ТЕМА


 

Липсва квалифицирана работна ръка

 

Демографският срив и миграцията се отразяват неблагоприятно върху кадрите

 

Мая ПАСКОВА

Впериода на преход към пазарна икономика и съпровождащия го интензивен процес на преструктуриране на производството е налице тенденция на разминаване на качеството на работната сила с новите потребности. Един от основните проблеми, свързани с пазара на труда, еq че търсенето на работни места значително надвишава предлагането. Същевременно качествените характеристики на незаетата работна сила не съответстват на качествената структура на предлаганите работни места. Ниската конкурентноспособност на продукцията, както и неплатежоспособното търсене, открояват следния проблем: Изберете българското е чудесен призив, насърчаващ икономиката на страната ни, но когато въпросът опре до качество (с което се характеризират българските продукти) и цена (твърде атрактивна за вноса от Китай и Турция), средностатистическият българин се задоволява с второто. А с липсата на средства се обяснява и неефективното използване на производствените мощности и остарялата техника и технология, което също затруднява производствения процес. Не на последно място остава проблемът с недостига на квалифицирана работна ръка. Отрицателният демографски прираст, както и значителната външна миграция, се отразяват неблагоприятно върху абсолютния брой и структурата на трудовите ресурси. По данни на Националния статистически институт през следващите години броят на заминаващите в чужбина българи ще се установи на 15 хиляди годишно, като 9 хил. от тях се очаква да са трудовите мигранти. Според годишния доклад на Международната организация по миграция глобализацията на света принуждава водещи страни да променят миграционната си политика с цел да извлекат повече полза от процеса. Привлекателните възможности за реализация извън родината, съчетани с тежката икономическа обстановка и безперспективно бъдеще, принуждават много млади, образовани и висококвалифицирани специалисти да работят в чужбина.

По данни на Бюрото по труда в Плевен сектори в подем за региона са: търговията и услугите; производството на машини и оборудване; шивашката промишленост; производството на хранителни продукти; текстил и изделия от него. Снижен е спадът в икономическото развитие на секторите от производството на нефт, огнеупорни глини, чугунени отливки, на мебели и на свинско и пилешко месо. Най-голям брой от обявените свободни работни места са за шивачи, плетачи на котон и други специалисти от шивашката промишленост; строители, зидаро-мазачи; шлосери, заварчици, леяри, стругари, електромонтьори, монтажисти и др. от машиностроенето; автомонтьори, шофьори; сервитьори, готвачи, сладкари; консултант-продавачи; офис-секретари; икономисти. Парадоксалното е, че в района на Плевен професионалните гимназии, както и неправителствените организации и учебни образователни центрове, подготвят именно такива специалисти.

49,4% от безработните в Плевенско са с основно и по-ниско образование, 41,4% - със средно, а 9,2% са безработните висшисти. На този фон професионалните гимназии са 14 и са в следните направления: по облекло и текстил, по машиностроене, автотранспорт, строителна механизация, млекопреработване, строителна архитектура, търговия и ресторантьорство, механоелектротехника, хранително-вкусова промишленост, дървообработване, по химически технологии, туризъм, лозаровинарство, икономика и мениджмънт. Следдипломна квалификация и преквалификация се извършва от Българо-германския център за професионално обучение в направленията строителство и дървообработване. Центърът за професионално обучение (ЦПО) към РЦПК предлага професии и специалности за продавач-консултанти, счетоводители, монтьори, шивачи, хлебар-сладкари, мебелисти, строители и др. ЦПО към ЕТ Златко Вълчев - Дубъл В обучава офис-секретари, бармани и сервитьори, ресторантьори и хотелиери, мебелисти. ЦПО към Междуучилищен център за трудово-политехническо обучение цели подготовка на кадри в почти същите области. Дружество Знание, Стопанска камара - Плевен, училища Европа, Фарос, обучителен център Грамма, както и някои фирми, обучаващи служителите си, са се заели със задачата да усъвършенстват и доусъвършенстват всички, които желаят да получат по-голям шанс при намиране и започване на работа чрез надграждане на придобити знания и умения по определена професия.

За да се избегне несъответствието в търсенето и предлагането на работна ръка, би трябвало да се осъществява по-добра координация между работодатели и професионалните училища и обучаващи организации. Обучаващите се трябва да са мотивирани материално или с кариерно развитие, основано на трайни ангажименти от страна на фирмите, които ги наемат. Разкриването на нови работни места в производствения сектор и разрешаването на основните проблеми, свързани с пазара на труда, бизнеса и развитието на региона, ще спомогнат за намаляването на безработицата и ангажирането на квалифицирани и мотивирани специалисти в изграждането на конкурентноспособна и цивилизована икономика.

