"BG Север" - брой 14 (15 - 21 април 2011 г.)

 

ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ


 

Хиперактивното дете не е лошо възпитан малчуган

 

Нужна е експертна помощ - подобно поведение не е повод за срам

 

Хиперактивните деца са специална група. За тях могат да се чуят много и различни определения. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца -именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост.

Хиперактивното дете не е лошо възпитаното, разглезено и неконтролируемо хлапе, което не подлежи на усмиряване. То е дете, което има проблем и този проблем може да бъде отстранен. Ако детето ви често "пощурява", давайки воля на скуката си, това не означава непременно, че е хиперактивно.

Дефицитът на внимание с хиперактивност е синдром, който предизвиква съществени нарушения в детското развитие като поведение, емоции и учене. Това състояние се свързва с импулсивност, хиперактивност и невнимателност и често пречи на децата да се социализират добре. Според някои автори от 3 до 7% от децата в предучилищна възраст са засегнати от някаква форма в хиперактивния спектър. Важно е да се отбележи, че хиперактивността с дефицит на внимание не се дължи на лошо възпитание, а е резултат от комбинация от фактори - генетични и фактори на средата. Те включват промени в тези части от мозъка, които контролират импулсите и концентрацията.

Дефицит на вниманието с хиперактивност е ясно дефинирано клинично състояние, а не просто етикет за непослушни или зле възпитани деца. Дефицит на вниманието с хиперактивност се диагностицира, когато децата имат високи за възрастта си нива на:

- невнимание (лесно се разсейват, не довършват започнатото, обхватът на вниманието е малък, децата са дезорганизирани, често забравят и т. н.) и/или хиперактивност и импулсивност (въртят се на мястото си, не могат да стоят мирно, непрекъснато са в движение, говорят твърде много, прекъсват разговорите на другите, не изчакват реда си и т. н.). За да се квалифицират тези проблеми като истински дефицит на вниманието с хиперактивност, те трябва: да са продължавали достатъчно дълго - поне 6 месеца; да са извън нормата за възрастта и етапа на развитие на детето (това, което е нормално за 2-годишно дете, не е нормално за десетгодишно), да са се появили преди 7-годишна възраст - често се забелязват много рано в живота на детето и почти винаги се наблюдават преди пет годишната възраст; да са действително нарушаващи ежедневното функциониране и живот на детето - обичайното непослушание в къщи или несправянето в училище не са достатъчни за поставяне на тази медицинска диагноза; да се наблюдават в повече от една среда, например както в къщи, така и в училище. Проблемите, които са налице само вкъщи или само в училище, вероятно имат други причини. Някои деца имат проблеми само с липсата на внимание, а други имат проблеми само с хиперактивността или импулсивността. При голямата част от децата се среща комбинацията от двата типа проблеми.

Дефицит на вниманието с хиперактивност се диагностицира от специалисти - детско-юношески психиатри, детски невролози, специалисти по психология на развитието. Той не се предизвиква от лоши родители или лоши учители. Проучванията обаче сочат, че структурираните програми за оказване на помощ и подкрепа за родителите и учителите могат да подобрят поведението на детето и концентрацията му и да намалят риска от влошаване на поведението.

Ето някои полезни практически съвети и стратегии за възпитание, които могат да се използват при хиперактивни деца.

Фокусирайте се върху позитивните неща, които прави детето ви! Избройте поне три добри неща за детето си! Детето ви има чудесни качества и силни страни. Важно е да напомняте на себе си и на детето си за тези характеристики. Опитайте се да пренасочите, а не да прекратите възникнало проблемно поведение. Децата са енергични, спонтанни и имат малък обхват на вниманието (има толкова много неща за правене!). Напомнянето с неутрален тон, като "Нали знаеш, приготвяме се за училище" може да бъде всичко, от което детето се нуждае, за да продължи със задачата си. Това, също така, ще ви спести енергия.

Започнете от малкото! Изберете едно или две поведения, с които да започнете, напр. намаляване на гневните изблици или отговарянето.

Имайте прости очаквания - например, когато детето е помолено да почисти стаята си или да занесе чиниите си до мивката, очакването е, че вашето дете няма да спори, плаче, крещи или да реагира по друг нежелан начин.

Мотивирайте детето си като направите табло за отбелязване и проследяване на доброто му поведение през деня.

Поведението на детето ви може да се влоши преди да настъпи подобрението, тъй като детето "изпробва" колко постоянни са правилата и последствията от тях. Наличието на структура е изключително важно. Установяването на постоянни правила и график е голяма част от помощта за вашето дете за справяне с различните задачи и дейности.

