КОНФЛИКТИ


 

Собственик на земеделска земя обвинява арендатор в своеволие

 

Илия Христов твърди, че три години не може да стъпи в бащината си нива

 

Илия Христов

Ралица ПЕТРОВА

Вече три години собственик на земеделска земя се бори с абсурдността - твърди, че не може да влезе в бащиния си имот, защото в него неправомерно се разпорежда друг човек. 13-те декара на Илия Христов, които се намират в землището на с. Радишево, продължават и до днес да се обработват незаконно от арендаторката Анита Гешевска, казва собственикът. Независимо от факта, че той няма сключен договор с нея и е налице заповед на кмета на община Плевен за изземване на земите от наемателката и предаването им на Христов. Още повече - има и решение на Върховния административен съд (ВАС) в полза на наемодателя по спорния казус. Въпреки всичко това Христов продължава да търпи финансови загуби, казва, че е заплашван и с побой.

Всичко започва преди осем години. На 22 септември 2001 г. Илия Христов подписва предварителен договор за наем с ЕТ "Дори - Тодора Гешовска" с управител Тодора Гешовска (майка на Анита Гешевска). В документа е записано, че той предоставя земята си за възмездно ползване, като "наемателят дължи годишна наемна цена в размер на 10 лв./дка". Предстои договорът да мине през нотариус. На 12.12. 2001 г. Илия Христов, както и всички останали, които предоставят имотите си на арендаторката, са извозени с бус до Плевен. "Всичко стана много бързо. Струпахме се пред нотариуса, набързо ни се раздадоха договорите да ги подпишем. Аз разчитах, че ще получа документа от 22.09., само че нотариално заверен. И не погледнах", разказва Христов. Когато се прибира вкъщи обаче разбира, че е измамен. Изненадващо в контракта, подписан от него и единия му брат - Ангел, е записано, че арендното плащане на декар ще бъде не 10, а до 10 лв. В резултат на това Христов твърди, че за година е получавал най-много до 5 лв., а парите за 2005 и 2006 г. си е взел след много вдигане на шум.

Собственикът разбира, че въпреки че е излъган, няма какво друго да направи освен да чака да изтекат петте години, за които е сключен договорът. Като не съм гледал навреме, търпях и мълчах, казва Илия. И взима решение за себе си, че след като изтече контракта с Анита Гешевска, категорично няма да го поднови.

Междувременно обаче Гешевска решава да обезпечи по-нататъшното си ползване на земята на Христов. На 1 август 2004 г. правоприемникът на ЕТ "Дори - Тодора Гешовска" - "Сортови семена 2002" ЕООД, като арендатор сключва допълнително споразумение на договора от 12.12.2001 г. (с период на арендуване до края на 2011 г.), но то е подписано само от двама от трима собственици - братята на Илия Христов - Ангел и Венцислав. Илия твърди, че дори единият от парафите не е на брат му Ангел, а на съпругата му, която няма право да подписва за негова земя, при положение, че той е жив. Т. е. допълнителното споразумение е подписано от брата, който не фигурира с парафа си под основния договор, и съпругата на другия брат.

За да уреди напълно документацията и да не се получат недоразумения в последствие, на 8.12.2006 г. Илия Христов разделя доброволно наследените от баща си около 40 дка с братята си. Така за негово ползване остават близо 13 дка. Виждайки, че наближава крайният срок на подписания с арендаторката договор, Илия Христов й заявява, че няма повече да ползва нейните услуги. "Аз лично съм ходил при Гешевска да я предупредя да не ми обработва земята. Принудих се и написах молба, която занесох в кантората й в Плевен. Там беше само счетоводителката. Тя отказа да ми даде входящ номер, защото й било забранено. Тогава поисках да напише датата и да се подпише в единия край - че съм дал на 6 ноември 2006 г. такава молба. С копието направих жалба до кмета на Плевен и до Районна прокуратура", разказва Илия Христов.

