СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 15 (18 - 24 април 2014 г.)


 

 

Василена Серафимова изправи на крака публиката в Карнеги Хол

 

Перкусионистката признава, че е сбъднала една голяма своя мечта

 

По време на концерта в Ню Йорк, сн. личен архив

Страницата подготви: Мая Паскова

Внимавайте какво точно си мечтаете. Може наистина някой ден желанието ви да се сбъдне! Една реализирана моя мечта беше соловото ми участие в международния фестивал "Музикален Олимп" в "Карнеги Хол" (зала "Занкел") в Ню Йорк", споделя младата перкусионистка Василена Серафимова часове след участието си в грандиозното събитие. Как се стига до такова участие на сцена, за която мечтае всеки артист? След пожъналото голям успех участие на плевенчанката в международния фестивал "Музикален Олимп" в театър "Ермитаж", Санкт Петербург, през 2013 г., тя е поканена като един от участниците в новото издание на фестивала в САЩ през 2014 г.

"Музикален Олимп" е с президент и артистичен директор Ирина Никитина. В почитния комитет са музиканти като Даниел Баренбойм, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Дмитрий Хворостовски, Йо-Йо Ма, Зубин Мета... В тазгодишното издание участие са взели Реми Жение - Франция (пиано), Игор Елисеев - Русия (контрабас), Марк Бушков - Белгия (цигулка), Василена Серафимова - България (ударни инструменти), Натали Мителбах - Швейцария (мецо сопрано). В програмата са били включени произведения на Хайдн, Крайслер/Рахманинов, Брух, Ботезини, Изаи, Чайковски, Ксенакис, Чунг, Брамс, Равел, Бизе...

Васи представя три солови произведения - етюд в ми минор за соло маримба от Пиус Чунг, Жорж Апергис - част от музикалния театър "Разговори", която транскрипцира за глас, компютърна клавиатура и хотелски звънец, и Йанис Ксенакис - "Rebond b" за мулти перкусии. "Американската публика беше изключително ентусиазирана и множество викове "Браво!" огласиха залата след последното ми изпълнение. Неизказуемо е удоволствието да свириш в една зала, носеща толкова силна история и специална енергия в себе си. Акустиката е наистина божествена.Още при едно невинно докосване на инструмента усещам как звукът изпълва всяка една част от залата и насладата е огромна. Въпреки голямото ми вълнение, успявам да изживея, с някак си преувеличена изострена чувствителност, всеки един момент от изпълнението си. Чувството беше допълнено и от факта, че за първи път през живота си работих с дизайнера Meeran Jang. Роклята, с която участвах в събитието, беше нейна изработка. Едно вълшебно удоволствие! Надявам се да имам възможността скоро пак да прекрача прага на входа на артистите на "Карнеги", на 55-та улица и Седмо авеню!", признава Васи.

Нещо също толкова важно за нея е дебютът на дуото с Тома Енко в престижния аудиториум на Френския лицей в Ню Йорк. Посрещането на публиката е било изключително въодушевено, много нейни приятели от преживените 5 месеца в Джулиард скуул през 2011 г. са били в залата, както и почитатели на Тома, живеещ до скоро между Париж и Ню Йорк, негови колеги. "Всички ни очакваха с нетърпение, а и ние бяхме развълнувани да свирим за първи път в града. След изпълнението на "Дилмано, Дилберо", публиката се изправи на крака и не спряха да ни аплодират. Нека някой ден този сън да продължи", все още под емоциите на преживяното си пожелава Василена Серафимова.


 

За Дон Кихот, талантите и чувството за хумор

 

 

Адалберт Николов (вляво) подреди 10-ата си изложба, сн. авторът

Днес, 18 април, е последният ден, в който във фоайето на Драматичен театър "Иван Радоев" може да се види изложбата на скулптора Адалберт Николов. В нея той представя великия идалго Дон Кихот в 14 динамични състояния, излети от бронз.

Идеята на скулптора, известен с пластиките си, съпътстващи призовете за спортист на годината до 1994 г., бизнесмен на годината и "Златната ракла", е да пресъздаде цели сюжети от Сервантесовото произведение. В първоначалния си вариант Дон Кихот е статична фигура, в последствие става все по-изразителен и започва да отразява различни състояния на духа. Авторът, който е по-малко известен, но не по-малко добър в писането на хумористични фейлетони, покани представител на писателите хумористи - Цветан Розов, да каже няколко думи за него и изложбата. "Адалберт няма претенции, че е професионалист. Той е любител. По професия е водопроводчик. За разлика от истинските скулптори, които изцяло са професионалисти, но често не могат да постигнат направеното от един любител. При предната му изложба някой се беше изказал, че това е кич и т. н. Аз не знам те да показват някакви образци. Пожелавам му успех и да не се отчайва. Изкуството винаги е било на прицел на завистниците", каза хумористът. Той подчерта, че Адалберт Николов притежава три таланта - на писател хуморист, скулптор и водопроводчик.

Тук авторът възрази и изброи многобройните си награди, които го доказват като професионалист.

Председателят на местното Дружество на писателите Лалка Павлова се опита да поправи конфузната ситуация. "Истинската стойност на изкуството се оценява след поне 100 години. Аз съм убедена, че това, което Адалберт прави, ще интересува хората и след сто години, така както нас днес ни интересува романът на Сервантес. Всяка форма излъчва съответно настроение и отношение и в това е големият майсторлък - да накараш студения метал да ти проговори. В днешно време трудно човек си пробива път сред големите, без да има стабилен гръб", сподели пред присъстващите Павлова.