 


Монтана

 

Качествени бачкатори трудно се намират, повечето кръшкали

 

Симеон НИКОЛОВ

От 20 до 25 на сто от трудоспособните са без работа в област Монтана през последните няколко години. По традиция през лятото нивото на безработицата спада, а през зимата се качва с 4 - 5 пункта. В общини като Якимово, Медковец, Бойчиновци, Вълчедръм а дори и Лом на моменти безработицата достига 45%. Политици и наблюдатели са категорични, че безработицата е най-големият проблем на региона.

Повече от 15 години процентът на незаетите в региона е двойно по-висок, отколкото средния за страната. 70% от хората на трудовата борса са с основно и по-ниско образование, 25 на сто са със средно и 5 на сто са висшисти.

Сред работодателите в Монтана и региона битува мнението, че качествени работници по този край се намират трудно. Не само защото в областта няма вуз, но и поради манталитета на местните хора - да кръшкат и да чакат заплата без да работят. Собственик на строителна фирма от Лом сподели с уговорка да не споменаваме името му, че многократно е наемал безработни роми от града за строителни работи, предлагал им е постоянна работа с трудов договор, но те са отказвали с обяснението, че ще им спрат социалните помощи. На няколко пъти рискувал с подобни работници, накрая от Инспекцията по труда го хванали, наложили му глоба (1 000 лева за работник без трудов договор) и се отказал от подобни комбинации.

Въпреки многото регистрирани в бюрата по труда безработни, през миналата година община Монтана близо месец не можа да намери хора да работят по проекти на програма "Красива България". Условието на програмата бе да се извършват строителни работи, като за целта се наемат безработни. Оказа се, че никой не желае да работи за 150 лева заплата, а всеки предпочита да чака социална помощ. Безработните масово отказваха да копаят канали за изграждане на дренажна система за поливка и оттичане на дъждовната вода от градската градина и да се наемат за различни строителни дейности. Старта на проектите закъсня с месец, макар че имаше пари и план да се работи. Заради късния старт и дъждовното лято строителните работи закъсняха и приключиха едва в средата на зимата.

Повечето работодатели от Монтанско смятат, че на безработните трябва да се отнема регистрацията и социалното подпомагане, ако някой от тях откаже работа с отговор, че не е подходяща за него. На противоположното мнение са самите незаети, които твърдят, че нямат шанс за работа заради цвета на кожата си (ромите), ниското си образование, предубедеността на работодателите към тях и т. н.
 

 

Тетевен

 

Търсят се предимно шивачки

 

Станислава СТОЯНОВА

Най-дефицитни на пазара на труда в Тетевен се оказват шивачките, информира Мая Ангелова, директор на Бюрото по труда (БТ). Наличието на свободни работни места в тази сфера не е породено от масовото неспазване на трудовото законодателство в бранша, а по-скоро дефицитът идва от факта, че съвсем наскоро в общината отново бе открит голям шивашки цех от плевенска фирма, коментира тя.

По думите й друг работодател пък изявявал желание да стартира ново производство за ушиване на елементи за обувната промишленост, но отново се сблъскал с недостига на работна ръка. Курсове за шивачки ежегодно се организират от БТ, но това не променя ситуацията на този пазар, допълва Ангелова.

Не достига работна ръка и в сферата на услугите, казва директорката на Бюрото по труда. На трудовия пазар липсват бармани и сервитьори, а тенденцията е Тетевен да се развива като туристическа дестинация.

Няма специалисти и проблемът не е в курсовете, които БТ провежда, а в това, че вече квалифицираните кадри напускат града и отиват да работят в чужбина или на морето, споделя Мая Ангелова.

В началото на всяка учебна година се явява и дефицит на учители по чуждоезиково обучение. Това остава един от основните проблеми за малкия град, защото тук не се касае за хора с филологическо образование, а за това, че липсват дори такива с придобита някаква квалификационна степен за владеене на чужд език.

Досега в Бюрото по труда в Тетевен никога не е имало регистриран безработен лекар, юрист или фармацевт, сподели още за "BG Север" Мая Ангелова.

