ТЕМА


 

 Професия безработен

 

Социалното министерство въвежда драконовски мерки срещу лентяите

 

Ромите прибират 80 на сто от сумите

 

Поля ТОМОВА

От тази година социалното министерство отрязва от помощи хората, които имат всички условия да се трудят, но предпочитат да лежат на гърба на държавата. Професията "безработен" или "социално слаб" я няма никъде в света и затова се наложиха спешни мерки и в българското законодателство, така че вече социална помощ за безработни от първи юли т. г. ще се получава само за 18 месеца, заяви наскоро при посещението си в Плевен министър Емилия Масларова.От години в България има хора, които не желаят да работят и висят на опашките в социлните служби. Не е тайна, че това са предимно български граждани от ромски произход, които са здрави, прави и работоспособни. 80 процента от парите за програмите за заетост отиват именно при ромския етнос. Свикнали да разчитат на държавна помощ, тези хора не желаят нито да се образоват, нито да се квалифицират, въпреки големия брой програми на социалното министерство. Лишаването им от помощи ще ги принуди да поемат отговорност за себе си, твърдят експертите.

За 2006 година бюджета на социалното министерство възлиза на 6 млрд. 169 млн. лева, което е 33,8 на сто от всички държавни разходи. Голяма част от тези средства се насочват именно към програмите по заетост. В националния план на правителството за настоящата година се осигуряват 107 413 работни места, както и ограмотяване и квалификация на близо 3 000 души от ромския етнос.

През последните години вместо интеграция, ромите имаха възможността да получават, без да дават нищо на държавата. Част от тях превърнаха раждането на деца в средство за получаване на повече пари от социалното министерство. Именно на хората, избрали през последните 15 години професията "социално слаб", се дължи и нивото на безработица в страната. Въпреки че за 2005 година то е най-ниското през последните години - 11,46 на сто, в Плевенска област безработицата е с по-висок процент - 16,05. Справката в Бюрото по труда показва, че в град Плевен нивото спада, но процентът дълготрайно безработни години наред стои един и същ. През миналата година в Плевен средно без работа са били 6 464 души, от които 3 265 са на държавната ясла повече от две години. Същото число дълготрайно безработни се запазва и за месец февруари тази година.

Плевенската дирекция "социално подпомагане" дава помощи на над 1 600 лица и семейства, от които 1 400 са в трудоспособна възраст. 250 от тях са дълготрайно безработните, сочи справката на дирекцията. Онези от безработните, които не са включени в програмите за заетост, за да получават помощи, са длъжни да отработят пет дни обществено-полезен труд. През месец февруари т. г. 90 от общо 1 484 лица са отказали да го направят, при което са лишени от помощ за месеца. Дълготрайно безработните обикновено се насочват към програмите "от социално подпомагане към заетост". Много често обаче ромите отказват да се включат в тях. Не са редки и случаите, при които хем взимат помощи от социални грижи, хем работят "на черно", твърдят експерти. Според програмата на социалното министерство, временните програми постепенно ще отпаднат, затова пък ще се разработват и реализират такива, които гарантират трайни работни места и възможност за придобиване на специалност. Строги санкции ще се налагат на хората, които злоупотребяват със социалните помощи, категорични са от министерството. Те ще бъдат лишавани от подпомагане не само за една година, както беше досега, а за две.

Явно е желанието на социалното министерство да се пребори с явлението "професия безработен". Дали ще успее, зависи от мерките и санкциите, които ще бъдат приложени.

