"BG Север" - брой 14 (15 - 21 април 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Орташко агнешко умори от глад рибари

 

Кака Радка свари боб на закъснелите купонджии

 

колаж BG  СеверМръвка КУПОНДЖИЙСКА

Около трийсетина рибари, нетърпеливи да хапнат гергьовденско агне, се кооперирали и си купили три агънца. Хем да закрият сезона, който за жалост изтича на 18 април, хем да разпуснат "на зелено" и да подишат свеж крайдунавски въздух. Тук за пояснение ще вметна, че в агитката я имало 7-8 заклети рибари, я нямало, останалите идвали за мръвката и за купона. Така, докато чичо Богомил товарел такъмите и стягал лодката, синът му Дичо се запасил с пиратки, фойерверки и други гърмящи и светещи глезотии. Майката Радка и дъщерята Джина били единствените представителки на нежния пол в рибарската агитка, отведени до реката да правят салати и да разпределят порциите с крехкото агнешко.

В крайна сметка обаче да ловят риба край Дунава приседнали не повече от 5-6 души, но плаващите трофеи били прогонени от мощната заря на купонджиите. Докато отчаяният чичо Богомил прибирал такъмите, трапезата била разстлана, а крехкото агнешко потънало в стомасите на поканените приятели на приятелите. Те се оказали яки момчета с татуирани бицепси и тежки ланци, въоръжени с пищови, ножове и брадви. След пищната вечеря настанало такова гърмене, фойерверки залели брега, а втрещената Джина получила подарък в стил "заря за любимата" от местния Казанова.

Само кака Радка, шетайки притеснена в здрача, видяла, че от храната нищо не е останало и отишла да забърка една голяма тенджера с боб за останалите гладни люде от агитката.

 

 

Инвазия

 

Червенобрежки кадри масово завземат властта в Плевен

 

Поредният червенобрежки кадър оглави областна структура в Плевен през тази седмица - това е досегашната зам.-кметица на Червен бряг Ралица Петрова, която след конкурс бе назначена за шеф на Районно управление "Социално осигуряване". След идването на власт на ГЕРБ областният град вече се управлява от червенобрежани, констатират с мъка плевенчани. И припомнят, че от Червен бряг дойдоха да ги командват губернаторът Иван Новкиришки, шефът на "Басейнова дирекция" Румен Пенков (бивш кмет на Ч. бряг), началникът на Статистическото бюро Стоян Стоянов (също бивш кмет на Ч. бряг), шефът на Разплащателната агенция към фонд "Земеделие" Павлин Фильовски. За свой човек червенобрежани смятат и директора на Областната инспекция по труда Владислав Николов - макар и да си е плевенчанин, произходът на родителите му бил от Телиш и Ракита.

Местни политически наблюдатели коментират, че тази инвазия се дължи или на липса на кадърни гербаджии в Плевен, или на силните позиции в централната власт на червенобрежкия депутат Пламен Тачев. "BG Север"

 

 

В село Ралево си търсят булки

 

Поля ТОМОВА

След последното преброяване се оказа, че жените в България са повече от мъжете. В едно плевенско село обаче нещата стоят по друг начин. В Ралево мъжката част от населението е повече от дамската. В селото дори има 30-ина ергени на възраст до 50 години. "Не мога да си обясня, но така излиза, имаме действително повече момчета на по-голяма възраст, които са ергени, но явно няма девойки толкова за тях", казва кметът на селото Асен Гетов. Един от ергените е Николай Бонев. На 42 години е, има собствен бизнес и казва, че всеки самотен мъж си търси жена. В това число и той самият. "Предлагам природа, къща, секс, пари и много, много работа", обявява Николай. А бъдещата му булка трябва да отговаря само на едно условие - "да е нормална".

