ТЕМА


 

Плевенското сметище препълнено, екокатастрофа грози населението

 

Сериозен проблем са и нерегламентираните бунища в областта

 

Поля ТОМОВА

Сметището край Буковлък, където от години се изхвърлят боклуците на община Плевен, има капацитет още само за две години, след което трябва да бъде закрито. То се използва от 1995 година и вече има само около един милион и половина кубически метра свободно пространство. Край Буковлък се изхвърля боклукът на Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Гулянци и Пордим. При преливане на сметището може да възникне сериозен проблем, близък до екологична катастрофа, смятат експерти. Алтернативата е в изграждането на депо за твърди битови отпадъци, което да отговаря на европейските норми. Проектът за изграждането му е още от 2001 година, през 2003 г. документите за кандидатстване по програма ИСПА са внесени, но засега решение няма. Цялостният проект е за около 21 млн. лв., а финансирането може да стане или от бюджета на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), или по програма ИСПА. Според Димитринка Абрашева, шеф на отдел "Екология" към община Плевен, процедурата по ИСПА е твърде дълга и по всяка вероятност ще прескочим сроковете, в които може да действа настоящото сметище.

С реализиране на проекта се ангажира и областният управител Цветко Цветков, който заедно с кмета Найден Зеленогорски проведе работна среща в МОСВ. Постигната е договореност община Плевен да изпрати писмо с намеренията си и да очаква отговор, обясниха от кметството. Според директора на РИОСВ - Плевен, инж. Валентин Кашев предстоят търгове за идейния проект и проектиране на новото депо. Площадката за него вече е определена, тя се намира в близост до сега действащото сметище. Депото, което ще бъде изградено, е едно от петте, които са нужни, за да се поемат отпадъците на Плевенска и Ловешка област, каза инж. Кашев. Засега е изградено само едно сметище, което отговаря на изискванията и то се намира в Троян. За останалите се търси финансиране. Според Валентин Кашев през двете години, в които може да се използва старото съоръжение, новото трябва на всяка цена да бъде изградено.

В областта съществува и друг проблем, свързан с боклуците. Това са нерегламентираните сметища в малките населени места. Обикновено те изникват на края на селото или малкия град. В двете области има 167 такива бунища, които трябва да бъдат закрити поетапно до 2009 година. За тази година се предвижда закриването на около 60. За да стане това обаче, е необходимо в съответното населено място да има сметосъбиране и сметоизвозване, като боклуците да се изхвърлят в общинското сметище. Все още обаче в някои села няма дори контейнери за смет, какъвто е случаят със с. Коиловци. Според директора на РИОСВ закриването на нерегламентираните сметища трябва да става по график, определен от общините и съгласуван с министерството. Ако не изпълнят задълженията си, общините могат да бъдат глобени. Засега санкциите са 6 хиляди лева за декар, но с промяна в Наредбата за управление на отпадъци се очаква глобите да нараснат многократно, уточниха от РИОСВ.

Според експерти сметта и боклуците са един от най-сериозните проблеми в страната. За да се изпълнят изискванията на ЕС е нужно сериозно финансиране, но то може да дойде само при добре подготвени и аргументирани проекти.

 

 

Край Монтана се събират боклуците на 12 общини

 

Момчил ИВАНОВ

Регионално депо за твърди битови отпадъци бе открито край Монтана на 17 януари 2006 г. За прерязването на лентата дойде лично министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Сметището ще събира отпадъците на 11-те общини от област Монтана и на община Криводол от област Враца. Депото, което се намира в подножието на планината Пъстрина край Монтана, струва 9 милиона евро. То е проектирано и изградено в периода от 1999 г. насам и е най-голямата европейска инвестиция в областта за последните 16 години. 75% от сумата е дарена на България безвъзмездно от Европейската комисия, а останалите 25 на сто са от държавния бюджет на страната.

След оглед на сметището, което се простира на площ от 100 декара, министър Чакъров и представителят на Европейската комисия Питър Блажке заявиха, че депото отговаря на всички екологични критерии на Европейския съюз. В него са изградени 5 клетки за депониране на отпадъци, три от тях са напълно завършени, а останалите ще бъдат доизградени след години, когато първите се напълнят.

