ОБИЧАИ


 

Мъжка Лазарица правят в Милковица, в Жернов викат мъртвите за Великден

 

Гергьовден е с една от най-богатите обредности, твърдят специалистите

 В Плевенско венчетата по Цветница са предимно от върба

Ралица ПЕТРОВА
Вяра ЦЕНОВА

Вярно е, че традициите вече не са онова, което бяха. Ромчета с неустановена религия ни сурвакат по Коледа, а сестричките им, боднали на мургавите си сополиви личица китка здравец, обикалят на Лазарица да събират яйца навсякъде, където им отворят. И всичко е с пожелание Бог да носи сполука в дома на милостивата стопанка. Читалища и самодейци се опитват да възродят забравени обичаи, записват песни, вадят от нафталина в раклите народни носии и обличат все още незахитрелите внучета (по-големите не могат да отлепят от огледалото и компютъра) по най-българските празници. Песните пък се предават от баба на внуче от поколения. За някои от тях сме чели от прашясалите страници на стари краеведски проучвания. Но вече и носителите на информация значително се модернизираха. Така за един уникален обичай в плевенското село Милковица можем да разберем точно от интернет. И да присъстваме чрез клип във Vbox на възстановка на уникален ритуал - Мъжка Лазарица, или както го наричат - Каца Маца. Както в цяла България, така и в Милковица, в съботата преди Великден лазарките обикалят по домовете и наричат за берекет и сполука на стопаните и тяхната челяд. В срядата след Лазарица пък тръгвали ергените на селото (днешните са от 3- до максимум 12-годишни, по-големите вече ги е срам).

И те обикалят

на групички,

като пред къщата не пеят лазарски песни, а викат силно: Каца Маца, дай ми бабо, яйчице! Според местните паралелната Мъжка Лазарица си съществува откакто я има и момичешката. Щом като девойка, която не е лазарувала няма да се омъжи, то това правило важи и за ергените. Според други обаче тази традиция дошла заради бедността в този край и преобладаващата мъжка челяд преди години. Момичетата носели преди Великден яйца за боядисване, а мъжките майки се чудели откъде да си ги набавят. И започнали да пращат синовете си по къщите.

Началото на т. нар. пролетна обредност започва след Трифон Зарезан.

По думите на Соня Кинова, ръководител на отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей - Плевен, нашата област няма специфичен или уникален обичай, по който да се отличава. Но пролетните обичаи се правят. Тук все още се практикува и вече поизчезналите Пеперуда и Герман.

Почти всички обреди продължават с годините да се практикуват от самодейците към различни читалища. Тученица, Коиловци, Телиш, Гривица, Ясен, Радомирци, Тръстеник са само част от селищата, които проявават активност. Езичество и християнство и тук се преплитат по уникален начин с една единствена цел - обредните действия да донесат здраве, берекет и благополучие.

Лазарица и Цветница. Тези два празника са

Шаталници на чети обикалят къщите на Лазарицасвързани най-вече

с женитбения

обичай.

На този ден лазарките са два вида - малки и по-големи - такива, които вече се момеят. "Последните трябва да бъдат облечени със сватбените дрехи на своите по-големи сестри и снахи, за да могат да привлекат женитбата. Това е първият ден, в който една голяма лазарка показва на селската общност, че вече е достатъчно голяма, за да могат да й се пращат женихи. Популярно е, че е една мома, която не е лазарувала, ще я грабне змеят, ще си похаби младостта, ще предизвика нещастия (природни катаклизми), които ще доведат до глад и до други болести", разказва Кинова. И добавя, че за разлика от други региони на страната, където по това време на годината изобилства с цветя, в Плевенско венчетата се правят предимно от току-що разлистваща се върба, т. е. те не са типичните венци, богато украсени с цветя, а са по-изчистени.

Момите, наречени шаталници, разделени на чети, пеят и играят по къщите, за което получават и своите подаръци - кукли, яйца. При този обичай, за разлика от други (като например Коледа), се започва с пожелания към младите. Празникът приключва същата вечер, но... на другия ден е Цветница.

Това е вече седмицата преди Великден. И в Плевенско на този ден се избира кумата на съответната лазарска чета. Обикновено момичетата отиват на реката. Всички застават на брега. Майката на едно от тях с лопатата за хляб прегражда реката и всички слагат венчетата си. После лопатата се вдига, а течението понася венчетата. Което е първо, притежателката му ще е кумица. Оттук нататък започват да говеят - т. е. да не й говорят. Тя ще бъде кумицата за самия Великден. В Страстната седмица, която следва, момичетата ще се подготвят да ходят при нея.

По време на Страстната седмица нищо не се прави. Голямото Великденско почистване трябва да е приключило до понеделник след Цветница, защото поверието гласи: ако някой работи във вторник, ще удари град. В тази седмица всеки трябва да отвори сърцето и душата си за Бог. Всяка домакиня вече е започнала да събира яйца за Великден.

"Ако сега се боядисват по 100 в някои къщи, преди, в онези големи семейства,

са се боядисвали

по 300 - 400 яйца,

защото в един дом са живели по 15 човека", обяснява Соня Кинова. И продължава: "Яйцето е този обреден момент, който служи като подарък. Тук с червеното яйце навлиза и християнската традиция. Съществува евангелски текст, който разказва, че когато Мария Магдалена видяла за пръв път, че Христос е възкръснал, отишла при император Тиберий. Но за да не е с празни ръце, взела бели яйца (не успяла друго, понеже била много бедна). Казала му: Христос Возкресе! Недоверчиво той отвърнал: когато почервенеят тези яйца, тогава ще повярвам. И чудото станало. Отогава се смята, че червеното яйце е символ на Възкресението, а в другите религии и в езичеството то е свързано със земята, с плодородието, с живота, с раждането".

