СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...        ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА                         "BG Север" - брой 11 (16 - 22 март 2012 г.)


 

Георги Първанов:

 

Немислимо е животът на дете да зависи от финансови причини

 

Държавата трябва да гарантира ефективността на здравната система

 

Поля ТОМОВА

Здравеопазването би трябвало да бъде приоритет за едно управление и аз лично смятам, че това е основен приоритет за БСП. Това заяви в Плевен президентът (2002 - 2012 г.) Георги Първанов. Акцент в програмата му бе срещата с представители на медицинското съсловие. Георги Първанов определи ситуацията в българското здравеопазване като тревожна и заяви, че многократно е алармирал за това в качеството си на държавен глава. "През последните години хаосът в системата се задълбочи - нескончаеми кадрови промени и промени в нормативната база, болниците продължават да изпитват остър недостиг на средства и кадри, цените на лекарствата са високи, окаяно е положението на спешната помощ" - така описа системата Георги Първанов. Той добави, че една от най-тревожните тенденции в родното здравеопазване е здравето и животът на българина да зависят от финансовото му положение. "Недопустимо е животът на едно дете да зависи от финансови причини, от възможността родителите му да намерят средства и от лимита на Фонда за лечение на деца", категоричен е Първанов.

Според него оправданията с кризата са недопустими, тъй като именно в условията на криза би трябвало да има коренни промени в системата. "Неотдавна здравният министър каза: за толкова пари - такова здравеопазване. Проблемът обаче не е само в парите, но и в управлението, и в изразходването на средствата. България се намира някъде в средата на Европа по отделяни общо средства за здравеопазване от БВП. Но съотношението между държавни и лични средства е 4 към 3, а отделяните от държавния бюджет средства са 4 на сто от БВП, което ни нарежда на последно място в ЕС. Изводът е, че българското здравеопазване се крепи в значителна степен върху сивата, неформална икономика на здравните услуги, тоест - нерегламентираните плащания", каза още Георги Първанов. Той не пропусна да отбележи и проблема с постоянно растящия брой на здравно неосигурените, както и практиката вноските за здраве да не се използват само за здраве.

Според президента (2002 - 2012) основният проблем на българското здравеопазване е не просто липсата на финансов ресурс, а моделът на финансиране, при който и да се наливат финансови средства, те пак ще потъват като вода в пясък. Затова в България са необходими спешни мерки, заяви Първанов. Като първа стъпка той определи промяна на отношението към здравеопазването и ролята на държавата, която трябва да се превърне в гаранция за ефективното функциониране на системата. "Второ - в центъра трябва да бъде поставен пациентът, да се гарантира равен достъп на всеки. Трябва да се отдели особено внимание на децата и подрастващите, на майчиното и детското здравеопазване. Всяко училище трябва да има зъболекар и лекар", заяви Георги Първанов. Според него в България трябва да се изгради ефективна национална, регионална и местна здравна мрежа, която да гарантира реално принципа на достъпност до качествено здравеопазване.

Той заключи, че при бъдещо управление на левицата здравеопазването ще е реален приоритет и до края на десетилетието ще достигне до 8 на сто от БВП, чрез включване на допълнително доброволно частно осигуряване. В дискусията с медиците бе обсъден и въпросът здравната каса да се превърне в национален публичен фонд, независим от държавата, в който събраните средства да се изразходват единствено за здраве. Сред идеите на Георги Първанов за реформа в системата е и във всеки от шестте региона в България да се изгради многопрофилна високотехнологична болница, която не само да изпълнява реални функции, но и да подготвя кадри за научно-изследователска работа.

 

 

Съборът на лекарите не мина без разправии

 

Д-р Райчинов бе преизбран за председател на БЛС с две трети от гласовете на делегатите, сн. авторът

Д-р Райчинов бе преизбран за председател на БЛС с две трети от гласовете на делегатите, сн. авторът

Ангел АТАНАСОВ

И 54-ия събор на Българския лекарски съюз (БЛС), който се проведе в Плевен, не мина без обичайните разправии между делегатите. Въпреки това форумът си свърши работата - обсъди най-важните проблеми на лекарското съсловие и на здравната ни система и избра хората, които ще ръководят съюза през следващия мандат за управление.