 

 

Частен случай

 

13 години М. П. живее от помощи

 

Даниела ДОЧЕВА

Тази история може да се отнася за хиляди българи, които от години не работят и свързват двата края благодарение на социални помощи. М. П. е с висше образование. Работил като текстилен инженер в Плевен, докато тази професия става неперспективна след промените в страната през 1989 г. Няколко години се опитва да си намери работа, но без успех. Месеци наред е без една стотинка доходи, защото е под достойнството му да се регистрира в Бюрото по труда. Освен това вярва, че все ще си намери някаква работа - не се плаши от физическия труд. Но времето минава, а положението му става все по-тежко. Задъхват се и родителите му пенсионери, които го издържат. Най-после през 1997 г. М. П. се регистрира на борсата. След като се подписва 6 месеца, си подава документите в социалните и до 2000 г. получава помощи, които отработва с 5 дни труд. Парите, с които живее на месец, в началото са 17 лв. и кашони с консерви - боб, грах, краставички, мармалад, брашно, захар и др. Общата сума на продуктите допълва разликата до 35 лв. Като дойдоха жълтите на власт през 2000 г., въведоха изискването да се работи, разказва М. П. За няколко месеца е нощна охрана в помощното училище в ж. к. "Сторгозия", допълнително си докарва по някой лев с топлинно счетоводство. Не след дълго обаче и двата му ангажимента приключват и той отново е в редиците на безработните. Само че вече е загубил здравето си и се оказва нетрудоспособен. Лечението му е дълго и безрезултатно. С много ходене по мъките успява да получи документ от ТЕЛК за 75% нетрудоспособност, с който би могъл да кандидатства за социална пенсия. По-късно обаче комисията преразглежда решението си и приема, че той е напълно трудоспосбен.

В момента живее с 36 лв. социални помощи на месец, плюс 12 лв. за лекарства и около 60 лв. за отопление. "Аз по принцип не съм съгласен да си като кърлеж на гърба на държавата и да вземаш пари, без да работиш. Но има много хора, които живеят по този начин. Работят по няколко месеца, след това на борсата, при социалните и този цикъл може да се повтаря до безкрайност. За съжаление и аз съм принуден, заради здравословните си проблеми, да живея по този начин", признава М. П.

 

 

 

В Ловеч и раждането на деца е далавера

 

Адриана ЙОРДАНОВА

Не се знае коя професия е по-актуална днес - “безработен” или “раждане на деца”, коментират социалните работници в Ловеч. Комбинацията от двете е житие за голяма част от постоянния контингент на дирекция “Социално подпомагане”, който по принцип е нискообразован или неграмотен, повечето са представители на малцинствени групи и обединяващото между тях е, че през последните 11 години живеят на постоянно социално подпомагане. Сред тях има цели “кланове” или “семейства”, а все повече са и майките с повече от три деца, които нямат съпрузи. Една от постоянните “клиентки” на социалните е жена с 10 деца, която е бременна с 11-ото. Всяко от тях е с година разлика от предходното, защото тя взема майчински за него, след това продължава с ново и така от 11 години, обясни директорката на “Социално подпомагане” Красимира Катева. Отделно са социалните помощи по член 9, детските надбавки. “Грозно е да го казвам, защото държавата ни има нужда от деца и е хубаво да се раждат, но тя не мисли за рожбите си, за това какви грижи трябва да полага за тях. Майката е неграмотна, дори не може да говори, така че за нея работа едва ли би могла да се намери, но всъщност това е нейната работа - да ражда. Тя е само един пример, мнозина използват децата като средство за препитание”, коментира директорката.

 

 

Велико Търново

 

В сила е девизът “Държавата е длъжна!”

 

Кремена КРУМОВА

Има един постоянен контингент от хора, които от дълго време се издържат с парите от държавата, сподели директорката на “Социално подпомагане” във Велико Търново Мая Цекова. Според нея не могат да се докажат доходите на лицата и това създава най-голям проблем в последствие. „Срещаме постоянен отпор от хората, и ни се сърдят на нас. Пускат жалби, пишат писма до министерството да питат защо им се спират помощите. Много се спекулира със семейно положение и адресната регистрация”, споделя още Цекова. Има 50 случая на недобросъвестно получаване на пари и срещу нарушителите са заведени дела. Трудно обаче се връщали средствата, когато вече са дадени. Имало и такива случаи, когато потребителят излиза в чужбина, не уведомява за това социалните служби и си получава помощите по дебитната карта. Повечето от “клиентите” на социалната дирекция са с ниска култура, не знаят закона, а и не искат да работят. Немарливо е дори отношението им към собствените деца. Те се издържат само от помощите - социални и детски, и с години живеят така. За тях е важен девизът “Държавата е длъжна. Тя трябва да помага".

