"BG Север" - брой 17 (6  - 12 май 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Раздадоха наградите в конкурсa за драматургия Иван Радоев


Пиесата "Гарфънкъл търси Саймън" спечели симпатиите на журито


Вяра ЦЕНОВА
Пиесата "Гарфънкъл търси Саймън" на Здрава Каменова и Калин Ангелов спечели голямата награда от Националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев - Плевен 2011". "Ако Иван Радоев беше жив, тази година щеше да навърши 84. Ако знаеше, че има драматургичен конкурс, наречен на неговото име, сигурно щеше да каже: я се откажете, с характерния си маниер на сладкодумен ироник, с който като с броня защитаваше ранимата си душа на поет". Така актьорът Генади Николов, който заедно с Мариета Калъпова водеше официалната церемония по връчването на наградите от шестото издание на конкурса, представи патрона на събитието. И още: "Той беше духовен аристократ и аристократ по поведение, въпреки че с гордост заявяваше: аз съм селянин. Малко преди да умре, той се обърна от телевизионния екран с думите: мъчно ми е за България. И с тези думи си определи място сред най-великите ни покойници. Тъжно е, че стойността на човека не може да бъде разбрана, докато е още жив. Но пак негови са думите: "Човек не може да бъде вечно жив. Той не може да бъде и вечно мъртъв. Довиждане, човечество. И си опичай акъла."
Въпреки твърденията, че театърът умира, този конкурс опроверга всички инсинуации и заяви категорично: българската драматургия не е мъртва.
По регламент в надпреварата участват драматургични текстове, които не са поставяни досега на сцена, а победителят получава правото да реализира своята пиеса на плевенска сцена. В шестото издание на конкурса тричленното жури в състав: председател - драматурга Юрий Дачев и членове театроведите д-р Ина Божидарова и Гергана Пирозова, имаше тежката задача да открои най-добрите творби от рекордния брой автори - 89. В крайна сметка десетте номинации бяха за Антон Тонев - "Кръстопът на пчелите", Георги Георгиев - "Звуците на открития пазар", Димитър Кабаков - "Баба Яга", Здрава Каменова и Калин Ангелов - "Гарфънкъл търси Саймън", Любомир Николов - "Сега и отвъд", Неда Антонова - "Асен, убиецът на Иван", Павлин Банков - "На прага", Петър Ванчев - "Докато свят светува", Ралица Ведрина - "Бъркотинци" и Тошо Лижев - "Бягство на луната".
Носителите на голямата награда "Иван Радоев" Здрава Каменова и Калин Ангелов получиха 2 000 лв., осигурени от община Плевен. Поощрителни награди от по 500 лв. отидоха при Тошо Лижев и Георги Георгиев. Всички номинирани получиха и плакет, изработен от скулптора Георги Чапкънов.
След награждаването зрителите имаха възможност да изгледат документалния филм на литературоведката Мария Градева за Иван Радоев "Поетът стреля в сърцето си".
 


Победителите с почетния плакет, сн. авторътЗдрава и Калин:
 

Тръгнахме от идеята за представление


Темата за "Гарфънкъл търси Саймън" е предложена от Калин, режисьор по професия, който открива един сайт за специфични услуги - предоставяне на "приятел под наем". С други думи човек може да си избере приятел според хоби, настроение и според това как иска да планира вечерта си, като си го наеме за няколко часа. Това само по себе си поражда много драматични ситуации.
Текстописецът е Здрава, която е актриса. Творческият тандем работи по пиесата 2 - 3 месеца, като първоначално изобщо не са имали намерение да се явяват на конкурс. Идеята тръгна оттам да направим представление по тази тема, а не да напишем текст, който тепърва да търсим вариант да реализираме, категоричен е Калин. И добавя: "Смятам, че постигнахме дълбочини в текста, които са необходими на тази сериозна тема. Работихме и с много чувство за хумор, като се опираме на абсурда в една такава ситуация, но от чисто драматургическа гледна точка. Нямаме претенции да назидаваме кое е хубаво и кое - лошо. Просто това е един факт в съвременното общество, един социален феномен, който тепърва ще се анализира - това не е наша задача". Според Здрава съвременната драматургия се развива по много интересен начин, но за съжаление не се популяризира в България. Доказателство са двата конкурса, в които нашите драматурзи могат да си сверяват часовниците - в Шумен и този в Плевен. В България публиката трудно възприема фрагментарен принцип, липса на диалог, вътрешен монолог на героя да се изведе навън - по-странните драматургични ходове, и мисля, че в тази посока трябва да се развиват нещата, разсъждава Здрава.
Изглежда плевенските зрители няма да видят "Гарфънкъл търси Саймън". Поне не и поставена на наша сцена, каквато опция включва регламентът на конкурса за победителя. Според Здрава и Калин, които са фенове на независимия театър, дори у нас все повече се отива към свободния тип реализация на театрални пиеси и това ще се налага като модел на професионален път.
 


