ТЕМА


 

Историческите факти предопределят дискусията за ромската интеграция

 

България не изпраща нито един мургав гражданин в газовите камери

 

Георги СПИРОВ

Проблемът за интеграцията на ромите в българското гражданско общество е един от основните компоненти на демографския апокалипсис, който ни очаква според социолога Михаил Мирчев. В последно време той е на път да се превърне в злокачествен тумор и настръхналото обществено мнение е по-склонно да се вслушва в призивите за радикална "оперативна интервенция", отколкото да си даде сметка за необходимостта от "комплексна терапия"...

Исторически погледнато, третото българско царство не е имало особени грижи с циганите, доколкото те са били сравнително незначително перо в демографската статистика. След това, в първите десетилетия на "народната демокрация", дори се правят добронамерени стъпки за тяхното "приобщаване", но те не дават сериозни резултати, тъй като в средата на 60-те години управляващата БКП поема курс към един пълзящ национализъм. Още тогава циганите-мюсюлмани, наред с помаците, стават първи жертви на онова, което по-късно ще получи ироничното название "възродителен процес". Нещата се усложняват и от дирижираната урбанизация, тогава започват да се оформят първообразите на днешните ромски гета в някои градове. От този момент нататък "мургавите събратя" почват да се губят и на демографията (в един период името им бе заличено от етническата графа на статистическите отчети, пак тогава думата "циганин" бе нарочена за обидна). Ситуацията почва да се изостря през осемдесетте години, когато започна и тенденцията към спад на раждаемостта, по-ясно изразена сред българите, но в годините на прехода никой не й обърна сериозно внимание - политиците бяха загрижени повече от това да си осигурят гласовете на ромите, отколкото да решават техните проблеми. И е грешка да мислим, че "електоралното кебапчийство" е изобретено преди 15 години - достатъчно е да прочетем изборните фейлетони на Щастливеца или някои сатирични миниатюри на Смирненски върху същата тема.

И все пак, точно в историята има един факт, който може да послужи като отправна точка за обективна и добронамерена дискусия по проблема. Той е, че българските цигани не са пострадали от Холокоста, и не е широко известен, защото винаги е бил в сянката на драматичните събития около спасяването на българските евреи. А расовата доктрина на Третия райх поставя циганите на второ място в списъка на "непълноценните" народи и това не е останало само на хартия. Над милион и половина са умъртвените в концлагерите цигани - около половината са румънски, към 300 000 унгарски, другите - от Германия и окупираните страни но в техния поменик няма български жертви.

Внимателният читател вече трябва да си е задал въпроса - как така от България, която както Унгария и Румъния е била съюзник на Германия, не е бил депортиран нито един представител на "непълноценния етнос"? Работата е там, че параноичният антисемит Хитлер е дал изрични директиви за спешно решаване само на "еврейския въпрос". Цигани, славяни и т. н. са били оставени за изтребление "на общо основание". Но в стремежа си да се докажат не само като военно-политически съюзници на фюрера, но и като негови идейни съмишленици и последователи, унгарският регент адмирал Хорти и румънският премиер маршал Антонеску по собствена инициатива са пратили в душегубките "своите" цигани.

А в България, колкото и да е странно за онези, които твърдят, че режимът до 1944-та е бил фашистки, нито един държавник не е взел насериозно идеята за расова чистота спрямо циганите, въпреки че през декември 1940-а е бил приет "Закон за защита на нацията". И в протоколите на Народното събрание, и в дневниците на Богдан Филов (те са най-изчерпателният неофициален документ за военните години) няма и намек някой да е повдигнал въпроса за българските цигани!

Това игнориране на хитлеристкия възглед за непълноценност на циганите свидетелства не само за тяхното неконфликтно съжителство с българите, но и нещо повече - че по онова време общественото мнение ги е приемало като неразделна част от нацията. Не че е нямало определена дискриминация спрямо тях, но тя се е дължала преди всичко на обстоятелството, че България е била в ранен етап на демократичното си развитие, донякъде и на формалните изисквания за имуществен и образователен ценз и само в отделни случаи - на расистките убеждения на отделни личности.