 

 

Ловеч


Борса предлага директно договаряне

Адриана ЙОРДАНОВА

Трудова борса, организирана по проект на Агенцията по заетостта, събра в Ловеч безработни и работодатели за директен диалог и договаряне. Инициативата е за 7 пилотни български общини. Общо 87 незаети, регистрирани в Бюрото по труда в града, и близо 50 фирми от Ловеч и Летница, участваха в борсата. По думите на безработните те се нуждаят от повече директни контакти с евентуални работодатели, а не толкова от посреднически услуги. Затова възможността, предоставена по проекта, е много добра. В свободен разговор се научават критериите, няма стрес при общуването и така можем да разберем какво търсят, казаха безработни. От страна на работодателите проблем има с младите хора, които в повечето случаи след договорка за работа все пак предпочитали да заминат в друг по-голям град. Освен това уважаваме хората в предпенсионна възраст заради трудовите им навици и отговорността, но те се страхуват да търсят работа и да бъдат допълнително обучавани или преквалифицирани, каза Румяна Пеева, едноличен търговец. Според други работодатели проблем е намирането на квалифицирани работници за определени места като стругари, химици, посочиха от Спарки Елтос АД, една от големите ловешки фирми, дала работа на повече от 1 200 души.

 

 

Габрово

 

След 10 години няма да има кой да се труди

 

Професионалното обучение не е адекватно на пазара, твърдят шефове на фирми

 

Мариана ДИМИТРОВА

Съществува реална опасност след 10 години в Габрово да няма кой да работи, предупреди шефката на местната търговско-промишлена палата Галина Михнева по време на работна среща, свързана с разработването на стратегия за развитие на човешките ресурси. Допреди 5 години тя казвала на чуждестранните инвеститори, че Габрово може да ги привлече с квалифицираната работна ръка, но пирамидата бързо се обърнала. В момента работодателите от региона смятат, че такава работна ръка липсва. Според директорката на палатата, ако си отговорим на въпроса колко от младите са в Габрово и региона и не са заминали за София или за чужбина, ще разберем колко е страшна картината. Според нея системата на планиране на нуждата от кадри е тромава и трябва да се въведе замислената реформа в образованието - до Х клас да се учат общообразователни предмети, а след това да се продължава с професионалното обучение. Михнева даде пример, че допреди една година в Габровска област средната заплата била значително по-ниска от средната за страната и това довело до бързата миграция на младите хора. Сега само за една година заплатите нараснали с около 30 лева, но фирмите били принудени да плащат повече пари за некачествена работна ръка.

През габровската търговско-промишлена палата минавали преводите на документите за чужбина и през миналата година над 3 хиляди души от областта легализирали пребиваването си в Испания. Според Димитър Матев от Балканския институт по труда и социалната политика сегашната ситуация в страната напомня тази отпреди 100 години, когато много българи са ходели в чужбина да учат, но разликата е, че след това са се връщали, а не както сега - да остават там.

По време на работна среща, организирана от палатата във връзка с разработвания от нея проект "Стратегия за развитие на човешките ресурси като основа за икономическо развитие на област Габрово и план за реализиране", финансиран по програмата "Активни услуги на пазара на труда", бяха отчетени и други тревожни тенденции. Обобщените резултати от направено проучване по проекта сред работодатели, синдикати, представители на професионални организации, трудови служби посочват като проблем тежката бюрократична система в образованието. Неговата централизация лишавала професионалните гимназии от гъвкавост на пазара на труда. Проблем се оказвала и липсата на система за професионално ориентиране.

На въпроса адекватно ли е професионалното обучение на пазара на труда 97 на сто от анкетираните отговарят с "не". И тук в основата на проблема специалистите виждат консерватизма на професионалното обучение, както и липсата на професионална стратегия. Доста разгорещена бе дискусията между работодатели, преподаватели в училища, Техническия университет (ТУ) в Габрово, Регионалния инспекторат по образование, синдикатите, Агенцията по заетостта. Според директор на местна фирма така наречените професионални гимназии трябва да определят специалностите си според нуждите на бизнеса, а не според желанията на децата, защото ако имало специалност за холивудски артисти, сигурно тя щяла да бъде най-желаната. Нямали добра практическа подготовка кадрите и се налагало самите фирми да мислят за преквалификацията им. Друг местен бизнесмен смята, че младите хора отиват във фирмите за заплати, а не да работят и попита кога за последно студенти ТУ са посетили организирано пловдивския панаир, за да видят последните новости, а току-що завършил икономист не можел да попълни платежно нареждане. Според зам.-ректора на Техническия университет доц. Кирил Киров самият бизнес още не бил готов да дефинира точно нуждите си от специалисти. Той образно се изрази, че фирмите искали "златни кадри на сребърни точици" и беше категоричен, че с нивото на заплатите възпитаниците на ТУ не могат в продължение на дълги години да възстановят разходите за следването. Току-що завършил инженер се чудел дали да работи за 230 лева по специалността си или да разкарва мляко за 250 лева.