"BG Север" - брой 13 (8 - 14 април 2011 г.)

 

КОНФЛИКТИ


 

Двегодишна присъда за убийство потресе родителите на жертвата

 

Илияна починала след жесток побой, нанесен й от нейния приятел

 

Поля ТОМОВА

Двегодишна присъда за убийството на 20-годишната им дъщеря потресе родителите й - Георги и Геновева Николаеви. "Две години и 11 месеца дават на кокошкарите, даже и повече, а това е едно убийство на млад човек, доказано е, нямам думи. Би трябвало по човешките закони той да бъде съден до и над 30 години затвор, никога няма да се примиря... След 2 години и 11 месеца той ще излезе, детето ми го няма, той ще си ходи по улиците и ще си живее живота", ридае Георги Николаев. Той губи дъщеря си Илияна преди четири години. Тогава тя е на 20. Младата жена загива на 25 март 2007 година. Причина за смъртта й е черепно-мозъчна травма, довела до остър субдурален хематом. Човекът, причинил тази травма, е Иво Мозоков. Илияна се запознава с него в средата на март, разказват родителите й. На 24 март вечерта Илияна и Иво излизат - първо на ресторант, после - в дискотека. Към два часа Мозоков станал агресивен, хванал Илияна за косата, натиснал й главата надолу и я ударил четири - пет пъти с юмрук в задната част на главата. Никой от компанията, с която двамата са били, не се е намесил да спре побоя, сочат документите по делото.

Няколко минути след ударите Илияна и Иво излизат от дискотеката, като той я придържа, за да се движи. Мозоков отвежда момичето към квартирата, която двамата са ползвали за любовните си срещи - апартамент на техни приятели на улица "Митко Палаузов". След което се върнал в дискотеката. Останала сама, Илияна седнала във фотьойл и запалила цигара. Заради ударите обаче тя изпада в безсъзнание, цигарата пада от устата й и започва да тлее. "След изпадане на пострадалата в безсъзнание настъпило тежко разстройство на дишенето и сърдечната дейност, които довели до леталния резултат", пише в решението на съда. Димът усетил съсед, който заедно с брат си влязъл в апартамента и открил тялото на момичето. "В този ден в шест часа сутринта дойде у нас полицейска кола, полицаите ме попитаха: тук ли е дъщеря ви. Аз казвам - да, едната е тук, в момента спи, но другата я няма. Човекът ми каза - ако обичате, облечете се и елате с мен", спомня си с ужас майката на Илияна - Геновева. В 11 часа жената вече знае, че дъщеря й е мъртва. От Съдебна медицина я посъветвали да поиска тройна съдебно-медицинска експертиза, защото се касае за убийство. Смъртта на момичето е настъпила заради черепно-мозъчната травма, категорични са медиците. На Иво Мозоков е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. На 20 юни 2008 г. Плевенски окръжен съд признава Мозоков за виновен и го осъжда на 10 години затвор. Присъдата обаче е задочна, тъй като по това време Иво е успял да напусне границите на България и да се установи в Испания. Обявен е за издирване и е върнат у нас от Интерпол. След връщането му той иска възобновяване на процеса и отмяна на влязлата в сила присъда с мотив, че не се е запознал с обвинителния акт. Върховен касационен съд счита, че искането е основателно и делото е върнато за преразглеждане на Плевенския окръжен съд. Решението е подписано с особено мнение от един от съдиите. "Мозоков е бил запознат с образуваното срещу него съдебно производство, макар все още да не е бил получил препис от обвинителния акт и да не е бил осведомен за датата за разглеждане на производството по същество. Въпреки това на 20 септември 2007 г. е заминал за Испания. Иначе казано, по мое мнение, собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес, че е обвинен в извършване на престъпление ", пише в мотивите си съдия Стамболова.

И така, делото за смъртта на Илияна е подновено. На 14 февруари 2011 г. с решение на съда Мозоков е осъден на 2 години и 11 месеца затвор. Присъдата е ниска заради факта, че той е направил пълни самопризнания и е поискал съкратено съдебно следствие - нещо, което не е могло да бъде направено през 2007 г., преди въвеждането на този термин. Така Иво Мозоков получава присъда под минималната за неговото деяния, която е три години. Сега той е в плевенския затвор. Оказва се обаче, че убийството по непредпазливост на Илияна не е единственото му престъпление. Мозоков има още три присъди за различни деяния.

След решението на съда родителите на Илияна вече са загубили всяка надежда за справедливост, тъй като смятат, че присъдата е малка. "Няма връщане назад това, което е извършил, но поне да имаше малко справедливост, да лежи дълго време в затвора и да разбере какво е загуба", казва през сълзи почернената майка на Илияна. И добавя - не можем да живеем на принципа око за око, зъб за зъб, за какво тогава трябва да съществува правосъдие и съдебна система.

