ТЕМА


 

 

Предимства и недостатъци

на частното здравеопазване

 

В най-новата МБАЛ "Авис - Медика" в Плевен залагат на съвременна апаратура и добри специалисти

Плевен

 

Шест клиники обслужват населението

 

Напливът е голям въпреки наличието на УМБАЛ и Медицински университет

 

Най-новата техника и нивото на специалистите са предимства на частните клиники

Мая ПАСКОВА

След 17 години частното здравеопазване в страната все още е прохождащо. Но продължава да се развива въпреки стагнацията и неглежирането, които се налагат от администрацията, министерството и държавната политика. Ние сме единствената държава, която до момента няма изяснен регламент за развитие на частната медицина - нито нормативно, нито законодателно. И не само че трябва да оцелява без всякаква помощ от държавата, но и с пречки от нейна страна. Това е преобладаващото мнение на медиците, заети в частното здравеопазване. Въпреки че Плевен е един от малкото градове в страната с добре развита медицина заради Медицинския университет и държавната университетската болница, тук функционират и се радват на добри отзиви от страна на пациентите и 6 частни медицински заведения - "Авис - Медика" (предболнична и болнична помощ), гинекологична клиника "Св. Марина", клиника "Св. Параскева", диагностико-консултативен център "Св. Панталеймон" - СБАЛ по ортопедия и хирургия, медицински център "Клиничен институт за репродуктивна медицина", медицински център "Апекс".

В целия свят частната медицина е един сериозен втори стълб на държавно организираното здравеопазване, не просто алтернатива, макар че в много случаи е и такава, твърдят медици. За да има качествено здравеопазване, което да бъде на ниво и да е в състояние да решава сериозни здравословни проблеми, това изисква да се насочат усилията по време на организацията на едно частно здравно заведение в такива сфери на медицината, където има иновации, недостатъчно развитие в областта на държавната медицина, т. е. съвременни медицински технологии, ноу-хау, които в много специалности в държавната медицина не са на необходимото ниво. Именно там частната медицина търси собствено място за утвърждаване. При хирургията например това са безкръвната, ендоскопската и радиохирургията - неща, които все още са много нови за държавните структури в страната и частната медицина търси умишлено такова поле за изява.

Освен най-новите технологии по-добрите социално-битови условия, които безспорно предлагат частните клиники, пациентът, идвайки тук за помощ, очаква и друго ниво на компетенция. Това е предпоставка за конкуренция. Макар че не рядко едни и същи лекари дават дежурства в държавната и в частната болница. И пациентите усещат разликата. Налагат се други стандарти, но е грозно да се говори за бизнес, макар че ситуацията е точно такава, съгласни са и медиците. Според тях се гледа механистично на нещата и здравните заведения се превръщат във фабрики за тарифи, което е недопустимо, защото говорим за здраве, лечение, не за обслужване, извършено и от некомпетентни хора, които ти прибират парите. В борбата за привличане на повече пациенти пък се стига до абсурдни ситуации болният да се принуждава да постъпва за хоспитализация "за да е под наблюдение" или да му се извършват допълнителни платени изследвания "за по-точна представа за здравословното му състояние". Разбира се тук нещата винаги са по ръба и не можеш да си напълно сигурен дали става въпрос за наистина по-сериозно внимание от страна на лекаря, или за изнудване.

Според медиците проблемите са свързани и с организацията на здравеопазването по линия на здравната каса - година след година проблемите се задълбочават, всички са затрупани с невероятна бюрокращина, грозно тромава система, която все повече се усложнява и като че ли се създава с единствената цел да се спъва развитието на тази прословута здравна реформа. Клиничните пътеки се остойностяват от касата в рамките на 50 - 60%. При това положение простият резултат е, че всеки ден работа води до ежедневно трупане на дългове за държавните болници. В частните е още по-страшно защото няма кой да поеме тази разлика, няма държавна субсидия. И легално или не, всичко е на гърба на пациента. В някои частни клиники има въведени официални доплащания, което пък е в разрез с разпоредбите на НЗОК и на министерството. Никой не се нагърби да го направи и да легализира доплащането, а то е факт, дори под масата, основна предпоставка за корупция, убедени са от лекарската гилдия. При ясен регламент ще се създадат и ясни условия за конкуренция между здравните заведения.

Друг проблем, който изниква в частната медицина, е с квалификацията и обучението на специалистите и със закупуването на съвременна медицинска техника. Всичко това струва много пари. Но освен финансовият въпрос съществува и липсата на желания, защото се създадоха условия да се печелят пари, без да имаш нужното ниво на компетентност, признават утвърдени лекари.