Избягвайте твърде много стимулация! Много от децата със синдром на хирепактивност имат проблеми в пресяването на много от звуците и гледките, които много от хората могат да игнорират. Шумните места или цветните витрини с много неща по тях, които се използват в магазините, може да са свръхстимулиращи за детето ви и да направят поведението му трудно за контролиране.

Позитивните коментари трябва да преобладават над негативните поне два пъти - работете, за да ги направите 5:1. Кажете на детето си какво искате да видите и направете коментар, когато го направи - например - "Харесвам начина, по който изчака реда си, за да се повозиш на колелото. Свърши ПРЕКРАСНА работа!"

Кажете на детето си какво искате да направи! Кажете "моля те, ходи", вместо "не тичай"! Давайте само по една инструкция!

Малките стъпки са по-значими; установете няколко ясни правила и постоянно ги следвайте. Действайте бързо. Говорете и заплашвайте по-малко. Не използвайте телесни наказания! Поддържайте връзка с учителя на детето ви! Работете заедно, за да съставите правила и съответни на тях следствия. Говорете с детето си! Осигурете безопасно място за игра на воля!

Много родители на деца със синдром на хиперактивност се чувстват смутени от поведението на детето си. Тези малчугани са по-голямо предизвикателство за родителите. Един добър психолог, психиатър или консултант, обучен в стратегии за модифициране на поведението, също може да е от голяма полза за родителите. Справянето с поведението в училище също може да е голямо предизвикателство. Учителят на детето ви може да се нуждае от допълнителна помощ за прилагане на стратегиите, които да помогнат на детето ви да се концентрира и да учи.

Как да помогна на детето си да се чувства по-добре?

Ниското самочувствие е често срещана характеристика при децата с дефицит на внимание. Родителите могат да играят важна роля за повишаване самочувствието на децата им. Ето няколко полезни съвета:

Убедете се, че детето ви знае, че винаги ще го обичате и подкрепяте, дори и когато поставяте граници и не винаги харесвате какво прави!

Често отбелязвайте силните страни на детето си и намерете начин то да изявява талантите си! Нека детето ви знае, че се гордеете с него.

Създайте домашна атмосфера, в която детето ви може да успява -например, ако има нещо, което детето ви не бива да пипа, опитайте се да го приберете.

Поставяйте реалистични цели и очаквания за детето си така, че да увеличите вероятността то да успее и го похвалете за добре свършената работа!

Помогнете на детето си да се научи как да решава проблеми и да не се страхува от грешки! Помогнете на детето си да разбере, че всеки прави грешки! Такива примери са: окуражаване, когато е направило грешка; открит разговор за грешките; споделяне на вашия собствен опит или примери за чувството за разочарование; помогнете на детето си да разбере, че правенето на грешки е ценна част от ученето.

Помогнете на детето си да се научи да изчаква. Това да се позволи на детето да изпита известна фрустрация е важна част от ученето. Избягвайте да се притичвате на помощ или да осигурявате бързи решения. Помогнете на детето си да изработи свои стратегии и да мисли за различни възможности!

Давайте конструктивна обратна връзка като зачетете усилията на детето и в същото време дадете предложения за подобрения - "Наистина харесвам разказа, който си написал. Рисунките ти са страхотни. Хайде сега да го проверим за правописни грешки!"

Насочете конструктивната критика към поведението на детето ви, не към самото дете - "Не трябваше да чупиш играчката!", вместо "Ти си лош, защото чупиш играчките".

 

За родителите

 

Да бъдеш родител понякога може да бъде стресиращо и изморително и това е особено вярно за родителите на деца с хиперактивно поведение. Важно е да се помни, че не сте сами. За много родители е полезно да търсят подкрепата на други родители, чиито деца са с хиперактивно поведение. Като равноправно участващи в отглеждането и възпитанието на детето разговаряйте със съпруга/та си и/или партньора си, за да се уверите, че работите като "екип" , намирайте начини да изразите подкрепата си един за друг. Планирайте време, в което да се сменяте, така че всеки от вас да има време за почивка. Разговорите с други родители, които имат сходни проблеми, ще ви помогнат да разберете, че не сте сами и да се чувствате подкрепени. Търсете възможности преди да стигнете до края на силите си, така че да разполагате с ресурси, когато имате нужда от тях. Опитайте се да организирате почивки за няколко часа или дори за няколко дни. Трудно е да бъдеш добър родител, когато си на ръба на силите си!

Потърсете експертна помощ - поведението на детето ви не е повод за срам, а за търсене на подходящи решения. Консултирайте се с психолог или детски психиатър!

 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