СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

вяра

Брой 15 (18 - 24 април 2014 г.)


 

Източноправославният плевенчанин е предимно празничен християнин

 

Католиците и протестантите са по-постоянни в спазването на каноните

  

Отец Антон от храм Св. Параскева

Веселина ИЛИЕВА

Според последното преброяване от 2011 г. 78,5% от жителите на Плевенска област са се определили като източноправославни християни. Според отец Антон от местната църква "Св. Параскева" обаче българинът е не православен и последователен, а "празничен" християнин. "Повечето казват: да, аз вярвам в Бог, а на църква идват само по големите празници като Възкресение и Рождество Христово. Ето сега на Цветница, ако сте идвали на богослуженията ни, сигурно сте видeли, че и трита плевенски храма се пукаха по шефовете, над хиляда души преминаха от тук. Но после, като поутихне еуфорията покрай Великден и Гергьовден, най-много 50 души посещават редовно службите ни", обобщи свещеникът.

Отец Антон си обяснява тази непоследователност и имитация на вяра от страна на българина преди всичко като следствие от дългите години на атеизъм у нас, но и заради разкола в църквата, който отблъснал много миряни.

"Преди години в българските училища се е изучавало вероучение и все пак децата от малки са имали и познания за вярата, и са били приучавани на християнски ценности. Докато сега в нито едно от плевенските училища вероучението не е застъпено дори и като свободно избираем предмет. В пловдивските, софийските, русенските

училища има, но ето ние пак изоставаме и в това отношение", притеснен е отец Антон.

Причината според него освен липсата на желание от страна на децата и родителите им, е и финансирането. Защото директорът на школото трябвало да покани богослова и да му осигури и заплатата. Точно заради тази нужда от квалифицирани преподаватели богословските факултети у нас вече приемали и жени. След като завършат обаче, те не можели да си намерят работа.

Единственото неделно училище в Плевен е в църквата "Св. Параскева". С обновена и ремонтирана база е, но редовните му посетители са около 20 деца на възраст от 4 до 10 години. С тях се занимават четирима свещеници. Децата правят често и концерти, подреждат изложби на църковна тематика.

Плевенската епархия е една от най-новите, създадена е през 1998 г. след решение на църковен събор. Преди това е била част от Врачанската. От плевенските църкви най-стара като градеж е "Св. Николай", най-млада е "Св. Троица", а "Св. Параскева" скоро отбеляза 140 години от създаването си. Осветена е от първия български екзарх Антим I. Сегашният й вид обаче няма нищо общо с това как е изглеждала преди повече от век, изцяло обновена е, обясни отецът. А една от най-старите църкви в областта е тази в Долни Дъбник - от 1839 г. Най-нов като сграда е храмът в с. Опанец. Съвсем скоро предстои да бъде осветен. В Петърница църквата също ще бъде обновена, в момента там тече основен ремонт.

Това, което можем, ние го правим, заяви отец Антон. Но пак стигаме до липса на финансиране. Голям проблем както за страната, така и за нашата област, е недостигът на свещеници. Един от тях отговаря за 5 - 6 села. В момента 22 - 23 души обслужват цялата епархия. За да работят нормално, са необходими поне още толкова. Не стигат кадрите, защото не стигат и средствата. Всяка една църква е на самоиздръжка. "Например в близките нам православни държави като Румъния и Гърция свещеникът е държавен служител и се ползва от всичките превилегии, произтичащи от това. Ние разчитаме предимно на дарения и собствени приходи. Примерно вчера (бел. ред. - на Цветница) една жена ни направи забележка, че сме сложили поднос за дарение. Нали, казва, Исус се бори с това. Тя не може да проумее, че осветлението и отоплението на храма ги плащаме точно от тези средства. Ние ако не си продадем свещиците, няма от къде другаде да ни дойдат пари", тъжно констатира плевенският свещеник.

Пак по тази причина в православните църкви кръщавките и венчавките са платени, а в протестантските и католическите църкви не са.

 

Владимир Блажев

Постоянната членска маса на Методическата църква е около 30 души

Заплатата на един свещеник е обвързана с минималната работна заплата за страната. За поповете това е недопустимо, защото като висшисти богослови те са принизени до нивото на обикновените неквалифицирани хора.