Още преди откриването на сметището активисти на Национално движение "Екогласност", начело със зам.-председателя му Петър Пенчев, поискаха от МОСВ да спре строителството. В множество декларации до медиите те обявиха, че сметището е прекалено близо до Монтана и околните села и ще замърсява въздуха в града. Месец по-късно, когато Бойко Борисов дойде в криводолското село Ракево, за да търси площадка за боклука на София, Пенчев изпрати до медиите иронична декларация. В нея той заяви, че иска отпадъците на София в регионалното депо край Монтана, тъй като и без това областният град събира боклуците на още 11 общини. Не разбрали иронията му, в един от най-тиражните централни вестници писаха "еколог от Монтана иска боклуците на София".

Макар че е вече готово, сметището край Монтана в момента събира отпадъците само на 2 - 3 общини. Останалите нямат средства за извозване на боклуците си до него. От община Лом искат изграждане на претоварна станция за отпадъци, тъй като някои от селищата се намират на 70 километра от регионалното депо. До края на годината всичките 12 общини трябва да закрият своите сметища и да извозват отпадъците до Монтана.

 

 

Габрово ще цапа Севлиево тази година

 

Мариана ДИМИТРОВА

До два месеца депото за битови отпадъци в Дряново ще бъде закрито. Причината е, че то е нерегламентирано. Изходът е боклуците от Габрово да пътуват до Севлиево. Това ще оскъпи значително услугата по депонирането на отпадъците и в най-скоро време промилът на габровци ще скочи почти двойно - от 3 на 5,9.

Битовите отпадъци ще бъдат поети от търговското дружество "Регионално депо за отпадъци - Севлиево". В момента севлиевското сметище се изгражда и ще заработи от средата на годината.

Засега в Габрово таксата за депониране на отпадъци е 18 лв. на тон. На година общината изхвърля 10 хил. тона боклуци. При цена 18 лв. на тон са необходими 180 хил. лв. За предишни години общината е заделяла между 100 -180 хил. лв. годишно освен за смет, още за снегопочистване, за озеленяване на паркове и градини. Сега ще са необходими 180 хил. лв. само за сметта, аргументират завишението на промила от кметската администрация.

Битовите отпадъци ще бъдат превозвани до Севлиево и ще пътуват до там 36 км, с което се повишават разходите на тази услуга. Освен това е необходимо да се подменят 4-кубиковите контейнери с еднокубикови, за да може камионите да превозват повече съдове за смет. Само транспортните разходи покачват стойността на сметосъбирането с 35 - 40 хил. лв. В севлиевското депо, което се изгражда с пари по международна програма, освен Дряново, сметта си ще изхвърля и община Сухиндол. И трите общини имат дялово участие в търговското дружество "Регионално депо за отпадъци" - Севлиево с 68%, Сухиндол с 10% и Дряново с 22%.

 

 

Враца и Мездра са водещи в България по управление на битовите отпадъци

 

Цветана АТАНАСОВА

Оценката е на датския експерт от консултантската фирма "КОВИ" Крестен Брентсен, дадена по време на екологичен семинар, посветен на управлението на битовите отпадъци във Врачанска област.

Разработването на програмата за управление на битовите отпадъци за общините Враца и Мездра започна през август 2002 г. с финансовата подкрепа на Датската агенция за опазване на околната среда и българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ). По тази програма беше построено регионалното депо за твърди битови отпадъци край с. Косталево и се изгради система за разделно сметосъбиране. От Дания са доставени два автомобила за сметосъбиране и сметоизвозване и 415 контейнера.

Повече от 6 500 домакинства и фирми от Враца участват в системата за разделно събиране на битовите отпадъци, която се обслужва от пет фирми. Включените в нея ползват намаление на такса смет с 50%.

До 2007 г. на територията на Враца и Мездра трябва да бъдат изградени 13 нови центъра за разделно събиране на хартия, картон, пластмаса, метали, батерии, хранителни, градински и обемисти отпадъци. Дотогава трябва да бъдат закрити и 110 нерегламентирани сметища на площ от над 300 дка, казаха от РИОСВ - Враца.