Време е този исторически факт да бъде изваден от забравата, младите ромски интелигенти съзнават какъв възпитателен потенциал се крие в него, но не разполагат с институционалния капацитет да го използват в пълен обем. В същото време политиканстващите представители на ромската общност, неизвестно защо, го премълчават. А именно той може да даде началото на конструктивни дебати за решаване на "ромския проблем", които да не го генерализират, а да го разнищят в светлината на сложната и недотам известна на широката публика кланова структура на ромската общност в България. И от него да произлезе не поредната ялова "стратегия", а сериозна и изпълнима програма за хармонизиране на етническите отношения, по която да се работи в следващите десетилетия. Защото изтърваното ще трябва да се наваксва в рамките на не едно поколение роми (и българи, и турци).

 

 

В мизерия без ток и вода тънат обитателите на гетото в Дряново

 

Мариана ДИМИТРОВА

Мизерия, липса на пътища и канализация, помия, която се излива в дупки, изкопани в дворовете или направо на пътя - такава е реалността, в която живеят дряновските роми, събрани на едно място в квартал "Изгрев". Известен още като "циганския квартал", той има още по-кратко име - гетото.

В община Дряново все още не са чули за програмата, предвидена от правителството, предназначена за изграждането на жилища за ромите с цел да бъдат премахнати т. нар. цигански гета в България. Местната управа обаче винаги е търсела възможности за осигуряването на домове за хората от ромския етнос, твърдят от администрацията. Имало изоставени свободни сгради общинска собственост, които можело да бъдат преустроени в жилища, но за целта били необходими доста средства. Затова община Дряново се надява на чуждо донорско финансиране.

В момента около 1 500 роми живеят в кв. "Изгрев", при условие, че жителите на град Дряново наброяват близо 9 500. Редовно се случва работни групи на "ВиК" заедно с полицията да влизат в циганското гето и принудително да запечатват чешмите. Причината за тази принудителна мярка е, че не са плащали водата си с години и дължат хиляди левове. От миналата година е спряна водата на най-големите длъжници, съдия-изпълнител е описал макар и мизерното им имущество, дори има домакинства, на които са иззети телевизорите.

Мизерията в дряновския квартал "Изгрев" е тотална. До къщите, ако могат да се нарекат така, се стига по черен път. В някои домове няма и ток заради неплатени сметки. Циганка, останала с малките си деца без вода, сподели, че плащала единствено сметките за ток, защото за него само не можели да се просрочат плащанията. Излезе боса на двора, защото нямаше обувки, а децата й лежаха голи в креватите - нямали дрехи... Особено жалка изглеждаше 73-годишна ромка, която живее с внуците си в колиба, застлана с парцали, без ток, отопление и вода. Не работела, не получавала помощи от години. Просела от мургавите си съкварталци и ако някой се смилял да й пусне стотинки, купувала хляб. До колибата й, в барака с найлони вместо прозорци, се гушеха две остригани заради въшките деца, които споделяха заслона си с една коза...

Почти всички роми в квартала са безработни и разчитат единствено на социални помощи. На една част от тях се осигурявала работа по програми на временната заетост, но когато идвало време да си отработват помощите, повечето от циганите си вземали болнични. Според местната управа голям проблем е, че хората от ромския етнос са мързеливи, без образование и неграмотни. Затова оставали без работа и лежали на гърба на държавата. Жители на Дряново не скриват, че изпитват неприязън към мургавите си съграждани. Преди година даже се стигнало дотам, че собственици забранявали на циганите да влизат в заведенията им.

 

 

В Габрово проверяват с полиция за регистрация

 

Мария ДИМОВА

Съвместна инициатива за проверка на регистрацията на самонастанили се роми в изоставени къщи и общински жилища предприемат общината и РПУ - Габрово. Първоначалните сведения са, че те са предимно цигани, придошли от Казанлък, Котел, Стара Загора, Сливен.

Те ще бъдат изпратени по родните им места, ако се наложи с полицейска охрана. Освен че нямат право да се самонастаняват в неизползвани жилища, често те са агресивни, стана ясно преди седмица по време на заседание на общинския съвет в Габрово. Припомнен бе случай наскоро, при който роми в района на общежитие на вече несъществуващото предприятие "Финтекс" предизвикали масов побой. Четирима габровци бяха пребити. Полицията задържа част от побойниците. Оказало се, че те са роми от Котел и Казанлък, настанили се без разрешение в изоставени жилища.

