СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                            АРТСЕДМИЦА                                        "BG Север" - брой 11 (16 - 22 март 2012 г.)


 

Македонска режисьорка поставя руски текст на плевенска сцена

 

Александра се надява комедията "Кокошка" да е интересна за публиката

 

Александра Кардалевска, сн. авторът

Александра Кардалевска, сн. авторът

Страницата подготви: Вяра Ценова

Името на младата македонска режисьорка Александра Кардалевска, която живее и работи в Скопие, ще се впише съвсем скоро в афиша на плевенския драматичен театър "Иван Радоев". По покана на директора на културния институт Илко Иларионов тя ще постави с петима актьори от плевенската трупа пиесата на съвременния руски автор Николай Коляда "Кокошка". Повече за себе си, за пиесата и за театъра изобщо тя сподели в разговор с репортер на "BG Север" часове след пристигането си в Плевен.

- Александра, разкажи нещо повече за себе си. Как реши да се занимаваш с театър?

- Бях само на 16 години, когато драматизирах разказ на Чехов, и това се претвори в моето първо представление (сега е на 28 г., б. а.). Започнах да пиша текстове в средното училище и да се занимавам с аматьорски театър. Тези представления получиха награди - за текст и режисура и на държавен аматьорски фестивал, и на местни културни форуми. Това беше моят успешен старт, като започнах да правя всичко без всякакви познания, но буквално на нивото на едно професионално представяне. По това време излезе закон, че в актьорските академии може да се кандидатства след три години средно образование и аз пробвах. Явих се на приемен изпит, бях много млада, но имах най-високия успех, а другите бяха 10 - 15 години по-възрастни от мен, дошли с много притеснения и страх. Така първата година полагах 12 изпита за средно училище и 12 за академията.

- Какво е състоянието на македонския театър в момента?

- Трудно е за всички млади генерации във всички сфери. Културата в обществения ланец е последната халка, а тя е най-важна затова, защото показва какви сме, що сме и къде отиваме. Това театърът особено го показва - последна халка сме, защото финансовите и другите обществени проблеми, които ние усещаме като млада генерация, са най-изразени в театъра. Но знанието, любовта към театъра - на това не може да повлияе нищо - или го имаш, или го нямаш. Във всякакви рамки може да се роди театър. 

- Младите хора в Македония ходят ли на театър?

- Да, ходят. Дори от средните училища имат редовни часове, изнесени в театъра. Гледа се представление в часовете по македонски език, след което се анализира. Театралната култура се учи от много по-рано, но така се отглежда любовта към театъра.

- Как дойде поканата ти да поставяш на плевенска сцена?

- С Илко Иларионов се срещнахме в Струмица на фестивала за камерен театър "Ристо Шишков". Той изгледа едно мое представление - немски текст "Сексуалните неврози на нашите родители" - много комично и много сурово в същото време.

- Защо ще поставяш "Кокошка"?

- Договаряхме се да бъде нещо весело, ведро, комедия. Авторът е наш съвременник - Николай Коляда, има написани над 90 пиеси. За него казват, че е един модерен Чехов - майсторски написани текстове, в които показва обикновения живот. "Кокошка" преведохме специално за представлението в Плевен. Диалогът е страхотен, езикът е жив и цветен. Надяваме се пиесата да стане жив организъм и да комуникира наистина с публиката.

- За каква кокошка става дума в пиесата?

- Действието се развива в театъра - между актьори, режисьори, администратори. Кокошката е една млада актриса, която идва в театъра и основата на цялата приказност се базира на любовни триъгълници. Действието се развива в стаята на кокошката - бохемска, артистична стая, обзаведена на границите на кича. На актьорите ще бъде лесно, защото това са универсални правила, които ги има във всички театри, независимо дали са в Русия, Америка или на Балканите. Актьорите всякакви животи живеят на сцената, но накрая се изпразва личният им живот от ролите, които са изиграли, в това е драмата им. Мисля, че и за публиката ще бъде много интересно, защото това са човешки отношения.

- Какви са впечатленията ти от Плевен и плевенския театър?

- "Плевен древен и млад" (пее припева на "Песен за Плевен" от Илко Иларионов). Това е любимият ми град в България, влюбена съм в него. Тук може да се диша. А плевенският театър е магия. Той е храм сам по себе си, има дълга традиция, когато влезеш в него наистина разбираш какво е да си в театър в истинския смисъл на думата. В Македония нямаме толкова стар театър. Театърът ви е най-впечатляващата сграда в града и съм щастлива, че през следващия месец и половина ще работя тук.

 

 

Тройният съд от Вълчитрънското съкровище в изложба, посветена на нанотехнологиите

 

Валя Балканска, проф. Желев и Владимир Уручев пред тройния съд и картината на Гонгалов, сн. авторът

Валя Балканска, проф. Желев и Владимир Уручев пред тройния съд и картината на Гонгалов, сн. авторът

Тройният съд от Вълчитрънското съкровище, който се съхранява в плевенския Регионален исторически музей, беше основният експонат в изложбата семинар "Българските високи и нанотехнологии за повишена сигурност и по-добра защита на европейските граждани", който се проведе в Европейския парламент в Брюксел миналата седмица. Събитието беше организирано от евродепутата Владимир Уручев и неправителствената организация Единение "ДЕН", чийто председател е проф. Живко Желев. Във форума са били демонстрирани нанотехнологии срещу фалшификация на стоки и документи, проследяване на автентичност, персонализирана защита, разшифроване на изтрити маркировки, разчитане на скрити шифри върху метални повърхности и други иновативни методи, представени и приети в ООН и внедрени пилотно в 5 европейски държави, сред които и България.