Друг проект на специалисти от общинската управа във Враца и от градската пречиствателна станция ще решава проблема с депонирането на утайките от станцията. Той е изготвен по искане на Европейската комисия, оценяваща проекта за водния цикъл на Враца, финансиран по програма ИСПА, уточни кметът Войслав Бубев. В проекта се предлагат решения, свързани с предварителното третиране на утайките - пречистването им да става по механичен и биологичен метод, а депонирането да се извършва в регионалните депа за твърди битови отпадъци. Програмата предвижда до 2009 г. да се въведе автоматизирана система за отчитане на излизащото количество утайки от пречиствателната станция, като две години по-рано да е ясно определена степента на опасност на утайките. По инициатива на областната администрация във Врачанско се очаква да бъде решен и друг сериозен екологичен проблем - с негодните и опасни препарати за растителна защита.

Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ отпуска безвъзмездна помощ от 791 315 лв. за изпълнение на проекта за събиране и постоянно съхранение на пестициди в контейнери "Б-Б куб", каза областният управител Антонио Георгиев. Според информация на регионалната служба "Растителна защита" в складове на община Враца има 273 000 кг. прахообразни и 18 185 л. течни вещества. При неправилно съхранение те са реално опасни за населението и природната среда, твърдят от служба "Растителна защита".

Б-Б кубовете са специални стоманобетонови контейнери, които се запълват от доведени до твърдо агрегатно състояние негодни пестициди. Контейнерите се затварят херметично чрез заваряване на капака към тялото и запълване на всички фуги с циментов разтвор. Те могат да съхраняват дори радиоактивни вещества. Годността им е изчислена от 100 до 300 години живот, казаха от авторския екип на проекта. Запълненият контейнер е с маса над 12 тона, което го прави практически невъзможен за преместване. Всеки контейнер заема площ от 4 квадратни метра. Те могат да се подреждат плътно един до друг и един върху друг на 4 реда.

 

 

Община В. Търново търси терени за площадки

 

Кремена КРУМОВА

Велико Търново може да си позволи процедурата по изграждане на завод за преработка на отпадъците и без другите общини - Горна Оряховица, Златарица, Стражица, Лясковец, Елена. Сумата ще е висока, но не и непосилна. Важното е да се разбере къде ще е депото. Това заяви зам.-кметът по икономическите въпроси на старата столица Стефан Ботев. На територията на общината има две сметища - в с. Шереметя за твърди битови отпадъци и в с. Леденик за строителни отпадъци.

Сметището в Шереметя обслужва Велико Търново и Лясковец. Депото стана известно преди година, когато инициативен комитет За чиста околна среда от селото организира протест пред кметството на два пъти, като не пропусна камионите със смет да стигнат до депото. Протестиращите искаха да се закрие старото сметище в Шереметя и да не се изгражда ново. Към тях се присъединиха тогава жителите от съседното село Драгижево. От десет години жителите на Шереметя алармират общинската администрация във Велико Търново, че капацитетът на депото е многократно превишен - от 25 декара в началото, на 40 дка сега. От депото постоянно се носи пушек и смрад. Замърсява се близкият водоем, както и обработваема земя. От 1970 г., когато е създадено, до сега то функционира без никакви нормативни правила за експлоатация, казват от комитета. Кметът на старата столица д-р Румен Рашев предприе редица мерки за усъвършенстване на депото - подобряване на работата и експлоатацията на сметището до намиране на площадка за ново. От предвидените тогава 60 000 лв. отидоха много повече, информира зам.-кметът Стефан Ботев. Справката сочи, че над 52 300 лв. са отишли за изграждане на ограда и портали, охраната е прибрала за добрата си работа 20 400 лв. Изграден е бетонов път до сметището към новата площадка, която струва над 50 000 лв. Почистването на участъка от селото до депото струва на общината близо 12 000 лв., 4 800 лв. са отишли за запръстяване на 8 дка от старата площ. Единствено не е изграден инфилтрата за сметището, след като всички други обещания бяха изпълнени, посочи Ангел Илиев, председател на инициативния комитет от Шереметя. След проведен конкурс за технология за преработка на отпадъците се е появила само една фирма - Аштром от Израел. Условията на компанията обаче са били неприемливи за по-голяма част от общините. Вероятно ще има нов конкурс с по-разширени изисквания, за да се явят повече кандидати, казва Ботев.

