СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                            АРТСЕДМИЦА                                        "BG Север" - брой 10 (9 - 15 март 2012 г.)


 

3,5 милиона лева за културните институти, приходите - мижави

 

Консултативен съвет ще нищи проблемите и ще изготвя стратегия

 

Зам.-кметовете Алексей Зелов (вляво) и Стефан Петков, сн. авторът

Зам.-кметовете Алексей Зелов (вляво) и Стефан Петков, сн. авторът

Страницата подготви: Вяра Ценова

Общинското ръководство смята, че е абсолютно недопустимо Общински хор "Гена Димитрова" да има 205 000 лв. бюджет, а да носи 100 лв. собствени приходи. Това обяви зам.-кметът по културата Стефан Петков. Повод бяха изнесените от зам.-кмета по финанси Алексей Зелов цифри за финансирането на културните институти в града.

Бюджетите на отделните институти се финансират от два източника - държавния бюджет и за сметка на местните приходи на община Плевен. Финансирането на читалищата са изцяло държавна отговорност и за тази година средствата са 584 000 лв.

Към днешна дата в структурата на общината са оформени няколко второстепенни разпоредители на средства, които имат самостоятелни бюджети, както и мероприятия и дейности към общината, които са обединени в културни институти, обясни Зелов. Той изнесе и интересни факти, касаещи приходите на тези институти: Общинският духов оркестър за миналата година има реализирани собствени приходи 200 лв., Общинският хор - около 100 лв., Северняшкият ансамбъл - под 2 000 лв. Малко под 11 000 са приходите на общинското радио с бюджет 133 000 лв. Второстепенните разпоредители на средства са с приходи съответно: Регионален исторически музей - около 8 000 лв., 

Регионална библиотека "Хр. Смирненски" - 13 000 лв., Военно-исторически музеи - над 200 000 лв., ХГ "Илия Бешков" - 456 лв. Смятам, че в ситуацията, в която се намираме, е съвсем резонно всеки един ръководител да търси увеличаване на собствените приходи, категоричен е финансовият зам.-кмет.За 2011 г. общината е отделила за тези културни институти 2 315 000 лв., а за тази предвижданите средства са над 2,5 млн. лв. Към тях трябва да се прибави 807 000 лв. финансиране, получено чрез държавна субсидия за м. г., за тази по план тя е 877 000 лв. или общо 3 440 000 лв. Финансирането на културния календар за 2012 г. е в същия размер като през 2011-а - 215 000 лв., като през тази са предвидени още 40 000 лв. за оперни и оперетни спектакли, добави още Зелов.

Според него числеността на отделните институти е доста сериозна - някъде по обективни причини, другаде не дотам. От всички тези мероприятия с 332-ма души персонал, държавна отговорност са 88, а 244 се финансират от местните приходи, подчерта той. При такова сериозно финансиране е добре, че се провокира обществена дискусия, за да се изгради една по-дългосрочна и трайна стратегия за развитието на културата в община Плевен, защото смятам, че в това направление културните институти са донякъде длъжници на плевенската общност, категоричен е зам.-кметът. Той смята, че целият този сектор има нужда от реформиране и благодарение на обществената дискусия реформите ще станат факт. Относно опасенията на журналистите, че такава реформа може да доведе ако не до закриване на културни институти, то поне до съкращения на заетите в тях, Зелов заяви: Резервите в общината бяха оптимизирани, ако има такива резерви и в културните институти, тесните специалисти могат да кажат как могат да се оптимизират.

Стефан Петков съобщи, че до дни ще бъде сформиран консултативен съвет по въпросите на културата в Плевен. В него ще вземат участие представители на всички културни институти, на бизнеса, на общинската администрация. Ролята му ще бъде да се дискутират проблемите на културата, да се вземат най-верните решения за решаването им и да се стигне до становище, което да се предложи за утвърждаване от общинското ръководство. Съветът ще излезе със стратегия за развитие на културата до 2015 г.

 

 

Скандали при разпределението на субсидиите за читалищата

 

В Комисията участваха представители на всички читалища в общината

В Комисията участваха представители на всички читалища в общината

В бурни двучасови дебати премина тазгодишното разпределение на годишните читалищни субсидии.

