СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                           ДЕСТИНАЦИИ                                  "BG Север" - брой 10 (9 - 15 март 2012 г.)


 

По пътя на вярата от другата страна на тихия бял Дунав

 

Уникални църкви и манастири могат да се видят в съседна Румъния

 

Вяра ЦЕНОВА

Фондация "Перпетуум-мобиле" като партньор изпълнява проект "Трансграничен тематичен туризъм - възможност за популяризиране на идентичността на областите Долж, Олт, Мехединц, Видин, Монтана, Враца, Плевен". Проектът се финансира от Програмата за трансгранично сътрудничество между Румъния и България - "Икономическо и социално развитие". Идеята е да бъде оказана подкрепа за трансграничното бизнес сътрудничество и популяризиране на имиджа и регионалната идентичност. Партньори по проекта са Румънската асоциация за технологичен трансфер и иновации, която е водещ партньор, Трансгранична асоциация E (квилибриум) Енвайрънмънт, Румъния, и Сдружение "Регионални партньорства за устойчиво развитие" - Видин.

Периодът на изпълнение на проекта е 18 месеца и основната целева група са областните и местните администрации, туристическите агенции, туроператори, неправителствени организации и малки и средни предприятия в областта на туризма от района на Долж - Олт - Мехединц - Видин - Монтана - Враца - Плевен.

Основната цел на проекта е да подпомогне устойчивото развитие на

трансграничния целеви район чрез идентифициране и популяризиране на възможностите за развитие на тематичен туризъм в региона. Един от основните резултати от проекта е изготвянето на изследване "Трансграничен тематичен туризъм - възможност за популяризиране на идентичността на трансграничния регион", което идентифицира седем основни тематични маршрута.

В първия от маршрутите - църкви и манастири, участваха плевенски журналисти, както и представители на публичните администрации от другите области от България, включени в проекта. Огледално представители на румънската страна на проекта посетиха български забележителности.

 

55-метровият лик на крал Дечебал, издълбан в скалите

Сестра Алина от Стрехея, снимки: авторът

"Може да звучи парадоксално, но в манастира ставаш свободен, тук намираш свободата, въпреки че си затворен между четири стени. Освобождаваш се от всички грехове, от гордостта, от дребнавостта. Ние не поставяме себе си на първо място, а се подчиняваме на останалите и се научаваме да обичаме всички хора еднакво и да ги държим близо до сърцата си. Монахът е един човек, който се моли за целия свят. Това е предназначението на манастира. Затова и нашият живот преминава в по-голямата си част в и около църквата."

Сестра Алина

 

Тя е монахиня в румънския манастир "Стрехея". Това е името й от преди да приеме монашеството. Избрала е да се отдаде на Бога, когато е била на 27 - преди 11 години, защото така го е почувствала. Не казва нищо повече за себе си, оставя да говорят само огромните й черни очи, събрали цялата доброта на света. С нея се срещаме по време на демо обиколката с тема "По пътя на вярата" в съседна Румъния.

Само на една река разстояние се намира северната ни съседка - колкото близка, толкова и не дотам позната. Тематична разходка по другия бряг го доказва. Ако изберете посещения на църкви и манастири, можете да пробвате следния маршрут: Крайова, Мехединци, Дробета Турну Северин, Орсова. Най-прекият път от Плевен е с ферибота при Оряхово - 20-минутна разходка по вода, макар и не толкова романтична сред десетките тирове. Още час и сте в Крайова. А после пътят неизменно следва извивките на голямата река. По време на нашето пътуване тя беше ледено вълшебство - бяла, притихнала и скрежно студена. Но всеки сезон си има своето очарование, като най-приятно е през пролетта, твърдят местните.

Именно очарованието на тези места, плашещо красиви, което води естествено към съзерцание на Бога, е накарало Матей Басараб през 1645 г. да основе тук манастира "Стрехея".

При археологически разкопки през 1860 г. са открити останки от стар замък, от които в момента могат да се видят само подземията. Кулата, която е разположена върху черквата, е във форма на кръст. Във външната декорация има много древни елементи, вратата е правена от местен занаятчия по времето на Константин Бранковяну (1698 - 1714) - светла, ренесансова личност от румънската история. В църквата има два пласта рисунки. Първите са от построяването й през 1645 г., а вторият е от 1825 г.

От 1645 до 1864 г. "Стрехея" е функционирал като мъжки манастир, оттогава до средата на 1900 г. е работил само като обикновена черква. През 1673 г. е имало и епископия на това място. През 2007 г. манастирът става женски. На старите основи миналата година са започнали да строят нови килии. В момента тук пребивават четири монахини.

Манастирът се издържа от държавата, но е с изключително нисък бюджет. Според закона всички манастири, признати от държавата, получават определена субсидия. Това се е случило още през 1860 г., когато манастирите са били национализирани и с това е подписана уговорка, че всички попове и монаси ще получават някакви пари от държавата.

Последните лъчи на зимното слънце, които взривяват клоните на манастирските дървета, показват, че обиколката за първия ден е към своя край. Няма начин да не си харесате уютно семейно хотелче в живописната местност, в което да пренощувате на достъпни цени (около 75 лева за двойна стая, като сутрешното кафе и закуска са с бонус - гледка към реката). Дунавската риба и мамалигата задължително трябва да влязат в избора ви за вечеря, а десерта преглътнете със сладко боровинково вино. И обновени се пригответе да извървите още малко от Пътя на вярата по поречието на Дунав.

