"BG Север" - брой 17 (6 - 12 май 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

 

Четириметрово чудовище опря главата си в тавана на музея


Засега посетителите малчугани в РИМ се държат храбро

 

Иван Райчев до три пъти по-високия динозавър, сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

Четириметрово чудовище е опряло глава в зала "Геология" на Регионалния исторически музей. Този динозавър обаче, от общо десетте, които "гостуват" в Плевен, не е най-свирепият. Тиранозавърът Рекс е най-хищното от влечугите, обитавали земята през мезозойската ера и представени на изложбата "Светът на динозаврите", която бе открита в града ни и ще остане при нас до края на месец май. Претъпкан с макетите на влечугите тир ги е докарал в Плевен от столичния музей "Земята и хората". Сглобили са ги двамата украинци, чиято собственост са. За да подготвят зелените чудовища и залата, те са се трудили в продължение на два дни и две нощи, помагали са им и музейните работници. Изчезналите преди повече от 65 милиона години животни дори могат да бъдат докоснати, а чрез специални бутони посетителите да чуят и наподобяващ техния рев звук. За сега нито едно от най-любопитните посетители на изложбата - децата, не се е разплаквало при рева на динозаврите. Прогнозата на старши научния сътрудник Иван Райчев е малчуганите да продължат да се държат все така храбро и кротко, когато разглеждат любимците си от филмите и книжките, защото те в залата на музея са наистина безобидни. Ето Рекс, дава пример Иван Райчев, популярен като огромен хищник, според изследователи по-скоро е похапвал мърша, защото с огромните си размери му е било трудно да бъде подвижен и гъвкав ловец.
Нищо подобно до сега не беше показвано в Плевен, уточнява директорката на музея Стефка Григорова, а тукашните деца го заслужават. А и изявата е показателна за това, че плевенският музей е жив организъм, не както много хора си мислят - пълен със закостенели и прашясали служители. Иван Райчев пък допълва, че едва 800 са досега известните видове динозаври, което не е много - в момента само в България 200 са видовете мравки. Името на динозаврите произлиза от двете гръцки думи - динос - страшен и свиреп, и заврус - гущер, тоест страшен гущер.

 


Невероятно, но факт

10-годишна магарица втрещява с ума си

Дългоухата Маруся е атракцията на с. Вълчитрън
 

Поля ТОМОВА
Десетгодишна магарица смайва с ума си жителите на плевенското село Вълчитрън. Маруся е главната атракция на селото и хората вече са привикнали на пакостите и номерата й. Магарицата е собственост на местен животновъд и се смята за талисман на фермата. Първоначално теглела каруцата с тор или слама. Сега обаче е нещо като почетен член на фермата. Разхожда се свободно из селото и, както се оказва, прави, каквото й хрумне. Така например нощем обича да плаши бабичките из Вълчитрън. Маруся може да отваря портите, като с глава бута резето. Колко пъти ми се обаждат посред нощ - ела да си прибереш дяволското магаре, че пак ми изкара акъла, казва през смях стопанинът на Маруся. Повечето баби вече са свикнали на среднощните й посещения, но въпреки това се стряскат, когато тя почука на вратата. Магарицата владее и други номера. "Много обича да взима чанти и всичко, което намери, от коли. А си оставил прозорец отворен, а си е навряла главата вътре и е измъкнала чантата, например. След това задължително изпразва съдържанието й на земята. Много обича гребени, но пък огледалата определено я дразнят", разказват местните за навиците на Маруся.
Освен огледала, магарицата мрази и старата моторетка на един от работниците във фермата. "Само като чуе звука, изправя уши и хуква към портата. Ако Васко си остави мотора и не го прибере, изчаква го да влезе, отива, рита и го събаря на земята. И това всеки път", смеят се хората. И разказват, че най-смешно става, когато Васко се кара на Маруся, а тя го гледа право в очите и мърда с уши.
Хората се надяват тя да поживее още годинки, за да ги забавлява.



Честито!