Искането от селските кметове читалищата в Николаево, Мечка, Къшин и Ласкар да получат по половин бройка допълнително за сметка на две от трите субсидирани бройки на Регионалния експертно-консултантски и информационен център (РЕКИЦ) "Читалища" отприщи емоциите и темата се завъртя около ефективността и ползите от центъра, както и от привилегироваността на читалище "Лик" от 8 години да бъде домакин на РЕКИЦ-а и съответно трите бройки да отиват при него (статукво, запазено от времето на Зеленогорски). Оказа се, че дискутираните бройки се спускат целево от Министерство на културата и не могат да бъдат променяни от комисията. Председателят на читалище "Ракитин" Чавдар Луканов обаче обърна внимание, че никъде не се упоменава кой трябва да е домакин на центъра и се усъмни в ефективността на работата и в професионализма на заетите специалисти, които не са назначени с конкурс. И предложи РЕКИЦ да бъде местен на ротационен принцип в други читалища, за да има прозрачност на работата му, както и контрол върху заетите в него. Готов съм да ги приема и да ги накарам да заработят както трябва, заяви Луканов. Предложението му беше подложено на гласуване, но не се прие заради пасивния отрицателен вот на 13 въздържали се. 15 бяха "за", а 6 - "против", сред които и председателят на

читалище "Парашкев Цветков" Николай Маринов. Което стана повод за обвинение в конфликт на интереси, защото неговият син работи във въпросния център. В крайна сметка се премина към въпроса за закръглянето на половината бройки в четирите селски читалища на цели. За да бъде удовлетворено искането на кметовете, трябваше отнякъде да се вземат две бройки и да се преразпределят на тях. Държавата тази година отпуска 101,5 субсидирани бройки, като стандартът е 5 756 лв., включващ заплати, осигуровки и други разходи. Тази година има увеличение с 1 бройка, защитена от читалище "Просвета" в село Ясен, и 1/2 за читалището в Брестовец.

Няколко читалищни председатели се обединиха около мнението, че субсидиите трябва да се раздават не като помощи, а за дейност. Предложението по надлежния ред да се поискат тези бройки от министерството за догодина срещна отпор, защото въпросът не търпи отлагане във времето. По предложение на председателя на читалище "Извор" Наталия Минкова беше взета една бройка от читалище "Паисий Хилендарски" в Славяново, която се разпредели между Николаево и Мечка. Допълнителната бройка за Ясен стана половинка, а другата половина замина в Къшин. Само искането на Ласкар не беше удовлетворено и там читалището остава с половин щат. В крайна сметка преразпределението се узакони с гласуване на окончателното решение на комисията, което се прие с 26 гласа "за" и 3 "против".

 

 

С конференция в Съгласие отбелязаха 125-годишнината на Ячо Хлебаров

 

Сред гостите беше и внучката на Хлебаров - Мария (в средата)

Сред гостите беше и внучката на Хлебаров - Мария (в средата)

На 7 март в читалище "Съгласие 1869" се проведе конференция, посветена на 125 години от рождението на Ячо Хлебаров - деец на културата, читалищното дело и библиотекознанието в България. Участие в конференцията взеха проф. дфн Мария Младенова, преподавател в УНИБИТ, писателят Георги Стойков, Красимир Петков - уредник в Регионалния исторически музей - Плевен, Мария Венкова - секретар на НЧ "Христо Ботев", и служители на библиотеката при читалище "Съгласие". Във фоайето е подредена фотодокументална изложба, изготвена с активното съдействие на Териториален архив - Плевен, и Регионалния исторически музей.

Официални гости на събитието бяха Тошко Гетов - зам.-областен управител, Николай Дойнов - председател на Съюза на читалищата в България, Стефан Петков, зам.-кмет на община Плевен, Йонита Иванова - началник отдел "Образование и култура" и др. Присъстваше и внучката на Ячо Хлебаров Мария Чешмеджиева със своя съпруг и сина си.

Като пътувах насам си мислех какво точно представлява Ячо Хлебаров за българската култура и познавайки неговия житейски и творчески път смея да твърдя, че думата, която най-много му приляга, е отстоявам, заяви Николай Дойнов. Той подчерта, че на Хлебаров дължим първия закон за народните читалища от 1927 г., както и признанието, поднесено от генералния директор на ЮНЕСКО в писмо за 100-годишния юбилей на Съюза на

българските читалища миналата година, че това е най-старата национална културна асоциация в Югоизточна Европа.Дойнов обеща в навечерието на Деня на народните будители да открие тук паметна плоча на Ячо Хлебаров.