 

 

Улица Столетов в Плевен - крещящ пример за общинското безхаберие

 

Огромният изкоп вече е на път да глътне комшийската къща, сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

Само нощната тъмнина скрива мизерната плевенска улица "Столетов" - с кални дупки, липсващи тротоари и огромен изкоп, зейнал до недовършен строеж. През деня гледката е невероятна, такава рядко се среща и в крайни селски райони - калта е до колене дори в сухо време, а ровът до замразения за строителство блок подобно на дълго експлоатирано сметище - пълен с боклуци. Леки коли и всякакви возила не могат да преминат през "Столетов" и в двете посоки, а тези, които все пак се наемат да го направят, рискуват да пропаднат в някой трап или да аварират. Приятелите ми все по-рядко ми гостуват, особено вечер, не искат да рискуват здравето си, оплака се обитателката на къщата с номер 19. Принудихме се със собствени средства да запълним част от дупките на улицата, заедно с други комшии, но те отново зейнаха, разказва жената. До същата къща на ул."Столетов" 19 е и огромният ров, изкопан при строителството на останал недовършен триетажен жилищен блок. На него строители не са се мяркали от 1992 година. Кратерът е стигал чак до оградата на потърпевшата и пак със собствени сили и средства тя се е принудила да запълни част от него от страх, че изкопът ще глътне къщата й. Въпреки усилията дворът й вече е увиснал на една страна, напукали са се част от стените на къщата.

Жалби обитателите на мизерната улица вече са пращали до Плевенска община. Невъзможно през деня и опасно нощем е движението на хора и автомобили по нея. Ровът край недовършеният блок пък може да глътне цял тир. Мръсотията е "черешката" на пейзажа и през лятото, и през зимата.

Жителите на "Столетов" подготвят нова жалба с надеждата да преборят безразличието на общината. Съмняват се обаче, че резултат ще има. Поне засега отговор на предишната жалба няма, дори наченки на някакъв диалог липсват.

Колко работници са нужни за направата на една улица, питат се те. А колко чиновници и време са необходими, за да дойдат те, да видят и после да разпоредят улицата да бъде направена? Ние си плащаме данъците, ще ги платим и тази година, но трябва ли да ставаме заложници на нечие безхаберие? Заложници на собствения си град и на собствената си улица, питат още те.

 

 

Темида

 

Вкарват зад решетките българи, пребили до смърт човек в Полша

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Скандално дело за грабеж и за жесток побой, завършил със смъртта на полски гражданин, причинена от двама плевенчани през далечната 1994 г., приключи с присъда в Окръжния съд в Плевен преди броени дни. На двамата подсъдими - 38-годишния Пламен Божинов и 51-годишния Славчо Пачев им остава да търкат наровете още само 9 месеца. Божинов и Пачев бяха осъдени на по 3 години лишаване от свобода, наказанието ще се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. След като им се призна задържането под стража, се оказа, че те почти са излежали присъдите си. В хода на разследването и делото подсъдимите бяха освободени под парична гаранция, която замени задържането им под стража. Ще припомним, че делото се гледа веднъж и двамата получиха присъди от по 2 години затвор. След връщането на казуса от по-горна инстанция за ново гледане в плевенския съд, бе насрочена и съдебна поръчка за разпит пред съдия на оцелелия при побоя Виеслав Смуга.

Пламен Божинов и Славчо Пачев бяха обвинени в това, че на 25 юли 1994 г. в гора край Жепин, Полша, заедно с Януш Стефанов ограбили двама полски граждани и после жестоко ги пребили. По-късно единият от тях - Роман Пашек, починал от раните си в болница в полския град Стараховице. Единият от извършителите на престъпленията - Януш Стефанов, бил заловен от полската полиция, осъден е през 1996 г. на 9 години лишаване от свобода и вече е изтърпял наказанието си. Другите двама, вече осъдени, успели да избягат в чужбина и да се укрият от властите, припомнят запознати със случая.

На фаталната дата 25 юли 1994 г. жертвите на похищението Виеслав Смуга и Роман Пашек тръгнали на панаир в полски град, за да си купят расови коне. В себе си носели доста голяма сума пари. На автогарата се запознали с тримата български граждани, общували с Пламен Божинов, който добре владеел полски. Триото предложило на Смуга и Пашек да ги закарат с колата си до панаира. Поляците се съгласили, преди да потеглят обаче си купили бутилка водка от местна кръчма. По пътя, някъде в гората между Жепин и Стараховице, след избухнало спречкване Стефанов извадил тояга и започнал да налага Смуга. В същото време Божинов заплашил поляците с нож, викнал им да дават парите, иначе ще ги убие, после те били накарани да се съблекат, бе посочено в обвинителния акт по случая.

Така жертвите били пребити в гората с тояга, с юмруци и ритници. След като ги ограбили и им взели вещи и пари на стойност над 4 хил. лева, си заминали и ги изоставили. Пръв се съвзел Виеслав Смуга, тръгнал да търси помощ, а Роман Пашек бил в безсъзнание. Пет дни по-късно от черепно-мозъчна травма и от раните по цялото тяло Пашек починал в болница, според обвинителния акт.

Материалите по случая са изпратени от Министерството на правосъдието на Република Полша в България през 2008 г. за продължаване на наказателното производство у нас. Документацията е приета от Върховната касационна прокуратура, в плевенската прокуратура е образувано и проведено досъдебно производство, а обвинителният акт е внесен на 31 август 2009 г. Двамата обвиняеми Божинов и Пачев първоначално не се признаха за виновни, направиха го доста по-късно в хода на процеса. Престъплението е извършено с пряк умисъл, деянието има изключително тежки последици - смърт на единия от потърпевшите, налице е брутално отношение към жертвите, а по-късно и укриване на извършителите, осуетяване на наказателно преследване. В обвинителния акт е посочено още, че с деянията си Божинов и Пачев са спомогнали за създаването на изключително негативен образ в чужбина за българските граждани като извършители на всякакви престъпления - от джебчийски кражби и незаконна търговия до грабежи и убийства.

върни се в НАЧАЛО