"BG Север" - брой 15 (22 - 28 април 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Зоя Минева стяга Евелин за абитуриентския й бал

 

Сценографката, проектирала над 500 костюма, купи готова рокля

 

Евелин е устремила поглед към чужбина, сн. личен архивИнна СТЕФАНОВА

Приятна и интелигентна рокля за предстоящия абитуриентски бал вече е купила за дъщеря си Евелин плевенската художничка Зоя Минева. Двете взели нестандартното решение не мама да проектира модела, с което тя всъщност от години си вади хляба, а да изберат нещо от магазина. Под интелигентна и двете разбират такава дреха, която е хем строго официална, хем фриволна. Тепърва за двете дами предстои втори тур на обиколка из плевенските магазини, за да открият подходящите аксесоари към модела - ще търсят отново нещо нестандартно.

Зоя Минева е зодия лъв, а Евелин - скорпион, но разногласия между тях няма. По думите им двете си живеят много благо, като приятелки. Евелин от две години мечтае да учи в немския град Детмолд. Ако успешно се справи с купчината от изпити през юни, веднага след бала тя ще продължи да свири както досега на маримба.

Евелин е последен клас в плевенското музикално училище в ансамбъла на Симеон Серафимов, а многобройните награди от наши и международни конкурси са показателни за таланта й, който тя се надява, че ще доразвие. Майка й - художничка в плевенския драматичен театър и в бъдеще ще подготвя сценографски проекти и модели за сценични костюми. Афишите за постановките, в които е стояло името й, са вече близо 50, което отдавна я е утвърдило в гилдията като една от най-добрите.

 

 

 

Купон по ноти

 

Кларнетист с потрошен инструмент пее на маса по заповед на хулиган

 

Стефана МИХАЙЛОВА

Като вип персона явно се вживял мъж от Чомаковци по време традиционeн събор на селото. След като забил няколко питиета в местната кръчма, а наред с това поръчвал на оркестъра поздрав след поздрав за себе си и за компанията си, бабаитът решил да мине на по-буен етап във веселията и да поеме всичко в свои ръце. С дървена бухалка той направил на трески кларинета на единия музикант, после му наредил да продължи да свири. Смаяната жертва, разбира се, не можела да се подчини точно на тази заповед, но компенсирала с подчинение на другата - като не може да свири, да се качи на масата и да...пее. Качил се човечецът, нямал друг избор. Докато кларнетистът пеел, немирникът започнал да разиграва останалите музиканти като панаирджийски мечки - поръчвал нови и нови парчета, които те, щат не щат, изпълнявали. Хулиганът обаче не спрял в мераците си до тук, решен да направи веселяшката сбирка още по-веселяшка. Пред светналите погледи на компанията от роднини, също порядъчно подпили, той започнал да троши с бухалката каквото му попадне пред погледа - синтезатор, смесителен пулт, тонколона, предавател с микрофон. С буйната си изява хулиганът истински стреснал останалите посетители в ресторанта, дошли с намерението кротко да купонясват, и те тихомълком се изнизали от кръчмата. До мазето успели да прибягат и да намерят укритие двама от музикантите, другите двама избягали навън и с автомобил стигнали до местното полицейско управление. На "бойното поле" останали наемателите на заведението - съпруг и съпруга, и нает като охрана за вечерта, но без писмен договор, мъж.

Пристигналите униформени закопчали немирника, после измъкнали от скривалището в мазето уплашените до смърт свирджии. Хулиганът е осъден от Червенобрежкия районен съд да лежи зад решетките в продължение на три години при първоначално строг режим на наказанието. Размерът на щетите възлиза на общо 5 118 лв. и е равностоен на 23,26 минимални работни заплати, допълват магистратите. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Осъденият е криминално проявен, с регистрирани против него множество заявителски материали в полицията.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Размисли по Разпети Петък

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Обича народът да скандира "Осанна". Посрещал е достойни и недостойни. С "Осанна" е посрещал авантюристи и палячовци, царе и генерали, освободители и окупатори. Обича да вярва народът, сляпо да се осланя. Но в днешната си колонка нямам предвид само днешния празник. Той идва като повод за размисъл. Наближават избори. Надяваме се, все се надяваме. Понякога не знаем на какво, но пак се надяваме. Често чакаме да дойде спасителят на бялото магаре. Но него разпънахме преди две хиляди години. За сметка на това, много са тези, които разчитат на нуждата ни от месии, провъзгласяват се за такива, без да са особено убедителни, имат харизмата, имат и най-важното: отчаянието ни. Усещането за липса на алтернатива. Умело го използват. Служат си с всички лостове, за да го подсилят. И ако не сме с всичкия си, т. е. не останем за малко със самите себе си и не си зададем някои прости човешки въпроси, на които можем да си отговорим, понеже достатъчно се наживяхме и достатъчно се напатихме, ако се поддадем на всеобщата емоция, преди да се осъзнаем, ще се окажем в средата на пълчището и ще махаме с върбови клонки в прослава на човек, който в този миг ще ни изглежда достолепно, а след месеци ще ни се повдига при вида му на телевизионните екрани или по началните страници на ежедневниците ни.

"Животът е чудо, в което не се случват чудеса", пише в един от романите си Ерих Мария Ремарк. И е прав. В политиката и нейните последици върху бита ни чудесата са още по-малко. Ако видим месия, възседнал бяло магаре, най-вероятно ще се разпознаем в... магарето.

Не беше далеч времето, когато един така посрещнат ни даде едно обещание с цифричката осемстотин. Модата на детските приказки се мени, но същността им остава една и съща. И когато приказката с "добрия цар" втръсна, нова беше разказана на народа, този път с главен герой супермен. Коя ли ще е следващата? Не знам, но такава ще има. Защото си обичаме еуфорията от махането с върбови клонки и я предпочитаме пред необещаващите толкова по-трезви преценки на ситуацията. А последиците: ще се чувстваме измамени.

Месеците, които остават, ще минат като ден. Отново ще застанем пред урните. Ще сме се наслушали на стари, неизпълнени обещания, изречени по нов начин. Без да съм пророк, напълно съм уверен в думите си - мога да кажа, че нищо съществено с положителен знак няма да се е случило.

И ако ми се иска да вярвам в нещо, то е не в идването на политически месия, а в това, че народът ни този път няма да повярва в такъв.

А изпелите песента си никак не съжалявам.

Обича народът да посреща с "Осанна", но и да изпраща с "Разпни го". И като са се възползвали от възможността, редно е да понесат и политическата си отговорност.

 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО