"BG Север" - брой 17 (6 - 12 май 2011 г.)

 

БИЗНЕС 


 

Магазините за левче превземат търговските площи в Плевен

 

Кризата прогони лукса, обеднелите клиенти налитат на евтинията

 

Вече много витрини обещават ниски цени, сн. Инна СтефановаЕмилия КАРАБУЛЕВА

Ако до преди 5 - 6 години магазините "Всичко по левче" бяха лесно разпознаваеми по улиците на Плевен, днес съвсем не е така. Като че ли сега почти цялата търговска площ е залята от евтини, нискокачествени, зле подредени стоки, тук-там прозира известно усилие у собствениците поне витрините да изглеждат добре. Тъй като под мотото "Всичко по левче" стоката върви по-бързо, по-лесно, то лека - полека и останалите търговски обекти възприеха принципа на достъпната шарения. "Защо да правим бутици, като в тях и без това вече никой не влиза? По-евтината стока лови окото, привлича клиентела, пък и в тая криза разходите растат, а оборотите са никакви. Принудени сме да зареждаме такава стока, за да идват някакви пари, че иначе цели семейства се обричаме на мизерия", оправдават се търговци.

Така мрежата "за левче" обхвана централната градска част и запълзя към кварталите. Не е задължително по вратите да има специални надписи - пазаруването в стил "рови - рови" процъфтява на всеки ъгъл. Такива обекти се срещат по пазарите и между скъпите бутици. Множи се и клиентелата, все повече хора предпочитат да пазаруват тук и сега, на по-ниски цени, отколкото да пестят (което вече се оказва невъзможно), за да купят нещо стойностно, качествено в близко бъдеще.

Прави впечатление, че в магазините по левче вече влизат и по-заможни хора. До преди 5 - 6 години тези обекти бяха определени като приоритетни за хора със скромни финансови възможности. Но шопингманията май увлече всички на принципа - защо да давам 250 лв., като същото мога да си позволя само за петдесетачка, коментират клиенти.

В цялата тази шарения и евтиния няма нищо лошо. Все пак магазини за левче има навсякъде по света. Само че в т. нар. "бели държави" стоката наистина струва само лев, а стандартите за качество се спазват. В родната модификация на тези обекти се вписва ниско качество и съмнителен произход, както и манипулация на клиента още от витрината. Най-често стоките са китайски, тайвански, турски или арабски. Какъв е точно произходът им, трудно може да се установи. Често липсват етикети или ако ги има, са написани на китайски. Хората зад щанда признават, че стоката минава през доста ръце преди да дойде в магазина. А вносителите са най- на далавера - купуват я за стотинки и я продават на десетократно по-високи цени. Печелят и търговците по веригата - в тоя глад да има за всички, е самарянският принцип. И в това няма нищо лошо, ако клиентите не бяха излъгани, както за цената, така и за качеството на стоките.

Не е приятна и гледката в подобен род магазини - обикновено разнородната стока е натъпкана по протрити рафтове, а където не стига мястото, са поставени пластмасови легени, където всеки си рови на воля, докато намери каквото търси. Иначе продавачките са любезни и търпеливи към клиентите, изслушват те и помагат при избора.

Хората зад щанда обясниха, че ги проверяват редовно. Най-често се действало по сигнали на недоволни клиенти. Собственици на магазини за левче споделят, че ги набеждават за неспазване на международните стандарти за етикетиране, заблуждаване на купувачите, дефектни стоки, липса на упътване за ползване на стоката. Случва се на продавачките да "забравят" да дадат и касова бележка.

Най-страшното е, че сред стоките с неясен произход има и такива, които носят риск за здравето. Вече са известни случаи на клиенти, прихванали алергии и обриви от закупени дрехи и обувки. Затова самите посетители в магазините за левче признават, че преди покупка внимателно оглеждат всеки артикул.

И няма как да не е така, след като повечето стоки са контрабандни. Те или са продукт на "куфарната" търговия от Турция, или са внос от Китай, Тайланд и други дестинации, като на практика на митницата се обявяват по 10 цента за 10 кг стока. Поради липсата на двустранни митнически споразумения с голяма част от тези страни не е възможно да се засече истинската митническа стойност и стоката наводнява магазините от този тип. Най-много се пазаруват домакински съдове, прибори за хранене, дрехи и козметика, казват хората зад щанда. Тук за стотинки може да се намерят неща от първа необходимост за дома, най-скъпият комплект ножове, вилици и лъжици струва около 5 - 10 лв. Евтини инструменти се харчат ежедневно, дамите налитат на бельото и гиздилата. Шампоани, балсами и гримове се продават само за 1 - 2 лева, а нормалната им цена по останалите търговски обекти е в пъти по-висока. Уж за да пести нашенецът приема риска да получи стока с изтекъл срок на годност или с някакъв дефект. Често в магазините за левче дори не опаковат стоките с аргумента, че покупката е доста разнородна и не бива да се хаби пакетиращата хартия.

Въпреки несгодите обаче този тип търговия процъфтява, особено през последните години, когато кризата прогони мераците за лукс на нашенеца. Нарасналото търсене на евтини стоки, съчетано със занижения контрол, ще разширява още територията на магазините за левче. За сметка на бутиците и на обектите, където се предлагат качествени артикули, но на по-високи цени. Доста от тях вече фалираха, а празните стъклени витрини са обичайна гледка по централните улици на Плевен.

 

 

ДКЦ 1 има нов шеф

 

Мила СТАНЕВА

Доктор Камелия Вековска ще изпълнява временно длъжността управител на ДКЦ 1 ЕООД Плевен. Тъй като лечебното заведение е обявено за приватизация, тя ще заема поста до провеждане на конкурс по Закона за лечебните заведения. Това решиха на свое заседание общинските съветници.

Те освободиха от длъжност д-р Любомир Тодоров, който преди месец подаде молба за прекратяване на правоотношенията си като управител на ДКЦ 1 ЕООД Плевен. Той бе на поста от ноември 2008 г.

Д-р Камелия Вековска е дерматолог, който работи в медицинския център от 2000 г. Завършила е Медицинския университет в Плевен. Преди година д-р Вековска е получила магистратура по здравен мениджмънт. Семейна е, с две деца.

Общинският съвет възложи на новоизбрания управител да извърши всички необходими правни и фактически действия и да впише в търговския регистър направените промени.

 

 

Мнозинството в ОбС наля над милион кредит в Тибор

 

Заемът е нецелесъобразен, алармираха съветници от опозицията

 

Напоследък клиентите на покрития пазар рязко са намалели, сн. Инна СтефановаЕми СТАЛЕВА

Кредит в размер на 1,1 млн. лева, поискан от общинската фирма "Тибор" за реконструкция на покрития пазар в Плевен, стана повод за лют спор между старейшините на поредната общинска сесия. Управителят на фирмата Лидия Железарова обясни, че парите им трябват за изграждане на ескалатор, за асансьор за трудноподвижни хора. Освен това наложително било да се подменят елинсталациите, да бъде направена климатизация и вентилация. Според Железарова ремонтът е необходим, за да се подобрят условията за търговия в сградата, което пък щяло да привлече повече клиенти. Реконструкцията трябвало да започне от третото хале, което заема почти половината разгъната площ на сградата. Предвижданията са по време на ремонта покритият пазар да остане отворен. Кредитът за реконструкция трябвало да се погаси за 7 години при гратисен период от 6 месеца, обясниха от фирмата.

Владислав Николов от ГЕРБ се противопостави на тегленето на заем от "Тибор". Като аргументи той посочи, че общината няма да получи нито лев дивидент от фирмата през следващите 7 години. Плюс това няма гаранция, че предвидените наемни цени ще се запазят, най-вероятно те ще паднат, обясни старейшината от ГЕРБ.

Срещу тегленето на кредит от общинската фирма "Тибор" се обяви и съветникът от групата на социалистите Любомир Буковски. Той пресметна, че при дадените условия за заема фирмата ще трябва да внася месечно по 15 хил. лева от главница и по 5 хил. лева от лихви или общо по 20 хил. лв. всеки месец. За година "Тибор" ще се наложи да внесе 240 хил. лв. по кредита, а това не е възможно, тъй като дружеството е декларирало за миналата година само 115 хил. лв. печалба. "Според мен ще се наложи да се вдигнат наемите, а как това ще се отрази на наемателите? Ако те ще плащат авансово, това не е икономически издържано", коментира Любомир Буковски.

Пламен Дилов от групата на БСП пък зададе въпроса - дали е целесъобразно да се реализира проектът за покрития пазар, да се тегли кредит точно в този момент? Според него клетките и сега стоят празни, а наемателите се оплакват, че бизнесът им не върви, че няма клиенти. "Защо търсим най-лесната инвестиция - банковия заем? При тези параметри кредитът е нецелесъобразен", заяви Пламен Дилов.

На тези атаки Лидия Железарова отговори, че пари за дивидент няма да има, ако реконструкцията не се направи. Според нея точно заради лошия вид на покрития пазар наемателите го напускат, а с това намаляват и приходите на общинската фирма "Тибор".

В крайна сметка с гласовете на мнозинството предложението за теглене на кредит бе прието без доста от въпросите да получат отговор в залата.

 

 

Крайни срокове

07.05.2011

* Краен срок, в който лицата, които са задължени да отчитат продажбите от търговските си обекти чрез фискално устройство, трябва да отпечатат съкратен отчет на фискалната памет на всяко фискално устройство за целия месец април 2011 г. и да съхранят отчета в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден за месеца.

10.05.2011

* Краен срок за внасяне от работодателите, наели лица по трудов договор, на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения, окончателно изплатени през април 2011 г.

* Краен срок за внасяне от предприятия или самоосигуряващи се лица на данъка върху доходите от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато получател е физическо лица (без получатели, които са самоосигуряващи се лица), което не е търговец по смисъла на Търговския закон. Такива доходи са: доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство, за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори; доходи от продажба на произведени преработени или непреработени продукти от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове) и от ловно стопанство, както и за доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от рибно стопанство; за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители, за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с окончателен годишен (патентен) данък; за доходи от продажба на произведена декоративна растителност; за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения; за доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия.

* Краен срок, в който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи от наем по чл. 31 от ЗДДФЛ в полза на физически лица за април 2011 г., трябва да внесат авансовия данък върху доходите от наем по чл. 31 от ЗДДФЛ.

 

върни се в НАЧАЛО