 

 

ГАБРОВО

 

Битката е за парите на касата

 

В тази сграда се помещава един от най-модерните частни медицински центрове в Габрово

Мариана ДИМИТРОВА

Една държавна болница и два общински диагностично-консултативни центъра са обществените здравни заведения на територията на Габрово. Проверка на "BG Север" показа, че 4 - 5 са частните медицински центрове в града на Рачо Ковача. Само преди няколко месеца врати отвори нов модерен медицински център, в който бяха инвестирани няколко милиона лева. Целта на собствениците му е с качеството на предлаганите медицински услуги и лечение с нова модерна апаратура да бъдат привлечени повече пациенти. Почти всички медицински центрове имат сключени договори със здравната каса.

За частните центрове обаче привличането на пациенти се оказва трудна задача, тъй като кабинетите на повечето джипита са в двете общински ДКЦ-та в Габрово. Оказва се, че голямата битка е за отпускането на пари от здравната каса по клиничните пътеки. Малцина обаче знаят, че след изписване на направление от личния лекар, пациентът сам може да избира при кой специалист да ходи. Стига той да има сключен договор със здравната каса. Обикновено практиката е джипито да насочва пациента при кой специалист да ходи. Така голяма част от парите на здравната каса отиват в двете общински ДКЦ-та и болницата.

 

 

ловеч

 

Родилки масово предпочитат други места

 

Мира ГАНЧЕВА

Бременни жени от Ловеч масово предпочитат да родят детето си в съседните Плевен или Троян, показа проучване на "BG Север". От осем бременни жени, чакащи за консултация при ловешки гинеколог, шест категорично заявиха, че няма да родят в местната болница. Те ходели на паралелни консултации при избрания от тях лекар в частна клиника в Плевен или при шефа на АГ-отделението в болницата в Троян д-р Марин Василев. При частния лекар си плащали прегледите (25 лв.), приготвили са пари и за самото раждане (480 лв.). В Троян обаче, ако са здравно осигурени, докторът не им взимал и стотинка. Вече раждали при него жени потвърдиха, че д-р Василев е най-добрият гинеколог, когото са посещавали, и за разлика от много други негови колеги, не разчита на акушерките, а сам води раждането.

В Ловеч няма частна клиника и това е основната причина, поради която за всякакви по-сериозни болежки хората ходят най-често в Плевен, дори в София. Те предпочитат да платят, но да знаят, че ще им бъде обърнато полагащото им се внимание. Защото, по думите на потърпевши пациенти, докторите в ловешката болница "гледат работата си през пръсти", особено ако си с направление от личния лекар.

Имаме сериозни затруднения с персонала, призна шефът на здравното заведение в люляковия град д-р Тихомир Бенев. Не достигат и лекари, и медицински сестри, като основната причина е ниското възнаграждение. Средната брутна работна заплата в болницата е 480 лв., а на лекарите е малко над 700 лв. Това, по думите на д-р Бенев, демотивира медиците да работят и те напускат. Тези, които са останали на работа, се трудят почти по 24 часа в денонощието, защото заработват по някой лев и на частно, но това пък, от своя страна, влошава качеството на обгрижването.

 

 

ВИДИН

 

Болници са като почивни станции

 

Клиниката на д-р Мушанови е като красив детски дом

Теменужка ИЛИЕВА

Частните болници по нищо не приличат на държавните. Те се родеят по-скоро с хотелите и почивните станции, признаха първите пациенти на клиника "Гайдарски" във Видин. Няма ги дългите коридори с хора по пейките. Няма ги обширните болнични стаи, няма ги старите шкафове, изтърбушените легла. Всичко е в малки размери, ново, модерно и чисто.

В клиника "Гайдарски" пациенти приемат само семейните лекари, но собствениците доставят оборудване за по-сложна медицинска дейност. Вече тръгнаха слухове, че клиниката ще става филиал на японската болница "Токуда".

Във Видин има още две частни клиники. Едната е "Биомед", собственост на бившия депутат от НДСВ д-р Цветан Ценков. Тя предлага диагностика и специализирана медицинска помощ. Намира се в центъра на Видин и има много пациенти. Понякога кабинетите в бившата административна сграда на "Местна промишленост" се оказват тесни за пациентите, потърсили помощ в клиниката заради модерната техника и добрите лекари, постъпили на работа в нея.