На 20 ноември 2007 г. кметът на община Плевен издава заповед, която гласи, че имотите трябва да се изземат от Анита Гешевска и да се върнат на Илия Христов. Като реакция арендаторката обжалва заповедта пред Административния съд в Плевен, който се произнася в полза на Христов. На 9 юли 2008 г. решението на плевенските магистрати е потвърдено и от Върховния административен съд и е категорично - без право на обжалване. А докато се точат съдебните процедури Гешевска продължава да обработва земята.

Междувременно на 12.12.2007 г. Илия Христов трасира собствения си имот. "Когато отидох да видя колчетата ми дали са там, спря луксозен джип и от него слезе Анита Гешевска. И ми вика: какво търсиш в имота ми. А аз й казвам: този имот е мой, наследствен. За него баща ми калта под ноктите си е дал, това е моя земя. А тя: не се занимавай, защото ще дам 1 000 лв. и ще те пребият като куче. Незабавно отидох в Първо РПУ. Те ме посъветваха да дам жалба до прокуратурата за заплаха. Получих отговори в последствие от полицията, че са я предупредили за самоуправни действия", разказва Христов.

Независимо от решението на ВАС арендаторката продължава да работи 13-те дка на Христов. Той се принуждава на 25 януари 2008 г. отново да напише жалба до прокуратурата с желанието да се провери достоверността на допълнителното споразумение, на което Гешевска се основава, за да работи земята. Образувано е наказателно производство, което е прекратено. След обжалването обаче от Плевенския районен съд връщат делото в прокуратурата, защото допълнителното споразумение, което е предмет на жалбата, изобщо не е било подлагано на експертиза.

 

 

Анита Гешевска:

 

Опитва се да ме изнудва,защото не купих имота му

Илия Христов не си признава арендния договор и анекса към него. Но те се развалят в съда. Той такова нещо не е предприел. И още: той не иска да разговаря с мен. Илия Христов визира заповед, издадена от общината. Същата тази община обаче издава едно споразумение от 8.10.2008 г., с което тя и областната служба "Земеделие и гори" уреждат ползването на земеделските земи за стопанската 2008/2009 г. В него категорично се казва, че то важи и за неприсъствали ползватели на земеделска земя.

Аз съм категорична, че има допълнително споразумение към договора, което той не признава, но то е подписано преди да бъде извършена доброволната делба между братята. Така, въпреки че е подписано само от двамата братя, те съставляват 51%, каквото е изискването по Закона за арендата. И аз не мога да го разваля, защото трябва да имам тяхното съгласие. Единият почина, наследниците си дадоха земята на мен и получават рента, другият я продаде. Илия Христов не е идвал при мен, затова не си е получил парите. Аз не мога да го гоня. И друго: това, че в нотариално заверения договор е написано, че рентата е до 10 лв./дка, е нормално и е застраховка за мен при евентуално лоша година. Всеки е имал възможност да си прочете документа преди да мине през нотариус. Ако Илия Христов беше дошъл при мен с другите страни по договора и се бяха разбрали за преподписване, нямаше да имам нищо против. Но това той не го прави, а тръгва по инстанции, започва да пише жалби и т. н. Той ми предложи да му купя земята на цена три пъти по-висока от пазарната и аз не се съгласих. И всичките тези жалби са един вид изнудване - в крайна сметка да си кажа: хайде стига вече, и да я купя. Но това няма да стане.

Илия Христов казва, че си е забивал колчета. Но не ме е викал да видя къде са. Аз, както и трактористите, не можем да знаем в една нива от 900 дка къде е трасирано. Заявявам категорично: ако той иска да си получи земята, само трябва да ме извика и да ми каже къде си е забил колчетата. Даже ще му подсигуря и трактор. Но той просто отказва да контактува с мен. Целта му е да ми подбива авторитета.