 

Обявиха конкурс за директор на театъра

 

Обява за заемане длъжността директор на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, е публикувана в сайта на Министерство на културата. Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания: да са с висше образование, степен "Магистър" в област "Изкуства" или "Хуманитарни науки", професионално направление "Театрално и филмово изкуство", "Теория на изкуствата", "Филология"; да имат професионален опит в областта на културата минимум 3 години; да притежават управленска компетентност, която да включва способност за формиране на цели, пътища за тяхното постигане и очаквани резултати, както и организационна компетентност и способност за планиране и организиране на дейността на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен; да познават и прилагат българското законодателство в областта на културата; да имат комуникативна компетентност и умение за работа в екип, а също способност да предлагат иновационни решения в рамките на съществуващите указания и процедури.

Конкурсът се провежда чрез разглеждане на представените документи и концепции за развитието на ДКТ "Иван Радоев" и събеседване.

Кандидатите за шефското място трябва да представят концепция за развитието на театъра за срок от четири години.

Документи за участие в конкурса могат да се подават до 16 май 2014 г. включително.


 

Студенти от САЩ ще популяризират Плевен в Шарлотсвил, Вирджиния

 

Роджър Уилямс и Виктория Лонг, сн. авторът

Едни и същи са проблемите на младите творци в Плевен и Шарлотсвил, САЩ, щата Вирджиния. Навсякъде се толерират едни и същи лица с едно и също изкуство, нямат сцена, на която да се изявяват млади артисти и младите бягат в по-големи градове. Разликата е, че финансирането на културата в САЩ е единствено чрез проекти и спонсорство - от богати граждани, както и от църквите. Министерство на културата те нямат. Това разказаха Виктория Лонг и Роджър Уилямс - американски студенти, които гостуват на Плевен. Техният проект за популяризиране на града ни е одобрен от кметството на побратимения град Шарлотсвил. Виктория е организатор на уорк шопове и нетрадиционни срещи с различните видове изкуства. Сред тях са "Празник на супата" - концерт, на който посетителите си плащат храната, а събраните средства се даряват на групата, събрала най-много от гласовете им. Друга интересна инициатива, чрез която е доказала универсалния език на изкуството, е работата й в един приют за бездомници. Нетрадиционно пространство за изложби в Шарлотсвил е "Гаража" - място, подобно на плевенския Арт център, където млади творци имат възможност да покажат своите работи. Роджър в момента завършва магистратура в Англия. Неговият интерес е насочен към реставрацията и консервацията на стари книги. Техен "водач" в културните забележителности е уредникът на Арт центъра Владимира Йорданова. След завръщането си те ще представят Плевен пред своите съграждани в три форми:

 изложба с фотографии в "Гаража", разговор с мултимедийна презентация и книга, в която ще разкажат подробно впечатленията си от престоя си в Плевен. "Културата е нещо, в което можеш да се включиш и да участваш. Тя е различна, но можеш да се свържеш с нея. Навсякъде в света хората са свикнали тя да се слага в рамки, в зали, а всъщност тя е навсякъде около нас", категорични са американските младежи.


 

Традиции

 

 

На Великден не се яде агнешко, а яйца и варена кокошка

 

На Великден младите булки ходят на поклон при кръстника, лазарките - при кумицата. Те носят кравай с червени яйца. Обредните хлябове са разнообразни, но задължително са кръгли - формата на пълнотата, на завършеността. "Дали ще е боговица, кравай или яйчарник - няма никакво значение. Той задължително е кръгъл, отгоре задължително с кръста, с кръгове и розетки, символи на плодородието. Декорацията го превръща в подарък. Той вече е хляб-дар", разказва Соня Кинова, ръководител на отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей - Плевен. На този ден постите свършват и е време за отговяване. Лазарките са говели, т. е. мълчали на кумицата цяла седмица, както младите булки говеят на по-възрастните в новата къща.

"Всички чакаме Великден, за да се наядем с агнешко месо. Това нещо в старата традиция никога не се е правило. На този ден отговяването става с варено яйце, но не цяло. Първото яйце се разчупва на малки парченца и по едно от тях се дава на всеки от семейството, за да не му излизат циреи и да не му се напукват петите през лятото на нивата. След като се върнат от църквата, гощавката е с пържени яйца. Гвоздеят на великденската трапеза е или варена кокошка, или пилешка супа. Агнешкото до Гергьовден е било табу", категорична е Соня Кинова. Тя разкрива и още любопитни подробности около светлия християнски празник. Неделята, когато е същинският Великден, не е била смятана за истински празник. Тогава я има още връзката с умрелите. Играе се ляво хоро, несключено и то е посветено на мъртвите. Тогава не бият тъпани, не се тупа с крака, за да не бие градушка посевите. Големият празник е в понеделник. Тогава музиката свири на воля, вият се кръшни хора. Тогава се разменят и яйцата, търкалят се, правят се люлки, обличат се най-новите премени. Защото следващият и последен голям пролетен празник е Гергьовден.


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Момичето от улицата

Орхан Кемал

Това е трета книга от трилогията "Възмездието". В нея бащата на малката Нуран се жени за театралната актриса Лейля, чиито капризи и грубо отношение търпи безропотно. Когато хваща съпругата си в изневяра, разгневеният мъж убива любовника й. Бащата отива в затвора, а Лейля веднага изпраща дъщеря му в дома на чичо й. Там момичето расте необичано и несправедливо хулено.

 

Малката домашна църква

Деян Енев

Писани всяка сряда за редовните му читатели от Портал "Култура", тези кратки слова на Деян Енев са лек за душите ни. Огромният успех на тези текстове в "мрежата" и неспирното им шествие из интернет са най-добрата защита на словото, която един писател е в състояние да му осигури днес.

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО