"BG Север" - брой 15 (22 - 28 април 2011 г.)

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ


 

Смисълът на Великден е в любовта и отговорността към душите ни

 

За пореден път празникът се отбелязва заедно от католици и православни

 

Поля ТОМОВА

В християнската религия на Възкресение се чества връщането на Исус Христос към живота

"Тайната на въплащението на Словото съдържа в себе си всичките символи и всичките енигми на Писанието, както и скрития смисъл на цялото смислено и интелигентно творение. Но този, който познае тайната на Кръста и на Гроба, познава също и основните принципи на всички неща. И накрая този, който проникне още по-дълбоко и бъде въведен в тайната на Възкресението, схваща целта, поради която Бог е създал всичко отначало". Максим Изповедник

 

Великден е може би най-древният християнски празник, тъй като съществува от самото начало на църквата. Той е триумфът на делото на Спасителя и дава отговор на един от вечните въпроси, занимавали човешкия ум - какъв е смисълът на битието. Великден е празникът на любовта и на отговорността на човек към собствената му душа. След като има възкресение, всичко това, което правим на земята, следва да е с мисъл за онова, което ни чака отвъд. Всяка наша мисъл, всяко действие трябва да са водени от вечността, която е отсъдена за нас след земния ни път. И ако правим добро, ако обичаме тук, на земята, то без съмнение ще получим същото във вечността.

Според някои изследователи Великден съвпада с древните празненства за настъпващата пролет, за новото начало и новия живот. Част от ритуалите, които правим в дните на Възкресение Христово, носят началото си от по-древните времена. Някои от символите на Великден, като заекът или червените яйца, също могат да бъдат отнесени към езическите вярвания. Какъвто и да е произходът на този празник обаче, най-важното за него е всеопрощаващата сила на вярата и любовта.

В християнската религия на Възкресение се чества връщането на Исус Христос към живота, след като е бил разпънат и погребан заради нашите грехове. Тъй като това се е случило около дните на еврейския празник Пасха, в своето начало Великден е свързан именно с този празник. Принципът, според който Великден се чества в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, се определя на Първия вселенски събор от 325 г.

Тази година, както и миналата, католици и православни празнуват Възкресение Христово на една и съща дата. Това се случва рядко, тъй като православната църква отбелязва празника според Юлианския календар, а католическата - според Грегорианския. Това е най-съществената разлика в честването на Великден при православните и при католиците. Има и някои малки разлики в църковните ритуали, но те не са от съществено значение, смятат хората.

Криенето на яйцата и търсенето им от деца е по-характерно за католическите традицииВ Плевенския край живее една от най-многобройните католически общности в България. Цели села, заселени преди векове, изповядват католицизма.

"Като всяка година и сега чакаме децата ни да си дойдат от Италия. За нас този празник, както и Рождество, е свързан предимно с това - всички да се съберем заедно, да отидем на църква, да се видим, да си поговорим. Лошото е, че внуците ни раснат далече от нас, но пък когато са добре, където и да са - и ние сме добре", споделят виждането си за празника Марианка и Петър Игнатови от село Малчика. В селото им има католически храм, който те често посещават. Казват, че вярата е в сърцето ти и че Бог знае кога имаш нужда от упование и винаги откликва.

Павлинка и Тодор Василеви от Плевен казват, че са православни християни. Признават обаче, че рядко стъпват в храма. "Ето сега, ходих на Цветница. Просто не можеш да си представиш каква блъсканица беше, как хората се тъпчат, как се карат, за да се доберат до върбова клонка. Това ли трябва да усетим на празника? Не мисля. И честно казано, на Великден няма да отида на църква. Защото ще видя пак същото отношение и ще ми стане много, много болно", казва жената. И в това семейство чакат Великден с нетърпение, защото и те имат деца в чужбина. Миналата година синът и снахата не могли да си дойдат нито на Коледа, нито на Великден. Сега родителите им се стягат, защото ще посрещат и сватовете - испанци. "Казва синът, че били католици, ама то е едно и също - католици, православни, че ние имаме приятели от Никополско - турци, и тях сме канили на Великден, и те са идвали, и заедно сме празнували", разсъждава Тодор.