Ергените в Ралево са много, защото са срамежливи, твърди пък Марийка Игнатова. "Ей го и моят - на 51 вече стана, не ще да се жени, не ще нищо", казва възрастната жена за сина си. "Те и затова наште ергени никога няма да си намерят булки, щото от село не мърдат никъде. Затуй направо им докарайте един рейс с 50 жени, та да си избират", предлага Марийка. Ако все пак има жени, които си търсят мъж, трябва да знаят, че Ралево е едно от най-красивите села в региона. Намира се еднакво близо и до Плевен, и до Ловеч. Къщите на ергените са поне на два етажа, а природата е уникална.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Усещане за нещо нередно

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Има нещо гнило, нещо не e наред. Чудя се какво е, опитвам се да размишлявам, но толкова е силно усещането за обърканост, че не мога да се съсредоточа. Япония продължава да се тресе, японците - да се борят. В Либия започна да се вижда краят, говори се за примирие. Египетският първенец, вече бивш, се обади. Иска му се да защити името и честта си. У нас, вместо протест, през изтеклата седмица ни солидализира почистването за един ден. Не че съм против инициативата, напротив. Сещам се обаче за една случка в детството. Бях много калпаво хлапе, правех бели в класната стая. Случвало ми се е и да повредя "народно имущество", без да бъда наказан. Просто не се знаеше кой е виновникът. Но след това цяло училище разбра, че съм се включил в инициативата за доброволно поправяне на шкафчета. Не си спомням мотивите си, но общо взето поправих част от нещата, които не друг, а аз бях повредил. С един ден образцово поведение обаче не могат да се изличат последиците на цяла година вандалстване, колкото и да ме хвалеха пред строя.

Иниациативата не е чак толкова уникална, подобни е имало преди БТВ и фейсбук. "Ленинските съботници", от които, както и сега, България не стана по-чиста. Малко по-чиста ще е, ако институциите ни са по- в час и по- в крак, а и съзнанието ни. И освен за собствения си лукс, мислим и за природата. Защото доста повече поразии в екологичен план от всички ядрени взривове, взети заедно, прави замърсяването. И хубавото в инициативата е не толкова, че България след нея ще бъде по-чиста, защото няма да е, а че се показа воля да бъде по-чиста, която е предпоставка един ден България да бъде по-чиста. Е, почти, де! Защото плевенчанинът отново направи изключение (виж. стр. 4). Все пак, ако погледнем на чашата като наполовина пълна, а не като наполовина празна, т.е. по-оптимистично, нещо все пак се е получило. В национален, не и в регионален мащаб. Българинът май може да бъде солидарен. Май може да се организира около кауза. Интересно ми е какво и кой е способен да го мотивира? Защото наивно ще е да си помисли човек, че е само самата идея. Нямам отговор на този въпрос. Нямам отговор и на още един. Защо се е създало толкова негативно впечатление и дали тези, които имат влияние, не е време да го използват, за да оправим много други нередности в живота. Заедно можем. По отделно искаме. Изглежда обаче са способни да ни поведат само личности и кръгове, които имат различен от всеобщия интерес. По много въпроси.

Но не тези размисли предизвикват чувството за нередност, с което започнах. Следя новините по няколко телевизионни канала, в сайтове, в пресата. Нещо ми се губи, нещо липсва. Има някаква празнота. Чудя се, чудя се и започвам да се досещам. Имаше горски пожар около Банско. За щастие размина се без жертви, без загуби на лично имущество. Като пожар се разрази и вестта за пожара. Събитието обхвана масово медиите. Очаквах да бъде потушен, все пак у нас от известно време насам всички подобни неща завършват само с хубав край като в холивудски филм. Така се и случи. Нещо обаче все пак липсва. Много липсва. Напоследък го има след всяка такава новина. Наострям слух, чета насам-натам. Липсва... Как така? Да не повярва човек! Никъде, ама никъде, нито веднъж, никой не благодари на правителството и на премиера за успешното погасяване на пожара. Какъв пропуск!

Толкова ли нямаше някой, който да напомни на интервюираните, че тези благодарности са задължителни за всяка посткризисна, позитивна новина?

 

 

 

върни се в НАЧАЛО