Международен футболен рефер стана за втори път мъжки татко


Международният футболен асистент-рефер от Плевен Георги Славов стана за втори път баща на момче. Неговата очарователна съпруга, известната от близкото минало певица на Пайнер Марияна Славова, го дари с мъжка рожба в ранния следобед на 28 април. Точно в 14,15 часа в клиниката "Авис медика" под вещото наблюдение на екипа на д-р Петрова и д-р Богданова проплака второто дете на семейство Славови. Малкият Борислав е дълъг 52 см и тежи 3,8 кг. Щастливият татко Георги и баткото Светослав веднага се втурнаха да почерпят за радостното събитие в семейството им. Сред най-честите пожелания бяха малкият да наследи спортния хъс на баща си. Георги Славов е и майстор на спорта по плуване. "BG Север"
 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

За богатия на събития 1 май

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)
В един и същи ден някои празнуваха труда, други благата му, трети и масово - просто уикенда си. Потвърдена и вече безсъмнена и за най-скептичните беше смъртта на малкия син на Кадафи, всъщност официалната информация, изключваща съмнение, световните медии предадоха, а нашите обявиха още предишния ден. Но тъй като вече син на Кадафи беше убиван веднъж при бомбардировки, а после се оказа, че е жив и здрав, много от обикновените потребители на информация бяха все още объркани.
В този богат на събития 1 май Сергей Станишев се зарадва на новородената си дъщеря, Иван Славков почина, а светът беше разтърсен от новината, че Осама Бин Ладен е убит. И ако за сина на Кадафи имаше известни съмнения, то те са несравнимо по-малки от тези към тази световна новина. Интересни бяха реакциите в интернет - от "този изобщо раждал ли се е" до "колко пъти ще го убиват". Да припомним, че преди години имаше вест за ликвидирането му.
Заслужава внимание и на пръв поглед инфантилно-параноичното анонимно подмятане в един от водещите новинарски форуми: "сега беше време за подобна новина, за да се отклони вниманието от обвиненията в убийството на невинни деца" (иде реч за внуците на Кадафи - б. а.). Заслужава внимание не за друго, а защото у потребителя на информация, най-вече родния, недоверието в обявяваните световни събития е огромно, той си тълкува винаги по свой начин информацията, която чува. И, по дяволите, май има право. 11 септември беше трагедия, колко ли от загиналите на фаталната дата са се интересували изобщо от политика, борили са се като повечето от нас с живота си и за него. По различен начин. Всеки се бори по различен начин за своя. Те са имали свой бит, свои мечти. Като тези, които пък сега загиват по бойните полета на Либия. Нормален човек не може да не осъди престъпление като терористичния акт над кулите-близнаци. Не бива да се забравят подобни дати. Но не бива да се забравя и нещо, което вече май е забравено от повечето хора. Кой направи от саудитския милиардер герой на Афганистан? Не беше ли приеман точно от тази страна на съществуващата някога "желязна завеса" като такъв заради борбата си със "съветските окупатори"? Каква е ролята на американските тайни служби за превръщането му във войник, а после в лидер на организация, която в последствие, след падането на "желязната завеса", вече стана неудобна? Всичко това се премълчава. Малък е процентът хора, които знаят, че Осама Бин Ладин е един политически Франкенщайн. Изкуствено чудовище, което в един момент се обръща срещу своя създател. И това не е конспиративна теория, нито някаква тайна, просто е нещо, за което е по-удобно да се мълчи, както и за още много други неща, свързани с образа му. Мълчание, което постепенно го е превърнало в образ мистичен, обвит с догадки и съмнения, което буди въпроси, което в крайна сметка го и митологизира, а това от своя страна го прави още по-силен. И, не дай Боже, смъртта му да е начало на приемането му за мъченик. И ако в Америка тя е повод за обяснима еуфорична радост сега, когато все още е гореща новина, то из света и у нас вече са твърде много въпросите и недоверията около нея. Въпреки че си имаме своите проблеми. Въпреки че те са по-сиви, тежки, житейски. Въпреки че на този светъл празник един празнуваше труда, друг - благата му, а най-много - просто поредния си уикенд. А това е показателно за социалното положение на един народ.