Уникална изложба за Вера Кочовска подготвя музеят


Инна СТЕФАНОВА
Уникална изложба за Вера Кочовска подготвя Регионалният исторически музей в Плевен, съобщи специално за "BG Север" уредничката Нели Кожухарова. Колкото и трудна, подготвителната работа е почти завършена и експонатите ще бъдат показани до дни. Идеята за изявата е на семейството на Кочовска и най-вече на режисьора Стилян Иванов, който е близък приятел с дъщеря й Десислава. "Вера - мисия феномен" е мотото на изложбата, а началният текст с портретната снимка, който ще въведе зрителите в нея, е: "Моята съдба е моят кръст. Какво съм всъщност аз - жива сред мъртвите и мъртва сред живите, чудновата, самотна, неразбрана".
По-голямата част от експонатите са неща, които са подарявани на Вера Кочовска, като кръста "Сърцето на Исус" и съд със свето миро от папа Йоан Павел Втори. Сред експонатите е и икона на св. Панталеймон, подарена на Вера от руския патриарх Алексий Втори. Ще има и колекция от часовници - любимите вещи на Кочовска, защото са отмервали отминаващото време. Сред тях са часовници, подарени й от японския император и от Бил Клинтън.
Плевенските музейни работници искат да представят феномена Вера Кочовска чрез нейни отличия от Международния институт по здравеопазване, от Българската национална асоциация "Феномени", грамоти и плакети от парламента, от президента Първанов.
Документи от изследвания - томографски справки, магнитно резонансни и компютърни снимки ще покажат доказаните й способности от изследванията, които са й правени в Япония, в Русия и в Шуменския университет и на които са я подлагали световноизвестни учени. Ще има и предсказанията на Кочовска, които вече са се сбъднали, табла с нейни съвети и послания към нас, живите.
 


Да уловиш мига и да го оцениш

 

Това е смисълът на художествената фотография като жанр в изкуството

 

Хория Каласеану - Робинзон Крузо, сн. Мария ЦърковаНаташа КРУМОВА
Художествената фотография пресъздава триизмерни обекти върху двуизмерна плоскост. Представата за третото измерение се получава чрез светлини и сенки в тоналната гама на сивото и черното, или съответно в цветна тонална гама, добре подчертаваща перспективата. Това се постига и чрез правилно композиране на фотокартината от художник-фотографа така, както постъпва и един художник живописец или портретист преди да създаде картината си.
Гражданите на Плевен могат да се насладят на това истински живо изкуство в рамките на месец май, посещавайки художествената галерия "Илия Бешков", където бе открит Седмият международен фотофестивал "Съвременни митове". В залите на галерията зрителите ще усетят чувствата, мисълта и настроенията на авторите, създали своите творби в Индия, Непал, Сардиния, Румъния и в други страни по света, като са улавяли силата на мига и са ни предоставили и своето чувство за хумор, като Леонид Голдин, заснимайки "За кучета вход забранен", както и размисъла на Светлана Тончева за старостта в "Митология на самотата".
Маркъс Уилямс и Сюзън Джоуси - "Ненамерените" Истинските шедьоври на това издание са няколко серии, които съдържат разкази, взети от живия живот.
Хория Каласеану ни показва един съвременен Робинзон Крузо. Ладислав Ковач е на 67 години и живее на малък остров на река Муреш в Румъния. Синовете му доставят бензин за генератора на лодката, храна и цигари, а цигарите никога не са достатъчно. Не по-малко интересно е виждането на Алена Жандарова в ситуационната тема "Чай от метличина и прикриване на шоколада".
Плевенският скулптор Красимир Рангелов предостави своя статуетка за награда на серията "Село Седило - Сардиния" с автор Матия Вака.
"Престорените села на Ирак и Афганистан" от "Театъра на войната" на Кристофър Симс и "Ненамерените" на Маркъс Уилямс и Сюзън Джоуси ще накарат зрителите да потръпнат от истината за войната и човешката самота.
Разбира се, цялата тази експозиция, заредена с емоциите на авторите и зрителите, е благодарение на основния организатор - Антоан Божинов чрез фондация "Фодар" и със съдействието на община Плевен.
На седмото издание на фотофестивала наградите бяха присъдени на Кристофър Симс, Маркъс Уилямс, Сюзън Джоуси, Хория Каласеану и на Алена Жандарова.

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Медалът на предателя"

 

Хуан Гомес Хурадо

Гибралтарският проток, 1940 г. В епицентъра на ужасна буря капитан Гонсалес спасява група германски корабокрушенци. Когато бурята утихва, водачът на немците му дава медал от масивно злато, инкрустиран със скъпоценни камъни, в знак на признателност. Единствените думи, които капитанът успява да разбере, са: предателство и спасение. Германия, 30-те години. В апогея на нацисткото движение в Германия Пол живее с майка си в къщата на своя чичо - барон Фон Шрьодер. Баща му е загинал при загадъчни обстоятелства, които Пол е твърдо решен да разкрие. Дори когато любовта му към Алис - смела еврейска фотографка, е поставена на карта, това не може да го отклони от заветната цел. Неговото разследване обаче ще има неочаквани и фатални последици и завинаги ще промени живота на хората, които го обкръжават.

"Възелът на кръвта"

 

Агустин Санчес Видал

Съчетание от историческо приключение и модерен конспиративен роман с кодове и загадки, книгата "Възелът на кръвта" донесе на автора й Агустин Санчес Видал голямата награда "Примавера" за най-добър испаноезичен роман. Паричното й измерение е 200 000 евро, а в битката за наградата са участвали автори от 22 страни. Журито, оглавено от знаменитата Ана Мария Матуте, се аргументира, че Видал е майстор на перото, който "прониква в сърцето на културата на инките, съществувала в хармония с природата преди появата на европейците на континента".
През 1532 г. авантюристът Франсиско Писаро само с около 150 испанци покорява империята на инките, която по онова време наброява 6 млн. население. Основното оръжие на конквистадорите са не толкова мускетите, колкото измамата и жестокостта.

 

върни се в НАЧАЛО