Според нормативната уредба действащо депо, което не отговаря на изискванията, трябва да бъде закрито. Затова сдружението "За чисти селища на петте общини - Велико Търново, Горна Оряховица, Златарица, Лясковец и Стражица, които ще бъдат обслужвани вече от новото депо, работят интензивно за подбор на площадка.

Още миналата година на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са предложили 28 площадки. Една по една те са отпадали. До тук сме се спрели на два терена близо до град Златарица, източно от пътя към Елена. Единият е 140 дка, а другият - 350 дка. Предстои да се получи становище от МОСВ. След това ще започне цялостно проучане, посочи зам.-кметът. Миналата година се спрягаха няколко села за сметища, сред които Мерданя или Миндя. Според Ботев Мерданя е добро място по отношение на вятъра, подпочвените води и др. Но има два неблагоприятни момента - състоянието на собствеността, което е доста тежка процедура, и общественият отпор. Ботев не се ангажира с точен срок за изграждане на новото депо.

 

 

Ловеч

 

Замразяват строежа на депото заради липса на средства

 

Адриана ЙОРДАНОВА

През тази година трябва да бъде пусната в действие първата клетка на новото депо за твърди битови отпадъци в Ловеч, което се прави изцяло според евроизискванията за екология и ще е регионално за няколко общини. Тъй като на входа му боклуците ще се мерят като количество, всяка фирма ще знае точно колко ще й струва това. Неговият капацитет е за 60 години. Досега са завършени изцяло колекторът за чистите води, външното електрозахранване, административната сграда, канализацията, пътните връзки, има и кантар за измерване на постъпващия боклук. В момента обаче има реална опасност работите да спрат и да се наложи замразяване на строежа, защото в новия бюджет държавата не отпусна целеви средства за строителството. Докато през 2005 г. даде 1,5 млн. лв., през тази година не бе заложен нито лев. А за пускането му са нужни 4,5 милиона лева. Общината е депозирала молба в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за пари от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Ако не бъдат намерени нужните 4,5 млн. лв., депото трябва да бъде замразено и след това ще трябват двойно повече средства, за да се приключи целият строеж, обясни кметът Минчо Казанджиев. От 2003 г. досега са вложени 9 226 897 лв., а общата стойност на проекта е 13 726 897 лв. Изграждането на депото започна през 2003 г. - с една година закъснение, заради съдебен спор между участниците в търга за изпълнител. След решението на окръжния съд строителство започна пирдопската фирма "Щърков и Събев" ООД.

Ако общината не довърши депото си, тя ще се размине и с очертаващата се бъдеща крупна инвестиция за създаване на завод за преработка на отпадъци от най-модерен тип, какъвто няма в България. Инвестицията ще е в размер на близо 20 млн. евро, като 8 милиона от тези средства ще са съфинансиране, предоставено безвъзмездно от белгийска страна. Ноу-хауто ще е от завод в Антверпен, изграден от белгийския концерн "Keppel Seghers". Собствеността върху бъдещето предприятие ще е на община Ловеч и на общините от Ловешка област, така както е в Белгия, обясни кметът. Малка част от дяловете са на компанията, която ще го изгради. За общините в региона ще е много по-евтино да се включат и да преработват отпадъците си, отколкото да търсят начини да строят свои сметища. Балирането на отпадъци, което сега се предлага в София, е отминал етап в преработката на боклука.

Белгийската технология, която ще се използва, е напълно безотпадна, преработват се всички видове отпадъци. Разделното събиране на отпадъци е нужно само за два вида - стъкло и хартия, всичко останало се изгаря и обработва на куп. Капацитетът на бъдещия завод ще е около 40 000 т отпадъци на първо време, като по-късно, с включването на още общини, ще достигне до 120 000 тона. Около 40 000 тона е количеството само от Ловеч и 35-те села от общината, които тази година бяха включени в разделното сметосъбиране.

Общината вече подготвя исканите документи за началото на проекта. Заводът произвежда като остатъчни продукти настилка за пътища, метал, а от енергията, отделяна при изгарянето - електроенергия. В ловешкия завод тя ще е достатъчна за уличното осветление. Ловеч е готов за тази инвестиция, защото в момента изгражда и депо за отпадъци. С новия завод и депото ще се знае точният размер на отпадъците и ще се коригира таксата за смет.