 

 

Възмездие

 

Комисията Кушлев конфискува имането на рома Валентин Станев

 

Проф. Стоян Кушлев (в средата), директорът в Ловеч Георги Петров (вляво) и Николай Николов, член на комисията, са доволни от резултатите на местната дирекция

Мира ГАНЧЕВА
Поля ТОМОВА

И Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе за отнемане на имуществото на ромския бизнесмен от с. Аспарухово, община Левски, Валентин Станев по дело, заведено от ловешката дирекция на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по-известна като комисията "Кушлев". ВКС е потвърдил решението на Плевенския окръжен съд (ПлОС), с което в полза на държавата от Станев и съпругата му Тинка се отнемат 1/2 идеална част от дворно място от 1 100 кв. м и втори етаж на масивна двуетажна къща в с. Аспарухово със самостоятелен вход и таванско помещение. Отнемат се и три луксозни возила - "Форд Ескорт", "Ауди А4" и "Форд Сиера", както и 72 595 лв. в банкови сметки и над 10 500 лв. по лихви, натрупани досега. ВКС е осъдил Станев и съпругата му да платят на комисията сумата от 1 170 лв. разноски за производството. Каква ще бъде съдбата на имуществото, ще решава Министерството на финансите. В момента единият от автомобилите се пази в подземен паркинг в Ловеч.

Точно три години бяха необходими, за да се стигне до окончателно отнемане на незаконно имущество, обяви в Ловеч председателят на комисията проф. Стоян Кушлев. "Първото заседание по делото в ПлОС беше на 14.11.2006 г. Последваха 7 заседания, на които бяха представени множество експертизи, както по наше искане, така и по искане на подсъдимия", обясни юристът Георги Петров, директор на ловешката комисия "Кушлев". Присъдата е била постановена на 21.01. 2008 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил решението на плевенските си колеги след две заседания. Валентин Станев е с влязла в сила присъда през октомври 2005 г. за притежаване на незаконно оръжие - пистолет "Макаров" и шест патрона. Има присъда от миналата година и по чл. 159 от НК - за трафик на хора. От комисията "Кушлев" безспорно е установено, че само за период от пет години Станев е излизал в чужбина 51 пъти, а съпругата му - 32. В същото време единствените му законови доходи са били от трудово възнаграждение за периода януари 1985 г. - януари 1986 г. в размер на около 2 000 лв. Мургавият бизнесмен твърдял, че дължи благосъстоянието си на ромски традиции и обичаи, благодарение на които имал 100 монети от по 32 г злато всяка.

През 2008 г. комисията "Кушлев" е завела 112 дела за 66 млн. лв., обяви още проф. Стоян Кушлев. Запорирани са 156 млн. лв. От началото на 2009 г. са заведени 12 дела за 21 млн. лв., запорите са за 187 млн. лв.

На територията на Ловешка и Плевенска област комисията има още три решения за отнемане на имущество на първа инстанция, съобщи Георги Петров. Делото срещу Адриан Антонов от Луковит чака окончателното решение на ВКС. Луковитчанинът е с влязла в сила присъда по чл. 215 от НК - за участие в група, организирала укриването и спомогнала да бъдат отчуждени автомобилни части. Групата действала в Северозападна България. Той е осъден и по чл. 339 от НК - за притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешително. Ловешкият окръжен съд постанови отнемане в полза на държавата на имущество, възлизащо на 94 хил. лв. Антонов остава без 1/2 идеална част от пасище с площ 13 дка в местността "Мушат", апартамент 111 кв. м в Луковит, дворно място в Червен бряг с площ 910 кв. м, заедно с находящите се там три жилищни сгради и навес. Отнемат се и два автомобила - лек и товарен, както и сумата от 16 800 лв. от продажба на недвижим имот с площ от 380 дка в Луковит.

Предстои да се произнесе Великотърновският апелативен съд за Петко Денчев-Магарето от Ловеч и Евелин Евтимов от Плевен. Делото срещу плевенчанина е за отнемане на имущество, оценявано на 190 хил. лв. Евтимов има влязла в сила присъда за трафик на недвижимо имущество. Той е заловен на митницата в Русе, когато се опитал да прекара с товарния си камион "МАН" над 116 хиляди DVD-та на обща стойност 147 982 лв. На база на тази присъда комисията иска отнемане на имуществото на Евтимов - апартамент в "Дружба", ателие, два гаража, както и товарни автомобили. ПлОС обаче присъжда, че не трябва да се отнемат всички МПС-та на Евтимов. Любопитното в този случай е, че след престъплението на Евтимов се конфискува камионът, с който са превозвани дисковете. МАН-ът се предлага на търг и той си го купува отново. Сега Евтимов обжалва решението на комисията пред ВАС, а от своя страна комисията обжалва решението на ПлОС за отнемане само на част от недвижимите имоти - автомобили. В ход е и още едно дело в Плевен за отнемане на имущество, добито от престъпна дейност. То е в ПлОС и е срещу Любомир Илчев. Предмет на отнемане е голямо имущество, в това число бензиностанции и газ станция, едната от които на територията на област Враца.