Ячо Хлебаров е тясно свързан с историята на читалище "Съгласие" и се нарежда до имената на основателя на читалището Нестор Марков, Петър Ненков и Иван Данов, каза при откриването на конференцията секретарят на читалището Маргарита Лазарова. Роден е в Плевен на 4 март 1887 г. Завършва педагогическо училище в Лом и правни и държавни науки в СУ. Работи като учител, занимава се с издателска, преводаческа дейност, с библиотечно и читалищно дело. От 1930 - 1939 г. е председател на читалище "Съгласие". Хлебаров допринася за насищане на духовния живот на Плевен. Заедно с Ненков и Данов превръщат билиотеката на читалището в хранилище на редки и ценни издания. Любопитен факт - със собствени средства той купува първите в града киномашини, подарява ги на читалището, а с приходите от билети набавя книги за читалищната библиотека. Ученик е на проф. Иван Шишманов, работи с професорите Михаил Арнаудов и Асен Златаров, приятел с Никола Ракитин, Ангел Каралийчев, Георги Домусчиев. Неговият дом се превръща в резиденция на гостуващи писатели, актьори, сред които Дора Габе, Асен Разцветников, Стилиян Чилингиров, Чудомир, Антон Страшимиров, Кръстьо Сарафов.

 

 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Шестият"

Дейвид Балдачи

Шон Кинг и Мишел се завръщат с най-шокиращия случай в кариерата си на частни детективи. Националната сигурност е застрашена от безграничните възможности на човешкия ум. Или става въпрос за предателство и конспирация на най-високо ниво?

Едгар Рой е обвинен в убийството на шест души и очаква присъдата си в строго охраняван затвор. Адвокатът му Тед Бърджин, стар приятел и учител на Шон, се обръща към детектива с молба за помощ, но разследването приключва още преди да е започнало. Тед е прострелян, преди да се срещнат. Шон и Мишел започват да задават въпроси, на които никой не желае да отговори. Рой наистина ли е сериен убиец? Той ли е Шестият? И кой ликвидира Бърджин? Колкото повече се заравят в миналото на Рой, с толкова повече полуистини, фалшиви приятели и ескалиращи заплахи се сблъскват. Двамата достигат до най-високите ешелони на държавното управление и най-тъмните коридори на властта. Ужасяващата конфронтация ги изправя пред рискове, от които трудно ще се измъкнат живи.

 

 

"Продавач на мечти:

Бунтът на безименните"

Аугусто Кури

Heобикновeна пpиказка за xоpата, които иcкат да cпаcят мeчтитe.

Аугусто Кури ни отвeжда на ново вълнуващо пътeшecтвиe!

C пpитчитe cи загадъчният пpодавач на мeчти пpодължава да вдъxновява вceки, загубил поcоката към щаcтиeто. B очитe на дpугитe той e cтpанник, но нeговитe думи подтикват cлушатeлитe му да cпpат за миг забъpзания бяг на eжeднeвиeто и да объpнат поглeд към ceбe cи.

Заeдно c учeницитe cи - eкcцeнтpични, объpкани и cложни личноcти, пpодавачът на мeчти пpовокиpа онeзи, които го cлушат, да ce замиcлят за живота cи. Bъв вpeмe, в коeто xоpата cа пpeдвидими, лишeни от eмоционалeн заpяд, оплeтeни в мpeжитe на pутината, той pазкъcва вepигитe на нecъзнатeлното cъщecтвуванe, pазвиxpя умовeтe и изтъква cилата на вcяка eдна индивидуалноcт.

Bълнуващ и вдъxновяващ, този pоман ни наcъpчава да cтpоим моcтовe мeжду миналото, наcтоящeто и мeчтитe за бъдeщeто, да пpизнавамe cобcтвeнитe cи гpeшки и да пpиeмамe дpугитe, каквито cа. Учи ни да опитомявамe пpизpацитe, които отнeмат pадоcтта от живота. Подтиква ни да бъдeм пpодавачи на мeчти!

 

 

 

 

. върни се в НАЧАЛО