Дали са католици или православни, и в двете семейства подготовката за Великден започва с почистването на дома. Жените признават, че времето малко е пообъркало плановете им, тъй като е необяснимо студено и дъждът завалява веднага, след като прозорците са лъснати до блясък. Казват, че често българите смесват значението на един празник и отдават много по-голямо внимание на софрите и пиенето. На Великден обаче, както и на други празници, има ритуални ястия и храни, които са задължителни. С голямо вълнение и в двете къщи се боядисват яйцата. Малцина знаят, че този ритуал е може би на около 4 хиляди години. Много древни народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. След възникването на християнството яйцето се възприема като символ на раждането на човека от природата. Още древните перси и китайци са декорирали яйца. В православието яйцата се възприемат като специален поздрав, тъй като хората се чукат с яйца и се поздравяват с "Христос Воскресе". Яйцата се боядисват обикновено на Велики четвъртък. Преди да се появят боите, хората са използвали за боядисване отвари от различни билки. От риган получавали червена багра, от смрадлика - оранжева, зелена - от коприва, жълта - от орехи или отвара от стар лук. И днес има хора, които се стремят да живеят природосъобразно и сами приготвят багрите за яйца именно от тези билки. С първото, задължително боядисано в червено яйце, се слага кръст на челото на децата, за да са здрави през годината. Криенето на яйцата и търсенето им от деца е по-характерно за католическите традиции. В някои страни от Западна Европа пък на втория ден от Великден се търкалят яйца. Печели яйцето, което най-дълго време остане здраво. Във всички ритуали с яйце се смята, че притежателят на най-здравото няма да бъде връхлитан от болестти.

С голямо вълнение и православни, и католици боядисват яйцаВ дома на Павлинка имат и друга традиция. Оставят най-силното яйце, т. нар. боряк от миналата година. Сега го изваждат от шкафа и по него гадаят каква ще бъде занапред годината. Ако яйцето е здраво, семейството ще се радва на добри дни. Ако обаче по него има загнило и вътре се е развалило, бедите са неизбежни.

През XIX век в Русия пък изработването на великденските символи се превръща в изкуство. Празнични яйца се правели от дърво, кост, мрамор... Всяко едно се състояло от две половини, отвътре - матово злато, отвън - червена боя. От едната страна на яйцето се рисувал библейски сюжет, а от другата - светецът-закрилник на човека, на когото ще се подарява яйцето.

В част от западния свят яйцето отстъпва място на Великденския заек. Тази традиция също е от древните времена, когато зайци са били пренасяни в жертва на саксонската богиня Еостре. В последните години и в България Великденският заек придоби популярност. Шоколадови фигурки, рисунки, плюшени зайчета масово се подаряват на децата за празника.

Агешкото също е задължително на Великден. Агнето се свързва с Исус, тъй като е пренесано в жертва в деня на Възкресението. Като Божи агнец е представен Спасителя в християнската религия.

Великден не може и без обредните хлябове - козунаците"От баба ми знам, че на Великден задължително се облича нова дреха. Независимо какво е състоянието на семейството, всеки е изваждал от раклата нов кат за празника", казва Павлинка. Малцина от нас днес спазват точно този обичай. Новите дрехи обаче се свързват с възраждането, новото начало и новия живот през пролетта. Великден не може и без обредните хлябове - козунаците. Празниците продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя много хора отиват на църква. След службата, която оповестява възкръсването на Христос, те отнасят в домовете си запалена свещ. На другия ден - неделя, целият християнски свят се поздравява с Христос Воскресе. Стара традиция, запазена в някой малки селища, е следобед в неделя да се връзват люлки. Всеки иска да се полюлее, за да се предпази от змейове, болести и злини. Обичаят "люлянки" в миналото е бил свързан и с харесването на булка от страна на момците в селото. Те се надпреварвали да залюлеят кой колкото по-високо може избраницата на сърцето си.

В неделя всички в семейството сядат на трапезата. За българина празничната трапеза е свята и точно на нея той събира близките си, хората, които обича. На Великден по традиция се отделят храна и дрехи и за онези, които не могат да си ги позволят. Въпреки кризата се оказва, че и тази година, след пролетното почистване на къщите, от гардеробите са извадени и непотребни дрехи. Тях Павлинка ще даде на познати, които са останали без работа. "Ако пък всеки, който има макар и малко, покани на трапезата си някого, който няма да има нищо, много хора ще бъдат доволни - едните, че дават, другите, че празникът е огрял и тях. Защото точно това е урокът ни за Великден -

да направим нещо за човек в беда", казва Марианка от село Малчика. И пожелава на всички християни домовете им да са пълни с хора, а душите - с радост. Защото Възкресение Христово е надеждата, че душата ни е вечна и има смисъл краткият ни престой на земята.

По света има разнообразни ритуали, свързани с празника. В Австралия например много семейства избират да излязат сред природата, а най-популярната храна са кифлички със стафиди. В САЩ новите дрехи са задължителни, а който не може да си ги позволи, е необходимо да си купи поне нови... ръкавици. В Ломбардия пък пекат специален великденски хляб във формата на гълъб. Във Филипините разпъват мъже и жени на кръст, за да изживеят страданията на Исус. Десетки хора изтезават телата си. В Русия е традиция да се посещават болници и да се дава милостиня. На мъжете в някои руски градове е позволено да бият църковните камбани. В Англия по традиция празникът събира цялото семейство, а обядът е агнешко със зеленчуци. Приготовленията за Великден в Гърция започват от началото на седмицата. Южните ни съседи пекат и традиционни бисквити специално за празника.

 

 

върни се в НАЧАЛО