300 човека са в основното ядро на ползватели на социалните помощи от дълго време от община Велико Търново. Това са най-вече потребители от град Килифарево и селата Водолей и Ресен.

Нараства броят на хората, които отказват да се включат в програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост", съобщиха от Бюрото по труда в старата столица. В момента има 20 неусвоени места. Лицата, които отказват неоснователно предложената им работа, губят регистрация за срок от 12 месеца.

 

 

Габрово

 

Цели цигански фамилии абонирани за готови пари

 

Мариана ДИМИТРОВА

Цели ромски кланове са станали абонати на службата за социално подпомагане в Габрово, съобщи за “BG Север” нейният началник Радостина Братованова. С влизането в сила на промяната в закона за социално подпомагане те няма да висят вечно на врата на държавата и данъкоплатците, а ще бъдат подпомагани не повече от година и половина.

Безработните обаче не получават даром месечните си помощи. Със сключен договор между община Габрово и дирекция “Социално подпомагане” те отработват отпусканите средства повече от 5 дни в зависимост от сумата, която получават. Около 300 души са пренасочени да работят по различни програми по временната заетост чрез проекти на областната администрация и общината Габрово.

 

 

Тетевен

 

Отказват да се трудят за минимална заплата

 

Станислава СТОЯНОВА

70% от останалите без препитание хора на територията на Бюрото по труда (БТ) в Тетевен са продължително безработните лица без образование и ниска квалификация. По различни програми през 2005 г. са насочени 889 души. Според служители в борсата тези лица нямат изградени трудови навици и често отказват да започнат работа. Над 23% от общия брой регистрирани престояват в БТ повече от 1 и 2 години. Две трети от хората, които живеят от социални помощи, са от малцинствен произход. Миналата година са подпомогнати 1 598 лица и семейства, които са получили общо 393 620лв. Месечни помощи са взели 1 093-ма души, през 2004 г. те са били 1158. Анализирайки данните се вижда, че броят на подпомаганите лица и семейства за общината намалява. По-малко са и еднократните помощи, които най-често се отпускат във връзка с лечение на заболяване на член от семейството, при смърт или за ресоциализация на освободените от местата за лишаване от свобода.

Само за месец февруари т. г. социални помощи ще бъдат отпуснати на 134 лица от град Тетевен, като 2/3 от тях са роми. В селата Глогово и Градешница, където населението е помашко, помощ ще получат общо 230 лица. Ако на горепосочените безработни им бъде предложена работа за минималната заплата, в повечето случаи те отказват, каза Мария Стойчева, директор на “Социално подпомагане” - Тетевен.

 

 

Враца

 

Търсят алтернативни варианти

 

Цветана АТАНАСОВА

В община Криводол безработицата остава висока - 32,39 %, въпреки приложените проекти по националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, съобщи директорът на Бюрото по труда във Враца Маргарита Ангелова.

От началото на 2006 г. 543-ма безработни от област Враца започват работа по 30 проекта от националната програма за заетост. Получилите одобрението от Агенцията по заетостта проекти са на частни и обществени работодатели. Те са в сферата на обществено-полезни дейности, в селското стопанство и за асистенти на хора с увреждания.

Ангелова съобщи, че Агенцията по заетостта е одобрила финансирането на проекти по още две национални програми - “Активни услуги на пазара на труда” и “Алтернативна заетост”. По първата програма проектите са за обучаващи организации, включващи квалификационни услуги, услуги по заетост, свързани с мотивацията на безработните и подготовка за работа, както и планиране на заетост. Одобрените проекти за алтернативна заетост за област Враца са 36 и са насочени основно към работодателите с цел да се стимулира бизнеса им за създаване на нови работни места.