От Петко Магарето се отнемат къща, лятна кухня и дворно място в Ловеч, два товарни и два леки автомобила. Внесеното от комисията "Кушлев" мотивирано искане е за близо 100 хил. лв. В момента той излежава наложено наказание в плевенския затвор, заради престъпления по чл. 159 "а", ал. 1 от НК - за набиране на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия.

Първото заведено дело в страната - срещу Йоан Краев от Троян, все още се точи на първа инстанция в Ловешкия окръжен съд, предстои 12-ото заседание. Вървят делата и срещу Райко Костов от Златна Панега.

 

 

Основателят на бандата на Данчо Пръча влезе в ареста

 

Укриващият се в Гърция Михаил Парасков заловен при спецакция

 

Полицай води Парасков към съдебната зала

 Цветана ЕВГЕНИЕВА

В понеделник Окръжният съд във Враца постанови постоянна мярка "задържане под стража" на 48-годишния криминално проявен врачанин Михаил Парасков, обвинен в създаването на организирана престъпна група за трафик на хора, склоняване към проституция и разпространение на наркотици. Според член 321 от НПК предвиденото наказание за това престъпление е от 3 до 10 години лишаване от свобода. Пред журналисти обвиняемият заяви, че няма да се възползва от правото да обжалва мярката, тъй като смята магистратите за предубедени.

Парасков беше задържан на 12 март в столицата при съвместна акция на служители на сектор "Противодействие на организираната и тежка престъпност" към Областна дирекция на МВР - Враца, и Главна дирекция "Противодействие на общата престъпност" - София. По данни на полицията той се е връщал от Гърция, където се е укривал пет месеца, за да избегне ареста. Той е заподозрян, че е основател на организираната престъпна група за трафик на хора, склоняване към проституция и разпространение на наркотици под ръководството на друг врачанин - Йордан Тонов-Пръча, съобщи за журналистите директорът на ОД на МВР - Враца, комисар Иван Сълов.

Групата беше разбита при полицейска акция на 14 октомври 2008 г., а 12 от заподозряните като участници в нея са задържани с постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". По-късно като съучастник на Йордан Тонов, сочен за лидер на престъпната група, бе привлечен и Димитър Желязков-Очите, изтърпяващ наказание за организиране на група за разпространение на наркотици.

Комисар Иван Сълов съобщи още, че при акцията през октомври офисите на Михаил Парасков, известен още като Джагата, който има фирма за разпространение на вестници, също са претърсвани, но самият той не бил открит, за да бъде задържан. Парасков е осъждан няколко пъти за различни престъпления, като последната му присъда е от 2006 г. за притежание на наркотици, за което лежа в затвора година и половина.

По време на заседанието за мярката на Парасков стана ясно, че четирима анонимни свидетели са "изпели" основателя на бандата на Данчо Пръча. Той е смятан за ортак на Димитър Димитров-Маймуняка, като държал пазара на дрогата в Северозапада. След смъртта на Маймуняка през януари 2002 г., като лидери на престъпната група се определят Данчо Пръча и несебърският наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите. Срещу тарторите на бандата - Пръча, Очите и Джагата, прокурор Силвия Миленкова е повдигнала обвинение за организиране и ръководене на престъпна група за трафик на хора, разпространение на наркотици и склоняване към проституция по чл. 321 от НК. Срещу Михаил Парасков са докладвали и защитените свидетели Цветомир Атанасов, Галин Митов-Гея, Георги Петров и проститутката Нина Нинова, а също и Венелин Кръстев-Ечо Мафията и две жрици на любовта - Пенка Виранова и Радостина Александрова.