"BG Север" - брой 15 (22 - 28 април 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Със Сенки от стария Плевен си спомнихме за Георги Домусчиев

 

Бебо разказа на четящите ученици любопитни моменти от живота на дядо си

 

Ръкописи, кореспонденция и портрет от неизвестен автор на писателя се съхраняват от неговия внук Христо Домусчиев, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

На 18 април в Регионална библиотека "Христо Смирненски" в рамките на маратона на четенето с ученици от МГ "Гео Милев" стартира четене на книгата "Сенки от стария Плевен" с автор Георги Домусчиев. Гост беше актьорът Христо Домусчиев - Бебо, внук на автора. Четенето продължи в училище "Интелект", а учениците имаха възможност освен да се докоснат до текстовете на плевенския автор, да задават въпроси и да научат и любопитни моменти от живота му, разказани от неговия внук.

Георги Домусчиев е роден в Плевен на 19 ноември 1872 г. и произхожда от известната от повече от 250 години фамилия Домусчиеви. Родът произхожда от село Биволаре, а името идва от турската дума домус, която означава свиня. Преди близо триста години фамилията се е занимавала с търговия на прасета между Цариград и Влашко. Баща му е заможният търговец Пенчо Домусчиев. Завършва Софийския университет през 1902 г. и става адвокат и съдия, като работи в различни градове на страната.

За пръв път негови произведения се появяват в ученическото списание "Извор" в Русе през 1893 г. Публикува в списанията "Българска мисъл", "Българска сбирка", "Демократически преглед", "Ново общество", "Съвременен преглед", "Листопад", "Слънце" и др. Първата си самостоятелна книга издава през 1909 г. в Шумен - сборника "Очерци и разкази". През 1910 и 1914 г. излизат "Стихотворения в проза". Останалите му книги - десетина сборника с разкази, повести и романи, излизат в Плевен от 1922 г. до 1943 г.

Георги Домусчиев не е бил само писател, той е бил и ревностен читалищен деятел и изтъкнат радетел за културата в Плевен. Дълги години е в управата на градското читалище "Съгласие", активно участва в списването на литературното списание "Родна мисъл", бил е съредактор на обществено-културното издание " Вит", в което печата и част от своите творби. Умира през 1961 г.

За своя дядо Христо Домусчиев - Бебо си спомня и разказва различни истории. "Той беше много справедлив човек. Най-важната справедливост, на която ме е научил, е, че трябва да работя и тогава да получа пари. Той ми е давал пари на сурваки и на рождения ми ден, иначе трябваше аз да си ги изкарвам. Всяко лято боядисвах една ограда 8 метра дълга, навита на масури, в син цвят. Сядаше и ме гледаше, но накрая ми плащаше. И знам, че като отида да я боядисвам, ще има пари, затова я боядисвах безброй пъти през годината. Той ме научи и да виждам. Моите родители ходеха по балове и ме оставяха при баба и дядо. Спомням си как скърцаше перото на перодръжката му. И за да не му преча, ми оставяше едни дървени цветарници, чайника, даваше ми от карираните си листи и ме оставяше да рисувам", разказва част от детските си спомени Бебо.

Внукът пази и голяма част от кореспонденцията на дядо си с известни по това време личности - проф. Иван Шишманов, писателя Добри Немиров и др. Интересна е историята на оцелелите ръкописи на Георги Домусчиев, които попадат в Бебо по странни стечения на обстоятелствата, спасени от унищожаване. Сред тях е и ръкописът на романа "Бекярови". " Аз съм студент, събрали сме се в едно кафене на "Славейков". Идва един нисичък човек, който започва да ме разпитва за името и за дядо ми. Имам ръкописите на "Бекярови" и на "Прокурорът Глогов", ми казва. Оказа се, че те са били изхвърлени в един голям куп за вторични суровини и той минавайки ги е видял и ги е взел, като преди да ме срещне случайно ги е пазил 5 - 6 години", разказва внукът на писателя.

Част от ръкописите на "Сенки от стария Плевен" пък е спасил преди години ръководителят на литературния кръжок "Цветан Спасов" Руси Русев. Отивайки за огънче за цигарата си до парния котел в читалище

"Съгласие", той съзрял равно изписаните карирани листи, подготвени за подпалване на огъня. От сантимент си запазва 4 от историите, останалите предава на Бебо.

 

 

13 студенти със свой прочит на Метаморфози

 

Студентите и тяхната преподавателка (третата отляво надясно), сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

13 студенти актьори от Нов български университет направиха свой прочит на една от най-популярните митологични творби "Метаморфози" на Овидий на плевенска сцена. Под режисурата на доц. Ева Волицер младите театрали разгърнаха сценичната адаптация на Мари Цимерман в стила на модерната драматургия пред плевенска публика във вторник вечерта. За студентите това е второ излизане извън учебната столична сцена - спектакълът вече е показван в Русе. След Плевен той ще бъде представен в Народен театър "Иван Вазов" през май.