В района между общинския пазар и държавната болница израсна и клиника "Мушанови". Лекарите Анелия и Вадим Мушанови са искали да я специализират като детска клиника, но са открили и сектор за възрастни. Върху 170 кв. м. застроена площ е намерено място за кабинетите на двамата общопрактикуващи лекари, на кожния кабинет. На втория етаж са рехабилитацията и физиотерапията. Отвън клиниката прилича като дом на приказките и доведените деца за преглед не могат да разберат, че са дошли на доктор. И трите частни видински клиники работят по договори със здравната каса.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

За повече лукс - само ВИП стая

 

Кремена КРУМОВА

Макар че е голям областен град, Велико Търново не разполага с частни клиники. Не че липсват добри лекари и специалисти от региона, но инвестицията е прекалено голяма за подобно начинание. Определено обслужването и лечението ще бъде на ниво, но и заплащането ще е доста скъпо. Въпреки че са здравно осигурени, някои пациенти предпочитат да платят повече, но да получат нужното внимание и грижи.

Иначе Велико Търново разполага с най-голямата областна болница МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов. Пет са общинските болници в областта и пет са диспансерите. Това са лечебниците в Горна Оряховица, Елена, Полски Тръмбеш, Павликени и Свищов. В региона има 25 медицински, два диагностично-консултативни (ДКЦ) и един дентален центъра. 12 са медцентровете във Велико Търново, по 4 са в Павликени и в Свищов, два са в Горна Оряховица, с по един разполага Стражица, Елена и Лясковец. По един ДКЦ има в железничарския град и в старата столица, където е и денталния център. Според изискванията за медицински център, той трябва да има поне три специалности, а за ДКЦ са нужни поне 10 лекари с различни специалности, както и да има клинична лаборатория. Там се осъществяват и групови и индивидуални практики за първична помощ. И в двата вида здравни заведения се осъществява диагностично-консултативна помощ и амбулаторно лечение. С направление от джипито здравно осигуреният пациент си плаща само потребителската такса, която е около 2,2 лв. и отива на преглед при специалист. Ако обаче болният е с прекъснати здравно осигурителни права си плаща 10-15 лв. редовен преглед при лекар. В два от 12-те медицински центъра в старата столица се извършва само амбулаторна хирургия - малки интервенции, но няма легла за престой. Някой от регистираните в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) във Велико Търново центрове пък въобще не функционират. Съществуват само по име. МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов във Велико Търново от скоро разполага и с ВИП стая. Тя се намира във Второ хирургично отделение. Администрацията на болничното заведение определи таксата за нощ във ВИП болничната стая да бъде 25 лв. Всеки, който се лекува там, разполага с телевизор, климатик, собствен санитарен възел. Ремонтът на помещението поеха българска и гръцка фирми.

 

 

монтана

 

Пациентите вече избират

 

Частната болница "Свети Георги" в Монтана предлага лечение на нервни болести

Симеон НИКОЛОВ

От няколко месеца в Монтана приема пациенти частната болница "Свети Георги". Тя се намира на входа на града откъм София, Враца и Берковица и прави впечатление с цветната си фасада. Не е голяма по размери, изглежда съвсем скромна на фона на стоящата и вдясно огромна държавна болница. Специализирана е за лечение на нервни болести. Въпреки че още не е открита официално, леглата й са заети. Пациенти с мозъчни удари, парализи и други диагнози търсят помощ в новото заведение. То е оборудвано с най-модерна техника за физиотерапия и рехабилитация.

Лекарите в държавната болница завиждат на колегите си в частната заради модерната медицинска апаратура, с която работят. Болницата има сключен договор със здравната каса, така че лечението в нея е достъпно за всички пациенти, които имат здравни осигуровки, каза управителят и д-р Давид Караилиев.

Частната болница предлага по-голям уют от държавната. На първия етаж е разположена само приемната и трапезарията, има и кафене. На втория и третия етаж са болничните стаи. В две от тях има по две легла, а в три - по три. Има и една ВИП-стая, акто и интензивен сектор. На четвъртия етаж се намират лекарските кабинети и офисите на администрацията.

Стаите са със самостоятелни санитарни възли, имат топлоизолация, газово отопление. Мърсотията в нея е непозната, всичко е чисто, прибрано и приятно за пациентите. Свиждания има по всяко време, но пациентите слизат на първия етаж да се видят с близките си. По стаите не се внася храна и напитки.

Новата болница за активно лечение на нервни болести е собственост на монтанската фирма "Хелиос", която я е построила. Не е медицинска, но е решила да печели от здравно заведение. Не случайно е избрала да открие специализирана болница по нервни болести - област Монтана е на второ място в страната по сърдечно-съдови и мозъчни заболявания. Фирмата е назначила персонала, на когото е поверила цялата медицинска дейност. В началото обаче печалба едва ли има - средствата от клинични пътеки не са много. Хората все още предпочитат да се лекуват в държавната - по навик и с мисълта, че там лекарите са по-опитни, по-евтино е и по-сигурно.