"BG Север" - брой 13 (8 - 14 април 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Дебели бели вождове дебютираха с грехове и страст в Арт клуба

 

Групата презентира новия си албум, който вече е на пазара

 

Бандата показа, че музиката наистина е обединяваща сила, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Дали може видеомонтажист, РС специалист, консултант-продавач на осветителни тела и шеф на Бюро по труда да се обединят около грехове и страст? Оказа се, че може, и то на 1 април. Без никаква доза майтап това стана в Арт клуба на плевенския театър, където групата Fat White Chiefs (Дебелите бели вождове) презентира дебютния си албум "Of Sins and Passion". Освен авторските песни, бандата изсвири кавъри на някои от любимите си групи и представи новия си китарист Тихомир Георгиев. "Of Sins And Passion" може да чуете на адрес: http://www.myspace.com/fatwhitechiefs1.

Повече за историята на колоритната банда разказва вокалистът Наско, който извън музиката прави живота на хората по-светъл, като ги консултира какви осветителни тела са подходящи за техния дом. Идеята за група, която да направи свой собствен стил - характерен, специфичен и уникален, дошла преди три години на пазача на реда в местния пандиз Живко и зъболекаря Иван. Към тях се присъединяват Милен, благодарение на чийто умения в монтирането на кадри гледаме "Модерно" и "Стъклен дом", и басистът компютърджия Иво. След като Иван решава да замине за чужбина, на негово място зад китарата застава Тихомир - шеф на Бюрото по труда в Долна Митрополия, който е свирил в група "Абсолют".

Нарекли са стила си фет метъл, а бандата Fat White Chiefs, за да бъде името закачливо, запомнящо се и да провокира слушателя. През лятото освен да практикуват основните си професии, музикантите са работили усилено и по записа на песните, включени в дебютния им албум - вече факт на пазара.

Не се притесняват от кризата, нито от мощната чалга вълна, защото са намерили своята публика. Пишат песните си заедно - китаристът подава идея, другите я доразвиват, а Наско пише текстовете. А за какво пеят? Естествено за любовта. Имаме и някои по-социални теми - наркотици, промиване на мозъци, но основната насока е творческото вдъхновение, инсперирано от любовта, категоричен е вокалистът, който търси творческо вдъхновение и в много други неща, като например английския футбол, музиката и... водката.

Имаме идеи и за нови парчета, преговаряме с няколко компании, не са български естествено, защото в България наистина много трудно стават нещата, издава Наско.

 

 

Синя любов

 

Левски на аванта в хотел Ростов

 

Собственикът на емблематичния плевенски хотел "Ростов" и върл левскар Васил Антонов е направил изключителен жест на любимия си футболен отбор, научи "BG Север". Във вторник вечерта, преди мача с "Литекс" в Ловеч за Купата на България, сините решили да пренощуват по-далеч от вражеските погледи в града на люляците и предпочели известния плевенски комплекс. Естествено шефовете на "Левски" имали готовност да си платят, но Антонов ги изненадал приятно, като им съобщил, че пребиваването на отбора и треньорския щаб в неговия хотел е напълно безплатно. Спонсорството включвало както нощувките, така и вечерята и закуската в сряда сутринта. Други екстри като посещение на нощния бар и момичета за компания обаче бизнесменът не е предложил, за да запази силите на любимите си футболисти за решителния мач. В известната дискотека "Камелия" обаче били забелязани посред нощ изпълнителният директор на клуба Георги Иванов - Гонзо и още няколко човека от спортно-техническото ръководство. "BG Север"

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За две кръстосани новинарски заглавия

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Да следиш новините в интернет понякога може да e забавно, друг път да те доведе до сериозни размисли поради една и съща причина. Скоростта, с която се добавя информацията, е по-голяма, отколкото във всяка друга медия, подредбата не е редакторска, а е според часа на добавяне на информацията, отзивите под нея, брой гласували и т. н. - все автоматични признаци. На много места излизат само заглавия без никакъв анонс и често можем да прочетем забавна двусмислица при кръстосване на две заглавия, примерно: "Бойко Борисов грубо фаулира при мач" и "Всички футболни хулигани - в затвора, по бързата процедура", или пък "Цветан Цветанов обвини в предателство" и "Поп Кръстьо не е имал възможност да постъпи иначе". Има и по-смешни, но понякога сляпата случайност е по-мъдра от всеки анализ. Поставя един до друг два факта така, че става очеваден житейският или политически абсурд. Попаднах на една такава страница. "България е готова за Шенген" и "Все повече роми неграмотни". В едната статия може да се прочете неофициална информация от кореспондентът на БНР в Брюксел за това, че много скоро можем да излезем от позорния списък. В другата, че неграмотността в България расте. Нищо шокиращо или твърде радостно в новините, следствие са на дълги тенденции, които няма как някой от нас да не е забелязал и дълбоко в себе си да не е убеден, че ежедневно резултатите се потвърждават. Една до друга, при това само като заглавия, създават едно тежко чувство, а човек си заслужава да се замисли. Добре: хората ни признават! Ще отпаднат и последните ограничения! Гордо можем да вдигнем глава: "Европейци сме!", не че някога не сме били, но сега и административно цензът ни е "европейски". Въображението ни може да рисува диалози, които се водят във все още външни на ЕС държави: "оправиха се българите", "това е произведено в България - страна в ЕС, не е менте" и т.н. Но всичко заприличва на розов фон, мимолетен унес сред блянове, в който сме си позволили да изпаднем, когато ни блъсне в очите онова, по-близкото до нас. Защото проблемът с неграмотността не е само ромски. Защото циганската култура оказва влияние върху културата ни изобщо. И не само върху културата ни - неграмотните днес хора утре ще са сериозен социален проблем. По-остър от този, който изобщо сме имали. Нека добавим, че тези неграмотни хора също имат право на глас и те ще избират нашите управници. Нека добавим и това, че е хубаво, че ни е останала човещина и сме способни да смекчим дълбоко в сърцето си престъпление, извършено от глад, но тази човещина се превръща в лицемерие, ако толерира първопричините, довели до безизходицата, а една от първопричините е неграмотността. Нека добавим, че невежеството е заразно, то се превръща в стил на живот, създава социална среда и не засяга само по генетичен признак. И все повече неромски деца кълчат смешно и телеса, и словоред, и се провикват "не мо'а се запра" или някоя друга подобна глупост, а това е само външен израз на интелектуалния им свят. И не, не само сред ромите расте неграмотността, не само те са неграмотни. Наивно ще е да смятаме, че е така. И в седмицата, в която дори СУ затвори, макар и все още само символично, не може да ме зарадва информацията, че ще сме много скоро в Шенген, защото реално ми се струва, че България сега е най-малко европейска. По-скоро се е запътила надолу към средновековието.

 

 

върни се в НАЧАЛО