В българската група беше включен и директорът на Регионалния исторически музей Стефка Григорова.

Каква е връзката на нанотехнологиите с древния съд от Вълчитрън, още по-малко с картината "Чудният празник на Колобъра" на Иван Гонгалов, в центъра на която е пак трилистникът? Оказва се, че обособяването му като скачен съд и запояването на тръбичките между трите листа на съда, едно към едно се покрива с

технологичния процес, базиран на съвременните нанотехнологии, сподели Григорова.

Изработването на документите за самоличност с българското изобретение дава 100% гаранция, че по никакъв начин те не могат да се фалшифицират. Това бяха три дни на България, на онова, което могат и правят българите, което сме наследили и продължаваме да носим в себе си през вековете още от древните траки и участието на Плевенския музей не е без значение, подчерта Григорова. Безспорно най-силно впечатление на всички е направил космичният глас на Валя Балканска и изпълнението на гайда на химна на ЕС "Ода на радостта".

В същото време в музея тече нормален ритъм на работа, нормален е приемът на посетители и на всички видове музейни дейности. Проблемът беше по време на големите студове и пораженията, настъпили в следствие на тях, със значителна част от които се справихме и отстранихме - спукани тръби, подмяна на водопроводни кранове и т. н., уточни директорът на музея.

 

 

Огнена магия в галерия Илия Бешков

 

Експозицията включва 27 творби на унгарски майстори на емайла

Експозицията включва 27 творби на унгарски майстори на емайла

Изложбата "Огнена магия" на унгарските майстори на емайла ще бъде открита на 20 март от 17 ч. в ХГ "Илия Бешков". Представени са 24 автори с 27 творби, изпълнени в различни техники на емайла - фасетиран и клетъчен емайл върху стоманени и медни плочи, цветен емайл и филигран. Произведенията носят провокативни заглавия: "Двама философи в мъглата, обърнали гръб на всички", "Ангелско ухо", "...блажено възкръснали", "Сбъдващият Наум", навеждат различни асоциации и алюзии от забързаните ни дни, но с упование в божествената творческа искра, казва главният уредник Антония Караиванова.

За начало на съвременното унгарско изкуство на емайла се приемат 60-те години на миналия век. Тогава този жанр, може би малко неочаквано, отново се появява в Унгария. Сериозна промяна в сравнение с предишните времена е, че в тази сфера, ограничаваща се предимно до бижутерите, във все по-голяма степен се проявяват скулптори, художници, графици, както и представители на различните клонове на приложното изкуство (стъкло, текстил). Още първото десетилетие и половина, периодът между 1960-1975 г., отправя унгарското изкуство на емайла в посоката на изобразителните изкуства. Сдружението на унгарските майстори на емайла възниква през 1997 г. с надежда за обновление, чиято главна мотивация може би е това най-сетне жанрът да се синхронизира със съвременните тенденции в изкуството.

За откриването се очакват да пристигнат Тошо Дончев - директор на Унгарския културен институт, както и делегация от град Кечкемет, както и Ласло Дьердядес - изкуствовед, директор на Музей "Cifra Palota" (Цветен палат), който ще представи изложбата.

Ден преди това, на 19 март, в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново, в рамките на културния календар за празника на общината, ще бъде открита изложбата "111 г. от рождението на Илия Бешков". Изложбата ще бъде представена от главния уредник на нашата галерия - Антония Караиванова.

На 28 март, от 17 ч., в залите на ХГ "Илия Бешков" ще гостува Полски институт - София, с първата си за годината експозиция на млади полски творци, лауреати на Show OFF, на Фестивала "Месец на фотографията в Краков" през 2011 г.

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Истински истории"

Радка Гайдарова

Събраните в този сборник разкази до голяма степен са действителни - ако не фактологически, то поне като емоционално отражение върху авторката, като последици от тези и от подобни събития, застигнали хиляди хора. Целенасочено, почти репортажно, тя представя човешки съдби, събития, на които е пряк или косвен свидетел от дете до зряла възраст. Те са се разигравали в различни времеви отрязъци - в годините на тоталитаризма и неотдавна, в периода на рецесия, когато под натиска на непознати и неочаквани сили и тенденции хората сякаш за първи път разкриват противоречивата си, едновременно ангелска и дяволска природа. Някои от разказите може би са тежки за четене и сякаш граничат с нереалното, но всичко, описано в тях, се е случвало...

 

"Последният жокер. Когато всичко е вече изгубено..."

Анди Андрюс

Дейвид Пондър се завръща и този път съдбата на цялото човечество е в ръцете му. Времето на цивилизацията изтича. Трупаните с векове алчност, завист и жажда за власт ни водят към гибелен край. Остава ни една последна възможност да предотвратим катастрофата - и решението се състои само от две думи. Но дори и най-великите личности, живели някога, са безсилни. Какво да правим? Веднъж на няколко поколения Бог ни изпраща човек с изключителен дар слово - човек, чиито думи са като живителни глътки за жадните ни умове.

 

 

 

 

. върни се в НАЧАЛО