Протестантите, не само в Плевен, а и в България, могат да се похвалят не само с по-дисциплинирано паство, но и с по-добро финансиране. Естествено причината за тази църковна дисциплина Владимир Блажев - пастор на Евангел-ската методистка църква

в града, обяснява със силната вяра, която подобно на причтата за сеяча и семето трябва да се обгрижва, напоява, да се прави да произрасте. А това става с посещаване на богослуженията, с участие в Господнята трапеза всеки месец, пост, молитва - всичко, което можеш да получиш в цървата.

В православната църква има много обреди, които са по-скоро светски, не толкова библейски, докато ние се придържаме стриктно към Библията, поясни разликата между две от трите разклонения на християнството пасторът.

Методистката църква, която се намира на мястото на бившия куклен театър, е една от десетината протестантски в Плевен. Наследница е на първата протестантска църква в града, създадена още преди Освобождението от Гаврил Гаджев. Постоянната им членска маса е около 30 души, но не всички, които посещават църквата, са нейни членове. Различното при финансирането на методистите е, че всеки от членовете дава всеки месец десятък (10%) от доходите си за църковната каса. Освен това заради йерархичната структура на методистите средства идват и от Швейцария, където е седалището и епископът на църквата. От там пастор Блажев получава и заплатата си, за която не крие, че е бруто 500 лв.

Според отец Ярослав Барткиевич от католическия храм "Дева Мария от Фатима" в Плевен заплащането не е чак толкова важен момент от работата на един Божи служител, че да бъде предмет на обсъждане. И тук освен на централното финансиране, проповедниците разчитат и на дарения. Доверяваме се на Божието провидение и знаем, че Господ няма да ни остави гладни и жадни, смирено заявява той. Барткиевич е поляк, който от 9 години живее у нас. Заедно с още един свой сънародник и двама български отци обслужват католическите църкви в региона. Но при тях няма недостиг на свещеници както в православните храмове. Те успяват да служат всеки ден и в католическите села в Плевенско, които са Малчика, Асеново, Трънчовица, както и град Белене. Католическият храм "Дева Мария от Фатима" бе официално открит преди около 2 години, преди католическата църква се помещаваше на бул. "Георги Кочев".

За отец Ярослав е важно, а и радващо това, че местната църква може да се похвали с около 80 католици постоянно посещаващи ежедневните служби в храма. Това са предимно млади хора, които идват тук с децата си, със семействата си и наистина реално преживяват вярата, заяви отецът.

 

 

 Отец Ярослав Барткиевич

Католическият храм Дева Мария от Фатима бе открит преди 2 години

Тази година католическият Великден съвпада с православния. Последно това се е случило преди 4 години. Според отец Ярослав съвпадението още повече трябва да ни обедини сега при празнуването на Възкресение Христово. Призовава да се съсредоточаваме върху съществото на вярата, върху обединяващата личност на Исус и неговата жертва, спасителна за цялото човечество. А не върху разликите между католици, православни и протестанти.

"Така ние можем да създаваме мостове, а не да издигаме стени. Свидетели сме как светът е разцепен на много фракции и точно ние - хората на вярата, трябва да търсим как да го сближим. Вярата ни спасява от депресията на времето, в което живеем, защото нашето общество е болно. Папа Йоан Павел II е казал, че човек без Христос не може да разбере кой е. Точно Възкресенето ни показва кои сме и защо сме тук", разкрива смисъла на празника отец Ярослав.

И тримата отци - Антон, Владимир и Ярослав признават, че Библията е една, вярата е една, Бог е един, възкръсналият Исус Христос е един. Разликата е само в догмите на вярата и в начина на изповядване. Връбница или влизането на Исус в Йерусалим на осел, страстната седмица, разпети петък и самото възкресение се отбелязват почти еднакво и в трите разклонения на християнската църква.

Чете се мястото от Новия Завет, което разказва за страданията на Божия Син точно в този ден, възпроизвеждат се моменти от Светото писание, произнасят се молитви за верните поклоници, прекланят се пред кръста, на който е бил разпнат Исус и всички във великия ден си разменят поздрава: "Христос възкресе!" - "Наистина възкресе!".

 

върни се в НАЧАЛО