че е добра певица с изявени гласови данни, но и отлична актриса на сцената. Две качества, които малко оперни изпълнители могат да се похвалят, че съчетават в себе си. "Изглежда шансът ми не е бил много голям. Срещна ме веднъж преподавателката ми проф. Киселова и ме попита - какво стана, ние всички очаквахме да направиш световна кариера. Да, ама за да стане това, тогава трябваше да има някой, който В ролята на Амнерис в "Аида" на Вердида ти даде рамо - или професор, или голям политик, както стана с някои мои колежки", продължава Румяна Пешева. Категорична е обаче, че и така е доволна от живота си, от изиграното на сцените в Стара Загора и в Плевен. Най-голямата радост в него си остава и дъщеря й Мариета, която покрай нея се запалва за сцената. "Идваше на всеки спектакъл. Стоеше първо в гримьорната, а започнеше ли спектакълът, заставаше зад кулисите. Веднъж след представлението проф. Хаджиев дойде при мен в гримьорната и ме похвали за доброто изпълнение. Тогава Мариета съвсем по детски се намеси с думите - маестро, че мама направи грешка в пеенето. След този случай споделих с професора, че ми се иска Мариета да стане лекар, като баща си, дано медицина запише. А той ми отговори, че замирисало ли й е веднъж на дъщеря ми на грим, край, отказване от сцената няма да има. И то действително така стана", разказва Румяна Пешева. Мариета Калъпова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, постъпва в тогавашния Толбухински театър, после се връща в Плевен, където и до днес е водеща актриса в Драмата. Всичко е съдба, всичко е написано, категорична е певицата. И е щастлива, че с Мариета са като две части на едно цяло, че е много добра дъщеря, която я глези от любов и гледа да не й липсва нищо, да не е лишена от внимание. То и няма друг начин, разсъждава Румяна Пешева, нали сме майка и дете.
За Румяна Пешева ако най-големият грях на тогавашните първи в Плевен е бил, че са оставили града без утвърден и нужен културен институт - операта, то грехът на сегашните й съвременници е, че са допуснали фолк истерията сред хората. За нея това е пошла музика с вулгарни текстове. Това, че масово се слуша и харесва обаче ужасно я озадачава. Категорична е, че ако попитаме тинейджър в Плевен какво е ария, кои са Верди, Бетовен, едва ли ще се намери кой да отговори. Озадачена е и от факта, че е принудена да я слуша, особено когато пътува с тролея от "Сторгозия", където живее, до магазина в другия край на Плевен, където работи. Тя обаче вярва, че ако не сега, то някога младите ще се върнат и към класическата, и към фолклорната музика, към забавната музика, към всичко в тази сфера, което е смислено. Нищо, че я няма операта. Румяна Пешева е убедена, че малцината, решили все пак да се захванат с оперно пеене в Плевен, ще успеят да се утвърдят на сцената и в живота. Стига да са упорити, защото това е вид изкуство, което се усвоява цял живот, докато певецът има глас и може да пее, допълва тя.
Румяна Пешева вече няма пиано и не пее, дори когато е сама вкъщи. Когато се прибере вечер, вече уморена, обича да седне пред телевизора и да изгледа я сериал, я цял филм. Такъв, който хем да я разтовари, хем в него актьорската игра да е естествена, а не превзета. В неделя пък задължително пуска музикални тв-канали и с удоволствие слуша опери. В много от които и тя е играла. Особено любима й е Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе. Може би защото си спомня думите на световно известния тенор Никола Николов, който й е партнирал, че плевенската Кармен, изиграна от нея на тукашна сцена, по нищо не отстъпва на тези, изиграни с него от певици чужденки.

 

върни се в НАЧАЛО