ТЕМА


 

 

Лазарица и Цветница - позабравени,

съхранени или комерсиализирани

 

В календара на християнската църква Лазаровден е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Чрез лазаруването народът изразява дълбоката си потребност да въздейства положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откриват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот с настъпването на пролетта. В неделята след Лазаровден се празнува Цветница/Връбница. Според евангелските текстове Христос влиза в града на магаре, където го срещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като Месиански цар. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки, които се раздават на вярващите. Върбовите клонки символизират палмовите - с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

 

 

ПЛЕВЕН

 

Момчета тръгват по време на криза

 

В града автентичността на миналото отстъпва на модерните тенденции

 

Всевъзможни аксесоари за модерните лазарки от дни красят сергиите в центъра на града

 Мая ПАСКОВА

Все още не сме изгубили традициите на един от най-хубавите пролетни празници - Лазарица. В плевенските села е много по-възможно да срещнеш автентични лазарки, които изпълняват местни ритуали, предавани от баби на майки и деца. В града сме го помодернизирали малко и кошничките, които продават търговците, изглеждат не толкова автентично, но пък атрактивно. И украсата им не е само от дъхави зюмбюли и лалета, а от пъстри изкуствени пеперуди, блестящи яйца и трева от хартия. И лазарките ни не са моми, а невръстни момиченца и не ходят по групи от къща в къща, а скипрени и придружавани от бабите до апартамента на приятелката й в съседния блок. Да свиеш венец от върбови клонки не е толкова трудно - в Кайлъка върби колкото щеш, а макар и поувехнали, можеш да си ги купиш от десетките мургави търговци, които изникват в същия ден пред входа на църквата. (За съжаление го няма Христос, който точно в този ден изгонил търговците от храма в Йерусалим). В самата църква пък часове наред трябва да чакаш на виещата се опашка, за да стигнеш до свещенника за осветено върбово клонче. Пък и как горките моми да си изберат кумица, чиито венец плува най-бързо в реката? Само докато докосне повърхността на Тученишката бара и някой тлъст плъх ще го изгризе. Все пак традициите са хубаво нещо.

Ромските деца и в този случай не правят изключение. Изобретателността им от този толкова полезен за прехраната празник стига дотам, че навличат женски дрешки и на момчетата, само за да им напълнят кошничките с яйца и паричка за здраве. По време на криза тенденцията се очаква да се задълбочи. Но това се оказа стара и позабравена традиция, която още помнят в с. Милковица. Тук правят възстановка на уникален ритуал - Мъжка Лазарица, или както го наричат- Каца Маца. Както в цяла България, така и в Милковица в съботата преди Великден лазарките обикалят. В срядата след Лазарица пък тръгвали ергените на селото, сега това правят малки момченца, защото големите ги е срам, също като каките. И те обикалят на групички, като пред къщата викат силно: Каца Маца, дай ми бабо, яйчице! Според местните паралелната Мъжка Лазарица си съществува откакто я има и момичешката. Щом като девойка, която не е лазарувала няма да се омъжи, то това правило важи и за ергените. Според други обаче тази традиция дошла заради бедността в този край и преобладаващата мъжка челяд преди години. Момичетата носели преди Великден яйца за боядисване и за месене на козунаци, а мъжките майки се чудели откъде да си ги набавят. И започнали да пращат синовете си по къщите. Момчетата не ги карали да пеят, а само наричали - на влашки.

Този ден е голям празник и в Комарево, където и досега момичетата, организирани от местното читалище и училище, се обличат в стари носии и с кошнички в ръце обикалят от къща в къща и пеят лазарски песни. Домакините дават яйца - нечетен брой, орехи, бонбони, кърпички и дребни парички. На следващия ден - Цветница, лазарките отиват на реката и правят т. нар. "кумичка" - извиват венчета от върбови клонки, нагазват във водата и ги пускат по течението. Според това чии венчета плуват най-бързо, момичетата определят кръстницата, кумицата и пр. В представите на комаревчени, както и в песните им, Лазар е "момче стройно, мило напето" или богат красив момък за женене и има малко общо с християнския светец Лазар, умрял беден, покрит с рани, но възкресен от Христос.

Седмица - две преди Лазарица лазарките започвали да подготвят дрехите си - писана риза, нов вълненик (тъкменик), бял бариш с украса от мъниста и лоторки за главата, шарени чорапи, мънистени огърлици.

В деня преди празника лазарките правят венци от свежи пролетни цветя. Рано сутринта на самия празник домакините омесват краваи, наречени "кукли". В Брест, Гиген, Оряховица групите на лазарките са от шест момичета. Четири от тях пеят, а останалите две, наречени "шътачки", вървят между останалите и мятат символично по една къса кърпа. В други селища на Плевенско лазарките са 4 - 5. Задължително на следващия ден - Цветница, се избира кумица, която на Великден се ползва с особено уважение от лазарките и техните близки.