Областният съвет на сътрудничество, в който влизат представители на синдикатите, работодателските организации, регионалният инспекторат по образование и Бюрото по труда одобри нови 43 проекта за финансиране по националната програма за заетост. Те са за дейности по охрана и поддръжка в детски градини и училища, ремонтни и строителни дейности, както и за основното производство на различни фирми.

 

 

Бивш овчар се прехранва от боклука

 

Момчил ИВАНОВ

Всяка вечер един нисък, набит мъж, присяда до контейнер, поставен на метри от сградата на общината в Монтана. Това е неговият боклук, като си почине, наднича вътре и започва да рови. Вади загнил плод, оглежда го и го слага в торбата до него. После недоизяден сандвич, недопито малко шише минерална вода. Като се стъмни, си тръгва. За къде, и той не знае. Ако е топло, спи на дървените пейки пред автогарата, ако вали и е студено - търси някъде изоставен покрив да се подслони.

Работещите в службите около контейнера познават по физиономия мъжа, но никой не знае кой е, от къде е, как се казва. Методи съм, Методи Методиев, на 68 години, срамежливо се представя човекът. Изненадва се, че някой го спира и се интересува от него. Няма такова нещо, казва, всеки си отминава. Е, случвало му се е един-два пъти някоя добра жена от околните блокове да му изнесе от къщи я чисто парче хляб, я някоя стара дрешка.

Преди години Методи живял като другите - имал дом и жена в село Мърчево. Дълго време бил овчар в ТКЗС-то. Преди 10-15 години разтурили стопанството и той останал без работа. Жена му се поминала, а на синовете му не им е до него. И те си имат големи грижи, трудно преживяват. Бая погладувал, докато стигнал години за пенсия. Взима 63 лв., но те не стигат за нищо. И понеже на село няма контейнери с боклук, преместил се в Монтана. Няма адрес, регистрация, стая дори. "В началото ми се повдигаше от мухлясалия хляб и загнилите картофи. Беше ме срам и от хората, все си мислех, че някой познат ме гледа и кой знае какво си мисли за мен. Но гладът не се интересува от такива работи. Като не бях ял по два-три дни, нахвърлях се на всичко, каквото намерех", признава клошарят. За него това е единственият начин да живее, болен е и не може да работи нищо.

Бай Методи е решил да поиска от началниците стая в някоя необитаема къща. Да се подслони докато й дойде времето да я развалят. Един път дори се запътил към кмета Златко Живков, но портиерът го върнал още от вратата. Няма го, казал му. Ходил е при депутата Борислав Великов. Той се смилил и му дал малко пари. Благодарен му е, казва добри думи за него. И при трудния си живот не е озлобял към другите, само му е мъчно, че точно на него се е паднало така да изкарва дните си.

 

 

В Монтана двойно повече хора са без препитание

 

Симеон НИКОЛОВ

Равнището на безработица в област Монтана е почти двойно по-високо от средното за страната. Докато в държавата през миналата година и в началото на тази безработицата варира от 10 до 14 на сто, то в Монтана тя е в рамките на 20 - 25 на сто. В момента в региона без препитание са 17 881 души, което съставлява 22,38 на сто от хората в трудоспособна възраст, съобщиха от Регионалната служба по заетостта.

Процентът на безработните е най-голям в община Вълчедръм - 45,86. Следват Якимово с 42,62%, Медковец с 38,85%, Брусарци с 32,43%, Бойчиновци с 28,09%. В община Монтана безработните са 13,67%, в Лом - 25,21%, в Берковица - 22,64%. Най-малко хора са на борсата в община Георги Дамяново - 11,91 на сто.

Най-много от безработните са без квалификация - 62,5%, специалистите са 12,7%. С висше образование са 3,2%, със средно 38,3%, с основно- 58,5%.

70,3 на сто от безработните в област Монтана (12 571 души) не са работили повече от 12 месеца. 17,3 на сто от безработните са на трудовата борса по-малко от 6 месеца, останалите 12,3 на сто са от 7 до 12 месеца.