Още в началото мандатната комисия на събора прецени, че петимата представители на организацията в Търговище и трима делегати от Смолян могат да участват само като гости, без право на глас. Комисията мотивира решението си с обяснението, че колегиите в тези два града не са превеждали редовно членския си внос в БЛС. Последва остра реакция на делегатите от Търговище. Явно не сме удобни на досегашното ръководство на лекарския съюз, заяви в кулоарите д-р Добрин Папуров, председател на търговищката Районна лекарска колегия (РЛК). Той допълни, че миналата година тяхната колегия поискала оставката на ръководството на съюза, защото не се отчитало финансово според устава на организацията. Колегията превела дължимите средства за членски внос преди началото на събора, но в платежното нареждане била допусната грешка.

Не мина без скандални ситуации и при представянето на концепциите на номинираните кандидат-председатели. След като близо час обясняваше от трибуната своите виждания за развитието на съюза, д-р Андрей Кехайов обяви, че оттегля кандидатурата си. Той призова същото да сторят и останалите номинирани.

Оттеглих се по морални съображения - смятам, че д-р Райчинов трябва да се разкае за политически неадекватното си поведение по отношение защитата на лекарите, поясни извън залата д-р Кехайов. Той обвини още д-р Райчинов, че съборът е режисиран и се е превърнал във фарс.

Призивът обаче не получи подкрепа от делегатите, които припомниха на д-р Кехайов негови стари прегрешения към организацията и към лекарското съсловие."Колкото и да им се иска на някои хора, скандали на събора нямаше. Ние събори без емоции досега не сме имали.

Най-спорните теми, които обсъдихме, бяха за правомощията на съсловната ни организация, за финансирането на здравеопазването, необходимите промени в системата, невероятно ниските за Европа доходи на лекарите и др.", заяви д-р Цветан Райчинов. Той получи нов мандат за управление след балотаж с д-р Мариана Кирилова от РЛК - Велико Търново. За него гласуваха 212 делегати, а за д-р Кирилова - 114.

"Смятам, че независимо от всички пропуски, грешки и накуцвания в последните няколко години БЛС определено върви напред. Може би не са подбрани най-правилните средства и начини, но според мен това е пътят, по който трябва да вървим", коментира д-р Венцислав Грозев, председател на плевенската РЛК.

 

 

Кметът на Плевен вече е професор по хирургия

 

Ани ПАВЛОВА

Титлата "професор" вече ще изписва пред името си плевенският кмет д-р Димитър Стойков. В понеделник Академичният съвет на Медицинския университет (МУ) в Плевен му присъди тази академична степен.

Процедурата е минала през три етапа, съобщи пресцентърът на общината. В първия етап Комисия по избора с председател проф. д-р Григор Горчев, дмн, ректор на МУ - Плевен, е разгледала клиничната, преподавателска, научна и оперативна дейност на доц. д-р Стойков. Паралелно с достиженията в научен план, за последните три години са били анализирани броят, обемът и тежестта на извършените от него операции и преподавателската му дейност.

В състава на Комисията по избора са участвали водещи специалисти по коремна хирургия - член-кореспондент проф. д-р Дамян Дамянов, дмн - ръководител на Клиника по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоанна", председател на Българско хирургическо дружество и председател на Съюза на учените в България, проф. д-р Тома Пожарлиев, дмн - ръководител на клиниката по обща хирургия в УМБАЛ "Св. Анна", проф. д-р Росен Маджов, дмн - зам.-ректор по научната дейност на Медицинския университет във Варна и началник Първа клиника по Коремна хирургия, проф. д-р Красимир Иванов, дмн - председател на Борда на директорите на УМБАЛ - Варна, и началник Втора клиника по

Проф. д-р Димитър Стойков

Проф. д-р Димитър Стойков

Коремна хирургия, проф. д-р Ташко Делийски, дмн - началник на Клиниката по онкохирургия към УМБАЛ и ръководител катедра "Сестрински хирургични грижи" в МУ - Плевен, проф. д-р Любомир Ковачев, началник на Клиниката по гръдна и пластична хирургия на УМБАЛ - Плевен.