 

 

ВИДИН

 

В с. Градец пазят ревниво традициите

 

Лазарките обикалят къщите и пеят песни за здраве и берекет

Тина ИЛОВА

Във видинското село Градец пазят ревниво традициите на предците си и почитат всеки по-голям православен празник. На Лазаровден, който е в деня преди Цветница, имат стародавен обичай, който спазват до ден днешен. На този ден момичета, облечени в народни носии, се събират от рано сутринта и започват да обикалят по къщите. Чест е групата на младите, радостни и хубави момичета да влезе във всеки дом. Тя носи настроение, радост, самочувствие. Затова стопаните стават рано, чистят къщата, метат двора и приготвят баници и сладки за драгите гостенки. Момичетата знаят специални песни за пролетта, за къщата и домочадието, за нивите, които трябва през тази година да са плодородни и да дарят стопаните си с богат урожай. Те ги запяват, а стопанката бърза да изнесе почерпката навън, където са гостенките. Сбогуват се и момичетата бързат за следващата къща. Някои ги даряват с яйца за идващия Великден или някой лев. Групата събира парите с благотворителни цели.

В с. Градец лазаруването е нещо като женска Коледа, разказа секретарката на читалището Пролет Цолова, която събира момичетата за ритуала. Ако на Коледа ходят само момчета и мъже, то на Лазарица по къщите тръгват момичетата. И те като мъжете нареждат за здраве, берекет и мир.

Лазарки стават от 7 до 18-годишни момичета. От групата отпадат само тези, които през годината са се омъжили. Момичетата обичат празника и ако учат във Видин, си идват на село на този ден, за да лазаруват. Майките им също се вълнуват - защото и те някога са лазарували така, а и защото трябва да извадят старите носии и да ги изтупат от прахта за щерките си. В празника има и малко тъга, казва Пролет Цолова. "В голямото ни село все повече къщи се оказват заключени. Няма кой да посрещне красивите лазарки. Едни от стопаните са се поминали, а наследниците им живеят по далечни градове. Други са заминали на гурбет в чужбина и също са провесили катинари на портите си. В такива дни това се вижда по-ясно и мъката ни става по-голяма", твърди читалищната секретарка.

 

 

ГАБРОВО

 

Момиченца ще пеят и танцуват в Етъра

 

Лазаровден на Етъра през миналата година

Мариана ДИМИТРОВА

По традиция и тази година на 11 април в Етъра ще се отбележи Лазаровден с възстановки на старинни обичаи и обреди.

"Ако Коледа е празник на момците, то Лазаровден е празник на момите, защото момиче, което не е лазарувало, не може да се ожени. За да влезе в обществото на момите, да има право да се кичи с китки, да има любовник и после да се ожени, момичето трябва да мине през този обред. На този ден момичета на възраст от 12 до 15 г., облечени с най-хубавите си дрехи, накичени с булчински накити, с кошници в ръце, обикалят къщите в селото и изпълняват песен-пожелание към всеки член от семейството. Така, чрез магията на словото се извършва прехода на момичето към категорията на момите и успоредно с това - прехода от зима към лято. От този момент те показват на социума, че са готови за женитба и продължение на рода. Стопанката на дома ги дарява с пари, брашно, мас и най-вече със сурово яйце, което е оплодителен символ, символ на жизненото начало и цикличността в природата", разказва уредничката в АЕК "Етър" Иванка Лилова.

Следващият ден, Цветница, е продължение на Лазаровден. Обредите се извършват с върбови клонки, които се схващат като символ на пролетното възраждане, предпазват от злини и продуцират здраве и плодородие.

"Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче, с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска и се пускат по течението на реката. Което излезе най-напред, тази мома ще се ожени първа през годината и тя се избира за кумица на девойките. Песните, които се изпълняват на този ден, са с любовно-женитбен характер", обяснява характерните за Габровския край обичаи Лилова.

На Лазаровден, 11 април, от 11,30 ч. Етъра ще има много гости, сред които групата за изворен фолклор от село Горна Росица. Тя е подготвила старинния местен обичай "Лазаровден". С лазарски песни и игри ще бъдат приобщени към категорията на момите група момичета от IV клас на габровски училища ще повеселят гостите на Етъра с изпълнения на народни песни и танци. Най-малките изпълнители пък ще бъдат децата от детска градина "Ран Босилек", които ще направят присъстващите съпричастни към красивите момински обичаи.

 

 

ВРАЦА

 

Празниците още по-богати заради отликите им в различните селища

 