"Нов български университет дава изключително много възможности за обучение на студентите. От една страна са точните науки, а от друга - видовете изкуства. Всички специалности обаче са свързани с човекознанието", каза час преди спектакъла на камерна сцена доц. Ева Волицер, която е и преподавател по актьорско майсторство. Според нея важното е актьорът да е не само интелигентен, но и с устойчив характер. "При гостувания на други театрални сцени ние не само работим върху текста, но студентите получават и житейски опит, свързан с адаптацията, нещо изключително важно за съвременния живот. Надявам се, че с всеки спектакъл младите актьори не само ще трупат опит, но и ще пораснат като характери, стига, разбира се, да го искат", каза още режисьорката. В екипа деца на театрали няма, станя ясно от разговора преди спектакъла. Участниците в "Метаморфози" са се запалили един от друг за сцената, по приятелски. В съвременния свят ще се развиват все повече онези, които могат, бяха единодушни в отговора си младите театрали. И категорични, че стига да имат възможност да кандидатстват за актьорски места, ще го направят. Че ще успеят бе уверена и доц. Волицер, защото от сега ги харесват, от играта им се впечатляват вече утвърдени театрали. "Сега театърът се отваря, не е затворен в рамки. Театърът е трудно изкуство, което студентите разбират. Да бъдеш актьор изисква много качества, свързани със самодисциплина, с богата култура, въображение, интелигентност, с физическа и психическа издръжливост", каза още доц. Волицер.

Любовта - това е духовното послание на спектакъла. Представлението е с интересна структура. От една страна е поетичният текст, а от друга - динамична пластическа и танцова форма на изразните средства, цветен завладяващ диалог, обагрен с хумор и мъдрост.

 

 

Търновската конституция гостува в Съгласие

 

Миа ХРИСТОВА

Документална изложба "Основите на българския парламентаризъм", посветена на 130-годишнината на Учредителното събрание и създаването на Търновската конституция, беше открита в читалище "Съгласие 1869".

В 25 табла - постери с документи, са проследени подготовката на Учредителното събрание, участието на първите български депутати в него и приносът на Русия в изграждането на основите на българския парламентаризъм. Показана е ролята на княз Владимир Черкаски и на княз Александър Дондуков-Корсаков при полагането основите на гражданското управление в новоосвободените български земи. Специално място е отделено на Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел в Съвета на Императорския руски комисар в България и на изработения от него проект за Органически устав. В експозицията са представени документи, свързани с обсъждането на този конституционен проект - кореспонденция, въпросите за бъдещото държавно управление, които Лукиянов отправя към видни българи, както и някои от техните отговори и бележки. Могат да бъдат видени копия на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор, извлечения от стенографския дневник на Учредителното събрание, популярната снимка на всички народни представители от 1879 г., както и копие на Търновската конституция, с която още в края на ХIХ в. България е оформена като парламентарна монархия с умерено либерално устройство. На отделно табло са събрани копия на шестте конституции на нашата държава - Търновската от 1879 г., от 1893, Сребърната от 1911 г., Димитровската от 1947 г., Живковата от 1971 г. и последната действаща от 1991 г.

Документите, включени в изложбата, се съхраняват в архивните фондове на Централния държавен архив. Организатори са парламентът, Държавна агенция "Архиви" и Централният държавен архив, със съдействието на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - Български исторически архив. Изложбата беше открита от Пламка Бошнякова, директор на Регионална дирекция "Архиви" - Монтана. В Плевен експозицията ще остане до 18 май.

 

 

сн. авторътНе ме ли помниш представи Николай Петев

 

Стефана МИХАЙЛОВА

Приятели и почитатели на изящното слово се събраха в галерия "Дарение на Светлин Русев" за представяне на книгата на Николай Петев "Не ме ли помниш". Поетесата Валентина Атанасова, която представи госта, който е и председател на Съюза на българските писатели, определи премиерата на книгата пред плевенчани като събитие. Книгата се състои от две части - есета и портрети. В "Не ме ли помниш" авторът поставя вечните въпроси, които вълнуват човека. В нея читателят може да открие своеобразна философска нюансираност на съдържанието, оптимизъм и надежда за по-добро, мотива за нетрайността и преходността на битието, стремежа към истинността.

Николай Петев прочете няколко свои есета, които разкриха майсторски стил и дълбочина на мисълта. Представянето на книгата бе съчетано с изпълнения на китара от десетокласниците в математическата гимназия "Гео Милев" Христо Радев и Павел Колев.

Николай Петев е автор на многобройни публикации в литературния и периодичен печат и на книгите "Тук във времето", "Поезия и позиция" - преведена на руски език , "Фарът и неговият пазач", "Зад завесата на политическия театър", "Фарът, пазачът и вятърът".

Представянето на "Не ме ли помниш" бе организирано от плевенската община и от местното дружество на писателите.

 

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Госпожа Далауей

Вирджиния Улф

Госпожа Далауей (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори. Тема на романа е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка плете уникална психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие. Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази.

Романът Госпожа Далауей, както и последвалите го Към фара (1927), Вълните (1931), Между действията (1941) налагат Вирджиния Улф като едно от най-големите имена на литературата на ХХ век.

 

За Христос и новото човечество

Петър Дънов

В беседите си Учителя Петър Дънов многократно призовава за общение с Христовия дух, за едно живо християнство, надраснало църковните догми, приложено във всички аспекти на живота ни. Словата му, произнесени в началото на XX век, са особено актуални днес - във времената на духовна криза и нарастваща паника, подклаждана от предсказанията за свършека на света.

И сякаш забравихме да се запитаме къде е Христос в това смутно време.

Според Учителя, Христос никога не е напускал земята и сега работи повече от всякога за духовното пробуждане на народите. Всеки човек може да го открие в живота си. Всеки има достъп до Христовия дух, ако издигне съзнанието си над привидния хаос на ежедневието, ако се посвети на Доброто и съумее да превърне омразата в любов...

 

върни се в НАЧАЛО