През комунистическо време манастирът Св. Анна е бил превърнат в хотел-ресторант

 

На 15 км западно от Оршова, в най-красивата част от пролома, издълбан от Дунава между Оршова и Молдова Ноуъ, като изникнал от водата е манастирът "Мраконя", датиращ от 1453 г.

Върху мястото на някогашния храм "Свети Пророк Илия" през 1523 г. е била издигната друга църква от бан Николае Гърлищяну, която е била унищожена през Руско-австро-турската война от 1787 - 1792 г. Наново е била изградена през 1800 г. Старата постройка окончателно е погълната от дунавските води след построяването на хидровъзела "Железни врата I". Сегашната църква е построена през 1995 г. От 2008 г. функционира като женски манастир. Думата "мраконя" се тълкува като "скрито място" или "мрачни води".

Максимални стеснения и разширения на реката в този район са наречени "Казаните" и според някои мнения са най-красивият кът от страната. Само на метри се намира мястото, където се пресичат множество туристически маршрути. Няма как да не бъде забелязан величественият образ на крал Дечебал, издълбан в скалите. Скулптурата е включена в културно-туристическия маршрут. Това е и трасето за религиозен туризъм, свързано и с природните паркове - в непосредствена близост до геопарка Мехадинското плато.

Дечебал е владетел на даките. През 86 г. след поредица от успешни завоевания над римляните той е победен от император Траян. За да не попадне в плен се самоубива, пронизвайки се с меч. След смъртта на Дечебал римската армия лесно се справя с незначителните огнища на въстания и през 106 г. е образувана римската провинция Дакия. Траян завзема големите богатства на Дакия, а в Рим в чест на победата над даките е издигната Траяновата колона.

 

Останките от най-стария манастир Водица (вдясно) и новата сграда в близост

Каменната статуя е в отговор на плочата, построена от император Траян като символ на победата над даките в планината отсреща - сега сръбска територия. Монументът на Дечебал е правен в продължение на 10 години - между 1994 и 2004 г.

12 скулптори са работили върху образа, висок 55 м и широк 25 м. Вижда се надписът "Крал Дечебал, направен от Драган". Драган е бизнесменът, дарил 1 милион долара, за да се построи величественият образ като символ на храбростта на даките. Той е само с 6 м по-нисък от Статуята на свободата в САЩ.

Югозападно от Оршова, в горната част на хълма се намира манастирът "Св. Анна". Отец Ириней, духовен наставник на манастира, разказва неговата история.

Ктитор на манастира е Памфил Сейкару - журналист и писател, който по време на Първата световна война след тежко премеждие, в което едва не изгубва живота си, обещава на Господ, че ще купи целия район и ще направи манастир. Започва да изпълнява обещанието си през 1936 г., но без да поиска благословията на епископа. Манастирът е завършен през 1939 г., но не е собственост на църквата, а на ктитора. Епископът отказва да освети манастира и не го признава. След Втората световна война, по време на комунистическия режим, Памфил Сейкару е бил осъден на смърт и бяга в чужбина. Манастирът е конфискуван и превърнат в хотел-ресторант. Ктиторът, който по това време е бил в Германия, когато разбира какво се е случило с неговия манастир, го дарява на Румънската патриаршия в Букурещ на 23 март 1975 г. - 5 години преди да умре. През 2005 г. костите му са пренесени в манастира. Така "Св. Анна" се води учреден през 1990 г. като женски манастир. Тогава за първи път е бил признат и от църквата, и от държавата. В момента тук има 23 монахини.

Следващата спирка е най-старият манастир в Румъния - "Водица". Ктиторът Св. Никодим го създава в периода 1370 - 1372 г. с пари на войводата Владислав първи. Никодим Тисмански, наричан и Никодим Вратненски или Никодим Видински, e

български светец и духовник.

Той е първият светец на българското Видинско царство и вторият българин след Свети Иван Рилски, който приживе е посветен в редовете на светиите на българския народ. Никодим е роден около 1310 г. в Прилеп, тогава част от Византия. Замонашва се в Света гора и служи в Хилендарския манастир. Там се сближава и става сподвижник на бъдещия български патриарх Евтимий. След това Никодим заминава за Видинското царство, където става част от висшето духовенство. Бяга във Влашко в периода 1364 - 1365 г., след като унгарците завземат Видинското царство и налагат католицизма. Основава поредица от манастири, които още са запазени на териториите на днешните България, Сърбия и Румъния. Последният от тях е в Тисмана, днес сръбска територия, където умира, а костите му са погребани в двора на манастира.

През вековете "Водица" е ограбван и разрушаван многократно заради големите златни и сребърни съкровища, които е притежавал. Сегашната сграда е построена в периода 1991 - 95 г. на по-малко от 100 м от старите останки. Дървената черква е осветена през 2001 г.

Ако имате време, на връщане през Крайова разгледайте катедралите "Св. Димитър" и "Madona Dudu". И после - обратно през вечерния Дунав. С идеи за следващо пътуване, с друга тема...

 

върни се в НАЧАЛО