В града на Рачо Ковача няма гето, тъй като циганите са много малко и присъствието им не е осезателно. Причината затова е, че в началото на миналия век било забранено роми да остават да живеят в Габрово. Не можело да преминават през града на кон, а само пеш и с наведена глава трябвало да се изнесат по възможно най-бързия начин.

 

 

Националната програма за нови жилища няма да огрее Плевен

 

Ралица ПЕТРОВА

1,26 млрд. лв. ще отидат за премахване на ромските гета, за построяване на нови цигански жилища, за ремонт на старите. Никой не крие, че решението, взето на извънредно заседание на Министерския съвет, е заради Европейския съюз. Одобрена е Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България до 2015 г. Парите ще са от държавния и общинските бюджети, както и от програмите по еврофондовете и Кохезионния фонд на ЕС. По последните два механизма ще се инвестира в инфраструктура в сегашните ромски гета, които ще се модернизират. Част от тези средства ще са и за новите места, където ще бъдат преместени част от фамилиите, живеещи в момента пренаселено при изключително лоши хигиенни условия.

С нови спретнати къщурки или отремонтирани стари ще бъдат зарадвани 412 500 души или около 88 хил. домакинства, сочи статистиката. За 10 години се предвижда да се построят 30 065 жилища. Те ще бъдат отдавани под наем от общините.

Къщите на циганите ще бъдат съобразени с техния бит и с възможностите им да плащат наем, предвижда националната програма. Те щели да отговарят на родовите отношения във фамилиите, както и на манталитета на циганите да отглеждат животни.

И щом ЕС иска, вероятно в модернизираните ромски квартали много по-бързо ще бъде изградена нова инфраструктура - водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, газоснабдяване, улично осветление и др.

Още през тази година трябва да започне изграждането на социално - наемни жилища за роми в осем общини, като с местните власти ще се обсъди къде точно да са разположени те. Плевенската община не е включена в този първи етап на програмата, информираха от кметската администрация и обявиха, че ще се търси вариант за справянето с проблема на местно ниво.

 

 

Ташко Танов от Монтана:

 

За да успее, циганинът трябва да може десет пъти повече от другите

 

Момчил ИВАНОВ

Едър, висок, снажен. Спортен тип - това е най-известният ром в Монтана Ташко Танов. Роден е през 1960 година в ромския квартал "Огоста". Като ученик е бил окръжен и зонален първенец по петобой, класическа борба, средни и дълги бягания, участвал е в отбори по баскетбол и волейбол. Завършил е висше образование в Националната спортна академия със специалност джудо. Бил е състезател и треньор в ЦСКА, през 1983 година е основал спортен клуб "Слава 83" в Монтана. За 23 години треньорска дейност е обучил на джудо и карате 2 000 деца, подготвил е 50 национални състезатели, 11 медалисти от световни и европейски първенства, клубът му е донесъл 800 медала за Монтана от републикански, балкански и други щампионати в различните възрастови групи. В момента е учител по физическо възпитание в строителната гимназия в Монтана, общински съветник, треньор на собствения си клуб и селекционер на националния отбор по джудо за кадети. Той е основател и президент на фондация "Нангле 2000", която се занимава с обучение и квалификация на ромски младежи. Има собствена къща в централната част на Монтана и шивашки цех, който в момента не работи. Ташко Танов е експерт към Европейския форум на ромите и чергарите, експерт е и към Европейския институт по интеграция на ромите в София.

- Г-н Танов, лесно ли е за един ром да успее в България?

- Това е много трудно нещо. Ако си циганин в България, то трябва да покажеш 10 пъти повече от другите, за да те забележат.

- Да, но вас ви забелязват?

- Може и да ме забелязват, но тези, които трябва, не го правят, макар и да виждат, че върша добри и полезни за града неща. Не ми дават стимулите, финансите, уважението, които съм заслужил с труда си. Дълго време се питах защо става така и разбрах - защото съм ром.

- Какво имате предвид?