Комисията по избора дава положително становище на предложението за присъждане на академична степен "професор" на доц. Стойков.

Предложението за присъждането на академичната степен "професор" е разгледано и одобрено от Специализиран съвет по хирургия към Медицинския университет в Плевен, който е предоставил положителното си становище за окончателно решение на Академичния съвет на висшето учебно заведение.

 

 

Общината готви и изпълнява проекти за 160 милиона лева

 

Ангел АТАНАСОВ

По проекти за общо 160 млн. лв. ще работи през тази и следващата година община Плевен. 21 от тях вече се изпълняват. Други 8 са депозирани за оценка, а в процес на разработка са още 11 проекта, съобщи плевенският градоначалник Димитър Стойков.

Общината е водеща организация в 8 от стартиралите вече проекти, чиято стойност е 18 млн. лв. Най-мащабният от тях е "Организация на уличното движение" - за 7 064 000 лв. Той включва реконструкция на улиците "Г. Кочев", "Хемус" и "Гренадирска", система за видеонаблюдение, велоалея и 6 многофункционални спортни и детски площадки. Крайният срок за изпълнението му е юли т. г., а по-голямата част от дейностите по него вече са приключени.

Другият голям проект е за оптимизиране на част от общинската образователна инфраструктура на стойност 4 158 903 лв., от които участието на общината е 623 835 лв. По проекта за интегриран план за градско възстановяване и развитие на Плевен, който трябва да приключи до юни 2013 г., планираната сума е 994 000 лв. За изграждането и функционирането на Областен информационен център е спечелен проект на стойност 500 000 лв. С тези пари центърът ще работи в продължение на 36 месеца. След това общината е поела ангажимент да го поддържа още 5 години.

5 047 000 млн. лв. трябва да усвои община Плевен, за да развива устойчив туризъм. Този проект предвижда ремонт на Панорамата, Скобелев парк, реставриране на историческия каменен мост на река Вит при село Ясен и на крепостта "Сторгозия" и други дейности.

Плевен е и партньор по 13 по-малки проекта на обща стойност 2 млн. лева.

В четири от депозираните към момента проекти община Плевен е водеща организация - стойността им е 26 млн. лв. Най-важен от тях е проектът за изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в региона - за около 24 млн. лв. Очакват оценки и проектите "Днес инвестираме в бъдещето на децата", "Регионален център за ранна интервенция на уврежданията" и "Ремонт на основната административна сграда на община Плевен".

"Сградата на общинската администрация има нужда от спешни ремонти, защото проблемите по нея са се трупали с години. Дограмата е изгнила, козирката отпред е протекла, в стаите на първия етаж има сериозни течове, мазилката се кърти на места. Проблеми има и с арката. Ако не кандидатстваме за финансиране по "Красива България", трябва да направим ремонт с пари от общинската хазна. За ремонта ни трябват над 2 млн. лв., които не можем да отделим. Проектът, с който кандидатстваме, е за 211 000 лв. - при собствено участие от 111 000 лв.", обясни д-р Стойков.

От проектите, които са в процес на разработка, най-мащабен е този за т. нар. интегриран воден цикъл. Той трябва да се осъществи заедно с община Долна Митрополия и град Тръстеник. Включва изграждане на пречиствателна станция, колектор в Плевен, ВиК мрежа за Долна Митрополия и Тръстеник и канализацията на село Ясен. Ще се реализира по ОП "Околна среда", ако до края на годината получим одобрение за него от Брюксел. Общата стойност на целия проект ще е около 125 - 130 млн. лв.

Инвестиция от 23,5 млн. лв. пък предвижда проектът за интегриран градски транспорт на Плевен. Той включва изграждането на тролейбусно депо, разширяване на контактната мрежа на тролеите, ремонт на спирки, създаване на две нови велоалеи.

В етап на разработка е и проект за осигуряване на достъпна среда в Историческия музей за 40 000 лв., както и за изграждане на шест центъра за настаняване от семеен тип на деца, лишени от семейни грижи.

 

върни се в НАЧАЛО