Танц Люлка за Цветница

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Според краеведите Калина Тодорова и Блага Атанасова, изследвали на празниците Лазарица, Цветница и Великден, те имат отлики в различните селища на областта и това ги прави още по-богати, самобитни и интересни. На Лазаровден момите, които ще лазаруват, се събират в дома на някоя от тях, окичени с цветни венци, и оттам тръгват да обикалят селото с песни. Пеят и играят на открито - в двора на къщата, обърнати към слънцето, като за всеки стопанин носят пожелание - благослов за здраве и берекет. В планинските села на Врачанско са пеели и на говедата, овцете и конете. В къща, където има кошери, лазарките се въртели. В с. Зверино в такава къща стопанката реди върху софрата погача, паничка с мед, паница с вода и босилек. Тя си избира най-едрата мома и я завъртва три пъти с думите:"Както се върти момата около синията, така да се върти рояко около кошеро". На Лазаровден домакините са подготвяли дарове, като на този ден са дарявали само бели яйца, а в някои села и кукли, поставени в сито, та да е сита годината. В Селановци куклата е с паричка. В Девене и в някои други врачански села лазарките са съпровождани от двама ергени, които им носят даровете. В някои села към даровете се прибавят сушени плодове, брашно, орехи, престилки. В Зверино даровете се събират в предварително определена къща, където до късно момите месят обредни хлябове, с които на другия ден, Връбница, ще се кумичат. В с. Манастирище лазарките събират на едно място кошниците с даровете, хващат се за ръце и играят около тях лазарското хоро. Смята се, че девойка, която не е лазарувала, не може да се момее - да люби любовник, да се кити с китки и венци на главата, не може да носи косичник, везана риза с поли и женски накити.

Този обичай, жив в първите десетилетия на XX в., започва все по-рядко да се спазва. Постепенно тръгва традицията, жива и до днес, според краеведите, на Лазаре да пеят за здраве и берекет малки момиченца, пременени в празнично облекло, с цветни венчета на главата и кошнички за яйцата, окичени с цветя и зеленина.

Цветница - Връбница почти навсякъде във Врачанско започва с посещение на утринната служба в църквата. Млади и стари си вземат от осветените върбови клонки и вият от тях венци. В с. Галиче от донесена призори върба се правят големи венци, през които всички в дома се провират по три пъти за здраве. Един от най-красивите обичаи на този ден е кумиченето. В него по традиция участват лазарувалите моми, в някои села се включват и ергени. Първата песен се изпява на брега на реката - там кумицата опасва с върбови клонки своите дружки, те пък кичат нея. Кумицата ги кани на обяд в дома си като ги гощава с варена коприва и пресна пита или попара.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Малчугани пресъздадоха обичая

 

Кремена КРУМОВА

За пръв път деца от предучилищната група на ЦДГ "Щастливо детство" в Горна Оряховица пресъздадоха обичая Лазаруване. В истински празник за малки и големи се превърна часът по творчество. Възпитателките се бяха постарали малчуганите да се запознаят с традициите и да предадат красотата на Лазаровден с наричанията и празничните песни. Момичетата бяха облечени в носии и носеха венчета от цветя на главите. Те се събраха пред импровизираната чешма и започнаха да пеят лазарски песни. След това обходиха къщите и вещаеха здраве и берекет през годината. За това получаваха яйчица. Имаше и момиченца с костюми на пчели, които весело пърхаха около своите учители. След това се събраха за хоро на мегдана и веселбата започна. Едночасовият спектакъл на малките възпитаници на ЦДГ "Щастливо детство донесе пролетно настроение на всички родители и учители, които въодушевено ги аплодираха. "Ето, видяхте ли, традициите са живи. Толкова се вълнувахме всички. Но се получи много добре. Пресъздадохме обичая, коментираха след представлението възпитателите.

 

 

ловеч

 

Оценяват оригинално украсена глава и кошница

 

Мира ГАНЧЕВА

Няколко инициативи и пролетен детски празник "Лазарица" организират на 11 април сдружение "Българка - Троян" в партньорство с общината и Народно читалище "Наука" в града. В програмата е предвиден конкурс за писано великденско яйце с материали и техники по избор, условието е участниците да се придържат към българските традиции, а организаторите ще осигурят истински варени яйца.

Момичета от 7 до 13 години ще се надпяват с една от песните по избор - "Ой, Лазаре, Лазаре" или "Лаленце се люлее". Предвиден е и конкурс за украса на керамичен съд, като изискванията са участниците да осигурят необходимите материали и да се придържат към характерната троянска шарка.

В лазарското дефиле ще бъде оценявана оригиналността при украсяването на главата и кошницата, а престрашилите се да се явят трябва да са в народна носия и да докажат знанията си за пролетните фолклорни празници. Друг конкурс е за най-оригинална съвременна лазарка. Той дава възможност да се използват подходящи съвременни облекла с елементи от традиционната носия, като за участниците няма възрастови ограничения.

Празникът Цветница е емблематичен за Ловеч. По традиция на площад "Тодор Кирков" в кв. "Вароша" има двудневен базар на изкуството и цветята. Честванията тази година ще започнат с третия регионален събор на народното творчество "Цветница в Ловеч" в събота в 12 ч. По-късно същия ден детските колективи на фолклорна формация "Елит" ще изнесат концерт. В неделя в катедралния храм "Света Троица" ще бъде отслужена златоустова света литургия. В 11 ч. е ритуалът "По вода", в който във водите на Осъм се хвърлят венците на младите момичета и най-бързият венец излъчва тазгодишната "кумичка". В тържественото откриване на празника ще участват църковният хор, детски танцов състав "Ловеч" при Общински детски комплекс, а от 18 ч. на естрадата на пл. "Тодор Кирков" е концертът на народната певица Ана-Мария и фолклорна формация "Чинари".