- Като бях млад и основах спортния клуб "Слава 83" всички в Монтана гледаха на мен с недоверие, търсеха всевъзможни начини да ме спъват. Бях един от първите цигани с висше образование в града, имах огромно желание за работа, нахъсан бях с пъти повече от колегите си. В същото време виждах, че в другите клубове получаваха много повече средства и стимули, без да постигат и малка част от моите успехи. Много трудно ми беше тогава да издържа, да не се огъна, да не покажа слабост пред децата, които пълнеха залата всеки ден и идваха с огромно желание да ги тренирам. Издържах благодарение на любовта на децата, разбирането и съчувствието на техните родители, които не можеха да ми помогнат пред началниците, но ми даваха морална подкрепа.

- Не се ли промениха нещата след 1989 година?

- Не много. Отношението към мен си остана по-различно, отколкото към другите. Вече 17 години аз работя без заплата и хонорар в спортния клуб, издържам го на собствени разноски и постигам професионални резултати. Това става независимо, че се работи на аматьорски принцип и децата идват на тренировки само от ентусиазъм. Миналата година съм спечелил 11 визи за световни, европейски и балкански първенства, докато другите клубове в Монтана се борят за една. В същото време някои от тях получават пари за храна на състезателите, за спортни екипи, за лагери. А на "Слава 83" няма кой да даде даже пари за евтини купи и медали за международния турнир по джудо, който организираме всяка година в Монтана. Трудно е да си циганин в България и за да те забележат, трябва да покажеш възможности 10 пъти по-големи от на другите. В противен случай си никой и трудът ти отива на вятъра.

- Да, но сегашният кмет на Монтана Златко Живков показва хуманно отношение към ромите, известен сте като близък негов приятел.

- Със Златко Живков сме приятели от детските си години. Той наистина показва разбиране към проблемите на ромите в общината и се опитва да ги решава. Но дори и при него като поискам помощ по 10 пункта, получавам по 1 - 2. Ако ми трябват пари за екипи на 100 състезатели, дават ми за 10. Какво мислите, че ще стане в отбора, ако купя само на част от децата?

Друг проблем е администрацията на Златко Живков в общината. Служителите не са склонни да съдействат по никакъв начин, много от тях имат отрицателно отношение към ромите.

- Твърдите ли, че има дискриминация спрямо ромите?

- По-точно е да се каже, че има скрита дискриминация. Според Канституцията и законите ромите имат равни права с останалите, но на практика не е така. След промените през 1989 година, когато започнаха съкращенията, работодателите освободиха първо нашите хора. След това, когато собствеността стана частна, новите бизнесмени упорито отказваха и отказват да назначават цигани на работа. Към ромите се подхожда с предубеждение, смятат ги за хора втора категория. А много по-добре ще бъде ако им се дава работа, а не социални помощи.

- Защо въпреки многото европейски и наши програми за ромите, положението им е все същото?

- Европа с основание пита нашите власти какво се прави за ромите и се опитва да помогне. Проблемът е, че парите не стигат до тези, за които са предназначени. Срещу 1-2 ромски фондации има 100 не ромски. А в повечето случаи точно на тях се дават пари по различни програми и проекти.

- С какво се занимава вашата фондация "Нангле 2000"?

- За 5 - 6 години от създаването си сме изпълнили 6 проекта за квалификация на ромски младежи и сме били партнираща организация по проекти за защита правата на човека, отбелязване на ромски празници и т. н. Обучихме 120 млади жени за шивачки, 80 от тях намериха работа в различни фирми, 30 младежи бяха обучени за оператори в обувно производство. Стремим се да помогнем за интеграцията на ромите в обществото.

- Чувствате ли се богат човек?

- Духовно се чувствам много богат, защото усещам любовта на стотици хора в Монтана - мои ученици и приятели. Освен на шампиони по джудо съм бил треньор на много лекари, юристи, инженери, педагози, които твърдят, че спортът им е помогнал да намерят себе си. Богат съм заради радостта, която доставям на децата в работата с тях. Не съм преуспял материално, но и не ровя по кофите за парче хляб, не съм паднал на колене. Щом човек има самочувствието да каже собственото си аз, то значи той е богат. Сред хората от моя етнос аз съм успял човек. Убеден съм, че и много българи смятат същото, дори и да не ми го казват.