Куклата ГерманПо принцип боядисването на яйцата става от най-възрастната жена, тя трябва да е обредно чиста, т. е. да е преминала етапа на сексуална зависимост. В с. Коиловци например бабата докато рано - преди изгрев слънце, боядисва яйцата, никой не влиза при нея. Чак когато направи кошницата, я показва на членовете на семейството. Никой не смее да ги пипне, защото още се отговява, хората все още не са пречистени, ръцете им са мръсни. И не могат да пипат тази част от Христос. С първото яйце се натъркват бузките на децата. Младите момичета, на които им предстои брак, слагат по едно в раклите с чеиза, за да "грее". В много от селата в Плевенски регион срещу Великден на прага се слага зелено - трева, коприва. За да бъде предизвикано доброто чувство на здраве, на успехи. И който мине през прага - да е на пролет, да е на добро. "В някои селища по река Осъм - Муселиево, Жернов, на Велики четвъртък ходят на гробища. Смятат, че мъртъвците, които ще слязат на Великден, ще закрилят цялата къща. Тази част от обреда не е задължителна", разказва за някои специфики в региона Соня Кинова.

В неделя, въпреки че е празник, не се прави хоро с тъпан, защото той ще предизвика градушка. Тогава хорото все още е ляво и не е сключено - посветено е на мъртвите, и е с гайда, а в Плевенско - с цафара. Най-голямата великденска веселба обаче е в понеделник. Тогава всички са облечени, накичени, музиката е с пълна сила - тъпани, гайди, цафари, кавали... Хората вече са сключени. Младите си разменят подаръци - шарени яйца. "Типични за този обичай са краваите, на които е поставено червено яйце. Те се дават на кумове, на кръстници.

Козунаците

са много късно

явление.

Те навлизат в региона след Първата световна война, към 30-те години на миналия век. Идват с католическото население, което имаме в някои селища", обяснява ръководителката на отдел "Етнография".

Хубав празник Великден, още по-хубав Гергьовден, е казал българският народ. "Това е огромен празник, който притежава една от най-богатите обредни системи - за хора, за добитък, свързан е с гадания, с магии, с пожелания, с изключително много обредни действия, като например пренасянето на агнето в жертва на Господ. В нашия регион още от рано сутринта се закичват стрехите с коприва или други стръкове, които се наричат на всеки член от семейството. На другия ден по степента на тяхното завехване се гадае каква година в здравословно отношение чака съответния човек. Друго - черевеният пояс, който се оставя пред стадото, което рано сутринта се изкарва на паша, за да не са гладни овцете на този ден, а после пак преминават през пояса, прибирайки се в кошарата", разказва Соня Кинова. До Гергьовден има строга забрана - не се яде мляко. На самият ден се доят овцете, прави се попара с гергьовденския хляб, който е четири вида - за овчаря, за дома, за нивата и за Богородица. Тези хлябове се месят от млада булка, която се е отродила един път, окичена със сребро. Тестото се завива с женска риза, за да са женски агнетата и да се увеличава стадото.

Нито един момент от ритуала по коленето на агнето не е самоцелен. Това става до бяла стена, кръвта изтича в бял котел (непоставян на огнището, да не е почернял). Кръвта трябва да плисне на стената, за да се види какво ще се изпише там. Събраната кръв се изхвърля в течаща вода. Кокалите от агнето се заравят и на мястото не се стъпва, за да не си стъпиш на здравето, късмета, плодородието. Типични за този празник са и люлките (някъде ги има и на Великден), на които момците люлеят своите изгори.

В Плевенско все още се среща и друг вече почти изчезнал обред - Пеперуда и Герман. Пеперудата се прави на 12 май, ако скоро не е валял дъжд. Това е малко момиче, все още "чисто", обикновено първо или последно дете от семейство, в което и двамата родители са живи. Събират се само момичета, обличат се с ризи, в Плевенски регион носят бъз. Обикалят къщите, пеят и играят за дъжд. Стопанката задължително полива пеперудата с котел с вода, като се смята, че ще се получи кръговрат и водата ще потече отгоре. Подаръците, които се дават на момичетата, са зърнени култури, най-вече брашно. Изнасят се в сито. То се търкаля. Ако се захлупи, ще е пълна годината, ако не - ще е празна. На другия ден се прави Герман. Олицетворение на погребален обичай. Участниците са същите. Обличат се празнично. Куклата Герман се майстори от кал или глина и е с подчертани мъжки полови белези. Дълга е около 30 - 40 см. В Плевенско в повечето случаи се слага върху турска керемида, с друга се захлубва. Палят се свещи. Участниците в ритуала започват да плачат, но трябва да има сълзи, които да предизвикат милостта на Господ, а не само нареждане. Прави се символично погребение обикновено до воден източник. След 9-ия или 40-ия дни куклата се изравя и се пуска по реката. После църквата прави шествие. Навсякъде, където съм била и е правен този обред, казват, че след Герман вали дъжд, признава Соня Кинова.